РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Враца, 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 18.04.2019г., през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия
ВАСИЛЕВА адм. дело № 708 по описа на
АдмС – Враца за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията.
Образувано е по жалба на Д.И.Д.
*** против ЗАПОВЕД №1914/12.11.2018г. на КМЕТА
на ОБЩИНА ВРАЦА, с която на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ е разпоредено да бъде
премахнат незаконен строеж „ ОТВОР за прозорец в калканна стена“
на жилищна сграда, находяща се в УПИ ХVІ -64 кв.18 по плана на гр.Враца ЖК“Медковец“ с административен адрес гр.В.
ул.“О.“ ***.
В жалбата се твърди, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена, без да се изяснят всички
факти и обстоятелства по делото, тъй като, противно на приетото от
административния орган, описания в заповедта обект не е строеж по смисъла на
закона, а текущ ремонт по смисъла на §5
т.43 от ДР на ЗУТ, за който не се
изисква предварително издаване на строителни книжа. Сочи се също, че неправилно
е прието, че с пробиването на отвор и
монтиране на прозорец в калканната стена, която е обща част на сградата, без
съгласието на останалите съсобственици, е нарушена разпоредбата на чл.185 ал.2
от ЗУТ. Изтъква се, че в
административното производство не е
изследван въпроса за възможността заварена калканна стена да се преустрои като
фасадна, което е допустимо съгласно чл.82 ал.6 от Наредба №7/22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Заявява се, че не е посочено към
коя от хипотезите на чл.225 ал.2 от ЗУТ, определящи един строеж като незаконен,
попада обекта, предмет на оспорената пред съда заповед. В съдебно заседание и
в писмена защита процесуалния
представител на жалбодателката адв.Е.М. поддържа още, че представеното по
делото заключение на съдебно-техническата експертиза, не е обосновано и
изводите и констатациите в него не съответстват на действителната фактическа
обстановка, като прави искане същото да
не бъде кредитирано от съда. Иска се отмяна на оспорената заповед заедно с всички
произтичащи от това законни последици, включително заплащане на разноските по
делото.
Ответникът по жалбата в първото с.з.
оспорва същата чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Н.П.
Административният съд, като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 и ал.2 от АПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че жалбодателката
като собственик на недвижим имот, с
административен адрес гр.В. ул.“О.“ *** ет.*** ап.***, удостоверено с н.а. №71
т.втори рег.№1881 н.д. 172/2018г., е направила отвор с монтирана в него PVC
дограма на
югоизточната фасадна /калканна/ стена на
втория етаж на жилищна сграда с идентификатор 12259.1025.64.1, находяща се в УПИ ХVІ -64 кв.18 ЖК“Медковец“ по плана на гр.Враца. Обектът е
изграден през м.април 2018г., видно от
подписаната от жалбодателката Декларация
по §184 ал.8 от ЗУТ. Безспорно е и обстоятелството, че отворът е направен без
съгласието на останалите собственици на сградата, която е в режим на етажна
собственост. По жалба вх.№9400-0-5389/ 18.04.2018г. е разпоредена проверка, за която жалбодателката е уведомена с писмо рег.№9400-0-5389/1/ от
23.04.2018г., получено от нея на 25.04.2018г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне. Проверката е извършена на 10.05.2018г., констатиран е направеният отвор
върху калканната стена на жилищната сграда, в която живее жалбодателката, за което е съставен
Констативен протокол №33/10.05.2018г. С писмо рег.№9400-0-5389/2/ от
21.05.2018г. на жалбодателката е
изпратен цитираният по-горе констативен протокол,като й е даден срок до 20.06.2018г. да премахне отвора.
Предупредена е , че при неизпълнение на предписанието ще започне процедура по премахване на незаконен
строеж. Поради неизпълнение на даденото
предписание, е извършена втора проверка на 29.08.2018г., за резултатите от която е съставен Констативен акт №13 от същата дата, в който е
отразено, че жалбодателката е извършила
строеж, представляващ отвор с
монтирана в него дограма с размери 1.20м/1.30м, като долната част на прозореца
е на нивото на покрива на първи жилищен етаж на калканната стена на съседната
жилищна сграда, без да има строително разрешение. Актът е изпратен на
жалбодателката с писмо рег.№9400-0-5389/7/
от 14.09. 2018г. и е получен от нея на 18.09.2018г., видно от известието за
доставяне. В законоустановения седемдневен срок по чл.225а ал.2 изр.2 от ЗУТ не е направено възражение, такова е
депозирано на 26.09.2018г. с вх.№9400-0-5389/8/, в което са изложени
съображения за запазване на местоположението на изградения прозорец. Приемайки констатациите в приложения констативен акт, ответникът е
издал и оспорената пред съда заповед, като е разпоредил премахването на
строежа, за който е приел, че е незаконен и
негов извършител е жалбодателката.
По делото е допусната и изслушана
съдебно- техническа експертиза, от чието заключение се установява, че процесният
обект представлява строеж, който определя като такъв от пета категория, към която категория е и цялата жилищна
сграда. Определя строежът като „преустройство“ на съществуваща надземна сграда,
съгласно определението в §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Заявява, че конструкцията на
сградата и нейните конструктивни елементи не се засягат, не се променят
натоварванията на конструкцията, а е засегната външната топлоизолация на
сградата, като е нарушена нейната цялост. Установява се също, че няма
доказателства за дадено съгласие на останалите етажни съсобственици за
реализиране на строежа. Вещото лице установява, че съседната сграда е свързана
с жилищната сграда, в която е пробит отвора, който е на височина от 0.95м. от
пода и попада частично срещу изпълнената обшивка от гладка ламарина на покрива
на едноетажната пристройка в съседния имот, като в с.з. уточнява, че една част
от прозореца е в самия калкан, като по този начин го компрометира.
Заповедта е връчена на
жалбодателката с писмо рег.№9400-0-5389/9/
от 16.11.2018г. на 30.11.2018г.,видно от известието за доставяне, а жалбата
против нея е предявена на 14.12.2018г. с рег.№9400-0-17174/1/ от същата дата.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в
законоустановения преклузивен срок ,против индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо.
По силата на разпоредбата на чл.168 ал.2 от АПК съдът е задължен да извърши
проверка на оспорения административен акт на всички основания, визирани в
чл.146 от АПК, включително и относно нищожност на същия. Заповедта е
издадена от Кмета на Община Враца съобразно правомощията по чл.225а ал.1 от ЗУТ
/строежът е пета категория съгласно
чл.137 ал.1 т.5 б.“г“ от закона /, предоставени му с изменението, направено в ДВ бр.82/2012г., в
сила от 26.11.2012г. Произнасянето с
акта е по въпрос от материалната и
териториална компетентност на кмета на
общината, спазена е изискуемата писмена
форма, поради което същият е валиден. Преди издаване на заповедта са извършени
действията, предвидени в чл.225а от ЗУТ, поради което не е допуснато и
нарушение на процедурата за установяване
на незаконно строителство.
Съдът намира, че се касае до незаконен строеж, доколкото за изграждането
на същия не са издадени съответните
строителни книжа. Макар че в мотивите на оспорената заповед не е посочена
конкретната хипотеза, определяща строежа като незаконен, от текстовата част е
видно, че се касае именно до строеж, извършен без строително разрешение, който факт е известен на адресата на
заповедта и който тя не оспорва. С
оглед на периода на извършване на строежа не следва да се изследва въпроса за
неговата търпимост или възможност за узаконяване. Съгласно чл.38 ал.1 от Закона
за собствеността, външните стени на
постройка в режим на етажна собственост са общи части и всяко преустройство, извършено върху тях,
следва да става със съгласието на всички собственици, по аргумент от чл.185
ал.1 т.3 от ЗУТ. Не може да се приеме, че се касае до "Текущ ремонт" на
строеж , защото по дефиницията на §5
т.43 от ДР на ЗУТ това е подобряването и поддържането в изправност на
сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни
преустройства, при които не се засяга
конструкцията на сградата; не се извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях. В случая
извършеното преустройство не е вътрешно, а е върху външна стена, обслужваща цялата
сграда, поради което е без значение
обстоятелството, че с него не се променя конструкцията на сградата.
Съдът приема, че не са изпълнени и условията на чл.82 ал.6 от Наредба №7/2003г., тъй като според текста
на тази разпоредба заварена калканна стена може да се преустрои като фасада с
отваряеми прозорци, ако между сградите в съседните имоти е спазено необходимото
нормативно отстояние, или с прозорци с подпрозоречно разстояние от пода
най-малко 1,6 м при разстояние между сградите, по-малко от нормативно
необходимото. В случая между сградите в двата съседни имота изобщо няма никакво
разстояние, тъй като те са построени в
режим на свързано застрояване, при който не се предвижда възможност за поставяне на отваряеми прозорци. На трето
място, съдът намира, че осъществения
отвор нарушава нормите и правилата на
строителство, в частност чл.82
ал.1 и 2 от цитираната по-горе Наредба, която разпоредба изисква при свързано
застрояване в съседни урегулирани имоти сградите да се опират една до друга с
калканни стени, които представляват външни стени без стреха или корниз и без
отвори и издатини, разположени на регулационната граница със съседния имот,
като калканната стена на заварена сграда трябва да се покрива напълно в
хоризонтално и вертикално отношение от калканната стена на новата сграда,
разполагана в съседния имот. В случая, пробиването на отвор в едната калканна стена, нарушава опирането на
калканните стени на съседните сгради една към друга, тъй като вече няма две долепени калканни стени, а са
долепени калканната стена на по-ниската жилищна сграда и
отваряемия прозорец в калканната
стена на по-високата сграда. Приемайки направата на отвор в калканната стена на
жилищната сграда с поставен в него отваряем прозорец за незаконна,
административният орган правилно е приложил материалния закон и е разпоредил
премахването.
При така изложените
съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.И.Д. *** против ЗАПОВЕД
№1914/12.11.2018г. на КМЕТА на
ОБЩИНА ВРАЦА, с която е разпоредено да
бъде премахнат незаконен строеж „Отвор за прозорец на калканна стена“ на жилищна сграда, находяща се в УПИ ХVІ – 64
кв.18 по плана на гр.Враца ЖК“Медковец“ с административен адрес ул.“О.“ ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: