РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 04.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи
състав
на трети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело № 567
по описа на съда за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, предявен от „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор
Колумб” № 43, представлявано от И.Е.П. –
Изпълнителен директор, против С.И.С., с
адрес ***, ЕГН **********. Претендира се установяване съществуването на
вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 226/2019 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
В ИМ се твърди, че по ч.гр.д. № 226 по описа на Троянски
районен съд в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, с която е
разпоредено на длъжника-ответник в настоящето производство да заплати на
кредитора сумата 711.16 /седемстотин и
единадесет лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща главница по
Договор за финансов лизинг № 16001212/00001 от 15.11.2018 г. с лизингодател
„Амиго лизинг" ЕАД и лизингополучател С.И.С. с
ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 25.00 /двадесет и пет/ лева -
разноски по делото за платена държавна такса.
Заповедта е връчена на С.И.С. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
заповедният съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск.
Ищецът основава претенцията си на
договор за финансов лизинг № 16001212/00001 от 15.11.2018 г. с лизингодател
„Амиго лизинг" ЕАД и лизингополучател С.И.С..
Твърди, че ответникът не е заплатил две дължими лизингови вноски, всяка по
280.58лв., по два броя фактури, както следва: № ********** с падеж 10.12.2018г.
и № ********** с падеж 10.01.2019г., както и сумата 150.00 лева, дължима за
превозване на МПС с репатрак от гр.Ловеч до гр.Севлиево, за което е издадена
фактура № ********* от 29.01.2019 г.
Ищецът
прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 226 по описа на ТРС за 2019г.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и
разноските в заповедното производство.
Ответникът
не е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не е взел
становище по иска и не е ангажирал доказателства. За последиците от неподаване на отговор и
неупражняване на права ответникът е уведомен с разпореждане от 26.06.2019г.,
получено лично от него.
В съдебно заседание за
ищцовото дружество не се явява законен представител и
не се представлява от процесуален представител. По
делото е постъпило становище от адв.И.С. от САК - пълномощник на ищеца, с която се прави искане за
разглеждане на делото в отсъствие на ищеца и за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, при наличие на предпоставките за това.
Ответникът С.И.С., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Същият не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
От приложеното на л.66 съобщение е видно, че на
ответника е изпратено съобщение, с което е връчен препис от исковата молба и в
съобщението изрично са посочени последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, както и последиците по
чл.238, ал.1 от ГПК.
В определения от съда едномесечен срок ответникът С.И.С. не е подал писмен отговор, не е взел становище по иска, не е направил
възражения и не е посочил доказателства.
С оглед на изложеното и съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, ищецът има възможност да поиска от
съда да постанови неприсъствено решение, като процесуалния му представител
– адв.И.С., е
направил такова искане в подаденото писмено становище преди разглеждане на
делото в съдебно заседание, проведено на
03.10.2019 г.
С оглед на
изложеното съдът счита, че предявеният
иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства и намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като искът с правно основание чл.422 от ГПК бъде уважен изцяло, като доказан по основание и размер.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в
настоящето производство в размер на 50.00лв., платени за държавна такса, както
и разноските в заповедното производство в размер на 25.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :