№ 211
гр. Пазарджик, 07.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело частен характер № 20225220201544 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:55 часа се явиха:
Частният тъжител А. К. Ш. – редовно призована чрез адв.Б., не се явява.
За нея се явява нейният повереник адв.А. Б., редовно упълномощен. Видно от
разписка, изготвена във връзка с връчване на призовка за днешното съдебно
заседание на частния тъжител А. Ш., по данни на неин съсед, лицето не живее
на адреса и се намира в чужбина.
Подсъдимата И. Т. Т. – редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с упълномощения си защитника адв.М. М.,
редовно упълномощен.
АДВ. Б.: Не са налице процесуални предпоставки за даване ход на
делото.
АДВ. М.: Няма пречка. Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
АДВ. М.: Аз правя искане на основание чл.289 ал.1 от НПК за
прекратяване на наказателното производство. Основанията са тези, които
изложих пред Вас в предходното съдебно заседание, както и са налице нови
доказателства за недопустимостта на настоящото наказателно производство
поради преклузия относно частната жалба. Видно от приложената по делото
прокурорска преписка, в нея се съдържат доказателства за това, че
тъжителката е била упълномощила на 23.05.2022г. адв.Б. да извършва
действия и да завежда всякакви дела във връзка с обстоятелствата, които са
били предмет на прокурорската преписка, която е образувана. В тази връзка,
моля, да съобразите молбата му от 02.06.2022г., към която е приложено това
адвокатско пълномощно, както и текста на същото в т.1 /цитира
пълномощното/. Това пълномощно е дадено на 23.05.2022г. по прокурорската
преписката и е налична молба на адв.Б. от 22.06.2022г., с която той иска да
бъде запознат с материалите, фигуриращи в пр.пр. № 2243/22г., по която
преписка именно е издадено постановлението за отказ да се образува ДП,
което е приложено към възраженията, които съм представил в предходното
съдебно заседание. По този начин безспорно се установява, че към
22.06.2022г. пълномощникът на тъжителката е бил наясно, че няма
образувано ДП във връзка с жалбата на А. Ш., както и на 29.06.2022г. той е
получил и флаш-памет, представена като доказателство. Т.е. считам, че е
изтекъл преклузивният 6-месечен срок, а именно, че в края на м.юни 2022г. е
било известно, както на пълномощника, респективно на упълномощилото го
лице, което изрично го е упълномощило да завежда дела, че е отказано
образуването на ДП по преписката, т.е. тъжителката, респективно нейният
адвокат, са разполагали с достатъчен период от време, в който им е било
известно, като нито пък са обжалвали въпросното постановление за отказ да
се образува ДП. Т.е. при положение, че инкриминираното деяние е извършено
на 19-ти април, то от 29-ти юни до 19-ти октомври е имало достатъчно време
да бъде сезиран съдът, съобразно чл.81 ал.3, в указания срок, а така също
изричната разпоредбата, че 6-месеченият срок тече от датата на узнаване,
респективно съобщението за спиране на съответното наказателно
производство, каквото в конкретния случай не е образувано. Т.е. към 01-ви
ноември, респективно 02-ри ноември, когато е заведена частната тъжба, 6-
месеченият срок, който е преклузивен, е изтекъл, поради което съобразявайки
тези нови доказателства, следва да се приеме от съда, че са налице
2
предпоставките за прекратяване на наказателното производство в съдебно
заседание, каквото е настоящото. В тази насока, считам, че е налице именно
разпоредбата на чл.289 ал.1, във вр. с чл.24 ал.5 от НПК, които разпоредби са
процесуални и императивни и съобразявайки именно това, което е записал
законодателят като правна норма, са налице правни основания за
прекратяване на наказателното производство. В тази връзка, аз си позволих да
потърся съдебна практика и такава съдебна практика съществува, а именно по
аналогичен случай. Ще си позволява да я цитирам тази съдебна практика,
която е по ВНЧХД № 255/2020г. на Варненски ОС. Там е казаното следното:
„Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в
теорията и съдебната практика, че срокът по чл.81 ал.3 от НПК е
преклузивен. Началото на този срок се свързва от законодателя на първо
място с момента на узнаването за извършеното престъпление. Втората
хипотеза по чл. 81, ал.3 от НПК, свързва началния момент на 6-месечния срок
с деня на получаване на съобщение от пострадалия за спиране на
наказателното производство на основание, че престъплението се преследва по
тъжба на пострадалия.“ /цитира/. Това е аналогична хипотеза на тази, която е
в настоящия казус. От там насетне Варненският ОС мотивира следното:
„Постановлението за отказ да се образува наказателно производство е акт на
прокурора по смисъла на чл.213 ал.1 от НПК.“ /цитира/. Малко по-натам е
посочено: „Следователно, да се приеме, че срокът по чл.81 ал.3 от НПК
започва да тече от произнасянето на прокурора с отказ да се образува НП,
означава по този начин да бъде отворен пътят за заобикаляне на закона и
недопустимо саниране на предвидените в него преклузивни срокове.“
/цитира/. Казва се, че срокът по чл.81 ал.3 от НПК е предвиден именно в
интерес на правната сигурност /цитира/. Именно тези ясно разписани мотиви,
почиващи на ясни законови норми, касаещи преклузивните срокове за
прекратяване на наказателното производство, когато частната тъжба е
подадена извън изрично посочените такива, е мотивирало съда да издаде
определение, с което да потвърди определението за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 55/2020г. на Варненски РС. Т.е.
както към момента на подаване на възражението на подзащитната ми, където
подробно са изложени фактическите и правни доводи за недопустимост на
настоящото наказателно производство, така и от допълнително представените
писмени доказателства, които се съдържат в прокурорската преписка, до
3
която ние не сме имали достъп до момента, в който тези доказателства не са
приложени по искане от съда, считам, че са налице многобройни и
убедителни писмени доказателства, че частната тъжба е подадена извън
преклузивния 6-месечен срок, посочен в чл.81 ал.3, поради което, госпожо
съдия, настоявам да издадете акт, с който да прекратите настоящото НЧХД на
основание цитираната от мен разпоредба, а именно чл.289 ал.1, във вр. с чл.24
ал.5 от НПК.
АДВ. Б.: Уважаема госпожо съдия, аз ще бъда кратък и не защото няма
какво да кажа, а е безпредметно отново да се коментира въпрос, който бе
разрешен със съответното определение, с което бяха оставени без уважение
исканията на защитника на подсъдимата за прекратяване на наказателното
производство. В днешното съдебно заседание защитникът на подсъдимата
изложи едно обемно експозе с аргументите си, но считам, че същото е лишено
от правна съдържателност. Аз не виждам да са налице аргументи и основания
съдът да ревизира своето определение, с което остави без уважение искането
за прекратяване на наказателното производство.
РЕПЛИКА АДВ. М.: Практически, колегата не намира никакви
фактически и правни доводи, изложени от мен, като основателни.
Фактически, това е негова лична защитна позиция в качеството на адвокат,
упълномощен да извърши всички процесуални действия, за да защити
клиента си, каквото пълномощие е получил, както на 23.05.2022г., така и
такова е получил и на 10-ти октомври, т.е преди изтичане на преклузивният
срок, който е изтичал на 19-ти октомври. Имал е възможност, запознавайки се
с материалите по делото и то благодарение на това, което е свършило като
работа РУ - Пазарджик в докладни записки и събрани доказателства, разпит
на свидетели и не е имало пречка за него да изпълни пълномощието, което му
е дала А. Ш., считано от 29-ти юни, когато е разполагал дори с флаш-памет.
Т.е. неговото бездействие, смея да твърдя, че е довело до преклузия на
частната жалба и при положение, че настоящият съдебен състав не приложи
закона, както е разписан, практически санира поведението, което е довело до
преклузия на жалбата, което е в тежест на упълномощения адвокат, което аз
считам, че е недопустимо.
4
ДУПЛИКА АДВ. Б.: Считам, че не са налице основанията за
прекратяване на наказателното производство, доколкото в постановено
определение съдът аргументирано, обосновано и подробно уточни стойността
и съдържанието на отказа да се образува ДП, като същото е такова,
еквивалентно на постановлението за прекратяване на наказателното
производство и постановлението за спиране на наказателно производство.
Надявам се, че в крайна сметка и защитникът на подсъдимата е разбрал това.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, намира, че искането на защитника,
направено на основание чл.289 ал.1, във вр. с чл.24 ал.5 от НПК, е
неоснователно, поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.81 ал.3 от НПК урежда две отделни хипотези,
установяващи началната дата, от която започва да тече преклузивният срок за
подаване на тъжба до съда, като в актуалната си редакция същата
регламентира период от 6 месеца и считано от деня, в който пострадалият е
получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание
чл.25 ал.1 т.6 от НПК. Това означава, че когато в хода на досъдебното
производство се установи, че деянието се преследва по желание на
пострадалия чрез подаване на тъжба до съда, производството се спира и
пострадалият има 6-месечен срок да депозира тъжбата си. В противен случай
досъдебното производство се прекратява. Въпреки че посочената законова
норма визира вече образувано досъдебно производство, същата следва да
бъде тълкувана разширително, тъй като регламентира права на страна в
процеса. В този смисъл съдебната практика е константна, че обстоятелството,
относимо за решаване на въпроса от кога започва да тече преклузивният срок,
в който пострадалото лице следва да подаде тъжба за преследване на
престъпление от частен характер, е не само денят на узнаване за извършеното
престъпление, но и датата, на която тъжителят е узнал за произнасянето на
прокурора, който приема, че не са налични основания да се образува
наказателно производство за дело от общ характер. От гражданите не може
да се изискват знания за характера на наказателното дело, което следва да се
образува. Достатъчно е те да сезират компетентен орган, който може да
5
прецени дали се касае за престъпление от общ характер или такова,
преследвано по реда на частното обвинение. След като прокуратурата е
преценила, че не са налице основания за образуване на досъдебно
производство, от този момент за пострадалия започва да тече преклузивният
срок по чл.81 ал.3 НПК (Решение №1 от 9.02.2010г. на ВКС по н.д.
№673/2009г., НК, II н. о.). Едва след постановяването на акта на прокурора,
пострадалото лице, ако смята, че срещу него е извършено престъпление, може
да реализира правото си на защита, депозирайки частна тъжба до
компетентния съд. Единствено и само той може да възбуди наказателно
преследване на престъпления от частен характер и да определи обема на
защита, която търси, описвайки фактическите обстоятелства в тъжбата.
В конкретния случай, видно от материалите по делото,
Постановлението на прокурора при РП-Пазарджик за отказ да образува
досъдебно производство е от 13.06.2022г. Липсват данни по делото кога
точно е връчено постановлението за отказа за образуване на досъдебното
производство на лицето, което е сезирало прокуратурата. Въпреки това,
частната тъжба е подадена при спазване на преклузивния 6-месечен срок,
считано от 13.06.2022г., доколкото същата е депозирана в деловодството на
РС-Пазарджик на 02.11.2022г. Следователно, тъжбата е подадена в 6–
месечния срок след узнаване за постановеното прокурорско постановление,
поради което безсъмнено е спазен преклузивният 6-месечен срок срок. Без
значение са обстоятелствата, касаещи датата на запознаване на повереника на
частния тъжител с материалите по пр.пр. № 2243/2022г. по описа на РП-
Пазарджик и датата на неговото упълномощаване, в това число и причината,
поради която частната тъжба е депозирана около месец преди изтичане на
преклузивния 6-месечен срок, доколкото всичко това е изцяло в сферата на
личното право на изграждане на защитата на частния тъжител и неговия
повереник.
Най-сетне, за това, че срокът по чл.81 ал.3 НПК е бил спазен, би могло
да се разсъждава и в още една насока, която още веднъж потвърждава
правилността на горния извод, а именно: Вярно е, че в конкретния случай се
касае за прокурорски акт за отказ да се образува наказателно производство от
общ характер, а не за спиране на наказателното производство на основание
чл. 25, ал. 1, т. 6, но със самото сезиране на районната прокуратура за
извършеното спрямо лицето престъпно посегателство и то в рамките на
6
срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно
производство от частен характер, частният тъжител е запазил този срок. "Това
е така, защото жалбата, съдържаща описание на инкриминираното
престъпление, макар и адресирана до прокуратурата, а не до съда, е
постъпила в срок в орган на съдебната власт. Макар последният да не е
компетентен да се произнася в наказателните производства за престъпления
от частен характер, със самото му сезиране от тъжителя, срокът се счита
спазен, съгласно чл. 184 от НПК, в какъвто смисъл е и константната практика
на ВКС" (Решение № 315 от 23.06.2010г. на ВКС по н.д. №257/2010г., III н.
о.).
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. за прекратяване на
наказателното производство в съдебно заседание на основание чл.289 ал.1,
във вр. с чл.24 ал.5 от НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДВ. М.: На основание чл.29 ал.2 от НПК правя искане за отвод на
настоящия съдебен състав, тъй като категорично заема едната страна в
процеса и отказва да приложи разпоредба от 2018 година, която е
процесуално императивна и не подлежи на тълкуване, каквото предлагате
разширително. Изрично са посочени началото на срока, който е преклузивен
и императивен, поради което няма основание да бъде тълкувано
разширително и са посочени два момента – моментът на узнаване, когато е
безспорно, че пострадалият е разбрал за извършеното престъпление или
моментът, когато пострадалият е получил съобщение за спиране на
наказателното производство и е цитирано основанието чл.25 ал.1 т.6. От тук
нататък, всякакви разсъждения, при положения, че са налице безспорни
писмени доказателства за това от кой момента могло и е трябвало да бъде
депозирана частната тъжба, при положение, че следва да бъде спазена
разпоредбата, обосновават явно хипотезата на чл.29 ал.2 от НПК. Ще си
позволя да я цитирам /цитира/. Считам, че съдът е предубеден или
заинтересован, тъй не са ми ясни причините, поради които Вие два пъти се
оттегляте на тайно съвещание за определено време извън съдебното заседание
7
и търсите и намирате аргументи, с които да облагодетелствате в процеса
тъжителя. Намирам лично в качеството ми на защитник на подсъдимата, че не
сте в състояние с безпристрастност да решите казуса, тъй като защитавате
само интереса на частния тъжител, без да съобразявате разпоредбата за
презумпция за невиновност, без да съобразявате, че в крайна сметка от
доказателствата пред Вас се вижда, че пред Вас стои пострадалата в
качеството й на подсъдима, но не и на частен тъжител, защото вярвам, че все
пак сте запознати с писмените доказателства, което следва да става в
подготовката на заседанието, за да сравните на съответните медицински
документи датите на издаване и телесните увреждания и да установите, че
спешната помощ не установява това. Доказателствата се намират в кориците
на делото и на мен това ми дава основание да приема, че не Вие сте в
състояние да решите с безпристрастност настоящия казус.
АДВ. Б.: Уважаема госпожо съдия, аз считам, че искането е
неоснователно. Бяха изложени несъстоятелни твърдения, без да бъдат
подкрепени от конкретни аргументи. Искам да припомня, че защитникът в
СП е страна в процеса, който има определени права и задължения, вкл. да
прави съответни искания за събиране на доказателства, но решаващият орган
е този, който преценява дали да уважи исканията или не, като всяко едно
произнасяне на съда, което не е в полза на страната, отправила искането в
този аспект, не може да бъде основание за отвод. Считам, че искането е
неоснователно.
РЕПЛИКА АДВ. М.: Уважаемият съд или съдията прочете и се позова
на съдебна практика, която е неотносима, тъй като тази съдебна практика
касае 2010 година. Тази практика, която аз цитирах, е от 2020 година, т.е.
разпоредбата, която би следвало съдът и която е длъжен да приложи е
редакция към 2019 година.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, намира искането на адв.М. по чл.29 ал.2 от
НПК за неоснователно, поради следните съображения:
8
В конкретния случай и с оглед обективните данни по делото, основание
за отвод на председателя на състава, такива каквито са формулирани от
адв.М., не се откриват и не биват подкрепени от нито едно обективно
доказателство по делото. На първо място, този съд се е произнасял в
последователност на проведените заседания до настоящия момент на
множество искания на защитника, като по никакъв начин не е демонстрирал с
поведението си, че ограничава негови или на подзащитната му права и
законни интереси. Преценката дали ще допусне или не конкретни искания е
изключително в прерогативите на съда, пред когото делото е поставено за
разглеждане, доколкото единствено той в съдебната фаза на процеса се явява
в качеството на ръководно - решаващ орган. Не на последно място, на този
съд не са му известни лични или друг тип отношения между съдията от една
страна и някоя от страните по делото, които да дават основание да се
коментира неговата предубеденост или заинтересованост към тях или към
предмета на производството. Доказателства за съществуването на такива не се
представят и в съдебно заседание. В този смисъл, съдът намира, че следва да
остави без уважение искането на отвод на Председателя на състава поради
предубеденост или заинтересованост.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвеждане на съдията от
разглеждане на делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
АДВ. Б.: Допуснати са ни двама свидетели. Ние водим един свидетел, а
именно М. П., като в края на съдебното заседание ще взема отношение по
отношение на другия свидетел, който не сме осигурили и от когото ще се
откажем най-вероятно.
АДВ. М.: Ние водим двама, без третия свидетел, който е полицай А. М..
Водим С. Н. и майката на подсъдимата - М. Т., но аз правя искане за
съвместен разпит на всички свидетели, при положение, че се установят
противоречия в показанията им. Колегата нека ясно да заяви дали ще води
друг свидетел и дали се отказва, защото не може да се изясняват
9
обстоятелства, които ще станат публични след това съдебно заседание и да се
каже, че се иска свидетел. Ако ще иска да се разпитват свидетелите, искам да
се отложи делото за съвместен разпит. Ние държим и на третия свидетел,
който моля да бъде при режим на призоваване по месторабота в РУ -
Пазарджик.
АДВ. Б.: Ние не държим на втория свидетел. Искаме да бъде разпитан
днес нашият свидетел, който водим. Дали ще има необходимост от очна
ставка е бъдещо несигурно събитие и ако това се случи, в следващо съдебно
заседание всякога някой от участниците в процеса може да направи искане за
очна ставка, с оглед противоречие в показанията на свидетелите. Мисля, че не
е целесъобразно, без да сме изслушали свидетелите, да заставаме в позиция и
да искаме четирима или петима свидетели да бъдат разпитани в едно съдебно
заседание, тъй като това най-малко ще е трудно и не се знае ангажираността
на свидетелите и би било един разход на процесуално време, неоправдано. В
този смисъл, моля, свидетелят, който водим, да бъде разпитан днес.
АДВ. М.: Аз държа тримата наши свидетели да бъдат разпитани на едно
със свидетеля на тъжителя.
Съдът намира, че искането на защитника на подсъдимата е основателно и
следва да даде възможност да бъде проведен разпит на всички свидетели
съвместно в рамките на едно съдебно заседание. Макар причините за това да
не се изясниха конкретно от страна на защитата, съдът от своя страна също
намира, че провеждането на разпит на всички свидетели, а именно трима от
страна на подсъдимата, като двама от тях при режим на довеждане и един при
режим на призоваване, и един от страна на частния тъжител, и евентуално
втори, при режим на довеждане, следва да бъде извършено в условията на
съвместност в рамките на следващото съдебно заседание, за което съдът ще
определи дата.
АДВ. М.: Моля, да призовете двама от свидетелите, които са заявени,
при режим на довеждане, а именно С. К. Н. с адрес гр.Пазарджик, **** и А. В.
М., който да се призове по месторабота в РУ - Пазарджик. Третия свидетел
ще бъде при режим на довеждане – майката на подсъдимата.
АДВ. Б.: Така или иначе, ще се отложи делото, допуснати са ни двама
свидетели и поддържам искането за двама, като ще направя всичко възможно
10
да доведем и двамата свидетели в следващото съдебно заседание, но ако за
следващото заседание не успея да подсигуря втория свидетел, който днес
отсъства, ще се откажа от него.
Съдът ДОКЛАДВА постъпили във връзка с определение от предходното
съдебно заседание а именно: писмо от Дирекция „Национална система 112“,
ведно с приложен към него 1 бр. комапкт диск, писмо от РП – Пазарджик,
ведно със заверени копия от пр.пр. № 2243/22г. по описа на РП – Пазарджик и
писмо от ЦСМП – Пазарджик, ведно с приложено към него копие от фиш за
СМП № 9791/19.04.2022г.
Страните /поотделно/: Запознати сме. Да се приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: писмо от Дирекция
„Национална система 112“, писмо от РП – Пазарджик, ведно със заверени
копия от пр.пр. № 2243/22г. по описа на РП – Пазарджик и писмо от ЦСМП –
Пазарджик, ведно с приложено към него копие от фиш за СМП №
9791/19.04.2022г., а като веществено доказателство: 1 брой компакт диск,
съдържащ аудиозаписи.
ПОДСЪДИМАТА: Ще давам обяснения на по-късен етап.
ПРИСТЪПИ СЕ към оглед на приетото веществено доказателство 1 бр.
компакт диск посредством изслушване на съдържащите се в него 3 бр.
аудиозаписи.
По делото се прилагат разпечатки на съдържащите се в оптичния носител
и 3 бр. снимки на ел.картони на приети повиквания на тел.112.
АДВ. Б.: Нямам други искания на този етап.
АДВ. М.: Моля, да бъде призована като свидетел фелдшерът О. Г. Д. по
11
месторабота в ЦСМП - Пазарджик.
АДВ. Б.: Не възразявам.
Съдът намира искането за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото О. Г. Д., която
за следващото съдебно заседание да се призове по месторабота в ЦСМП -
Пазарджик.
За събиране на доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 04.04.2023г. от 13:30 часа, за която
дата и час да се изпрати призовка до частния тъжител. Подсъдимата,
защитникът на подсъдимата и повереникът на частния тъжител – уведомени.
Да се призоват свидетелите Н., М. и Д. на указаните адреси. Указва на всяка
от страните, че имат ангажимент за осигуряване на по един допуснат
свидетел при режим на довеждане.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 16:20 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12