Р Е Ш Е Н И Е
Номер 415 30.01.2020 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На тринадесети януари през две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
гражданско дело номер 7507 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Производството е образувано по повод искова молба на Р.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, против
ответния работодател ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ към МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 обективно
съединени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждането му да
заплати на ищеца /съгласно прието в съдебно
заседание изменение на размера на исковите претенции съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от 1390.44лв. - главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за
периода от 01.07.2016г.-03.09.2019 г., преизчислен
като извънреден труд от 204.49 часа по време на действащото между страните
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „механик на кораб на 20
бр. тона в 01 БГПК“, както и сумата от 183.55лв.,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от
настъпване на изискуемостта в деня, следващ падежа на изплащане на съответното
трудово възнаграждение, считано от 31.10.2016г. до деня, предхождащ подаване на
исковата молба -03.09.2019г., ведно със
законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на
исковата молба – 03.09.2019 год. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В исковата молба
се твърди, че между страните е съществувало
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал горепосочената
длъжност, като за исковия период е работил на 12 часови смени по график. Ищецът
счита, че ответникът не му е заплатил допълнително дължимото възнаграждение за
положения нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа /8 часа на смяна/,
преизчислен чрез начисляване на допълнителен коефициент 1.143, по силата на
който положения нощен труд възлиза по 6 лв. на час. Ищецът счита, че посочения
коефициент за положения нощен труд следва да се начислява, както по време на
действие на нормативна уредба в Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.,
така и след отмяната й, като счита, че появалата се законова празнота по този
въпрос следва да се запълни чрез нормата чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която счита, че следва да се прилага субсидиарно, за което
излага подробни съображения. Ангажира доказателства. В съдебно заседание,
ищецът чрез упълномощения си адвокатски представител, поддържа исковите си
претенции в изменения им размер и моли съда да ги уважи, ведно с разноските.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника „Главна дирекция
„Гранична полиция“ към МВР, редовно уведомен е представил писмен отговор,
в който е оспорил исковата претенция, като е посочил, че за периода от
01.07.2016г. до 03.09.2016г. претенцията е погасена по давност с оглед
редакцията на чл. 186, ал. 3 от ЗМВР, действаща до 14.10.2016г., а за периода
01.07 – 03.09.2019г. е недопустима като преждевременно заведена. Оспорва
твърдениятана на ищеца за приложимост на горепосочения коефициент за
превръщане на положения ноще трдув извънреден. Заявява, че
съгласно издадени от министъра на МВР заповеди положения от ищеца нощен труд следва да се начислява
допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лв. за всеки отработен нощен час или част от
него. В съдебно заседание, ответникът
чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт поддържа писмения
отговор и моли за отхвърляне на исковете.Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове по чл. 179, ал. 1 и ал. 2
вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от ЗМВР и чл.
245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По делото страните не спорят, а и от данните по
делото се установява, че помежду им е съществувало служебно правоотношение, по силата
на което ищецът е заемал длъжността заема длъжността „механик на кораб на 20
бр. тона в 01“ в БГПК – Созопол при РДГП- гр. Бургас. По делото страните също не спорят, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта
/за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време
се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл.
179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до
6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.
Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Разпоредбата на
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
исков период, обхващащ времето 01.07.2016г.-03.09.2019г. са издадени
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба
№ 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на
труд през нощта между 22. 00ч. и 6. 00ч.,
максимално 8 часа за всеки 24- часов период.
Разпоредбата на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/
11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при
сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой
часове положен труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
След отмяна на
горепосочения подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в
сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в
сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които
обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Затова в случая
съдът приема, че за исковия период от 01.07.2016г. до 01.08.2016 г. е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0. 143,
която е запазила действието си след постановеното решение по адм. д. № 5450/
2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този ред на преизчисляване е
неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
периода от 02.08.2016 г. до 03.09.2019г., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията
на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в
дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. (
от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба
на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Във връзка с направеното твърдение в отговора
на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния
труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че
превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за
всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С
оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По
делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и
приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия период 01.07.2016г.-03.09.2019г. вкл. ищецът е работил
на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22
часа до 6 часа общо за целия процесен период от общо 1430 часа, като при превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен
коефициент 1.143 се получават общо 1634.49часа.
Вещото лице е изчислило, че разликата между преизчисления с коефициент 1.143
нощен труд и отчетения от ответника по протоколи обр. 6 нощен труд от по 0.25
лв. на час, която възлиза в размер на 204.49
часа и е на стойност 1390.44лв., не е отчитана и не е заплатена от ответника.
По делото
ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен
труд, преизчислен като извънреден труд по горепосочения коефициент в
установения от експертизата размер.
Предвид това и
с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за горепосочения период, получен
след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се
уважи в изчисления от вещото лице размер, който съвпада с исковата претенция
след изменението на размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
С оглед установената дължимост на вземането за
главница, съдът следва да разгледа и правопогасяващото възражение на ответника
за погасяването му по давност, в частта, отнасяваща се за главниците за периода 01.07.2016г. до 03.09.2016г.
По отношение
на горните вземания, представляващи сборна главница за
извънреден труд следва да намери приложение кратката тригодишната давност съгласно чл. 111,
б.“а“ от ЗЗД вр. с чл. 125
от ЗДСл и чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.
Съгласно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗМВР /в
редакцията му до 14.10.2016г./, приложима за периода 01.07.2016г. до 03.09.2016г. работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
едномесечен период.
С оглед горепсосочената уредба следва, че вземанията за извънреден труд
за месец юли 2016 г., които са станали
изискуеми на 31.08.2019г. съгласно чл. 114 от ЗЗД
са погасени с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД давност,
тъй като искът за тях е предявен на 03.09.2019 г. Видно от заключението на
вещото лице през месец юли 2016 г. ищецът е положил 56 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 64.01 часа. Разликата от 8.01 часа е
със стойност от 48.12 лева, която не се дължи, тъй като по гореизложените
съображения вземането за м. юли 2016г. е погасена по давност.
Що се касае за останалия период от 01.08.2016г. до 03.09.2016г., тъй
като изискуемост на тези вземания е настъпила съответно на 30.09.2016г. и
31.10.2016г., същите не са погасени по давност, тъй като исковата молба е
подадена на 03.09.2019г. – преди
изтичане на тригодишния давностен срок.
С оглед гореизложеното следва, че
искът за главница се явява основателен за периода от 01.08.2016г. до
03.09.2019г. и следва да се уважи за сумата от 1 326.43лв. за 196.48
часа извънреден труд, като
в останалата част за исковия период, касаещ претенцията за м. юли 2016г. същият
следва да се отхвърли за горницата над уважения размер от 1326.43 лв. до претендирания такъв от 1 390.44лв.
Поради погасяване по давност на главното вземане
за м. юли 2016г. , на основание чл. 119 от ЗЗД се погасяват и
акцесорните задължения за мораторна лихва за периода от 31.10.2016г. до
02.09.2019г., възлизаща в размер на 13.86
лв. съгласно заключението на вещото лице, поради което претенцията в тази
част се явява неоснователна поради погасяването й по давност и следва да се
отхвърли.
Що се касае до
претенция за мораторна лихва в останалата й част, касаеща забавено плащане на главницата за периода от
01.08.2016г. до 03.09.2019г., същата се
претендира от 31.10.2016г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба
-02.09.2019г., претенцията на ищеца
за присъждане на мораторна лихва върху присъдената главница от 1326.43 лв. се
явява основателна за исковия период считано от 31.10.2016г. до 03.09.2019г. в размер от 169.69лв., в който следва да се уважи.
На основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.
245, ал. 2 от КТ върху присъдения размер на главницата следва да се уважи и
акцесорния иск за претендираното обезщетение за забавеното й плащане в размер
на законната лихва, считано от подаване на исковата молба -03.09.2019г. до
окончателното й изплащане. В останалата част върху отхвърления размер на
главницата, неоснователна се явява претенцията за законна лихва.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платено
адвокатско в размер на сумата от 332.68лв..
изчислена съразмерно с уважената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в полза на
ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в
размер на 4.95лв., изчислено съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Поради уважаване на исковете на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 103.06лв., дължима върху
уважените размери на исковете, както и направените
разноски от 190.10 лв. за извършената съдебно-икономическа експертиза, платени от бюджета
на съда.
Мотивиран от горното, Бургаския районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46
ДА ЗАПЛАТИ на Р.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т.
3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 1326.43лв. – сборна
главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен
нощен труд за периода от 01.08.2016г.-03.09.2019 г., преизчислен
като извънреден труд от 196.48 часа по
време на действащото между страните служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „механик на кораб на 20 бр. тона в 01 БГПК“, както и
сумата от 169.69лв., представляваща
мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 1576.86 лв. за периода от
31.10.2016г. до 02.09.2019г., ведно със
законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на
исковата молба – 03.09.2019 год. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на
332.68лв., изчислени
съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ
в останалата част иска за присъждане на главницата над уважения размер от
1326.43 лв. до претендирания от 1390.44 лв., касаеща претенция за допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд за м. юли 2016г., преизчислен като
извънреден труд в размер на 8.01 часа, и иска за
мораторна лихва в останалата част над уважения размер от 169.69 лв. до
претендирания от 204.49 лв. върху отхвърления размер на главницата от 64.01 лв.
за периода от 31.10.2016г. до 02.09.2019г., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, считано
от подаване на исковата молба – 03.09.2019 год. до окончателното й изплащане – като погасени по
давност вземания.
ОСЪЖДА Р.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46
юрисконсултско възнаграждение по чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 4.95лв., изчислено съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР, с адрес: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС дължимата върху уважения размер на
исковете държавна такса в размер от 103.06лв.,
както и направените по делото разноски от
бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа експертиза в размер на 190.10лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.