Р Е Ш Е Н И Е
№ 488
гр.Плевен, 3 Ноември
2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като
разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №296 по описа за 2015г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
В Административен съд-Плевен е подадена искова молба
от С.Н.Н., изтърпяващ наказание в Затвора-Белене, ІІІ-та група, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, с посочено правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 от АПК и искане за присъждане на обезщетение в
размер на 5000лв., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2015г., за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на Затвора-Белене по време на изтърпяване на
наказание в наказателна килия за периода
от 17.03.2015г. до 27.03.2015г., изразяващи се в лоши условия в килията.
В исковата молба се
твърди, че със Заповед №94/17.03.2015г. на Началника на Затвора-Белене л.св. Н.
е наказан с дисциплинарно наказание по реда на чл.101 т.7 от ЗИНЗС с изолиране
в наказателна килия за срок от десет денонощия. Сочи се, че съгласно чл.96 ал.2
от ППЗИНЗС помещенията, устроени като наказателни килии следва да отговарят на
определени условия, а това в случая не е изпълнено. В тази връзка се твърди, че
прозорците в килията са били много малки, на половина отваряеми, поради което
не са пропускали необходимото количество естествено осветление, за да се четат
печатни издания, без да е необходимо изкуствено осветление. Твърди се още, че в
килията липсва климатична инсталация или вентилационна система, поради което
въздухът е бил тежък за дишане и е миришело на мухъл и влага. Л.св.Н. сочи, че
от тези условия в наказателната килия е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни изживявания, жестоко и нечовешко отношение,
дискомфорт, загуба на апетит, липса на сън и унижение на човешкото достойнство.
Сочи също, че незаконосъобразните действия се изразяват в настаняването и
изолирането в наказателна килия, която не отговаря на законоустановените
условия, а незаконосъобразните бездействия се изразяват в това, че по време на
престоя в наказателната килия администрацията на затвора не е изпълнила
задълженията си, произтичащи пряко от нормата на чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС. Л.св.
счита, че е налице и причинна връзка между претърпените вреди и поведението на
ответника. В заключение се моли за присъждане на обезщетение в размер на 5000лв.,
ведно със законната лихва. Направени са и доказателствени искания за събиране
на писмени доказателства, за назначаване на съдебно-техническа експертиза и за
разпит на свидетел.
С определение от
11.06.2015г. по адм.дело №302/2015г. по описа на Административен съд-Плевен
последното е присъединено към настоящето дело за разглеждане в едно
производство и постановяване на общо решение. Адм.дело №302/2015г. по описа на
съда е образувано по искова молба от л.св. С.Н. *** с правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 5000лв. ведно със
законната лихва, считано от 27.03.2015г., за претърпени неимуществени вреди
(дискомфорт и множество негативни изживявания като липса на апетит, чувство, че
е подложен на изтезание, тормоз, жестоко и нечовешко отношение, срам и унижение
на човешкото достойнство), произтичащи от незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на Затвора-Белене по време на изтърпяване на
наказание в наказателна килия през периода 17.03.2015г.-27.03.2015г.,
изразяващи се в липса на маса и стол в килията.
В исковата молба по
адм.дело №302/2015г. от л.св.Н. се сочи, че съобразно нормата на чл.21 ал.1 от
ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица,
снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове,
осветителни и отоплителни тела. В тази връзка се твърди, че при изтърпяване на
наложеното наказание в наказателна килия
не са му предоставени маса и стол, което означава, че администрацията на
затвора не си е изпълнила законоустановените задължения, с което е осъществено
незаконосъобразно бездействие срещу л.св., и са му нарушени човешките права.
Твърди се още, че поради липсата на маса и стол ищецът не е имал нормални
условия за хранене, за писане и водене на кореспонденция, респ. за нормално
водене на живот, от което е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в
множество негативни изживявания като липса на апетит, чувство, че е подложен на
изтезание, тормоз, жестоко и нечовешко отношение, срам и унижение на човешкото
достойнство. Л.св. счита, че е налице и причинна връзка между претърпените
вреди и поведението на ответника. В заключение се моли за присъждане на
обезщетение в размер на 5000лв., ведно със законната лихва.
С определение от
17.08.2015г. по адм.дело №304/2015г. по описа на Административен съд-Плевен
последното е присъединено към настоящето дело за разглеждане в едно
производство и постановяване на общо решение. Адм.дело №304/2015г. по описа на
съда е образувано по искова молба от л.св. С.Н. *** с правно основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 5000лв. ведно със
законната лихва, считано от 27.03.2015г., за претърпени неимуществени вреди
(дискомфорт, липса на апетит, тормоз, жестоко и нечовешко отношение, срам и
унижение на човешкото достойнство), произтичащи от незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на Затвора-Белене по време на изтърпяване на
наказание в наказателна килия през периода 17.03.2015г.-27.03.2015г.,
изразяващи се в лишаване от допълнително одеяло при престоя в килията.
В исковата молба по
адм.дело №304/2015г. от л.св.Н. се сочи, че съгласно чл.96 ал.4 от ППЗИНЗС
наказаните по чл.101 т.7 и т.8 от ЗИНЗС лишени от свобода за периода от 16
октомври до 30 април могат да държат при себе си още едно одеяло и зимна горна
дреха, като за този период едното одеяло се оставя и през деня. Твърди се, че
за периода на излежаване на наказанието в наказателна килия всяка сутрин в
06.00часа служител при затвора му вземал едното одеяло и му го връщал вечер
след 17.30-18.00часа.Ищецът счита, че вземането на допълнителното одеяло всяка
сутрин и връщането му вечер, както и оставането му само с едно одеяло през
деня, представлява незаконосъобразно действие, от което са произлезли
неимуществени вреди-дискомфорт, загуба на апетит, липса на сън, тормоз, срам и
унижение на човешкото достойнство. Л.св. счита, че е налице и причинна връзка
между претърпените вреди и поведението на ответника. В заключение се моли за
присъждане на обезщетение в размер на 5000лв., ведно със законната лихва.
На основание чл.213 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл.144 от АПК, трите искови молби на
л.св.С.Н., по които са образувани адм.дело №296/2015г., адм.дело №302/2015г. и
адм.дело №304/2015г. са съединени за общо разглеждане в едно съдебно производство
по адм.дело №296/2015г. за постановяване на общо решение по тях.
Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”-София, чрез процесуален представител
юрисконсулт Г., в подадени по делата, преди тяхното
съединяване за общо разглеждане, становища оспорва предявените искови претенция
по основание и размер. Счита същите за недоказани и моли да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер съобразно чл.8
ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В съдебно заседание
ищецът Н. се явява лично, поддържа исковите си претенции по основание и размер
и моли същите да бъдат уважени. В указания от съда срок за представяне на
писмени бележки, такива не бяха депозирани по делото.
Ответникът в съдебно
заседание не се явява, не се представлява и не взема становище по съществото на
спора.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че трите искови претенции съединени
за общо разглеждане в едно производство са неоснователни и недоказани. По
отношение основната претенция по адм.дело №296/2015г. счита, че твърденията за
липса на осветеност и проветряване на наказателната килия не отговарят на
събраните по делото доказателства, вкл. чрез съдебно-техническата експертиза. В
тази връзка сочи, че л.св. Н. е бил сам в наказателната килия. По отношение на
исковата претенция за лишаване от допълнително одеяло счита, че по делото е
установено, че л.св. не е имал претенции, не е искал, нито му е било вземано
допълнително одеяло. По отношение на исковата претенция за липса на маса и стол
в наказателната килия счита, че по делото е доказано, че в тази наказателна
килия никога не е имало такива предмети, както и че л.св. не е правил искания
да му бъдат предоставени. В заключение моли обективно съединените искови
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът С.Н.Н., който към
момента на предявяване на исковата претенция е пребивавал в Затвора Белене, изтърпява общо наказание в размер на 28 години
и 11 месеца, с начало на изтърпяване на наказанието 01.09.2005г.
Не се спори по делото,
а и се установява от приложените доказателства, че със Заповед №94/17.03.2015г.
на ВПД Началник на Затвора Белене, на основание чл.101 т.7 от ЗИНЗС л.св. С.Н.Н.
е наказан с дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от
десет денонощия”, за нарушение на чл.100 ал.2 т.5 във вр. с чл.97 т.3 от ЗИНЗС.
Заповедта е потвърдена с определение от 24.03.2015г. по ЧНД №96 по описа за
2015г. на Районен съд-Левски, което е окончателно.
Не се спори по делото,
че от 17.03.2015г. до 27.03.2015г. л.св.Н. е бил изолиран в наказателна килия №1,
която е разделена на две (лява и дясна) част, като ищецът е бил в лявата част
сам през целия период на престой.
Установява се от писмо
рег.№1991/25.05.2015г. на ответника (л.58), че помещенията, предназначени за
изтърпяване на наложените на основание чл.101 т.7 и т.8 от ЗИНЗС дисциплинарни
наказания са разположени в зоната за повишена сигурност на Затвора Белене,
където са разположени и спалните помещения на л.св. с доживотни присъди. В
писмото е посочено, че условията в наказателните килии са идентични с тези, в
които изтърпяват наказанията си доживотно осъдените л.св., като начина им на
оборудване (санитарен възел, отопление, вентилация и достъп на пряка слънчева
светлина) е било обект на проверки, извършвани от всички правозащитни
институции. Сочи се още, че помещението, в което и бил изолиран л.св.Н. е с
площ 6,94кв.м. и е било оборудвано с две легла, разположени едно над друго,
като горното легло по време на престоя на ищеца е било свободно през цялото
време. Помещението има два прозореца, разположени от източната и южната страна
на леглото, ползвано от Н., като южният прозорец е с две крила, които могат да
се отварят и затварят от лицето, настанено в помещението. В наказателната килия
има монтирана тоалетна чиния, с преградна стена, която преглажда видимостта към
лицето, ползващо санитарния възел. Има монтирана и мивка с кран за студена вода,
както и електрически контакт.
От писмо рег.№2706/14.07.2015г.
на ответника (л.136) се установява, че наказателните килии са предназначени за
кратковременен престой и не са оборудвани с маси и столове, както и че л.св.Н.
не е правил искане да му бъдат предоставени маса и стол, поради което такива не
са му давани.
От писмо
рег.№3897/19.10.2015г. от ответника (л.232) се установява, че л.св.Н. е
постъпил в наказателната килия с багаж, съобразен с разрешените вещи, с които
могат да разполагат л.св. по време на пребиваване в наказателна килия, като не
се разполага с данни за броя на одеялата, които е носил със себе си. Установява
се още, че по време на престоя в наказателната килия ищецът не е правил искане
за ползване на допълнително одеяло, поради което такова не му е давано, нито му
е вземано. Във връзка с последното, на л.62 от делото е приложена докладна
записка от надзирател Ц. О. относно настаняване в наказателна килия на
л.св.Н., от която е видно, че ищецът е носил личен багаж за настаняване в
наказателната килия, съобразно разрешените вещи, вкл. лични постелачни
принадлежности, поради което не е искал постелачни принадлежности.
От писмо
рег.№3777/09.10.2015г. от ответника се установява, че в периода от 17.03.2015г.
до 27.03.2015г. от страна на л.св.Н. не са регистрирани жалби с оплаквания от условията
в наказателната килия, както и няма регистрирани оплаквания за физическо
неразположение и боледуване. В писмото е посочено още, че наличния прозорец в
коридора се премахва през лятото, за да може в наказателните помещения да
навлиза допълнително свеж въздух, а през зимата вкл. периода
17.03.-27.03.2015г. не е бил премахнат. Посочено е също, че в процесния период
отоплителната система на затвора е работела.
По искане на ищеца по
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
възприема като компетентно и безпристрастно изготвено. Видно от последното е,
че килията е с размери 260см/265см. – 6,89кв.м., височина 270см., като в нея
има санитарен възел от клозетно седало и фаянсова мивка с канелка. Вещото лице
посочва, че отоплението е централно и в килията е монтиран панелен радиатор
120см./60см. Установява се също, че килията има двукрилен прозорец на южната
стена с размери 90/40см. и на 200см. височина от пода, като едното (лявото) крило е отваряемо напълно до 90
градуса, през което се извършва проветряването, тъй като няма изградена
вентилационна климатична инсталация. Вещото лице сочи, че наказателната килия
няма осветителни тела, като луминесцентно осветително тяло има монтирано в
коридора срещу килията, която няма плътна стена към коридора, а метална
решетка, и осветителното тяло осветява и част от килията. Според вещото лице,
естествената светлина от прозореца на килията и прозореца в коридора осигуряват
осветление за четене на печатни произведения само на част от килията (около
½ от нея), като частта, в която е поставено леглото е с недостатъчна
осветеност за нормално четене без изкуствено осветление. Посочено е още в
заключението, че в наказателната килия няма мухъл, боядисана е с бял латекс,
като само около водопроводната захранваща тръба има навлажняване, което е в
резултат на конденз (температурната разлика на въздуха-около 37-38градуса вън
от сградата и температурата в килията-около 20 градуса). В съдебно заседание
вещото лице заявява, че няма стандарти за размерите на прозорците на
обществените сгради, като счита, че тези, които са били в наказателната килия,
в която е бил изолиран ищеца, съответстват на изискванията, като уточнява, че
тъй като няма стандарт за размери на прозорец, се преценява или по
вентилацията, или по осигуреното естествено проветряване на помещението.
Видно от приложеното
на л.156-157 по делото извлечение от документ озаглавен Доклад до българското
правителство за посещението в България, проведено от Европейски комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание от 24 март до 3 април 2014г., специално в частта за Затвора Белене
(т.67), е, че като положителен аспект е отбелязано, че в килиите достъпът до
естествена светлина и вентилация в общи линии е добър. Съдържанието на целият
доклад е публикуван на официалната страница на Министерство на правосъдието.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото, като свидетел е допуснат и разпитан л.св. Д.Д.Г.,
който е изтърпявал наложено наказание в наказателна килия в периода от
13.03.2015г. до 23.03.2015г. и от 23.03.2015г. до 26.03.2015г. (л.103).
Свидетелят твърди, че ищецът е бил в съседната част от наказателната килия,
която представлява едно общо помещение, разделено в средата с преграда, а
отпред има решетка и общ коридор. Твърди още, че двете части са напълно
идентични като обзавеждане и прозорци, като имат по едно малко прозорче около
40-50см. високо на около 70-80см., отваряемо наполовина. Заявява, че в коридора
има прозорче със същите размери, което през този период (процесния) не се
отваря, а през летните месеци го свалят. Свидетелят твърди още, че
вентилационна система няма, а въздухът, който влиза през прозорците е
недостатъчен за проветряване, поради което л.св.Н. е искал да бъде оставяна
вратата на коридора леко отворена. Според св.Г. въздухът в наказателната килия
е бил тежък, а от тоалетната е имало неприятна миризма, водата постоянно е
течала, за което ищецът е искал да бъде погледната тръбата от майстор. Заявява
още, че л.св.Н. почти всекидневно е искал килията да бъде проветрявана. Счита, че през прозореца на килията не е
влизало достатъчно естествена светлина, като ищецът се е оплаквал ежедневно за
това. Твърди, че да се чете и пише можело само на леглото, тъй като нямало
други условия, а в килията на Н. леглото е било двойно и е трябвало да се стои
прегърбен. Свидетелят заявява, че през периода на изолация ищецът е бил
изнервен, връщал си храната често, не успявал да се храни, обикалял нощно
време. Твърди, че в килията било студено, а ищецът се обличал с клин, анцуг и
камуфлаж (последното посочва, като твърди, че имал видимост от неговата част на
килията), като през деня разполагал с едно одеяло, а вечер давали допълнително,
което се вземало сутрин. В тази връзка сочи, че ищецът многократно се оплаквал,
че по закон се полагат две одеяла. Твърди също, че парното през януари не е
работело, както и че от когато е в затвора парното никога не е работело повече
от 4-5см. в горния край. Свидетелят заявява, че през целият период на изолация
на Н. в наказателната килия не са монтирани маса и стол, че при повече усилия
може да се храниш седнал на леглото, тъй като шкафа е залепен до леглото, а и
двата предмета са застопорени за пода. Твърди, че ищецът многократно се е
оплаквал от липсата на маса и стол. Свидетелят сочи, че лично не е бил доволен
от условията на своята част от наказателната килия, но не е търсел правата си,
тъй като е неграмотен.
При така установеното
от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените
в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2
от АПК).
Разпоредбата на чл.4
от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Искът за вреди може да
се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с
оспорването му (чл.204 ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите на незаконосъобразни
действия и/или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда,
пред който е предявен искът (ал.4 на чл.204).
Искът се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК,
като ответникът ГД „ИН”-София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице
към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и
този в гр.Белене, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. В конкретния случай ГД „ИН”-София е пасивно легитимирана да
отговаря по исковите претенции за обезщетение за вреди на ищеца Н..
Исковете за
обезщетение за неимуществени вреди в случая са предявени за вреди от
незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица от администрацията
на Затвора-Белене, който съгласно чл.128 ал.1 т.5 от АПК е в подведомствеността
на административния съд, като местната подсъдност е съобразно чл.7 ал.1 от ЗОДОВ и чл.204 ал.4 от АПК.
В контекста на посочените
по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с обективно съединени
искове по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение
за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията
на Затвора-Белене.
Последните по твърдение на ищеца се изразяват в настаняването
и изолирането в наказателна килия, която не отговаря на законоустановените
условия, а именно има малки прозорци, на половина отваряеми, които не са
пропускали необходимото количество естествено осветление, за да се четат
печатни издания, без да е необходимо изкуствено осветление, както и поради
липса на климатична инсталация или вентилационна система въздухът в
наказателната килия е бил тежък за дишане и е миришело на мухъл и влага; както
и че не са му предоставени маса и стол по време на престоя в наказателната
килия, а също че са му вземали допълнителното одеяло всяка сутрин и са го
връщали вечер, като през деня е бил само с едно одеяло. Ищецът твърди, че затворническата
администрация не е изпълнила задълженията произтичащи пряко от закона, вследствие
на което е преживял дискомфорт и множество негативни изживявания като липса на
апетит, чувство, че е подложен на изтезание, тормоз, жестоко и нечовешко
отношение, срам и унижение на човешкото достойнство.
Претендираната основателност на иска предполага
кумулативно (едновременно) наличие на три предпоставки, а именно настъпила
вреда в правната сфера на ищеца-имуществена или неимуществена, която включва
реално причинени вреди и пропуснати ползи; незаконосъобразно действие или
бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна
дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното
действие или бездействие и настъпилата вреда. Тежестта на доказване на
последните в съдебното производство е на ищеца, а тяхното отсъствие води до
неоснователност на исковата претенция. По конкретно казано, отговорността на
държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде
ангажирана при безспорната установеност на горните елементи от фактическия
състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ. При липса
на който и да било от трите елемента на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността, като следва да се посочи, че наличието на
незаконосъобразно действие, респ.бездействие не е достатъчно обаче за
ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Отговорността не се
презумира от закона, а в тежест на ищеца
е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за
отговорността.
Преценката за наличието на горните предпоставки
предполага отговор на въпроса дали сочените от ищеца действия и бездействия на
длъжностни лица от администрацията на Затвора Белене са осъществени и дали с тях
са допуснати нарушения на правата му определени по закон. Следва да се отговори
и на въпроса дали сочените бездействия на администрацията на Затвора Белене са
били основани на нормативната уредба, регулираща дейността по изпълнение на
наказанията и свързаната с нея дейност по организиране и опазване на реда в
пенитенциарните заведения. Т.е. следва да се установи дали сочените от ищеца
действия и бездействия са били незаконосъобразни, дали последните са довели до
нанасяне на неимуществени вреди, за които Н. претендира, и дали е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между вредата и незаконосъобразните действия и
бездействия.
Във връзка с горното следва да се посочи, че държавата е отговорна за условията, при които лишените от свобода изтърпяват наказанието-в качеството й на договаряща страна по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКПЧ) има задължението да спазва забраната на чл.3 от ЕКПЧ по отношение на тези лица. Разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧ задължава държавата да осигури на лишеният от свобода условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, такива, че начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затворите и че, по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез предоставяне на необходимите медицински грижи. Идентична забрана като тази, установена в чл.3 от ЕКПЧ, се съдържа в чл.29 от Конституцията на Република България и в разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Нормата на чл.3 ал.2 т.2 и т.3 от ЗИНЗС дава законова регламентация на понятието „изтезание, жестоко и нечовешко отношение”, а именно умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; както и унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Т.е. изрично е посочено какво се има предвид под неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Разпоредбите на чл.43 ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС са законовите гаранции на националното право за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Такива гаранции съдържат и Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева през 1955г., и утвърдена от Икономическите и социален съвет с резолюция 663 С (ХХІV) от 31.07.1957г. и 2076 (LХІІ) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите. Според т.10 от последните, всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване, а в т.11 е прието, че във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат
лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
Съгласно правило 18.2 от
Европейските правила за затворите, всички помещения, където затворниците
живеят, работят или се събират: а/прозорците трябва да са достатъчно големи, за
да дават възможност на затворниците да четат или работят на естествено
осветление, при нормални условия и да позволява влизането на свеж въздух, освен
ако няма съответната климатична инсталация. Според чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС в
спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване. Съгласно чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС помещенията, устроени
като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни
изисквания-да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да са
заключени добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено
легло. Ал.11 на същата норма, регламентира, че на наказаните на основание
чл.101 т.7 и т.8 от ЗИНЗС не се налагат допълнителни ограничения освен
законоустановените. Чл.21 ал.1 от ППЗИНЗС определя, че спалните помещения се
обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела.
А в чл.96 ал.4 от ППЗИНЗС се
определя, че наказаните по чл.101 т.7 и
т.8 от ЗИНЗС лишени от свобода
могат да държат при себе си следните вещи: 1. от 1 май до 15 октомври -
постелъчни принадлежности, от които едно одеяло само за през нощта, долно
бельо, тенис фланелки, панталон, пуловер или жилетка, шапка, чорапи, обувки,
чехли или джапанки, носна кърпа, кърпа за лице, сапун, четка и паста за зъби,
самобръсначка, сапун и четка за бръснене, тоалетна хартия, очила за корекция на
зрението, брачна халка, пощенски пликове, марки, листове и химикал, материали
за четене; 2. от 16 октомври до 30 април - освен вещите по т.1 още: едно одеяло
и зимна горна дреха; за този период едното одеяло им се оставя и през деня.
От доказателствата по делото по
категоричен начин се установява, че за периода от 17.03.2015г. до 27.03.2015г. л.св.Н.
е изтърпял наложено дисциплинарно наказание в наказателна килия в Затвора
Белене с квадратура от 6,89кв.м., в която е бил само той настанен, като за този
период не му е предоставяно допълнително одеяло, както и в наказателната килия
не е имало маса и стол, а естествената
светлина от прозореца на килията и прозореца в коридора са осигурявали
осветление за четене на печатни произведения само на част от килията (около
½ от нея), като частта, в която е поставено леглото е с недостатъчна
осветеност за нормално четене без изкуствено осветление.
В контекста на горното от фактическа и правна
страна, съдът намира, че при решаване на конкретния казус следва да се има
предвид кумулативният ефект от условията в наказателна килия, в която е бил
изолиран ищеца и периода на изолация от 10 денонощия. Последното е с оглед
приетото от Европейския съд по правата на човека (решение от 10.02.2012 г. по
делото на Ш. срещу България), че разделянето на исковата претенция като се
разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като
отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
При установеното от фактическа и правна страна
съдът счита, че не е налице незаконосъобразно действие от страна на
администрацията на Затвора Белене по отношение твърдението на л.св.Н. за
лишаване от допълнително одеяло през деня по време на престоя в наказателната
килия. Законодателната уредба предвижда
за периода от 16 октомври до 30 април, в който период попада и процесният,
наказаните по чл.101 т.7 и т.8 от ЗИНЗС лишени от свобода да могат да
държат при себе си освен вещите по т.1, в които се включва едно одеяло, и още
едно одеяло и зимна горна дреха, като едното одеяло им се оставя и през
деня. Т.е. съобразно закона за периода
от 16 октомври до 30 април л.св., които са изолирани в наказателни килии, могат
да държат при себе си през деня само едно одеяло. От свидетелските показания на
л.св. Г. се установява именно, че ищецът Н. през деня е разполагал с едно
одеяло. Такива са и твърденията на самия ищец в исковата молба. По делото
липсват доказателства да са правени искания от страна на ищеца да му бъде
предоставено през деня допълнително одеяло. Липсват и доказателства ищецът да е
боледувал през този период и последващ такъв, или да е имал здравословни
оплаквания и физически неразположения. Ето защо в тази част исковата претенция
е недоказана.
По отношение липсата на маса и стол в
наказателната килия съдът намира, че последното противоречи на законодателната
уредба доколкото, наказателните килии следва да отговарят на всички хигиенни и
здравни изисквания, а съгласно чл.96 ал.11 от ППЗИНЗС на наказаните по чл.101
т.7 и т.8 не се налагат допълнителни ограничения, освен законоустановените. За
да достигне до този извод съдът съобрази и изискването за обзавеждане на
спалните помещения (чл.21 ал.1 от Правилника), което включва маса и столове,
както и обстоятелството, че при изолиране в наказателни килии храненето се
извършва в тях, за което се осигуряват необходимите условия (ал.6 на чл.96 от
Правилника). От свидетелските показания на л.св.Г. се установява, че възможността
да се храниш е или на шкафчето, което е в близост до тоалетната чиния, или
облегнат на мивката, като ищецът се е хранил в леглото, прегърбен, или прав на
шкафа до леглото. От доказателствата по делото се установява още и, че леглото
в наказателната килия на Н. е било на два етажа, което е причинявало неудобство
при използването му в седнало положение. От всичко изложено съдът приема, че на
ищеца Н. е причинен дискомфорт от липсата на маса и стол в наказателната килия,
което го е лишило от възможността да води нормален начин на живот в рамките на
десет дни. Ето защо, и при доказано незаконосъобразно бездействие от страна на
затворническата администрация на Затвора Белене по отношение липсата на маса и
стол в наказателната килия, в която е бил изолиран л.св. Н., съдът приема,
че ищецът е търпял вреди от това
незаконосъобразно бездействие.
По отношение притока на естествена светлина и
вентилация от наличния прозорец в наказателната килия съдът съобрази следното:
По делото по безспорен начин е установено, че
в наказателната килия, в която е бил изолиран л.св.Н. има двукрилен прозорец с
размери 90/40см., на който лявото крило е отваряемо напълно до 90градуса.
Установява се още, че килията е с квадратура 6,89кв.м. и лицето е било
настанено само в нея. Установява се също, че в килията няма наличие на мухъл и
влага. С Наредба №7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, която определя допустимите стандарти за
жилищни помещения, и по специално чл.113 ал.1 от същата, се регламентира, че
стаите и кухните трябва да имат пряко странично осветление, като площта на
отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните,
детските стаи, кабинетите и кухните. В тази връзка съдът намира, че размерите
на съществуващия прозорец в наказателната килия не съответства на посочените
изисквания, но при съвместния анализ на всички доказателства по делото, вкл.
заключението на вещото лице, приема, че естествена вентилация в наказателната
килия е била осигурена от съществуващия
прозорец, че е налице приток на свеж въздух, и че възможността за проветряване
не е ограничено, поради което не е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на затворническата администрация. По отношение, обаче, на естествената
светлина в килията съдът намира, че такава не е осигурена в нужната степен.
Видно от заключение на вещото е, че естествената светлина, която влиза от
прозореца през светлата част от денонощието е достатъчна за четене без
изкуствено осветление само в едната част от наказателната килия, и то в тази, в
която не е разположено леглото, на което единствено може да се седне.
Установява се, че в наказателната килия няма монтирано осветително тяло, като
такова има в коридора, което обаче осветява само част от килията. От
свидетелските показания на св.Г. се установява, че ищецът се е оплаквал, че
поради недостатъчна естествена светлина не може да пише и чете. При съвкупна
преценка на тези факти, съдът намира за доказани незаконосъобразното действия и
бездействия на затворническата администрация, от които ищецът е търпял
негативни емоции от недостатъчната осветеност през деня на наказателната килия.
С оглед установеното по-горе
съдът приема, че са налице всички елементи от състава на обективната и
безвиновна отговорност по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, т.е. налице е незаконосъобразно бездействие
от страна на длъжностни лица от администрацията на Затвора Белене, което е в
пряка причинна връзка с претендираните неимуществени вреди от ищеца Н.. Исковата
му претенция за присъждане на обезщетение за тях се явява основателна, но частично доказана по размер
относно претендираното обезщетение общо от 15000лв. Дължимото обезщетение подлежи на определяне
от съда по справедливост на основание чл.52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ. Съобразно интензитета и
естеството на породените негативни емоции, както и с оглед причиненото
неудобство свързано с невъзможността ищеца да води нормален начин на живот за
периода на изтърпяване на наложеното наказание от 17.03.2015г. до 27.03.2015г.–
изолация от 10 дни в наказателна килия, която не отговаря на законовите
изисквания, а именно л.св.Н. е лишен от възможността на ползва маса и стол, както
и да чете и пише, поради недостатъчната естествена светлина в килията през
светлата част от денонощието, съдът счита, че сумата от 100лв. е справедлив
размер на обезщетение, размер, който би репарирал изцяло претърпените
неимуществени вреди. Последното е поради обстоятелството, че в резултат на
причинения емоционален дискомфорт не са настъпили други вредни последици свързани със
здравословното състояние на ищеца, нито се е наложило да се ползва лекарска
помощ и медикаментозно лечение, което се установява от приложената медицинска
справка. Ето защо искът е частично основателен и следва да бъде уважен до
размера на сумата от 100лв, ведно с лихвата от момента на предявяване на
исковата претенция-20.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата, а в останалата
част над тази сума искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Ответната страна претендира присъждане на разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 10 ал.2
от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и
при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съгласно чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Нормите на чл. 10, ал.2
и ал.3 от ЗОДОВ
са специални и дерогират общото правило на чл. 78 ал.3
от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето
защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Ищецът в
настоящото производство не е защитаван от адвокат, не претендира разноски за
адвокат нито в исковата молба, нито в пледоарията по същество, поради което
такива не следва да бъдат присъдени.
С оглед изхода на делото и предвид нормата на чл.10
ал.3 от ЗОДОВ следва Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София да бъде
осъдена да заплати в полза на ищеца С.Н.Н. направените разноски за държавна
такса в размер на 30лв.(по всяка от трите обективно съединени искови молби по
10лв.). Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Административен съд-Плевен сумата от 100лв.,
представляваща изплатено възнаграждение
за вещо лице от бюджета на съда.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.204 ал.4 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
Административен съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” –София да заплати на л.св.С.Н.Н.,***, ЕГН:**********,
на основание чл.1 ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 100лв. (сто
лева), ведно със законната лихва, считано от 20.04.2015г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица
от администрацията на Затвора Белене.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск в останалата му част до пълния размер от 15000лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”-София да заплати в полза на л.св. С.Н.Н.,***, ЕГН:**********,
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 30лв. (тридесет
лева).
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанието”-София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Административен съд-Плевен сумата от 100лв. (сто лева), представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза.
Решението може да се оспори, чрез Административен
съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: