№ 12537
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110168446
по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от ищеца П. Т. Х. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника
„ФИРМА” ООД несъществуване на вземането за сумата в размер на 852,41
лв., представляваща главница по Договор за кредит от 03.02.2005 г., сключен
между ищеца и „ФИРМА“.
В подадената искова молба ищецът П. Т. Х. е изложила твърдения, че
през месец юли, 2021 г., ответното дружество е изпратило известие, с което
претендирало изпълнение на процесното вземане, цедирано му от „ФИРМА“
на 13.07.2020 г. Твърди, че в посоченото известие не бил индивидуализиран
конкретен договор за кредит между ищеца и цедента (първоначалния
кредитор) или фактура за съществуващо задължение. Оспорва да е бил
уведомен надлежно за извършената цесия, поради което същата не породила
своето действие. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира присъждане на разноски в настоящото дело.
Ответникът „ФИРМА” ЕООД подава отговор на искова молба в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Моли
съда за отхвърляне на иска. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно чл. 124,
ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
1
нарушено или за да установи съществуването, или несъществуването на едно
правно отношение, или на едно право, когато има интерес от това. От
представените удостоверение за непогасено задължение Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10854/09.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 48486/2021 г. (която е била обезсилена поради непредявяване на
установителен иск в срок) се установява, че ответното дружеството
претендира заплащане на суми именно от ищеца, поради което е налице
правен интерес от предявяване на иска.
От събрания по делото доказателствен материал обаче, не се установява
по категоричен начин, че претендираните от ответника и оспорени от ищеца
вземания съществуват, а именно че е налице надлежно сключен договор
между третото лице „БНП ФИРМА“ и ищеца, изпълнение на договора от
третото лице, в резултат на което за ищеца е възникнало задължения в
исковия размер, както и валидното прехвърляне на задължения в негова полза
и уведомяването на ищеца за това прехвърляне; че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Ответникът не е ангажирал доказателства по делото, съответно не е
установил поставените в негова доказателствена тежест обстоятелства за
основанията на които претендира това вземане от ищеца. От представяния
формуляр/договор за кредит се установява единствено наличието на
облигационна връзка между трето по делото лице „БНП ФИРМА“ и ищеца,
но не и на останалите обстоятелства от фактическия състав на претенцията.
Не са и направени доказателствени искания в тази насока. Ответникът не е
представил и доказателства за обстоятелства прекъсващи или спиращи
давността за вземането, доколкото всички евентуални вземания по процесния
договор са възникнали най-късно на 03.02.2006 г., съответно възможността на
принудително изпълнение върху вземанията е погасена по давност към
настоящия момент.
Предвид изложените съображения, предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на главница се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в
тази насока, ищецът има право на сторените от него разноски за заплатена
държавна такса в размер на 50,00 лева. Следва да се уважи направеното
искане и в полза на адвокат К. Б. да се присъди адвокатско възнаграждение за
представена безплатна адвокатска помощ, определено от съда в размер на
200,00 лева съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно цената на
иска, фактическата и правна сложност на делото и извършените действия.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. Т. Х., ЕГН ********** с адрес гр. София,
ЖК. „...”, бл. 51, .... НЕ ДЪЛЖИ на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....” № 4-6 сумата от 852,41
лв., представляваща главница по Договор за кредит от 03.02.2005 г., сключен
между с „БНП ФИРМА“.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „....” № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. Х., ЕГН
********** с адрес гр. София, ЖК. „...”, бл. 51, .... на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 50,00 лева – разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „....” № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б.,
ЕГН ********** със служебен адрес /населено място/ (офис-партер) сумата
от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3