№ 490
гр. Плевен, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430201184 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 20-0938-003989/23.09.2020г. на
*** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Ф. Д. ЛНЧ: **********
/гражданство – ** РЕПУБЛИКА, СУМПС №***, издадено от властите на
**ТА РЕПУБЛИКА/ са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40
ал.1 ЗДвП;
на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1
т.3 б.“в“ ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва Наказателното постановление от фактическа страна като счита, че не
е извършила нарушенията, за които е ангажирана
административнонаказателната й отговорност. Отбелязва, че в
действителност, преди да предприеме движение назад, се е убедила, че пътят
е свободен, но лекият й автомобил е бил ударен от приближаващия л.а. „***“;
че след слизане от превозното средство не е възприела видими щети по двата
1
автомобила, както и че след разменени думи и жестове с другия водач е
останала с убеждение, че същият няма претенции; в този смисъл, приела, че
може да напусне местопроизшествието, като е изтъкнала, че не говори добре
български език и че това обстоятелство е използвано в нейна вреда, защото
когато по-късно на посочения ден била призована от полицейските органи,
водачът на другия автомобил - В.К., променил първоначалната си позиция; че
е останала озадачена, че никой от водачите не е бил изпробван от
полицейските органи за употреба на алкохол, като изразява съмнение, че
водачът К. е бил в нетрезво състояние. На тази основа, моли за отмяна на
Наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата,
ведно с изложените в нея съображения. Допълва, че в хода на съдебното
следствие не са събрани категорични доказателства, че жалбоподателката е
извършила нарушенията на ЗДвП, за които е ангажирана
административнонаказателната й отговорност; отбелязва, че предвид
обстоятелството, че Д. е чужд гражданин, явно с водача К., не са успели да се
разберат. Наред с това счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила – чл.40 ал.3 ЗАНН, а при условията на евентуалност
пледира Съдът да приеме, че за извършеното нарушение е изтекла
предвидената в Закона давност. На тази основа, пледира за отмяна на
обжалваното Наказателно постановление.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
285712/01.09.2020г. от страна на СП. Г. К. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР
„ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля КР. ЦВ. П., както
и на нарушителя Ф. Д.. Съставен е за това, че на 01.09.2020 г. около 11:05
часа, в гр. ПЛЕВЕН, ул. „***“, с посока на движение към ул. „***“, като
водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, извършва следното: 1. при
движение на заден ход не се е убедила, че пътят зад превозното средство е
свободен, като по този начин удря спрелият за да я изчака лек автомобил
„***“ с рег. № ***, в резултат на което реализира ПТП с материални щети по
автомобила - нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП; 2. напуска
местопроизшествието, без да има съгласие с другия участник в ПТП, както и
без да уведоми контролните органи на МВР – нарушение по чл.123 ал.1 т.3
2
б.“в“ ЗДвП. При съставяне на АУАН нарушителят е отбелязал, че има
възражения, без обаче да изложи такива; по реда и в срока по чл.44 ал.1
ЗАНН са постъпили обстойни възражения, в които Д. е оспорила горната
фактическа обстановка – отбелязала е, че в действителност, преди да
предприеме движение назад, се е убедила, че пътят е свободен, но е била
ударена от приближаващия л.а. „***“, че след слизане от превозното средство
не е възприела видими щети по двата автомобила, както и че след разменени
думи и жестове с другия водач, е останала с убеждение, че същият няма
претенции; в този смисъл, приела, че може да напусне местопроизшествието,
като е изтъкнала, че не говори добре български език и че това обстоятелство е
използвано в нейна вреда, защото когато по-късно на посочения ден била
повикана от полицейските органи, водачът В.К. променил първоначалната си
позиция; че неправилно са въведени личните й данни, тъй като е посочено, че
е на 110 години, вместо – на 25, каквато е действителната й възраст; че е
останала озадачена, че никой от водачите не е бил изпробван от полицейските
органи за употреба на алкохол, като е изразила съмнение, че водачът К. е бил
в нетрезво състояние.
Административнонаказващият орган е възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушенията,
респективно – счел е направеното от страна на нарушителя възражение, за
неоснователно. На тази основа, издал обжалваното Наказателно
постановление, с което на Ф. Д. ЛНЧ: ********** /гражданство – **
РЕПУБЛИКА, СУМПС №***, издадено от властите на **ТА РЕПУБЛИКА/
са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183
ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20
/двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40 ал.1 ЗДвП; на основание
чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50
/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.15 – 16 от АНД №29/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН/.
Във връзка с въпроса за евентуално допуснати нарушения на процесуалните
правила, настоящата инстанция се явява обвързана от задължителните
указания, дадени с Решение №334/17.06.2021г. по КАНД №390/2020г. по
описа на АС-ПЛЕВЕН, в което е прието, че такива нарушения не са
допуснати, както и че делото следва да бъде разгледано по същество. Поради
това, този въпрос повече няма да бъде обсъждан.
Във връзка с правилността на обжалваното НП се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите СП. Г. К., КР. ЦВ. П., В.
ЕР. К., писмени доказателства /л.5, 17 – 18 от АНД №29/2021г. по описа на
3
РС-ПЛЕВЕН/. Още тук е мястото да бъде отбелязано, че показанията на
свидетеля СП. Г. К. /актосъставител/, са преимуществено бланкетни,
съдържащи само най-общи елементи от фактическата обстановка, каквито са
настъпилото ПТП, в което жалбоподателката е участвала и отклонението й от
местопроизшествието, без да бъде постигнато съгласие между участниците в
ПТП и без да бъдат сигнализирани за това компетентните полицейски органи.
Ето защо, макар и да не са противоречиви, нелогични и прочие, а напротив –
принципно са в потвърждение на изнесената в АУАН/НП фактическа
обстановка, Съдът намира, че същите показания имат минимално
доказателствено значение за разкриване на обективната истина. Напълно
различно обаче, е положението с показанията на свидетелите К.П. и В.К.:
същите са подробни, последователни, убедителни и не оставят каквито и да
било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при
тяхното депозиране; взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на
отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и
писмените материали по делото, в т.ч. – изготвеният Протокол за ПТП
№1755011/01.09.2020г. Ето защо, Съдът намира, че възраженията на
жалбоподателката, касаещи фактическата обстановка на случая / в т.ч.
механизма на настъпване на ПТП, нейните допускания, че водачът К. не е
имал претенции, предположението й, че същият е бил в нетрезво състояние/
се явяват несъстоятелни и напълно недоказани, за разлика от изложената в
АУАН/НП фактическа обстановка. Поради това, Съдът приема изложената
по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин и няма да я
преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява
опровергана. Следва да бъде отбелязано, наред с това, че в показанията си,
свиделят П. посочва, че при извършването на издирвателни мероприятия е
установено, че ползваният от страна на жалбоподателката автомобил е взет от
нея под наем, а служители от дружеството, отдало превозното средство под
наем, уведомили полицейските служители, че Д. е имала и други подобни
ПТП; от своя страна, свидетелят К. посочва, че не само не е имал възможност
да обсъди произшествието с **та гражданка, но и същата потеглила толкова
ненадейно от местопроизшествието /т.е. избягала/, че дори не успял да види и
запише целия рег.номер на управляваното от нея МПС; потвърждава, че
пътнотранспортното произшествие е настъпило в резултат на рязко подадена
„газ“ от страна на Д., докато неговият автомобил е бил в покой, като
повредите по л.а. „***“ били по предната броня, топлинния радиатор и
радиатора на климатика, а за л.а. „НИСАН“ – по задната броня. Следва да
бъде подчертано, че не се спори, че Д. не владее добре български език, но
това обстоятелство в никакъв случай не може да бъде интерпретирано в
смисъл на липса на възможност да се участва в комуникацията при подобен
пътен инцидент – напротив, именно недостатъчно доброто владеене на
българския език е налагало Д. да остане на място и дори да не е в състояние
да се разбере с водача К. - да сигнализира за инцидента посредством ноторно
известния ЕЕН112, след което - да изчака компетентната намеса на
4
контролните органи, вместо да напуска местопроизшествието, което
всъщност е сторила.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.40 ал.1 ЗДвП, „ Преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.“, а съобразно чл.123
ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, „Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.“. От изложеното дотук е видно, че при
приетите по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателката не е
изпълнила задълженията, произтичащи от цитираните правни разпоредби, тъй
като не само е причинила ПТП чрез предприемане на неуместна и
несвоевременна маневра за движение назад /без да се убеди, че пътят назад е
свободен – а той е бил зает от превозното средство, управляна от В.К./, но и
след неговото настъпване, без да обсъди произшествието с водача К., без да
постигне съгласие относно обстоятелствата на ПТП и не на последно място –
без да уведоми органите на МВР, самоволно е напуснала
местопроизшествието.
Следователно, нарушенията по чл.40 ал.1 ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3
б. „в“ ЗДвП, за които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката, се явяват доказани по несъмнен начин и
правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
административни наказания, съответно на основание чл.183 ал.2 т.11 и чл.175
ал.1 т.5 ЗДвП. Досежно техния размер, видно е, че
административнонаказващият орган правилно е съобразил абсолютно
определената санкция по чл.183 ал.2 т.11 ЗДвП – 20 лева, а
административните наказания по чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП – лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец и глоба от в размер
на 50 лева, са в самия законов минимум. Поради това, размерът на
административните наказания не следва повече да бъде обсъждан.
При съобразяване на датата на извършване на административните
нарушения – 01.09.2020г. и разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 НК / Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд/ е видно, че няма
как да бъде възприето виждането на защитата, че са изтекли давностните
срокове за административнонаказателно преследване. Не на последно място,
никое от нарушенията не представлява „маловажен“ случай, тъй като
5
обществената им опасност е типична за обикновения случай на нарушение по
чл.40 ал.1 ЗДвП, съответно - по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено.
Накрая, Съдът съобрази, че с Решение №334/17.06.2021г. по
КАНД №390/2020г. по описа на АС-ПЛЕВЕН е дадено задължително
указание за произнасяне по въпроса за разноските пред същата инстанция.
Ето защо, в съответствие с изхода на административнонаказателното
производство, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 ЗАНН следва да бъде осъдена
Ф. Д. ЛНЧ: ********** /гражданство – ** РЕПУБЛИКА/ да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ПЛЕВЕН паричната сума в размер на 120
лв. /сто и двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение по КАНД №390/2020г. по описа на
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-
003989/23.09.2020г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което
на Ф. Д. ЛНЧ: ********** /гражданство – ** РЕПУБЛИКА, СУМПС №***,
издадено от властите на **ТА РЕПУБЛИКА/ са наложени административни
наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40
ал.1 ЗДвП;
на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1
т.3 б.“в“ ЗДвП.
На основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 ЗАНН ОСЪЖДА Ф. Д. ЛНЧ:
********** /гражданство – ** РЕПУБЛИКА, СУМПС №***, издадено от
властите на **ТА РЕПУБЛИКА/ да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР-ПЛЕВЕН паричната сума в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение по КАНД №390/2020г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
6
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7