№ 255
гр. П., 17.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно
гражданско дело № 20235200500165 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.407 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК. Съдът
е сезиран с частна жалба от А. А.Ф., ЕГН **********, от гр.П., ул.“Д.Г.“ №
38, ет.1, ап.1, чрез процесуалния му пълномощник адв.А. М. със съдебен
адрес гр.П., ул.“Д.Г.“ № 18, ет.5, ап.13, против разпореждане за издаване на
изпълнителен лист от 13.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 2146/2010 г. по описа на РС- П.
и с евентуално искане до окръжния съд за произнасяне по възражение по реда
на чл.423 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че съдът е разпоредил издаване на
изпълнителен лист, защото е приел за влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2146/2010 г.
Твърди, че изпълнителен лист може да бъде издаден само след постановяване
на разпореждане за издаването му, но такова липсва по посоченото частно
гражданско дело. От мателиалите по делото не ставало ясно защо съдът е
приел, че е влязла в сила заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2146/2010 г., след като по същото се
съдържали данни, че частният жалбоподател не е намерен на адреса. Съдът не
бил предприел и действия по приложението на чл.50, ал.2 от ГПК, а тази
фикция не се прилагала по силата на закона. Санкцията на съда била
необходима, за да се знае от кой момент започва да тече срокът за
възражение. Като не е определен началният момент, ме можело да се приеме,
че срокът за възражение е изтекъл, следователно заповедта за изпълнение по
1
чл.410 от ГПК не е влязла в сила и въз основа на нея не може да бъде издаден
изпълнителен лист. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане, вкл.
и се обезсили издадени въз основа на него изпълнителен лист. При условията
на евентуалност, ако подадената жалба не бъде уважена се иска да бъде
прието възражение на жалбоподателя по чл.423 от ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., П., Ф., чрез „БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със
седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. “М. 4“, Бизнес парк С., сгр.14,
чрез юрк. В.Г. с искане частната жалба да бъде оставена без уважение.
Твърди, че съдът бил връчил всички книжа на страните на настоящите
или постоянните им адреси и за целта се изготвял документ, удостоверяващ
това връчване. Тъй като по делото бил издаден изпълнителен лист, страната
счита, че тази процедура била изпълнена. Възразява по приемането на
възражението по чл.423 от ГПК, тъй като липсвали доказателства, че
частният жалбоподател е узнал за издадената заповед на 14.02.2023 г.
По делото е постъпил писмен отговор и от „Кредит инкасо инвестмънт
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“П.В.“ № 21, Бизнес център Л. 6, ет.2, чрез пълномощника З.Н.Д.,
упълномощена от Б.А.Р. и А.Б.Б. – представляващи дружеството, чрез юрк. Н.
Г. В.. Тази страна обаче не е конституирана надлежно в процеса и с
определение на въззивния съд в о.с.з., проведено на 04.05.2023 г. е заличена
от списъка на лицата. В това определение съдът е приел, че надлежни страни
в процеса са частният жалбоподател и първият ответник, тъй като са страни
както в производството по ч.гр.д. № 2146/2010 г. по описа на ПРС, така и в
производството по изп.д. № 13/2011 г. по описа на ДСИ при РС-П..
Пазарджишкият окръжен съд, след се запозна с доказателствата по
делото и като обсъди изложените доводи за неправилност, прие за установено
следното:
Производството по ч.гр.д.№ 2146/2010 г. по описа на РС- П. е
образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., П., Ф., чрез „БНП
„Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, срещу длъжника А. А.Ф.,
ЕГН **********, за парично вземане в размер на 1288.98 лв., ведно с
мораторна лихва в размер на 419.89 лв., ведно със законната лихва от датата
2
на подаване на заявлението 10.06.2010 г. и разноски в размер на 134.18 лв.
Въз основа на това заявление от съдът е издадена Заповед № 1414 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.06.2010 г.
Видно от съобщение изпратено до длъжникът, с приложено копие от
издадената заповед, то е върнато в цялост с отбелязване, че лицето е живяло
под наем и нов адрес е неизвестен. След това уведомление заповедният съд не
е извършвал повече никакви действия – нито е предприел действия за
издирване на постоянен или настоящ адрес на длъжника, за да му бъде
връчена заповедта, нито е приложил нормата на чл.50, ал.2 от ГПК. Нещо
повече, по делото липсват данни изобщо да е постановено разпореждане за
издаване на изпълнителен лист, но видно от отбелязване, извършено върху
самата заповед по чл.410 от ГПК, такъв е издаден на 10.11.2010 г. за сумите
1288.98 лв.,+419.89 лв.+134.18 лв.+5 лв. От друга страна като доказателство
по делото е приложено копие на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№
2146/2010 г. по описа на РС- П., но с дата 13.09.2010 г.
На 20.02.2023 г. от длъжника А. А.Ф. е постъпило възражение за
недължимост на основание чл.414 от ГПК.
При тези данни съдът намира частната жалба против разпореждането за
издаване на изпълнителен лист за недопустима по следните съображения:
В производството по чл.407 от ГПК на обжалване подлежи
разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист. От
доказателствата по делото се установи, че изпълнителен лист има издаден, но
не е постановено разпореждане за издаването му, поради което въззивният
съд приема, че липсва годен предмет на обжалване. При това положение
частната жалба се явява недопустима, а производството по делото,
образувано въз основа на нея, следва да бъде прекратено.
С оглед това развитие на спора съдът следва да разгледа подаденото
при условията на евентуалност възражение по чл.423 от ГПК.
От представените по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че заповедта за изпълнение не е съобщена на длъжника, а и липсват
други доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че тя му е
станала известна по друг начин. Едномесечният срок от момента на
узнаването, в който може да бъде подадено възражение по чл. 423 от ГПК, е
3
преклузивен и е свързан с допустимостта на подаденото възражение. При
липса на доказателства за по-ранно узнаване от посочената във възражението
дата, въззивният съд приема, че възражението по чл.423 от ГПК е подадено в
едномесечния преклузивен срок.
Разгледано по същество то е и основателно. Установява се от
доказателствата по делото, че издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК не е влязла в законна сила, тъй като не е
връчена по надлежния ред на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2
от ГПК, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смята редовно
връчени. Както беше прието за установено по-горе, съобщението до
длъжника за издадената заповед е върнато в цялост с отбелязване, че лицето е
живяло под наем и нов адрес е неизвестен. Липсват предприети от заповедния
съд действия за установяване на постоянния или настоящия адрес на лицето,
нито пък съдът е приложил изрично нормата на чл.50, ал.2 от ГПК по някаква
друга причина. При тези данни следва да се приеме, че е налице хипотезата на
чл.423, ал.1, т.1 от ГПК – заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на
длъжника. На основание чл.423, ал.3 от ГПК възражението следва да бъде
прието, изпълнението на заповедта по чл.410 от ГПК трябва да бъде спряно, а
на основание чл.423, ал.4 от ГПК разглеждането на делото от
първоинстанционния съд следва да продължи с указания по чл.415, ал.1 от
ГПК.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на А. А.Ф., ЕГН **********, от гр.П.,
ул.“Д.Г.“ № 38, ет.1, ап.1, чрез процесуалния му пълномощник адв.А. М. със
съдебен адрес гр.П., ул.“Д.Г.“ № 18, ет.5, ап.13, против Заповед № 1414 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.06.2010 г.
СПИРА изпълнението на Заповед № 1414/15.06.2010 г.
ВРЪЩА ч.гр.д. № 2146/2010 г. на РС-П. за продължаване на
съдопроизводствените действия съгласно чл.415 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. А.Ф., ЕГН
4
**********, от гр.П., ул.“Д.Г.“ № 38, ет.1, ап.1, чрез процесуалния му
пълномощник адв.А. М. със съдебен адрес гр.П., ул.“Д.Г.“ № 18, ет.5, ап.13,
против разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 13.09.2010 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Определението в частта, с която производството по делото е
прекратено, подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението.
В останалата си част определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5