Решение по дело №894/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 480

 

гр.Бургас, 17.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                          

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 894 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на В.В.М. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 18-0769-00520/17.01.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Подробно се описва фактическата обстановка по случая, като се застъпва, че жалбоподателя не е знаел, че лицето, което му е продало лекия автомобил не е било негов собственик, нито че същият е с прекратена регистрация. Поради тази причина се излагат доводи за несъставомерност на извършеното, а под евентуалност – за приложение на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на извършеното като „маловажно“.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с пълномощник – адв. Кожухарова – БАК. И двамата поддържат изложените в жалбата доводи, като адв. Кожухарова допълва, че за случая е имало образувано и досъдебно производство, което обаче е било прекратено поради липса на престъпление. Посочва, че на основание чл. 33 ЗАНН е следвало административнонаказателното производство да бъде прекратено, което обаче не е било сторено, поради което и счита, че е нарушен принципът „non bis in idem”. Пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от приложената разписка (л.6) НП е връчено на жалбоподателя на 13.02.2019г., а жалбата е депозирана на 19.02.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

През 2008г. Н.Д.закупил от Германия лек автомобил „***“ и на 25.08.2008г. го регистрирал на свое име в Сектор „ПП“ – Габрово с рег. № ***. На 14.12.2015г. Д.продал лекия автомобил на М.М., за което бил сключен изискуемия по силата на чл. 144, ал.2 ЗДвП - писмен договор с нотариална заверка на подписите (л. 20 от приложеното ДП № 650/2018г. по описа на 04 РУ-Бургас). Новият собственик обаче не подал заявление в Сектор „ПП“ за промяна на регистрацията в законоустановения срок. През 2016г. М.заменил лекия автомобил за един кон с лице на име „А.“, като двамата не съставили писмен договор за сделката. В последствие автомобилът, заедно със СРМПС, табели и ключове, по неустановен начин попаднал във фактическата власт на лице с малко име „И.“ от с. ***(неустановен по делото), който от своя страна го обявил за продажба в интернет сайт. Междувременно първоначалният собственик – Н.Д.получил няколко фиша за превишена скорост в Австрия, поради което и на 18.05.2018г. посетил КАТ-Габрово, където заявил, че още през 2015г. е продал лекия си автомобил и представил копие от договора за покупко-продажба. При тези факти служителите от Сектор „ПП“- Габрово преценили, че са налице предпоставките за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП, поради което и на 26.06.2018г. същата била служебно прекратена.

През средата на месец септември 2018г. (14.09.2018г.) обявата за продажбата на лекия автомобил била видяна от жалбоподателя и неговия колега – св. П.С.. Понеже двамата работели като монтажници - спешно им трябвал лек автомобил, поради което решили да отидат до с. ***, за да видят предлагания за продажба „Мерцедес“. Двамата отишли до с. ***, видели автомобила и говорили с продавача, който се представил с малко име „И.“. Харесали колата и решили да я купят. И. им казал, че е закупил автомобила от мъж от гр. ***, без писмен договор. Представил им СРМПС, в който като собственик бил вписан Н.Д., както и полица за гражданска отговорност и талон за технически преглед (всички на името на Д.). Самият лек автомобил бил с поставени регистрационни табели. Жалбоподателят и св. С.харесали автомобила, като с И. се споразумели за цена от 1000 лева. Купувачите платили веднага по 500 лева, след което получили автомобила, ключовете за него, както и всички документи (СРМПС, полица за Застраховка „ГО“, талон за технически преглед). За покупката не бил сключен писмен договор, като намеренията на жалбоподателя и св. С.били в последствие да издирят, посочения в талона собственик – Н.Д.и директно с него да оформят нужните документи.

На 29.09.2018г., около 09:20 часа жалбоподателят управлявал въпросния лек автомобил „Мерцедес“ в гр. Бургас по бул. „***“ до бензиностанция „***“, когато бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и св. Д.К.. Последният направил справка за лекия автомобил, при което установил, че същият от 26.06.2018г. е с прекратена регистрация.

За констатираното на място св. К. съставил АУАН № 589642/29.09.2018г., като посочил, че автомобилът е собственост на Н.Д.и „предстоящ собственик М.М.“, както и че е със служебно прекратена регистрация от 26.06.2018г., квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от него.

За случая било образувано БП № 650/2018г. по описа на 04 РУ-Бургас, в последствие преобразувано в разследване по общия ред. В хода на разследването били извършени редица ПСД, от които се установила горната фактическа обстановка. Резултатът от разследването бил докладван на БРП, като с постановление от 08.01.2019г. (л.13-14) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 НК. Изрично в постановлението било посочено, че св. С.и жалбоподателят М. не са знаели, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради което липсва и субективната страна на престъпния състав, а отделно от това към датата на проверката – 29.09.2018г., все още не е бил изтекъл срокът, от както двамата са закупили лекия автомобил от „И.“. Прокурорът е посочил, че материалите по делото следва да се изпратят на Началника на Сектор „ПП” само за сведение.

 Въз основа на АУАН и на решението на БРП на 17.01.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая, но въпреки това не се съобразил с изводите на РП-Бургас за липса на виновно поведение, а решил, че с поведението си М. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и св. Стоянов, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло. Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, находящи се в кориците на ДП № 650/2018г. на 04 РУ-Бургас. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но същият заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията на последния е била служебно прекратена.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 17.01.2019г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от М. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира автомобила на свое име.

В конкретния случай първата покупко-продажба е извършена на 14.12.2015г. с прехвърлител - Н.Д.и купувач - М.М..

За съда остава неясно защо контролните органи са решили служебно да дерегистират лекия автомобил точно на 26.06.2018г. Към момента на сделката въобще не е била в сила разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП и не е съществувала възможност за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, ако купувачът не го регистрира на свое име в КАТ. Неясно защо контролните органи са решили да извършат служебно прекратяване на регистрацията точно на 26.06.2018г., след като на 18.05.2018г. са узнали за сключения на 14.12.2015г. договор за покупко-продажба. В случая собствеността върху лекия автомобил е преминала у купувача още на 14.12.2015г. и от тази дата същият е станал собственик на автомобила, а не „предстоящ собственик“, както е посочено в АУАН и НП (какъвто и смисъл да се влага в това понятие). Недопустимо е да се прилага с обратно действие норма, която към датата на сделката въобще не е съществувала, респективно не е пораждала задължения за гражданите (освен в строго лимитирани и изрично посочени в закона случай, сред които не попада процесният). Нещо повече – дори сегашната редакция на чл. 143, ал.15 ЗДвП приема, че регистрацията служебно се прекратява в двумесечен срок от прехвърлянето, което е станало на 14.12.2015г. а не от узнаването на КАТ за прехвърлянето, което пък е станало на 18.05.2018г. – т.е. напълно неясно е защо органите са решили, че именно на 26.06.2018г. ще прекратят служебно регистрацията на автомобила. Ако същите са решили да прилагат с обратно действие нормата на чл. 143, ал.15 ЗДвП – следваше да прекратят регистрацията на 14.02.2016г. (два месеца след прехвърлянето), а ако бяха решили да прилагат нормата от датата на узнаването за прехвърлянето – дерегистрацията следваше да е от дата 18.07.2018г., но и в двата случая не от 26.06.2018г. Липсата на яснота защо контролните органи са решили, че точно на 26.06.2018г. следва да прекратят регистрацията на автомобила е в пряка връзка със следващите изводи на съда, относно липса на вина у конкретния водач.

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в  чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 29.09.2018г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на закупения преди 15 дни от него лек автомобил е била служебно прекратена от Сектор „ПП“-Габрово преди 3 месеца. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели, със сключена Застраховка „ГО“, талон за преминат ГТП, ключове и Свидетелство за регистрация. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това. В тази връзка са и показанията на св. Стоянов, който също заявява, че двамата с М. са считали, че автомобилът е с изрядни документи и регистрация и въобще не са подозирали, за това че месеци по-рано регистрацията е била прекратена служебно (както стана дума – неясно защо точно на тази дата). Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. Изрично в този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП, с които обаче очевидно АНО не се е съобразил.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-00520/17.01.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на В.В.М. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.