Определение по дело №662/2013 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 305
Дата: 27 май 2014 г.
Съдия: Красимир Иванов Петракиев
Дело: 20134400200662
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№…………                                     27.05.2014 г.                     ГР. ПЛЕВЕН

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     наказателен състав

на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ МАЙ      две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

                                                   ЧЛЕН: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА

                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.М.Т.Б.

    2.Ц.Й.Б.
    3.В. ЦВЕТАНОВА И.

                                                        

СЕКРЕТАР: И.А.

ПРОКУРОР: Н. ПАЧЕВСКИ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД № 662 по описа за 2013 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът, след като постанови присъдата си, се произнесе по мярката за неотклонение, взета по отношение на подсъдимите  С.М.М., Б.К.В. и И.Д.Т.  по досъдебно производство № Д-90/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен.

В хода на досъдебното производство на подсъдимите С.М.М. И Б.К.В. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а на подсъдимия И.Д.Т. „Парична гаранция” в размер на 2000 лева.

Към настоящия момент, с оглед постановения съдебен акт, не се налага изменяване или отменяване на мерките за неотклонение.

При определянето им са съобразени изискванията на чл.57 от НПК.

Съдът счита, че мерките за неотклонение „Задържане под стража”, взета по отношение на подсъдимите С.М.М., Б.К.В., а по отношение на подсъдимия И.Д.Т. „Парична гаранция” в размер на 2000 лева следва да се потвърдят.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение на подсъдимия  С.М.М., ЕГН ********** „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение на подсъдимия  Б.К.В., ЕГН ********** „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение на подсъдимия  И.Д.Т.,  ЕГН ********** „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ” в размер на 2000 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в 7-дневен срок от днес.

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                         

                                                                       ЧЛЕН:

 

                                        СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                               2.

 

                                                                                    3.

                                                                                  

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към присъда №36/27.05.2014г. по нохд №662/2013г. на Плевенски окръжен съд.

Срещу подсъдимия С.М.М. роден на ***г. в гр.Никопол. Българин. Български гражданин. Не женен. Живее в гр.Гулянци. Не работи. Завършил основно образование. Осъждан за престъпления от общ характер. С лоши характеристични данни. ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че  на неустановена дата през периода от 01.01.2010г. до 26.03.2010г. в гр.Гулянци придобил и до 26.03.2010г. в с.гр. държал огнестрелни оръжия и боеприпаси както следва : 1 брой ловна пушка GULSAN SOK ½ mod.TS 870с фабричен номер 643, калибър 12 с извършени конструктивни изменения; 1 брой пневматичен пистолет, преработен и пригоден за стрелба с малокалибрени патрони, калибър 22LONG RIFLE; 1 брой пневматична пушка самоделно преработена и пригодена за стрелба с малокалибрени патрони калибър 22LONG RIFLE, представляващи огнестрелни оръжия и един брой ловен патрон AQUILA/Tree Shots-7mm / CHEDDITE 12, калибър 12, фабрично производство с оловни сачми № 7, представляващ боеприпаси по смисъла на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите(отм. Със Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, В сила от 17.09.2010 г., Обн. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г.), съставляващо престъпление по чл.339, ал.1, вр.чл.2 от НК.

Срещу подсъдимия С.М.М. е повдигнато обвинение и за това, че на 26.03.2010г. в с.*******, обллевен, с користна цел, предумишлено, в качеството на извършител в съучастие с Б.К.В. с ЕГН **********, като извършител и в съучастие с И.Д.Т. с ЕГН **********, в качеството на подбудител и помагач се опитал умишлено да умъртви И.С.А.,***, като опита останал недовършен поради независещи от него причини, съставляващо престъпление по чл. 116, ал.1, т.7, т.9, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия Б.К.В. роден на ***г***. Българин. Български гражданин. Женен. Живее в грулянци. Работи като земеделски производител. Завършил средно образование. С лоши характеристични данни. Осъждан за престъпления от общ характер. ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че  на неустановена дата през периода от 01.01.2010г. до 26.03.2010г. в грулянци придобил и до 26.03.2010г. в с.гр. държал огнестрелни оръжия и боеприпаси както следва : 1 брой ловна пушка GULSAN SOK ½ mod.TS 870с фабричен номер 643, калибър 12 с извършени конструктивни изменения; 1 брой пневматичен пистолет, преработен и пригоден за стрелба с малокалибрени патрони, калибър 22LONG RIFLE; 1 брой пневматична пушка самоделно преработена и пригодена за стрелба с малокалибрени патрони калибър 22LONG RIFLE, представляващи огнестрелни оръжия и един брой ловен патрон AQUILA/Tree Shots-7mm / CHEDDITE 12, калибър 12, фабрично производство с оловни сачми № 7, представляващ боеприпаси по смисъла на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите(отм. Със Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, В сила от 17.09.2010 г., Обн. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г.), съставляващо престъпление по чл.339, ал.1, вр. чл.2 от НК.

Срещу подсъдимия Б.К.В. е повдигнато и обвинение за това, че на 26.03.2010г. в с.*******, обллевен с користна цел, предумишлено, в качеството на извършител в съучастие със С.М.М.,  също извършител и в съучастие с И.Д.Т. с ЕГН **********, в качеството на подбудител и помагач се опитал умишлено да умъртви И.С.А. ***, като опита останал недовършен поради независещи от него причини, съставляващо престъпление по чл.116, ал.1, т.7, т.9, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1от НК.

Срещу подсъдимият И.Д.Т. роден на ***г***. Българин. Български гражданин. Женен. Не работи. Живее в гр.Плевен. Завършил средно образование.  Не осъждан за престъпления от общ характер. С Лоши характеристични данни. ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че  на неустановена дата през периода от 01.01.2010г. до 26.03.2010г. в грулянци придобил и до 26.03.2010г. в с.гр. държал огнестрелни оръжия и боеприпаси както следва : 1 брой ловна пушка GULSAN SOK ½ mod.TS 870с фабричен номер 643, калибър 12 с извършени конструктивни изменения; 1 брой пневматичен пистолет, преработен и пригоден за стрелба с малокалибрени патрони, калибър 22LONG RIFLE; 1 брой пневматична пушка самоделно преработена и пригодена за стрелба с малокалибрени патрони калибър 22LONG RIFLE, представляващи огнестрелни оръжия и един брой ловен патрон AQUILA/Tree Shots-7mm / CHEDDITE 12, калибър 12, фабрично производство с оловни сачми № 7, представляващ боеприпаси по смисъла на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите(отм. Със Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, В сила от 17.09.2010 г., Обн. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г.), съставляващо престъпление по чл.339, ал.1, вр. чл.2 от НК.

Срещу подсъдимият И.Д.Т. е повдигнато обвинение и за това, че на 26.03.2010г. в с.*******, обл.Плевен с користна цел, предумишлено, в качеството на подбудител и помагач в съучастие със С.М.М., извършител и в съучастие с Б.К.В., извършител(умишлено ги улеснил чрез даване на съвети и разяснения, чрез набавяне на средствата огнестрелни оръжия да извършат убийство на И.С.А. - Ловна пушка GULSAN SOK ½ mod.TS 870с фабричен номер 643, калибър 12 с извършени конструктивни изменения, 1 брой пневматичен пистолет, преработен и пригоден за стрелба с малокалибрени патрони, калибър 22LONG RIFLE, 1 брой пневматична пушка самоделно преработена и пригодена за стрелба с малокалибрени патрони калибър 22LONG RIFLE и даване на сигнал за местоположението на А. и посоката му на придвижване, подбудил М. да участва в убийството срещу обещание за даване на парична сума) се опитал умишлено да умъртви И.С.А. ***, като опита останал недовършен поради независещи от него причини, съставляващо престъпление по чл.116, ал.1, т.7, т.9, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.3, вр.чл.18, ал.1 от НК.

В съдебно заседание Представителят на Окръжна прокуратура гр.Плевен заявява, че поддържа така повдигнатите обвинения, че са налице елементите на посочените престъпни състави за всеки от подсъдимите и моли да бъдат признати за виновни, като предлага на подсъдимите В. и Т. да се наложи наказание към средния размер определен от закона за съответното престъпление, които да се изтърпят ефективно. Спрямо подсъдимия М. предлага да се наложи наказание към средата за престъплението по чл.339 от НК, а за престъплението по чл.116 от НК да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като се слезе под минималния предвиден в закона размер на наказанието лишаване от свобода. По отношение на гражданските искове предлага да бъдат уважени по справедливост.

Подсъдимият С.М. заявява, че разбира и двете обвинения, признава вината си и дава подробни обяснения по фактическите обстоятелства в обвинителния акт.

Защитникът на подс.М. – адв. И.И. излага доводи, че приема първото от обвиненията за доказано, макар и да не е ясно как подсъдимият е придобил оръжията и боеприпасите, но счита, че второто от обвиненията по чл.116 от НК не е доказано, тъй като при установен един единствен изстрел няма как двама подсъдими да са извършители. Твърди, че спрямо неговия подзащитен обвинението е следвало да бъде квалифицирано по чл.117 от НК, като приготовление за убийство. Навежда доводи, че при определяне на наказанието на М. следва да се приложи чл.55 от НК, тъй като същият от самото начало на досъдебното производство е съдействал на органите за разкриване на обективната истина по делото, а е налице и искрено разкаяние за извършеното.

Подсъдимият Б.В. заявява, че разбира и двете обвинения, не признава вината си по нито едно от тях. Дава обяснения, като изгражда защитна версия, че не е придобивал или държал огнестрелните оръжия, а също и, че в вечерта, когато е стреляно по пострадалия А. *** в кравефермата си и не е бил въобще в с.*******.

Защитникът на подс.В. – адв.Г. развива тезата, че по делото няма доказателства, които да уличават подзъщитния му в извършването на което е да е от престъпленията. Твърди, че неговата защитна теза не е опровергана от други доказателства по делото. Смята, че освен обясненията на подс.М. няма никакви други данни, които да свързват В. с деянията, които са му повдигнати като обвинения, както и че всички съмнения относно фактите следва да се тълкуват в полза на подсъдимия. Заявява, че няма данни да е произвел изстрел, а още по-малко това да е станало с представената като веществено доказателство въздушна пушка, преработена за стрелба с малокалибрени патрони. Заявява също, че няма данни и В. да е държал някое от оръжията за периода, за който е обвинен. Поради това моли да бъде оправдан и по двете обвинения.

Защитникът на подс.В. – адв.С. доразвива съображенията на Г., като оспорва годността на обясненията на подс.М. поради противоречия между дадените в съдебно следствие и тези на досъдебното производство, твърди, че показанията на свид.М.Т. също са недостоверни, твърди, че липсват доказателства неговия подзащитен да е имал финансов мотив за извършване на престъплението, както и че не е участвал, нито в подготовката, нито в самото изпълнително деяние. Поради липса на доказателства относно участието в деянието и неговото авторство спрямо В. моли същият да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.

Подсъдимият И.Т. заявява, че разбира и двете обвинения, но не се признава за виновен по нито едно от тях. Изгражда защитна теза, че нито е подбуждал някого нито му е помагал да извърши опит за убийство и не знае нищо за преработените пушки и пистолет.

Защитникът на подс.Т. – адв. С.И. развива доводи, че липсват доказателства, които да уличават неговия довереник в извършването на което и да било от двете престъпления. Твърди, че обясненията на подс.М., както и свидетелските показания на част от свидетелите по никакъв начин не свързват неговия подзащитен с деянията. Заявява, че липсват годни гласни или писмени доказателства, които да установяват, както авторството, така и съучастието на подс.Т. в престъплението, поради което моли да бъдет признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.

По делото са приети за съвместно разглеждане и граждански искове както следва:

От И.С.А. против подс. С.М.М. граждански иск с правно основание чл.52 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 200 хил. лв., представляващи претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

От И.С.А. против подс. Б.К.В. граждански иск с правно основание чл.52 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 200 хил. лв., представляващи претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

От И.С.А. против подс. И.Д.Т. граждански иск с правно основание чл.52 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 200 хил. лв., представляващи претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

От И.С.А. солидарно против тримата подсъдими С.М.М., Б.К.В. и И.Д.Т. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 50 хил. лв.,  представляваща обезщетение за причинените му вследствие на деянието имуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

С определение от 12.11.2013г. И.С.А. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото.

Същият лично и чрез повереника си заявява, че поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло.

Участващият прокурор заявява, че исковете са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.

Подсъдимите, чрез защитниците си изразяват становище, за допустимост на исковете, но ги оспорват изцяло по тяхната основателност.

Плевенският окръжен съд като взе предвид повдигнатите срещу подсъдимите обвинения, доводите на страните и доказателствата, събрани на досъдебното производство, установи следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

И.С.А. ***. Развивал дейност в гр.Гулянци, свързана с изкупуването на земи и гори в съдружие с М.Н. ***. Тъй като познавал от много време И.Т. и имал доверие в него, му възлагал да ръководи част от дейността на фирмата и търговските работи. Офисът на фирмата бил в административна сграда, в съседство заведението „*******”, което се намирало на центъра на гр.Гулянци. Това заведение се ползвало под наем от А.В. – съпруга на подс.В..

Б.К.В. развивал дейност като земеделски производител. Отглеждал крави във ферма в гр.Гулянци, която била негова собственост. Във фермата му работел С.М.М., като работник, който обслужвал животните, добиването на мляко и други дела на просто изпълнение. М. се ползвал с доверието на В.. За това говори обстоятелството, че В. извършил регистрация на част от животните си на името на М. пред ДФ”Земеделие” с оглед получаването на субсидии на негово име.

В. и И.Т. се познавали и били в добри отношения. В края на 2009г. В. имал нужда от парични средства за финансиране на дейността си. Провел разговори с Т. и И.А. за това и последният му предложил да му даде пари в заем. А. искал като обезпечение да бъде съставен договор за заем, който да бъде подписан пред нотариус. Тъй като част от дейността на В. била юридически заведена на името на С.М. (половината от животните) било уговорено той да подпише договор за заем за половината от сумата. На 05.11.2009г. в гр.Плевен В. и М. заедно с А. ***. А. подписал с В. договор за заем за сумата от 15 000  евро (т.4, л.9). Срокът за връщане на сумата бил 05.12.2009г. Договор със същото съдържание бил сключен и между А. и М. (т.4, л.10). Подписите в двата договора били заверени от Нотариус А.П.. След това В. получил цялата сума от 30 000 евро от А..

Отделно от това А. и В. се споразумели А. да му продаде на изплащане автомобил „БМВ Х5” за сумата от 30 000 лева. За плащането на цената срок не бил уговорен и с постигането на съгласието В. получил от А. владението върху автомобила.

Дейността на И.Т. във дружеството на А. довела до натрупването на големи задължения на дружеството, тъй като издавал фактури от негово име, без да са получавани средства в самата фирма и без да е извършвана съответната дейност.

В началото на 2010г. А. започнал да настоява пред В. за връщането на парите по заема. В. не успял да се издължи в уговорения срок. Поради това А. искал от него да си продаде животните от стопанството и да му върне парите. В. всячески се опитвал да избегне това. Уверявал А., че ще се разплатят. За да му покаже решителност в намерението си да си получи дължимите пари А. заявил на В., че е намерил купувач за животните.

Отделно от това А. настоявал Т. да оправи задълженията на „ИМ”ООД, които е натрупал чрез издаването на фактури. Тъй като не разполагал с парични средства Т. не бил в състояние да стори това.

Поради тези обстоятелства у В. и Т. се зародила идеята да убият И.А.. Двамата решили да привлекат на помощ за това С.М.. Провели с него разговор, в който Т. и В. му разказали за намисленото убийство. Обещали в замяна на помощ от негова страна, да му дадат сума пари, с която да си купи къща и да заживее по-добре. М. се съгласил да участва в убийството на А.. Тримата провели множество разговори за начина и мястото на изпълнение на убийството. Обсъдили различни варианти И.А. ***, пред (заведението) „*******”, по пътя към с.*******, или пред дома му. Разбрали се И.Т. да набави оръжията, с които В. и М. да стрелят. Поради близките му отношения с А. и обстоятелството, че прекарва много време с него, Т. поел задачата да сигнализира В. и М. за местоположението и придвижването на А., така, че двамата да могат да му устроят засада и да го застрелят. В крайна сметка тримата единодушно отхвърлили вариантът А. да бъде застрелян пред офиса му.

В изпълнение на замисленото Б.В. по неустановен начин набавил ловна пушка GULSAN SOK ½ mod.TS 870с фабричен номер 643, калибър 12 с извършени конструктивни изменения. Пушката била с модифициран приклад и накъсена, чрез срязване цев. В. я държал в кравефермата си в края на град Гулянци. Подсъдимият И.Т. набавил също така две пневматични оръжия – пушка и пистолет. За да бъдат пригодени за стрелба с огнестрелни патрони пневматичните оръжия, Т. потърсил съдействието на Н.В.Г. с прякор „*****”, когото Т. познавал покрай работата му при А. във връзка с дърводобива. В началото на 2010г. Т. отишъл при Г. в дома му в с.********, носейки със себе си въздушната пушка. Помолил Г. да му помогне да бъде преправена така, че да може да стреля с флоберкови патрони (калибър 22 LONG RIFLE). Т. обяснил на Г., че искал да направи това, за да може да стреля по чакали. Г. се съгласил. Демонтирал буталото на пушката и на челото му чрез заварка прикрепил пирон, който да служи за ударник и да възпламени патрон, поставен в цевта. В това време Т. с кръгла пила разширил вътрешния диаметър на цевта откъм патронника, за да може да побере патрон калибър 22 LONG RIFLE(флоберков). След тези изменения двамата опитали да произведат изстрел, но не успели, тъй като пригоденият ударник пробивал гилзата на патрона в средата и поради това не възпламенявал метателното вещество. Решили да скъсят пружината и да насочат пригодения за ударник пирон. С помощта на чук и секач Г. скъсил бойната пружина. Чрез изкривяване на ударника го направили така, че да удря патрона в периферията на гилзата. След тези изменения пушката произвела изстрел. Доволен от ефекта Т.  прибрал пушката и си тръгнал. Няколко дни след това Т. отишъл отново в дома на Г.. Този път носел пневматичен пистолет. Отново помоли Г. да му помогне да го преправи в огнестрелно оръжие. Г. се съгласил и чрез същите манипулации двамата го модифицирали (отстраняване челото на пневматичното бутало, прикрепване на ударник). Изстрел обаче не успели да произведат с пистолета. Г. казал на Т., че трябва помощ от квалифициран майстор, който прецизно да довърши започнатото от тях. Т. му поръчал да намери такъв и му оставил сумата от 30 лева, за да му плати и си тръгнал. След обяд на същия ден Т. и Б.В. отишли в дома на Г.. Т. запознал Г. и В., като му обяснил, че В. търси търговец, който да му изкупува млякото от фермата. Г. им казал, че познава И.Д.Г. ***, който се занимава с такава дейност и може да ги срещне с него, за да разговарят. С автомобила на В. – БМВ Х5 тримата отишли в гр.Луковит при Г. и провели с него разговор за изкупуването на млякото. До конкретна уговорка не стигнали, след което тримата си тръгнали с автомобила на В.. Отишли в дома на Г. в ********, където той им заявил, че не може да намери майстор за пистолета. Г. предал пистолета на Т.. В. поискал да го разгледа и го взел. Огледал го и го поставил в найлонова чанта, след което го прибрал в колата.

В началото на март 2010г. М., Т. и В. решили да предприемат действия по изпълнение на плана за убийство. Решили да устроят засада на А. ***, докато се прибира с автомобила си. В. и М. се скрили край пътя между с.******* и разклона за гр.Гулянци и с.********. До там ги закарал с автомобила си свид.М.Т.. Т. и А. били в с.******** заедно. На излизане от селото А. оставил Т. *** при ж.п. прелез и потеглил сам към с.*******, за да се прибере в дома си. След като слязъл от колата на А., Т. позвънил на В. и му казал, че И. се движи по пътя между гр.Гулянци и с.******* със собствения си автомобил. М. се приготвил с камък да хвърли и да строши предно обзорно стъкло на колата на А., с което да го принудят да спре, след което В. да го застреля с преправената в огнестрелна пневматична пушка. М. видял автомобила на А. да навлиза в завоя и със сила хвърлил камък по него. Не успял да уцели предно обзорно стъкло и строшил стъклото на прозореца на задна лява врата. Стъклото се счупило и камъкът останал в колата. А. се уплашил от звука на строшаването и намалил скоростта на движение, но не спрял, а продължил към с.*******. След като стигнал видял камъка в колата си и се обадил на свид.Н., с когото се върнали на мястото, за да огледат за хората, които са направили това.

Няколко дни след този опит В. и М. се срещнали в гр.Гулянци. От там повикали М.Т., който да ги закара до началото на с.*******. Било около 22.00 часа. Т. превозил двамата до място преди селото, оставил ги там и си тръгнал обратно.  В. и М. били с оръжията, като М. носел в ръкава си ловната пушка, а В. бил с двете преправени пневматични оръжия. Тръгнали към къщата на А.. Като стигнали до дигата зад къщата му се разделили. В. отишъл към предната част на двора на И., а М. останал на дигата.  В. отишъл до електрическото табло, което било на улицата и спрял захранването на къщата на А.. Той бил в дома си със съпругата си К.С.. Понечил да провери причината за прекъсването на захранването, но съпругата му го спряла тъй като било тъмно. В. и М. изчакали около половин час и си тръгнали. Повикали Т. ***.

Няколко дни след това тримата решили да направят нов опит да убият А.. На 26 март 2010г. В. и М. си тръгнали от кравефермата в гр.Гулянци. Било вечерта по тъмно. В. и М. повикали М.Т. да ги закара с колата си до с.*******, което той направил. Оставил ги в началото на селото и се върнал. В. и М. застанали на дигата зад къщата на А. и зачакали да получат сигнал от Т., за това, че А. тръгва към дома си. М. носел в ръкава си ловната пушка, а В. бил с двете преправени пневматични оръжия. В същото време А. бил в офиса си до кафене „*******” и се приготвял да си тръгва. С него били подс.Т., свид.С.С., свид.К.С. и дъщеря им. Свид.К.С. си тръгнала с детето. След това в офиса се отбил свид.С.М. и А. заявил, че ще се прибере в дома си в с.******* с неговата кола и помолил М. да го закара. С. останал в офиса с Т., за да го закара до дома му в с.********. Т. помолил С. да отиде до съседното заведение „*******” и да вземе едно кафе, а за себе си каквото си избере. В 19.17часа на 26.03.2010г. Б.В. от телефон №0******** позвънил на И.Т. на телефон №0******** и двамата провели разговор, в който Т.  съобщил на В., че А. *** към дома си в с.*******. В. съобщил на М. това и двамата заели позиция пред дома на А.. Скрили се в храсти, които се намирали на няколко метра пред големия портал на двора на къщата, като легнали така, че да не бъдат забелязани. А. напуснал заведението „*******” заедно с М.Й., Т.У. и С.Д.М.. Четиримата се качили в лек автомобил „Форд К” с ДК№ ЕН **** АК. Автомобилът бил управляван от  С.М.. А. седнал на предната седалка до него, а на задната седалка били двете момичета. С.М. спрял автомобила в двора на къщата на А. като влязъл през голямата порта, чиито две крила били отворени. В този момент В. и М. напуснали прикритието си и с приготвените оръжия се приближили до лявата бетонна колона на портала, зад която се скрил В., а М. бил зад него. И.А. слязъл от колата. Обърнал се към автомобила, за да си вземе довиждане с М. и момичетата, като леко се привел към прозореца на колата и затворил вратата. В този момент В. насочил преправената в бойно оръжие въздушна пушка към главата на А. и възпроизвел изстрел. М. не произвел изстрел с ловната пушка, тъй като бил зад В.. А. бил ударен от куршума в областта на главата и паднал на земята. Тримата в автомобила чули необичайния шум от гърмежа, но не разбрали какво става.  Видели, че И.А. лежи на земята. В това време излязла и К.С. и видяла ранения А. на земята, който бил неконтактен. Видяла огнестрелната рана в лявото му слепоочие. С помощта на останалите го откарали в болницата в гр.Гулянци, за да му бъде оказана медицинска помощ.

Веднага след произвеждането на изстрела В. и М. побягнали от мястото и се насочили пеш по черен път към с.****. В района на това село М. по указание на В. хвърлил ловната пушка в р.Вит, преминавайки по мост над нея. С въздушната пушка и пистолет се насочили към Гулянци. В района на казанката повикали свид.Т. да ги прибере с колата. Т. дошъл, след което закарал подс.В. в дома му, а след това и подс.М. в къщата на свид.Л.Р., където живеел, но пушката и пистолетът останали в автомобила. Като се прибрал там подс.М. ги взел от колата и ги хвърлил във външната тоалетна на двора на имота на Р.. Подсъдимият В. след като се преоблякъл в дома си отишъл в заведението „*******”, където вече се чуло, че по А. е стреляно и след това се отправил с джипа си БМВ Х5 към болницата в гр.Плевен, където бил откаран пострадалия. Там се появил и подсъдимия Т..

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия С.М., показанията на свидетелите М.   Л.   Й.; Т.Г.У.; С.Д.М.; К.П.С.; И.С.А.; Е.А.А.; С.Д.Н.; М.Я.Н.; С.Д.Т.; С.И.С.; А.А.В.; С.Б.К.; С.Д.С.; Д.Д.С.; Е.П.П.; К.В.Л.; Н.В.Г.; И.Д.Г.; М.В.Т.; Л.И.Р.; П.О. А.; З.Б.Б.; И.М.И.; И.Я.Я.; И.П.Ц.; Л.Н.Й.; К.Г.К. и Л. В. Р.,  от заключенията на назначените по делото Физико-химическа   експертиза,   докладвано от в.л.Г.М.; Химична експертиза, докладвано от в.л. Ц.П.; Балистична експертиза №59/12г. по описа на БНТЛ-ОД-МВР-Плевен, докладвано от в.л.Ц.П.; Балистична експертиза №28/2013г. по описа на БНТЛ-ОД-МВР-Плевен, докладвано от в.л.Ц.П.; Балистична експертиза №52/12г. —БНТЛ-ОД-МВР-Плевен, докладвано от в.л. Х.Ж.; Съдебно-психиатрични експертизи, докладвани от в.л. Д-р Н. Л. и Съдебно-медицинска експертиза, докладвано от в.л. Д-р П.Т.;  съдебно-техническа експертиза, докладвано от в.л.К.Т., от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие от 27.03.2010 г., ведно с фотоалбум към него, протокол за претърсване и изземване от 10.11.2012 г. /стр.1, том 3/, протокол за претърсване и изземване от 10.11.2012 г.  /стр.8/ с фотоалбум към него, протокол за претърсване и изземване от 10.11.2012 г.  /стр.17/  с фотоалбум към него, протокол за оглед на местопроизшествие от 11.12.2011 г. /стр.127/  с фотоалбум към него, протокол за претърсване и изземване от 06.12.2012 г. /стр.32/ с фотоалбум към него, протокол за следствен експеримент с  фотоалбум към него със заснет на диск /стр.51-73/, протокол за доброволно предаване от 27.03.2010 г.,  разписка от 26.04.2010 г., протокол за доброволно предаване от 29.03.2010 г., разписка от 06.04.2010 г., протокол за доброволно предаване от 14.11.2012 г., договор за заем от 05.11.2009 г.,  протокол за доброволно предаване от 14. 11.2012 г., протокол за доброволно предаване от 19.11.2012 г., разписка от 20.12.2012 г., разписка от 13.11.2012 г., разписка от 12.03.2013 г.,  извлечение от  счетоводно информационна система на Общинска банка АД, писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД от 10.12.2012 г. и от 15.12.2012 г. /стр.70, том 2/, писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД от 12.04.2010 г.,  ведно с разпечатка на разговори към него, справка за съдимост на С.М.М., характеристична справка  на същия, справка за съдимост на Б.К.В., характеристична справка за същия, характеристична справка за И.Д.Т. и свидетелство за съдимост на И.Д.Т. и другите пролижени в делото документи имащи значение за разкриване на фактите по делото, както и от предявените веществени доказателства и предявените веществени доказателствени средства придобити, чрез специални разузнавателни средства.

Несъмнено е и това се установява от показанията на свидетелите С.М., К.С., И.А., М.Й., Т.У., Е.А., И.Ц. и Л.Й., а също и от обясненията на подс.М. и проткола за оглед на местопроизшествие, че на 26.03.2010г. в с.******* е произведен изстрел срещу свид.И.А., като куршумът го е улучил в главата в обастта на лявото слепоочие. Изстрелът е произведен в собствения му имот, като пострадалият А. се е намирал в леко пиведено над автомобила на свид.М. състояние. От заключението на назначената по делото Съдебномедицинска експертиза (т.3, л.171-174), което не бе оспорено от страните е установено, че на И.А. било причинено огнестрелно нараняване в областта на главата с вход – в ляво челно-слепоочно с раневи канал през мозъка до дясно фронтотемпорално (челно-слепоочно), като е намерен проектил, който е изваден от дясната част на мозъка. Това довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и без своевременната медицинска намеса изходът от това би бил летален. Едновременно с това в.л.д-р П.Т. е категоричен, че независимо от добрия резултат от лечението последиците от операцията сами по себе си представляват постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. В съдебно заседание обаче заявява, че с оглед данните по заключението на в.л.Н.Л. за установена травмена епилепсия, то това е сериозно  усложнение при травми на мозъка и само по себе си представлява постоянно разстройство на здравето, опасно за живота.

От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, докладвано от в.л.д-р Н.Л. /т.3 л.142-147/, което не бе оспорено от страните, се установява, че при изследването на пострадалия И.А. не са установени данни за умствена недоразвитост или психично разстройство в тесния смисъл на думата. Установена е травмена болест на мозъка, симптомна епилепсия, посттравматичен органичен мозъчен синдром. Независимо от това същият може да възпроизвежда факти и събития от значение за делото.

Следва да се поскочи, че тези факти като цяло не се оспорватот страните, в частност от подсъдимите и защитниците им.

Как се е стигнало до това наряняване и кой го е извършил според съда отговорът се съдържа в обясненията /самопризнания/ на подс.М., свързани с показанията на свидетелите Н.Г., М.Т., С.С., К.К. и други, които в пълна степен разкриват цялостната картина на предварително замисленото и последователно осъществявано намерение за убийството на И.А. от страна на тримата подсъдими М., В. и Т.. В подкрепа на твърденията на М. са множество други преки и косвени доказателства, които не само не опровергават, но напротив потвърждават неговата версия за извършването на престъплението. В тази връзка следва да се посочи, че нито една от двете изградени защитни версии на подсъдимите В. и Т. не се потвърждава от доказателствата по делото, нещо повече, изцяло се опровергават твърдяната липса на съпричастност към деянието.

В тази връзка следва да се отбележи, че съдът възприема и изцяло кредитира обясненията на подс.М., дадени в съдебното следствие и тези дадени пред съдия на 11.11.2012г. по чнд №845/12г. на Плевенски окръжен съд, тъй като същите пряко кореспондират с показанията на свидетелите Н.Г., М.Т., С.С., С. и Д. С., Л.И.Р., с протоколите за претърсване и изземване, за оглед на местопроизшествие, със заключенията на съдебно-балистичните експертизи, както и с това на съдебно-медицинската, а също и с приложените други писмени доказателства – договори за заем и т.н. Промяната в обясненията на подс.М. с оглед първите депозирани такива пред съдия от ОС-Плевен се обяснява и с показанията на свидетелите З.Б., И.Я. и И.И., като за първите двама това са показанията дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. чл.1, т.1 от НПК, които заявяват, че при престоя в следствения арест подс.В. се е опитвал отново да въздейства на подс.М. за да променя обясненията си, като поеме вината, срещу обещание за парична сума. На последно място но не и по значение очевидно е, че това което пъдс.М. е споделил пред свид.К.К. и което последният излага в пълни подробности пред съда напълно съвпада с казаното от М. именно в последните му обяснения по досъдебното производство и тези пред настоящия състав.

Очевидно е и това се установява, както от показанията на свид.И.А., така и от тези на неговата съпруга К.С., а също и от приложените по делото писмени доказателства, че между А. и В. е имало финансови взаимоотношения, които към датата на покушението са били неуредени. Същите са се изразявали в предоставени парични суми в заем, за което надлежно са съставени договори. Такива взаимоотношения е имало и между А. и М., независимо от това, че се твърди, че същият не е получил сумата от 15000евро, вписана в договора, а само го е подписал, като реалния получател е В.. Действително това твърдение има своето основание предвид подчиненото положение в материално естество на М. спрямо В., който като негов работодател е имал възможност да му въздейства при взимането на решения. Неуреден е бил и въпросът с предоставения срещу изплащане от страна на А. на В. джип БМВ Х5. Този факт се установява основно от показанията на самия А., но се съобщава и от други свидетели по делото. Самият факт, за който съобщават и свидетелите С.С., Е.П., С.Н., че неколкократно този обор /кравефермата/ на В. е прехвърляна на различни лица, като един вид обезпечение на вземането на А. от него е показателен, че дадените пари не са върнати. В този аспукт са и показанията на свидетеля Т., който заявява, че е направил услуга, като е подготвил сделка за пред нотариуса по указание на В. и А. за продъжбата на обора. Тези свидетелски показания сами по себе си установяват финансовия мотив, представляващ користна цел у В. за извършване на престъплението. По сходен начин стои и въпросът с отношенията на А. с подс. И.Т., който независимо, че е имал пълномощно да осъществява дейност за сметка на фирмата е издавал и фактури и касови бонове, които на практика не са извършвани от фирмата и не е полячавала средства за това. Този факт се съобава, както от А., така и от неговата съпруга К.С., която е категорична, че е научила за това от НАП и след това са правили проверка във фирмата и се е установило че фактурите били за около 100000 /сто хиляди/ лева преди инцидента. Тези факти също навеждат на извода, че Т. се е надявал неговите действия да останат неразкрити при евентуалната смърт на А., но вече е бил натрупал задължения за фирмата в значителен размер, които в последствие са се увеличили до 250000лв. по думите на С.. Користна цел или финансово облагодетелстване е щял да получи и подс.М., което се е изразявало в закупуването на собствена къща и пари в брой, като това са негови самопризнания.

Тези факти потвърждават дадените от подс.М. обяснения, че подс.Т. и подс.В. са решили, с оглед започналите по-настоятелни действия от страна на А. да търси парите си да направят опит да се освободят от него, като го убият. За целта те привлекли и подс.М., на когото обещали имуществени придобивки ако успеят. От обясненията на М. се установява, че е имало ясно разпределение на ролите на тримата, за това което трябва да извършат преди да престъпят към осъществяването на замисъла. Действително по делото не се установи подс.И.Т. да е придобивал ловна пушка, която да е преправяна – срязване на цев и приклад. В тази насока са налице само данни, че пушката се е намирала в обора на подс.В., където е работел и подс.М.. Установи се от обясненията на М., че по указание на В. двамата са ходили на полето, за да се пробва М. да стреля с тази пушка по празна пластмасова туба.

За набавянето обаче на другите две оръжия – въздушна пушка и въздушен пистолет се установи, както от обясненията на подс.М., че е имало уговорка подс.Т. да ги осигури, така и от показанията на свид.Н.Г., че именно подс.Т. му е занесъл първо въздушната пушка, която да преправи за стрелба с малокаличбрени патрони /флоберкови/. Свид.Г. подробно описва какви действия е предпиел по модифицирането на въздушната пушка – заваряване на пиронче, което да служи за ударник на челото на булатото за въздух, накъсяване на пружината, чрез отсичането на част от нея със секач, като заявява, че е постигнат желания от Т. резултат същата да произведе изстрел с патрон калибър 22. Свидетелят е категоричен, че именно Т. е ходил при него, когато се преправяли пушката, а след няколко дни му е донесъл и въздушния пистолет, като е искал да го направи по същия начин. Г. обяснява и, че не е успял, макар и да е подходил към същите изменения на конструкцият на оръжието, а подс.Т. му е дал пари за да потърси някой майстор. Свидетелят категорично сочи и в проводените очни ставки тази му позиция е непроменена, че когато Т. е дошъл в дома му, за да получи пистолета и бил придружаван от подс.В., който е карал джипа БМВ Х5, като е взел и е разгледал пистолета и сед това го е оставил в найлонова чанта до своята седалка, а Т. в това време е бил до него в колата. Показанията на този свидетел са достоверни и с оглед потвърждаването от страна на друг свидетел – И.Г. на изнесения от него факт, че когато двамата подсъдими са дошли в дома му са искали и среща с някой който изкупува мляко и именно Г. ги е завел при Г.. Свид.Г. /показанията на когото са прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК/ потвърждава за провеждането на тази среща, като заявава, че „Коци” /прякорът на свид.Н.Г./ е довел при него две лица на около 40 години, като единият се е представил за кравар от Гулянци и търсел да си продава млякото, но не се договорили тъй като му се видял несериозен. Действително свидетелят Г. не идентифицира тези лица, но на пректика потвърждава показанията на свид.Г., който заявява, че това се били подсъдимите И.Т. и Б.В..

Показанията на свидетеля Г. от своя страна потвърждават обясненията на подс.М., който заявява, че именно И.Т. е имал задачата да осигури оръжието, с което да произведат изстрел по А., както и твърдението, че още от самото начало между тримата подсъдими Т., В. и М. е бил налице сговор и разпределение на ролите в бъдещото престъпление, а също и че старателно и последователно са провеждали действията за неговото осъществяване. Факта, че пистолета е донесен от Т., а след това е предаден от Г. в присъствието на Т. и В. и никой не е изразил несъгласие или поне учадване е показателен, че и двамата подсъдими Т. и В. са били наясно, с това, че ще получат от свидетеля пистолет, след като е преправен, а това води и до извода за общност на техния умисъл към придобиването и държането на оръжието.

След като са се снабдили с необходимите според тях оръжия подс.В. предал на подс.М. рязаната ловна пушка след проведения учебен изстрел за съхраняване в дома му. М. живеел в отделна постройка в имота на свид.Л.И.Р., заедно с неговия внук Л. В. Р.. Другети две оръжия – преправените въздушна пушка и пистолет подс.В. съхранявал сам. В тази насока са обясненията на подс.М., а също и протокол за претърсване и изземване от 10.11.2012г. /л.17 -21 том 3 от досъдебното производство/, който ги потвърждава и от който се установява, че в дома на М. е открит еденствено патрон за ловна пушка. Това съвпада с твърденията му, че той самият е носил идържал само рязаната ловна пушка, но не и другите оръжия, тъй като логично би било да има и боеприпаси за тях.

От показанията на свидетелите А., С.С. и К.С. се установява, че в началото на м. март 2010г. на пътя между гр.Гулянци и с.******* при прибирането на свид.А. към дома му неизвестно за него лице е хвърлило камък по автомобила му, като е счупило прозореца на задна лява врата. Това е станало на място от пътя с остър завой където скоростта на движение е сравнително ниска. Преди това подс.Т. също се е намирал в автомобила на А., но слязъл за да вземе собствената си кола няколко километра преди това. Според обясненията на подс.М. подс.Т. е съобщавал на подс.В. къде точно са намира свид.А., за да могат да се насочат точно към него, а не към някоя случано минаваща кола. От обясненията на  подс.М. се установява, че именно той е хвърлил камъка, като на самото място са били двамата с подс.В.. Камъкът е хвърлен за да може да се преустанови движението на автомобила и да се произведе изстрел по А., макар, че М. твърди, че не е носел ловната пушка, а само В. е носел преправените въздушна пушка и пистолет. Тъй като последния обаче не спрял двамата се прибрали в гр.Гулянци. Тези обяснения се подкрепят и от свидетелските показания на М.Т., който заявява, че неколкократно е закарвал подсъдимите В. и М. до с.*******, като първия път ги е оставил на завоя преди селото, а другите два пъти в близост до дигата, която се намира в долната част на селото и граничи непосредствено с имота на А..

Също от обясненията на М. и показанията на Т., а косвено и от показанията на свид.С., С. и А. се установява, че няколко дни след това в дома на А. *** спрял токът. Причината е, че подс.В. и подс.М. отново са отишли до дома му, носейки със себе си предварително подготвените оръжия, с цел да осъществят намерението си. До дигата ги закарал отново Т.. При пристигането си подс.В., който носел двете пневматични оръжия спял тока от електрическото табло, което се намирало на улицата. А. обаче не излязъл, защото бил спрян от съпругата си С.. На следващия ден заедно с подс.Т. и свид.С. ходили и разпитвали по селото защо е спрял токът.

На 26.03.2010г. според подс.М. отново свид.Т. ги закарва до дигата с колата си и ги оставя там. Двамата пеш стигат до мостче, което е непосредствено пред къщата на А.. В себе си М. носи рязаната ловна пушка. В. носи преправените въздушна пушка и пистолет. Т. се обажда на В., че А. се кани да тръгва, както и е не е той шофьорът и не е сам, а в колата има едно момче и две момичета. В. и М. се скриват в храстите и след около 5мин. колата пристига. Влиза през отворената голяма порта на двора и спира няколко метра след нея. В това време В. се придвижва до лявата колона на голямата порта, разделяща я от малката порта, която е масивна и служи и за прикритие и за опора. М. върви зад него на няколко крачки разстояние. При излизането на А. от автомобила и изправянето до него В. облягайки се на колоната натиска спусъка на въздушната пушка и произвежда изстрел към А. в резултат на което е причинена и описаната по-горе рана. След това двамата В. и М. използвайки суматохата около А. и тъмнината пред къщата /тъй като само дворът е осветен, но не и пътя пред нея/ се отпавят обратно към дигата и по нея тръгват в посока с.**** само по черни пътища. На моста над реката В. накарал М. да хвърли рязаната ловна пушка в р.Вит, където по-късно е открита. След това се отправят към гр.Гулянци, като в района на казанката повикали свид.Т. да ги прибере с колата. Т. дошъл, след което закарал подс.М. в къщата на свид.Л.Р., където живеел, но пушката и пистолетът останали в автомобила, а подсъдимия В. в дома му. Като се прибрал отново в къщата на подс.М., последният взел от колата и ги хвърлил във външната тоалетна на двора на имота на Р. въздушната пушка и пистолет, където в последствие били открити при проведено претърсване и изземване.

Съдът счита, че обясненията на подсъдимия М. следва да бъдат изцяло възприети и кредитирани и в тази си част, тъй като същите на първо място не са противоречиви, на второ място пряко кореспондират с показанията на свидетелите и съвпадат със заключенията на назначените по делото експертизи – балистична, съдебно медицинска, както и с разпечатките на разговорите проведени от и към мобилния номер на В..

М. твърди и това напълно се подкрепя от показанията на свидетелите С.М., К.С., Т. М. и М. Й. – всичките присъствали на местопроизшествието, че изстрелът е бил само един. Това означава, че само един от двамата подсъдими е натиснъл спусъка и съответно причинил нараняването. Тези свидетели описват изстрела като грям от пиратка. Този звук напълно съответства на произвеждането на изстрел от малокалибрено оръжие. По съвсем друг нечин би прозвучал изстрел от ловна пушка и то със срязана цев, най-малкото заради мощността на заряда на патрона. Обективната находка 1бр. проектил иззет при оперативната интервенция на А. също е показателна за наличието на едно единствено тяло, изхвърлено от огнестрелно оръжие. Ловният патрон с изключение на така нареченото „бренеке” винаги съдържа по-голям брой ударни елементи /сачми/ независимо от техния размер, което би обусловило и нанасянето на повече от едно поражение било върху мишената А., било на околните предмети – колата. Ако е бил тип „бренеке” ловният патрон с оглед заряда на гилзата би причинил изключителни поражения на главата на човек, особено при толкова близък изстрел /Според заключението на в.л.В. С. изстрелът е от разстояние под 2м./. /В този смисъл статии за ловни патрон http://www.hunter.bg/lovni-patroni-95.html и http://www.topalov.biz/text/sachmi.htm с точно описание на вида на патрона, производител и най-вече на съдържанието на заряда като за 11/0 отговарят 9 или 12бр. сачми с тегло от 28 до 32гр. От заключението на съдебно-балистичната експертиза докладвано от в.л.Ц.П. л.96-99 том3 се потвърждават горните изводи, че обективната находка представлява част от куршум на стандартно фабрично произведен малокалибрен патрон калибър .22 Long Rifle, с какъвто са били пригодени да произведат изстрел преправената въздушна пушка и въздушен пистолет. В тази насока е и заклюбението но съдебно-балистичната експертиза, докладвано от в.л.Х.Ж., което е категорично, че в ловната пушка е намерен празен патрон снаряден със сачми 11/0, че същата представлява огнестрелно оръжие, макар и след престоя и във водата да не е годна за употреба, че с този патрон пораженията биха били еднакви с тези от всяка гладкоцевна пушка, но същата не може да произведе изстрел с малокалибрен патрон калибър .22 Long Rifle. С такива патрони могат да произведат изстрел само приложените като веществени доказателства па делото преправена въздушна пушка и преправен въздушен пистолет, съгласно заключението на съдебно-балистичната експертиза, докладвано от в.л.Ц.П.. Действително в същото се казва, че не може да се отговори дали намереният проектил при операцията на А. е изстелян с някое от двете оръжия, тъй като съмият той не е годен за идентификационно изследване. Съпоставяйки обаче тези заключения според съда единствената възможност за произвеждане на изстрел е от едно от двете преработени въздушни оръжия с оглед калибъра на проектила и в тази връзка обясненията на М., че това е направено с въздушната пушка отговарят на действителността. За проверката на тези му обяснения красноречив е и протоколът за проведен следствен експеримент от 04.12.2012г., в който М. абсолятно точно и детайлно е обяснил и нагледно показал къде се е намирал подс.В., къде се е намирал пострадалия, както и къде е стоял самия той, пътя по-който са стигнали до къщата, разстоянието до автомобила при отворена порта, как е носел ловната пушка. В тази насока са и показанията на свидетеля М.Т., който е категоричен, че е оставил именно двамата подсъдими В. и М. на асвалтовия път до дигата, която продължава към къщата на А., както и че след това двамата са го извикали да ги прибере от казанката на гр.Гулянци. От свидетелските показания и от обясненията на М. се установява еденствено възможният извод, че именно подс.В. е произвел изстрел с носената от него въздушна пушка срещу пострадалия А. и именно той е извършител на опите за убийство.

Именно кореспондиращите си в тази връзка обяснения на подс.М., свидетелски показания, заключения на назначените експертизи дават основание на съда да стигне до този краен извод. От друга страна, няма никакво основание обясненията на М. да бъдат изключени само в тази си част, при положение, че се установява, че същият съобщава истината по отношение на другите факти. Едновременно с това тези му обяснения са в противоречие единствено с обясненията на другите двама подсъдими, но се подкрепят, макар и косвено от показанията на свидетелите и заключенията на експертизите. Нещо повече, обясненията на М. противоречат единствено на обясненията на другите двама подсъдими, в частност на тези на подс.В., чието твърдение обаче е, че въобще не е бил заедно с М. пред дома на А. в с.Шяково. Твърди също, че тази вечер е бил в кравефермата, откъдето се е прибрал в дома си, а от там е отишъл в кафе „*******”. Тези обяснения на В. не само, че противоречат на обясненията на подс.М., но противоречат на показанията на свидетелите М.Т., С.С. и Д.С.. Свид.Т. е категоричен, че е закарал същата вечер подс.В. и подс.М. в с.*******, като ги остовил в края на селото. По-късно същата вечер те му се обадили да ги прибере от казанката на гр.Гулянци. Тези показания са дадени под страх от наказателна отговорност и съдът ги възприема за достоверни, същите са в пълен синхрон с обясненията на подс.М.. Ту е важно да се отбележи, че още от самото начало показанията на този свидетел и на подсъдимия М. съвпадат изцяло. В своите обяснения В. заявява, че за това че е бил в кравефермата свидетел е неговия баща – свид.К.Й.. Показанията на този свидетел предвид изключително близката роднинска връзка съдът не кредитира, тъй като същите противоречат на показанията на свид.Т. и обясненията на М., а от друга страна са в противоречие и с показанията на свид.Л. В. Р., който също е работил в кравефермата и макар да заявава, че не помни дали С.М. е бил на работа си спомня, че Б. /Б./ В. не е доил с тях, както твърди подсъдимият, а само е докарал цигари и бира на баща си и си е тръгнал. В последствие заявява, че не помни дали С. и Б. са били там. Именно тези противоречия на показанията на свид.Й. с тези на другите свидетели дават основание на съда да не ги кредитира, а в същност те са единствените, които подкрепят и защитната версия на подс.В.. Че същата е несъстоятелна показателен е и факта, че подс.В. твърди, че като е отиъл в кафето в него са били двамата братя близнаци Д. и С. С.. Видно е от техните показания, а и от проведените очни ставки, че същите заявяват категорично, че през процесната вечер 26.03.2010г. не са били в кафенето и не са виждали Б.В. в него. Единствения потвърден факт от защитната версия на В. е това, че се е прибрал в дома си и от там заедно с дъщеря си е отишъл в кафене „*******”, където е работила съпругата му. Тази част от неговите обяснения се подкрепя от показанията на свид.С.К. и А.В.. В показанията си обаче К. независимо, че е дъщеря на подс.В. заявява, че баща й се е прибрал около 21.00ч. /девет часа вечерта/ и след това са тръгнали към кафенето, което изключва възможността същият да се е намирал в дома си по времето на стрелбата. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на А.В., която е съпруга на подс.В., но заявява, че той и дъщеря й са пристигнали в заведението след девет часа и в последствие някой влязъл и съобщил, че А. и прострелян. След това Б. и поискал пари за да отиде до болницата в гр.Плевен и тръгнал. От показанията на свидетелите Ц. и Й. се установява, че същата вечер след като е подаден сигнал в полицията за извършената стрелба са изпратени, като охраняващи полицаи в района на ж.п. прелеза в гр.Гулянци, който е една от изходните точки от града в посока гр.Плевен, като този път минава през с.*******. Двамата твърдят, че след 21.30ч. са спрели подс.В. с джипа БМВ Х5 и го записали, като след извършената проверка го пуснали да пътува. Единственото, което им направило впечатление е че бърза.

Естествено показанията на тези свидетели К., В., Ц. и Й. предават поведението на подс.В. след като вече стрелбата е била факт и се е прибрал в гр.Гулянци, като същите не противоречат по никакъв начин на показанията на Т. и обясненията на М., тъй като същите касаят по-ранен период от вечерта. Тук следва да се отбележи, че трите населине места, за които говори в показанията си подс.М. – с.*******, гр.Гулянци и с.**** се намират на съвсем кратки разстояния и ако се използват черните пътища разстоянията са не по-големи от три-четири километра, което напълно кореспондира с описания маршрут на оттегляне след стрелбата от подс.М., че от с.******* по дигата са поели в посока с.****, но без да влизат в селото и преди него в посока гр.Гулянци се намира мостът на река Вит, където е изхвърлил рязаната ловна пушка и къдато в последствие същата е намерена и иззета от органите на досъдебното производство. Това разстояние е приблизително три километра. От моста на р.Вит до казанката на гр.Гулянци разстоянието е не повече от два километра, или общото разстояние е около пет километра, което при спокоен ход би могло да се преодолее за не повече от един час. Имайки предвид, че стрелбата е станала след 19.30ч. то това е напълно достатъчно време двамата подсъдими да извървят пеша разстоянието и около 21.00ч. В. да се е прибрал в дома си.

В същност всички отделни факти и обстоятелства, които се установяват с показанията на свидетелите или с други доказателствени средства намират своята логичска връзка и цялост преценени през призмата на обясненията на подс.М.. Това е напълно логично, тъй като само той и подс.В. от самото начало на замисъла за извършване на убийство, в последвалите приготовления – снабдяване с оръжие, преработването му, а също и опити за осъществяване на намеренията – хвърлянето на камъка по колата на А., спирането на тока, и най-накрая при произвеждането на изстрел от страна на В. по А. е присъствал лично. Обясненията на М., като се започне по отделните етапи се потвърждават първо от показанията на свид.Г. относно преправянето на въздушните оръжия и предаването им на подс.Т. и на подс.В.. От предоставянето на рязаната ловна пушка от В. на М.. В тази част се потвърждават от показанията на свид.Т., който заявява, че е виждал такава в обора на В.. От показанията на същия този свидетел, който описва, че е карал подс.В. и подс.М. до с.******* с автомобила си, като само първия път ги е оставил на различно място, а вторите два пъти на приблизително едно и също място. Че последният път ги е оставил на дигата преди с.*******, както и че след това ги е прибрал от казанката на гр.Гулянци. Единствено по отношение на произвеждането на изстрела обясненията на М. не са подкрепени от свидетелски показания, но имайки предвид характера на деянието, което са извършвали двамата няма и как да са били налични свидетели на самото местопрестапление. Факт е обаче, че по указаните от М. места са открити, както оръжията, така и боеприпаси за тях.

По отношение на това кой точно е произвел изстрела съдът приема за изцяло достоверни обясненията на М., тъй като първо същият пресъздава точно и адекватно поведението и на двамата подсъдими и то в цялост във времето. Същевременно подс.В. несъмнено е бил доминиращата личност между двамата. Той е бил работодател на М., притежавал е значително по-големи имуществени възможности. По-вързрастен е и по-опитен. Той е имал взаимоотношения с Т.. Двамата са говорили по телефона. Неговият финансов интерес е бил значително по-голям от този на М., а последният е бил ангажиран именно като помощник. Това според съда е достатъчно да обуслови водещата роля на В. в отношенията с М. и когато последният е отказал да стреля В. е застанал до колоната и е произвел изстрел, тъй като след двете неудали се възможности вече е бил решен да го направи. Самият М. заявява, че него го е „хванало шубе”  и е стоял по-назад, докато В. значително по-решителен се е приближил и е стрелял, независимо, че М. не е смятал че има куража да го направи.

Тези изводи се подкрепят и от заключенията на съдебно-психиатричните експертизи назначени по делото по отношение на двамата /т.3 л.152 – 165/. Тези заключения не са оспорени от страните и съдът ги приема като обективни и компетентни. И двете са докладвани от в.л.д-р Н.Л.. В психиатричния профил на Б.В. в.л. е установило, че същият се представя в благоприятна светлина със социално желателни отговори, но невербално изразява преживяван дистрес и проявява хиперактивност с улеснена раздразнителност по теми, които предизвикват у него неудовлетворение. В. има конформни нагласи, присъщи за приповдигнатите и свръхдейни хора, с повишена себепреценка и несъсредоточаване върху специални проблеми и собствените си морално-етични преживявания. Вещото лице е категорично, че липсват данни за умствена недоразвитост или за психично разстройство в тесния или широкия смисъл на думата, които да са му пречили да разбира свойството и значението на извършеното или да ги ръководи, както и да участва в наказателното производство.

По отношение на М. в.л. казва, че същият е все още с недостатъчна поведенческа уравновесеност, изводимо от младежката му възраст, че в поведенчески аспект не се различава от другите хора от същата възраст и обкръжение, че поради липса на корективи в средата в която живее е възможно несъобразяване с някои законови норми, но е налице инсайт за вина и критичност към недопустими постъки, което го разгланичава от дисоциалния тип. По отношение на деянието не споделя симптоми които са типични при стресово изживяване, нито за последваща реакция на стрес, въздържаност от директна агресия поради рационално цензуриране на поведението му и в този смисъл няма как да се обсъждат евентуални недостатъчно обмислени действия, стъписване или бурно емоционално-двигателно отреагиране с нападателен ефект.

От показанията на свидетеля Л.И.Р. се установява, че в неговия имот в неизползвана външна тоалетна са открити преправената въздушна пушка и пистолет, които са иззети от полицията. Тези обстоятелства също съвпадат с обясненията на подс.М., както и с показанията на свид.Т., който заявява, че е видял М. да отива към тази толетна ваднага след като са се прибрали в къщата в който живеел М.,  намираща се в двора на свид.Л.И.Р., заедно с неговия внук Л. В. Р..

Свид.К.К. предава на съда това, което е споделил пред него подс.М., в качеството му на оперативен работник в криминална полиция. Показанията на този свидетел са от изключително значение за потвърждаване обясненията на М., които са и основната нишка на установяване на фактите. Свидетелят разказва, че по думите на самия М. изстелът е произведен от В., как са се оттеглили след това от местопрестъплението, къде са хвърлени оръжията и къда са намерени. По отношение на различните обяснения на М. свидетелят е категоричен, че никога подсъдимият не е имал различна версия за случилото се, но не е казал всичко в един разговор, което е наложило да се проведат няколко беседи. Именно този свидетел съобщава и че подс.М. се е притеснявал от другите двама подсъдими да съобщи всички подробности от самото начало. В тази връзка са и показанията на свидетеля И.И., както и тези на свидетелите И.Я. и З.Б.. За последните двама съдът кредитира показанията дадени на досъдебното производство и присъединени по реда на чл. 281, ал.4 вр. чл.1, т.1 от НПК. Това е така, тъй като в съдебно заседание двамата променят показанията си, но същите противоречат както на тези дадени от тях на досъдебното производство, така и на тези на свид.И., а от друга страна разпитите на досъдебното производство са направени в непосредствена близост до събитията за които говорят. Тези свидетели изясняват факта, че по време на престоя си в Следствения арест подс.В. е изпращал съобщения чрез тях до подс.М., като го е уващавал да промени обясненията си, да поеме изцяло вината за извършеното деяние върху себе си – да каже, че той е стрелял, в замяна на което ще му купи къща и ще му даде пари. В показанията си И. е категоричен на няколко пъти, че, по думите на С.М., Б. /Б./ В. е стрелял и затова са му предложили да поеме вината, но М. отговорил да си гледа работата, че не го интересува.

От приложените по делото разпечатки от разговори на мобилни оператори изпратена с писмо от „Космо България Мобайл” ЕАД /т.4 л.85-97/ се установява, че на процесната дата 26.03.2010г. между  И.Т. ползавщ телефон обазначен в разпечатката с №359********* DUAL и Б.В. ползващ телефон с №359******** са проведени три разговора първия в 18.27ч, след това в 18.36ч. /л.88/ и последният в 19.17ч. /л.91/. Тези разговори са регистрирани в телефонна клетка, находяща се в гр.Гулянци с номер 35392. В писмото е уточнено, че когато е изписана думата DUAL въпросната СИМ карта е регистрирана с два номера и вторият номер не излиза в разпечатката. Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, докладвано от в.л. К.Т., което не бе оспорено от страните се установява, че сайт 3539 обслужва територията на гр.Гулянци и селата ******* и ****, като същият е разделен на ченили клетки 35391, 35392, 35393 и 35394, покриващи различна територия, като клетка №35392 обслужва територията на с.*******. Вещото лице е категорично, че не съществува възможност за софтуерна грешка при записването на проведените разговори, както и термин „случайно прихващане”.

Тези факти сами по себе си показват, че на процесната дата за периода от 18.27ч. подс.В. се е намира на територията на клетка №35392, която обслужва района на с.*******, което е пряко доказателство за верността на обясненията на подс.М., както и на показанията на свид.Т., както и че е провел разговор с Т., в който му е съобщил, че А. се прибира, както и с кого. Иначе подс.М. е нямало от къде да знае, че в колата са четири лица с две момичета и пострадалия не я управлява. Налице са данни само за проведени разговори между Т. и В., но не и такива с М., което потвържадава и водещата роля на подс.В. при извършването на самата стрелба.

От приложените по секретния том на делото ВДС, събрани със СРС е видно, че е налице записан разговор на 13.12.2012г. между жена от телефон №0********* към И.Т. на телефон №0*********, в който жената му казва, че „ти Б. го казваш, ама, че си ходил с Б. там с пистолета да го преправите при К. не казваш”, Т. отговаря „то това е преди две години и половина”, жената казва: „пистолета са го намерили”, а Т. отговаря „ама не е това бе, то онова е пушка, не е пистолет”.

Записан и и втори разговор на Т. с мъж, на 18.12.2012г., в който се казва, че Т. е направил И. на балък и го е завлякъл с пари.

Преценявайки в съвкупност всички тези доказателства, съдът намира за установено следното от ПРАВНА СТРАНА:

ПО ОБВИНЕНИЯТА СРЕЩУ С.М..

Несъмнено от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият М. на неустановена дата през периода от 01.01.2010г. до 26.03.2010г. в гр.Гулянци придобил и до 26.03.2010г. в с.гр. държал огнестрелни оръжия и боеприпаси както следва : 1 брой ловна пушка GULSAN SOK ½ mod.TS 870с фабричен номер 643, калибър 12 с извършени конструктивни изменения, 1 брой пневматичен пистолет, преработен и пригоден за стрелба с малокалибрени патрони, калибър 22LONG RIFLE, 1 брой пневматична пушка самоделно преработена и пригодена за стрелба с малокалибрени патрони калибър 22LONG RIFLE, представляващи огнестрелни оръжия и един брой ловен патрон AQUILA/Tree Shots-7mm / CHEDDITE 12, калибър 12, фабрично производство с оловни сачми № 7, представляващ боеприпаси по смисъла на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (отм. Със Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, В сила от 17.09.2010 г., Обн. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г.), съставляващо престъпление по чл.339, ал.1, вр.чл.2 от НК, поради което и следва да бъде признат за виновен в извършването му. Това се установява, както от неговите самопризнания, така и от показанията на свид.Т., факта, че същите са открити на посочените от него места и съставените в тази връзка протоколи за претърсване и изземване.

От обективна страна са налице всички признаци на посочения престъпен състав. В случая под придобиване не следва да се приема прехвърляне на собственост, а по-скоро поемането на фактическото държане върху вещта.

От субективна страна е налице форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал и целял противоправния характер на своето дзеяние, както и настъпването на неговите обществено опасни последици.

От доказателствата по делото се установява и участието на подс.М. във второто от деянията, в които е обвинен. Съдът обаче счита, че не се установява същият да е участвал в качеството на извършител. С оглед изложените по-горе съображения, предвид факта, че деянието е осъществено само с един изстрел, и той е произведен от подс.В., то независимо от присъствието на подс.М. на местопроизшествието, както и участието му в подготовката на самото изпълнително деяние, а след това отстраняването на оръжията, послужили за извършването му, неговата дейност не може да се квалифицира като извършителство, защото съмото изпълнително деяние изисква лично да се е опитал да умъртви другиго. Изброените действия от страна на М. обаче не съставляват и приготовление към убийство, така както пледира защитата, тъй като съгласно чл.17 от НК приготовление е налице само когато не е започнало изпълнението на деянието, а в конкретния случай изпълнителното деяние дори е довършено, но не е постигнат крайния целян резултат. Ето защо съдът счита, че действията на М. следва да бъдат квалифицирани като помагачество, тъй като същият умишлено е съдействал и улеснил извършването на престъплението, както и е отстранявал спънки и дал помощ на извършителя В. след деянието, като е укрил оръжията, с които е извършено.

С оглед на тези си съображения съдът счита, че подс.С.М. следва да бъде признат за виновен в това, че на 26.03.2010г. в с.*******, обллевен, с користна цел, предумишлено, в качеството на помагач в съучастие с Б.К.В. с ЕГН **********, като извършител и в съучастие с И.Д.Т. с ЕГН **********, в качеството на подбудител и помагач се опитал умишлено да умъртви И.С.А.,***, като опита останал недовършен поради независещи от него причини, съставляващо престъпление по чл.116, ал.1, т.7, т.9, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.18, ал.1 от НК.

От обективна страна са налице всички изискуеми от закона предпоставки, касаещи, както основния, така и квалифициращите елементи на посочения престъпен състав. Става ясно, че е налице користна цел /това е и мотива за М. да участва в деянието/, налице е предумисъл, който се изразява в предварителната подготовка, намирането на средствата за извършване на деянието, организирането на подсъдимите по роли, както последователност в осъществяване на намеренията /два опита преди това да се удаде възможност за стрелба по А./. Деянието е останало недовършено и се квалифицира като опит само, поради ненастъпването на крайния целян редзултат смъртта на пострадалия, но самото изпълнително деяние е довършено, произведен е изстрел, който е засегнал жизнено важен орган – главата, създадена е реална опасност за живота и само своевременната медицинска помощ е предотвратела настъпването на крайния резултат.

От субективна страна деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние и настъпването на неговите противоправни последици, които е целял.

Съдът приема, че подс.М. следва да бъде признат за невиновен в това да е да е извършил престъплението по чл.116, ал.1, т.7, т.9, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК в качеството на извършител, поради което и на основание чл.304 от НПК следва да бъде оправдан по отношение на първоначално повдигнатото му обвинение относно това му качество.

ПО ОБВИНЕНИЯТА СРЕЩУ Б.В..

Съдът счита, че от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият В. на неустановена дата през периода от 01.01.2010г. до 26.03.2010г. в гр.Гулянци придобил и до 26.03.2010г. в с.гр. държал огнестрелни оръжия и боеприпаси както следва : 1 брой ловна пушка GULSAN SOK ½ mod.TS 870с фабричен номер 643, калибър 12 с извършени конструктивни изменения, 1 брой пневматичен пистолет, преработен и пригоден за стрелба с малокалибрени патрони, калибър 22LONG RIFLE, 1 брой пневматична пушка самоделно преработена и пригодена за стрелба с малокалибрени патрони калибър 22LONG RIFLE, представляващи огнестрелни оръжия и един брой ловен патрон AQUILA/Tree Shots-7mm / CHEDDITE 12, калибър 12, фабрично производство с оловни сачми № 7, представляващ боеприпаси по смисъла на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (отм. Със Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, В сила от 17.09.2010 г., Обн. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г.), съставляващо престъпление по чл.339, ал.1, вр.чл.2 от НК, поради което и следва да бъде признат за виновен в извършването му. Това се установява, от обясненията на подс.М., от показанията на свид.Т., от показанията на свид.Н.Г..

От обективна страна са налице всички признаци на посочения престъпен състав. В случая под придобиване не следва да се приема прехвърляне на собственост, а по-скоро поемането на фактическото държане върху вещта.

От субективна страна е налице форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал и целял противоправния характер на своето дзеяние, както и настъпването на неговите обществено опасни последици.

От цялостната преценка на доказателствата съдът приема, че подс.В. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.7, т.9, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК, като на 26.03.2010г. в с.*******, обллевен с користна цел, предумишлено, в качеството на извършител в съучастие със С.М.М.,  като помагач и в съучастие с И.Д.Т. с ЕГН **********, в качеството на подбудител и помагач се опитал умишлено да умъртви И.С.А.,***, като опита останал недовършен поради независещи от него причини.

От обективна страна са налице всички изискуеми от закона предпоставки, касаещи, както основния, така и квалифициращите елементи на посочения престъпен състав. Става ясно, че е налице користна цел – неуредени парични взамоотношения с пострадалия в значителен размер, което е и мотива за В. да участва в деянието, налице е предумисъл, който се изразява в предварителната подготовка, набавянето на средствата за извършване на деянието – оръжията, тяхната преработка, организирането на подсъдимите по роли, както последователност в осъществяване на намеренията /два опита преди това да се удаде възможност за стрелба по А./. Деянието е останало недовършено и се квалифицира като опит само, поради ненастъпването на крайния целян редзултат смъртта на пострадалия, но самото изпълнително деяние е довършено, произведен е изстрел, който е засегнал жизнено важен орган – главата, създадена е реална опасност за живота и само своевременната медицинска помощ е предотвратела настъпването на крайния резултат.

От субективна страна деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние и настъпването на неговите противоправни последици, които е целял.

ПО ОБВИНЕНИЯТА СРЕЩУ И.Т..

От събраните по делото доказателства, съдът счита, че се установява несъмнено, че подс.Т. на неустановена дата през периода от 01.01.2010г. до 26.03.2010г. в грулянци придобил и до 26.03.2010г. в с.гр. държал огнестрелни оръжия както следва: 1.брой пневматичен пистолет, преработен и пригоден за стрелба с малокалибрени патрони, калибър 22LONG RIFLE, 2.брой пневматична пушка самоделно преработена и пригодена за стрелба с малокалибрени патрони калибър 22LONG RIFLE, представляващи огнестрелни оръжия по смисъла на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите(отм. със  Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, В сила от 17.09.2010 г., Обн. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г.), съставляващо престъпление по чл.339 ал.1 вр. с чл.2 от НК, за което същият следва да бъде признат за виновен.

В този смисъл са показанията на свидетеля Н.Г., записа от ВДС за използване на СРС, обясненията на подс.М..

От обективна страна са налице всички признаци на посочения престъпен състав. В случая под придобиване не следва да се приема прехвърляне на собственост, а по-скоро поемането на фактическото държане върху вещта.

От субективна страна е налице форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал и целял противоправния характер на своето дзеяние, както и настъпването на неговите обществено опасни последици.

Съдът приема, че от доказателствата по делото не се установява подс.Т. да е придобил и държал ловната пушка. В тази насока няма нито едно свидетелско показание или друго доказателство установяващо съпричастност, което обяславя и признаването на подс.Т. за невиновен в това, че на неустановена дата през периода от 01.01.2010г. до 26.03.2010г. в гр.Гулянци придобил и до 26.03.2010г. в с.гр. държал огнестрелни оръжия - Ловна пушка GULSAN SOK ½ mod.TS 870с фабричен номер 643, калибър 12 с извършени конструктивни изменения и съответно оправдаването му по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК спрямо това оръжие.

От данните по делото несъмнено се установява и че подс.Т. е извършил и престъплението по чл.116, ал.1, т.7, т.9, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.4, вр. с ал.3, вр.чл.18, ал.1 от НК, като на 26.03.2010г. в с.*******, обллевен с користна цел, предумишлено, в качеството на подбудител и помагач в съучастие със С.М.М., като помагач и в съучастие с Б.К.В. извършител, /умишлено ги улеснил чрез даване на съвети и разяснения, чрез набавяне на средствата огнестрелни оръжия да извършат убийство на И.С.А. - 1 брой пневматичен пистолет, преработен и пригоден за стрелба с малокалибрени патрони, калибър 22LONG RIFLE, 1 брой пневматична пушка самоделно преработена и пригодена за стрелба с малокалибрени патрони калибър 22LONG RIFLE и даване на сигнал за местоположението на А. и посоката му на придвижване, подбудил М. да участва в убийството срещу обещание за даване на парична сума/ се опитал умишлено да умъртви И.С.А.,***, като опита останал недовършен, поради независещи от него причини.

Това се установява от показанията на свидетеля Н.Г., обясненията на подс.М., записите от ВДС за използване на СРС, показанията на свид.А. и свид.К.С., разпечатката от телефонните разговори между него и В. на същата дата, показанията на свид.С.С., който казва, че когато И.А. си тръгнал Т. го накарал да отиде да кафето, за да вземе нещо за пиене, в което време е останал сам и се е обадил на В..

От обективна страна са налице всички изискуеми от закона предпоставки, касаещи, както основния, така и квалифициращите елементи на посочения престъпен състав. Става ясно, че е налице користна цел – неуредени парични взамоотношения с пострадалия в значителен размер, което е и мотива за Т. да участва в деянието, налице е предумисъл, който се изразява в предварителната подготовка, набавянето на средствата за извършване на деянието – оръжията, тяхната преработка, организирането на подсъдимите по роли, в която част подс.Т. е най-деен. Именно той склонява подс.М. с обещания за парична облага да участва в престъплението. По отношение на В., който е имал достатъчен мотив не е било необходимо да го склонява, достатъчно е че са формирали общност на умисъла. Деянието е останало недовършено и се квалифицира като опит само, поради ненастъпването на крайния целян редзултат смъртта на пострадалия, но самото изпълнително деяние е довършено, произведен е изстрел, който е засегнал жизнено важен орган – главата, създадена е реална опасност за живота и само своевременната медицинска помощ е предотвратела настъпването на крайния резултат.

От субективна страна деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние и настъпването на неговите противоправни последици, които е целял.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА :

СПРЯМО С.М. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.339 АЛ.1 ОТ НК.

С оглед настъпилите изменения в редакцията на тази норма от датата на извършване на деянието до постановяване на сегашната присъда, съдът счита, че в случая са приложими разпоредбите на чл.2 ал.1 и ал.2 от НК. Към момента на деянието, чиято крайна дата е 26.03.2010г. в сила е била нормата на чл.339 ал.1 от НК в редакцията си от ДВ брой 92/2002 г. Същата е изменена с ДВ, бр. 26 от 2010 г. в сила от 06.04.2010г., с която размера на наказанието е увеличен, както по отношение на минимума, така и на маскимума на единственото по вид наказание лишаване от свобода. Ето защо, съдът счита, че по силата на чл.2 ал.1 и ал.2 от НК следва да се приложи разпоредбата, която е била в сила към момента на извършване на деянието, тъй като същата е и по-благоприятна за дееца.

В тази си редакция от ДВ брой 92/2002 г. предвиденото наказание за престъплението по чл.339 ал.1 от НК е до шест години лишаване от свобода. Смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо М. са доброто процесуално поведение, направените самопризнания и критично отношение към извършеното, тежкото семейно и социално положение. Отегчаващи отговорността обстоятелства са предишните осъждания и недобрите характеристични данни. Съдът счита за неоснователни наведените в тази насока доводи от защитата на подсъдимия, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Видно е, че в случая са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства, които изключват възможността смекчаващите такива да се приемат за многобройни а още по-малко за изключителни. Ето защо съдът счита, че наказанието на подс.М. за това престъпление следва да бъде определено по правилата на чл.54 от НК при съобразяване наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, малко над минималния предвиден в закона за съответното престъпление размер на наказанието лишаване от свобода, но под средния такъв, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Това наказание подсъдимият следва да изтърпи реално при първоночален „общ” режим определен на осн. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип. Съдът приема, че това по вид и размер наказание ще въздейства поправително-възпиращо и превъзпитателно, както по отношение на подс.М., така и спрямо другите членове на обществото.

СПРЯМО С.М. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.116 ОТ НК.

За това престъпление законът предвижда наказания лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо М. са доброто процесуално поведение, направените самопризнания и критично отношение към извършеното, тежкото семейно и социално положение. Отегчаващи отговорността обстоятелства са предишните осъждания и недобрите характеристични данни. Подбуди за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната правов ред, както и правата на отделната личност и стремеж за незаконно обогатяване. Съдът счита за неоснователни наведените в тази насока доводи от защитата на подсъдимия, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Видно е, че в случая са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства, които изключват възможността смекчаващите такива да се приемат за многобройни а още по-малко за изключителни. Ето защо съдът счита, че наказанието на подс.М. за това престъпление следва да бъде определено по правилата на чл.54 от НК при съобразяване наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е налице превес на смекчаващите такива. Това предпоставя наказанието по своя вид да се определи като лишаване от свобода, а неговият размер с оглед факта, че все пак деянието се квалифицира като опит и, че подсъдимият е в качеството на помагач се фиксира на законовия минимум от петнадесет години лишаване от свобода. Това наказание подсъдимият следва да изтърпи реално при първоночален „строг” режим определен на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС в затвор. Съдът приема, че това по вид и размер наказание ще въздейства поправително-възпиращо и превъзпитателно, както по отношение на подс.М., така и спрямо другите членове на обществото.

СПРЯМО Б.В. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.339 АЛ.1 ОТ НК.

С оглед настъпилите изменения в редакцията на тази норма от датата на извършване на деянието до постановяване на сегашната присъда, съдът счита, че в случая са приложими разпоредбите на чл.2 ал.1 и ал.2 от НК. Към момента на деянието, чиято крайна дата е 26.03.2010г. в сила е била нормата на чл.339 ал.1 от НК в редакцията си от ДВ брой 92/2002 г. Същата е изменена с ДВ, бр. 26 от 2010 г. в сила от 06.04.2010г., с която размера на наказанието е увеличен, както по отношение на минимума, така и на маскимума на единственото по вид наказание лишаване от свобода. Ето защо, съдът счита, че по силата на чл.2 ал.1 и ал.2 от НК следва да се приложи разпоредбата, която е била в сила към момента на извършване на деянието, тъй като същата е и по-благоприятна за дееца.

В тази си редакция от ДВ брой 92/2002 г. предвиденото наказание за престъплението по чл.339 ал.1 от НК е до шест години лишаване от свобода. Смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо В. е доброто процесуално поведение и тежкото семейно положение. Отегчаващи отговорността обстоятелства са предишните осъждания. Подбуда за извършване на деянието е незачитане на установения в страна правов ред. Ето защо съдът счита, че наказанието на подс.В. за това престъпление следва да бъде определено по правилата на чл.54 от НК при съобразяване наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, над минималния предвиден в закона за съответното престъпление размер на наказанието лишаване от свобода, но под средния такъв, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Това наказание подсъдимият следва да изтърпи реално при първоночален „строг” режим определен на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС в затвор. Съдът приема, че това по вид и размер наказание ще въздейства поправително-възпиращо и превъзпитателно, както по отношение на подс.В., така и спрямо другите членове на обществото.

СПРЯМО Б.В. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.116 ОТ НК.

За това престъпление законът предвижда наказания лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо В. е доброто процесуално поведение и тежкото семейно положение. Отегчаващи отговорността обстоятелства са предишните осъждания.  Подбуди за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната правов ред, както и правата на отделната личност и стремеж за незаконно обогатяване. Съобразяваки, тези данни по правилата на чл.54 от НК, съдът приема баланс между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Това предпоставя наказанието по своя вид да се определи като лишаване от свобода, а неговият размер с оглед факта, че все пак деянието се квалифицира като опит и, се фиксира в средния размер за съответното престъпление от осемнадесет години лишаване от свобода. Това наказание подсъдимият следва да изтърпи реално при първоночален „строг” режим определен на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС в затвор. Съдът приема, че това по вид и размер наказание ще въздейства поправително-възпиращо и превъзпитателно, както по отношение на подс.М., така и спрямо другите членове на обществото.

СПРЯМО И.Т. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.339 АЛ.1 ОТ НК.

С оглед настъпилите изменения в редакцията на тази норма от датата на извършване на деянието до постановяване на сегашната присъда, съдът счита, че в случая са приложими разпоредбите на чл.2 ал.1 и ал.2 от НК. Към момента на деянието, чиято крайна дата е 26.03.2010г. в сила е била нормата на чл.339 ал.1 от НК в редакцията си от ДВ брой 92/2002 г. Същата е изменена с ДВ, бр. 26 от 2010 г. в сила от 06.04.2010г., с която размера на наказанието е увеличен, както по отношение на минимума, така и на маскимума на единственото по вид наказание лишаване от свобода. Ето защо, съдът счита, че по силата на чл.2 ал.1 и ал.2 от НК следва да се приложи разпоредбата, която е била в сила към момента на извършване на деянието, тъй като същата е и по-благоприятна за дееца.

В тази си редакция от ДВ брой 92/2002 г. предвиденото наказание за престъплението по чл.339 ал.1 от НК е до шест години лишаване от свобода. Смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо Т. са доброто процесуално поведение, чистото съдебно минало. Отегчаващи отговорността обстоятелства са недобрите характеристични данни. Подбуда за извършване на деянието е незачитане на установения в страна правов ред. Ето защо съдът счита, че наказанието на подс.Т. за това престъпление следва да бъде определено по правилата на чл.54 от НК при съобразяване наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, малко над минималния предвиден в закона за съответното престъпление размер на наказанието лишаване от свобода, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Това наказание подсъдимият следва да изтърпи реално при първоночален „общ” режим определен на осн. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип. Съдът приема, че това по вид и размер наказание ще въздейства поправително-възпиращо и превъзпитателно, както по отношение на подс.Т., така и спрямо другите членове на обществото.

СПРЯМО И.Т. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ.116 ОТ НК.

За това престъпление законът предвижда наказания лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо Т. са доброто процесуално поведение, чистото съдебно минало. Отегчаващи отговорността обстоятелства са недобрите характеристични данни. Подбуди за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната правов ред, както и правата на отделната личност и стремеж за незаконно обогатяване. Ето защо съдът счита, че наказанието на подс.М. за това престъпление следва да бъде определено по правилата на чл.54 от НК при съобразяване наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е налице превес на смекчаващите такива. Това предпоставя наказанието по своя вид да се определи като лишаване от свобода, а неговият размер с оглед факта, че все пак деянието се квалифицира като опит и, че подсъдимият е в качеството на подбудител и помагач се фиксира на законовия минимум от петнадесет години лишаване от свобода. Това наказание подсъдимият следва да изтърпи реално при първоночален „строг” режим определен на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС в затвор. Съдът приема, че това по вид и размер наказание ще въздейства поправително-възпиращо и превъзпитателно, както по отношение на подс.Т., така и спрямо другите членове на обществото.

Тъй като подс.М. е извършил деянията по настоящето дело, преди да е имало влязла в сила присъда, за което е да било от тях, то съдът счита, че се налице предпоставките по чл.23 ал.1 от НК и следва да се опрадели едно общо най-тежко наказание по наложените с настоящата присъда, за всяко от отделните деяния. Двете наказания са еднакви по вид – лишаване от свобода, поради което и следва да се наложи това с по-висок размер, а именно петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.

Следва на основание чл.59 от НК от така наложеното наказание да се приспадне времето, през което подсъдимият С.М.М. е бил задържан под стража по настоящото дело, считано от 10.11.2012 година.

Тъй като подс.В. е извършил деянията по настоящето дело, преди да е имало влязла в сила присъда, за което е да било от тях, то съдът счита, че се налице предпоставките по чл.23 ал.1 от НК и следва да се опрадели едно общо най-тежко наказание по наложените с настоящата присъда, за всяко от отделните деяния. Двете наказания са еднакви по вид – лишаване от свобода, поради което и следва да се наложи това с по-висок размер, а именно осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.

Следва на основание чл.59 от НК от така наложеното наказание да се приспадне времето, през което подсъдимият Б.В. е бил задържан под стража по настоящото дело, считано от 11.11.2012 година.

Тъй като подс.Т. е извършил деянията по настоящето дело, преди да е имало влязла в сила присъда, за което е да било от тях, то съдът счита, че се налице предпоставките по чл.23 ал.1 от НК и следва да се опрадели едно общо най-тежко наказание по наложените с настоящата присъда, за всяко от отделните деяния. Двете наказания са еднакви по вид – лишаване от свобода, поради което и следва да се наложи това с по-висок размер, а именно петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.

Следва на основание чл.59 от НК от така наложеното наказание да се приспадне времето, през което подсъдимият И. Трифонвов е бил задържан под стража по настоящото дело, считано за периода 19.12.2012г.-21.12.2012 г., както и времето, през което е търпял мярка за неотклонение «Домашен арест» за периода 27.12.2012 г.-12.03.2013 г., като два дни «Домашен арест» се равняват на един ден «Лишаване от свобода».

По отношение на предявения граждански иск от И.С.А..

По делото са приети за съвместно разглеждане и граждански искове както следва:

От И.С.А. против подс. С.М.М. граждански иск с правно основание чл.52 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 200 хил. лв., представляващи претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

От И.С.А. против подс. Б.К.В. граждански иск с правно основание чл.52 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 200 хил. лв., представляващи претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

От И.С.А. против подс. И.Д.Т. граждански иск с правно основание чл.52 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 200 хил. лв., представляващи претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

От И.С.А. солидарно против тримата подсъдими С.М.М., Б.К.В. и И.Д.Т. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 50 хил. лв.,  представляваща обезщетение за причинените му вследствие на деянието имуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Съдът счита, че предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди са доказани по своето основание, но не и в пълния си размер.

Несъмнено е, че деянието си всеки един от подсъдимите М., В. и Т. освен признаците на състава по чл.116 от НК е осъществил и един граждански деликт, в резултат на който са настъпили вредни последици за гр. ищец А.. Деянието е противоправно. Извършено е виновно. От него са настъпили неимуществени вреди, които са негова пряка и непосрествена последица. Безспорно е, че в следствие на нанесените уврежданея на пострадалия А. е причинено разстройство на здравето опасно за живота, а също и с оглед появилата се след това травмена епилепсия е налице и постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. Също така е безспорно, че на А. са причинени и болки и страдания за един сравнително дълъг период от време. Тези вредни последици следва да бъдат обезщетени. Предвид характера и размера на уврежданията, продължителността на търпените болки и страдания, както и стресът причинен от деянието на тримата подсъдими, съдът съобразявайки се с правилата на справедливостта счита, че тези неимуществени вреди следва да бъдат присъдени в парична равностойност, като размерът се определи съобразно участието на всеки един от подсъдимите в противоправното увреждане. Подсъдимите М. и Т., които не са преки извършители, а само помагачи, а вторият и подбудител следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от по 50000лв /петдесет хиляди/. За разликата до предявените срещу всеки един от тях 200000лв. искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан по размер. Подсъдимият В., като пряк извършител на деянието и причинител на вредните последици следва да бъде осъден да заплати сумата от 80000 /осемдесет хиляди/ лева, като за разликата до предявените 200 000 лева искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан по размер.

Тези суми се дължат от всеки от подсъдимите, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на непозволеното увреждане – 26.03.2010 година до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на иска за присъждане на сумата от 50000лв. за причинени в следствие на деянието имуществени вреди, съдът счита, че същият не е доказан по своето основание и следва да бъде отхвърлен изцяло. Нито пострадалия, нито неговия повереник представиха пред съда каквито и да било доказателства установяващи настъпили имуществени вреди. Действително продължителния престой в лечебно заведение, последващото домашно лечение и продължаващото и до този момент такова са свързани с разходване на средства. Но за разлика от неимуществените вреди, които съдът преценява по справедливост по отношение на имуществените е задължително тяхното установяване по вид и размер с писмени доказателства или други документи, които да съдържат конкретни данни за какво са извършени разходите, за да се прецени дали същите са направени в следстие на увреждането. Липсата на такива доказателства не дава възможност на съда да уважи предявения иск.

Приобщените по делото веществени доказателства:  -1 брой ловен патрон с бяла прозрачна гилза 12 калибър; -1 бр. гилза, ръждясала; -1 брой въздушна пушка без идентификационни означения; -1 брой кръгла, пластмасова кутия съдържаща 105 бр. оловни чашки за въздушна пушка /сачми/; -1 брой едноцевна пушка с дървен приклад, със срязана цев и ръждясала метална част; -1 брой пушка, неустановена марка и модел с дървен, кафяв приклад-разглобена за нуждите на изготвена балистическа експертиза; -1 бр. пистолет с обща дължина 32,5 см. с кафява ръкохватка-разглобен за нуждите на изготвена балистическа експертиза; -1 бр. проектил поставен в бяла пластмасова кутия, следва на основание чл.53 от НК да се отнемат в полза на държавата, като след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени, поради липса на стойност.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

-един брой СИМ карта на мобилен оператор „Глобул" със сериен номер -89359050000411202560

-1 брой мобилен апарат марка „Нокиа" 5130, комплектован с батерия с IMEI-495509/20/609195/3, без СИМ карта

-1 брой мобилен апарат марка „Нокиа" 1208, без батерия с IMEI-358626/01/534137/3 със СИМ карта WIND **********•3

-1 брой държател за СИМ карта с надпис WIND

-1 брой мобилен апарат марка „Black Berry" 8310, без СИМ карта и батерия с IMEI-358263019803024

-1 брой мобилен апарат марка „BENQ SIEMENS" EF81, без СИМ карта и батерия с IMEI-358981004583257

-1 брой мобилен апарат марка „SAMSUNG" N500, без СИМ карта и батерия с IMEI-350816/89/690455/9

-1 брой мобилен апарат марка „Госал Pfone" без идентификационни номера, без СИМ карта и батерия

-1 брой мобилен апарат без данни за марка и модел с IMEI-351863-00-412269-9, комплектован с батерия без СИМ карта

-1 брой мобилен апарат марка „Нокиа" 1616, без СИМ карта и батерия с IMEI-354302/04/348535/0

-1 брой флаш памет „Sony Ericsson" М2, CCR-60

-1 бр. пластика от СИМ карта на Глобул с баркод-89359051000411529342

-1 бр. пластика от СИМ карта на Глобул с баркод-89359051000411529227

-1 бр. пластика от СИМ карта на Глобул с баркод-89359051000411529235

-1    бр.    пластика    от    СИМ    карта    на    Глобул    с    баркод-893590510002812022293

-1 бр. пластика от СИМ карта на Глобул с баркод-89359051000411529185

-1 бр. пластика от СИМ карта на Глобул с баркод-89359051000411529219

-1 бр. пластика от СИМ карта на Глобул с баркод-89359051000411529193 -1 бр. пластика от СИМ карта на Глобул с баркод-89359051000411529177 -1 бр. пластика от СИМ карта на Глобул с баркод-89359051000411529039 -1 бр. пластика от СИМ карта на Глобул с баркод-89359051000411529151 -1 бр. СИМ карта на Глобул със сериен номер-89359051000411529342, както и

ПРИЛОЖЕНИ КЪМ ДЕЛОТО В ПОЛИЕТИЛЕНОВ ПЛИК ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

един брой СИМ карта на мобилен оператор „Глобул" със сериен номер - 89359050000411202560

-1 брой мобилен апарат марка „Нокиа" 5130, комплектован с батерия с IMEI-495509/20/609195/З, без СИМ карта

-1 брой мобилен апарат марка „Нокиа" 1208, без батерия с IMEI-358626/01/534137/3 със СИМ карта WIND **********

-1 брой държател за СИМ карта с надпис WIND

-1 брой мобилен апарат марка „Black Berry" 8310, без СИМ карта и батерия с IMEI-358263019803024

-1 брой мобилен апарат марка „BENQ SIEMENS" EF81, без СИМ карта и батерия с IMEI-358981004583257

-1 брой мобилен апарат марка „SAMSUNG" N500, без СИМ карта и батерия с IMEI-350816/89/690455/9

-1    брой    мобилен    апарат    марка    „Госал    Pfone"    без идентификационни номера, без СИМ карта и батерия

-1 брой мобилен апарат без данни за марка и модел с IMEI-351863-00-412269-9, комплектован с батерия без СИМ карта

-1 брой мобилен апарат марка „Нокиа" 1616, без СИМ карта и батерия с IMEI-354302/04/348535/0

-1 брой флаш памет „Sony Ericsson" М2, CCR-60.

-1 бр. проектил поставен в бяла пластмасова кутия

-1   бр.   пластика   от   СИМ   карта   на   Глобул   с   баркод-89359051000411529342

-1   бр.   пластика   от   СИМ   карта   на   Глобул   с   баркод-89359051000411529227 -1    бр.   пластика   от   СИМ   карта   на   Глобул   с   баркод-89359051000411529235

-1   бр.   пластика   от   СИМ   карта   на   Глобул   с   баркод-893590510002812022293

-1   бр.   пластика   от   СИМ   карта   на   Глобул   с   баркод-89359051000411529185

-1   бр.   пластика   от   СИМ   карта   на   Глобул   с   баркод-89359051000411529219

-1   бр.   пластика   от   СИМ   карта   на   Глобул   с   баркод-89359051000411529193

-1   бр.   пластика   от   СИМ   карта   на   Глобул   с   баркод-89359051000411529177

-1   бр.   пластика   от   СИМ   карта   на   Глобул   с   баркод-89359051000411529039

-1   бр.   пластика   от   СИМ   карта   на   Глобул   с   баркод-89359051000411529151

-1    бр.    СИМ    карта    на    Глобул    със    сериен    номер-89359051000411529342 след влизане в сила на присъдата  да бъдат върнати на собствениците.

Предвид изхода на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият С.М.М. следва да бъде осъден да заплати  държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 2000 /две хиляди/ лева, както и деловодни разноски в размер на 198 лева в полза на ПлОС и 252 лева в полза на ОД на МВР-гр.Плевен.

Предвид изхода на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Б.К.В. следва да бъде осъден да заплати  държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 3200 /три хиляди и двеста/ лева, както и деловодни разноски в размер на 198 лева в полза на ПлОС и 252 лева в полза на ОД на МВР-гр.Плевен.

Предвид изхода на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият И.Д.Т. следва да бъде осъден да заплати  държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 2000 /две хиляди/ лева, както и деловодни разноски в размер на 198 лева в полза на ПлОС и 252 лева в полза на ОД на МВР-гр.Плевен.

С оглед на всичко гореизложено съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        ЧЛЕН: