Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Асеновград, 27.11.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова,
като разгледа АНД № 146 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел
V от ЗАНН.
С наказателно постановление №
36-0000052/22.01.2020г. на Главен инспектор в ОО „Автомобилна администрация” -
гр.Пловдив А.В.Г. на жалбоподателя „АСА
ТРАНС“ ЕООД, БУЛСТАД:*********, представлявано от Е.Р.Я. ЕГН:********** , с адрес *** са наложени
следните административни наказания :
1.На
основание чл. 96г ал.1 предл.2 от ЗАвП е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв., за нарушение по чл.7а,
ал.2 , пр.3 от ЗАП и
2.На
основание чл. 96г ал.1 предл.2 от ЗАвП е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв., за нарушение по чл.7б,
ал.1 от ЗАП
Недоволен
от горното постановление е останал представляващия дружеството и е депозирал жалба срещу него пред АРС. В жалбата
и в съдебно заседание чрез пълномощника адв. Минчева се сочи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват фактическите
констатации обусловили налагането на административното наказание, отрича се
факта на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила в процедурата по издаването му.
Искането към съда е за пълната му
отмяна.
Въззиваемата
страна – ОО „Автомобилна администрация”- Пловдив редовно призована не изпраща представител, но
в писмен вид изразява становище, че
атакуваното наказателно постановление е издадено при спазване на материалния и
процесуалния закон, като се моли същото
да бъде потвърдено.
Асеновградският
районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и
от страните намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се
разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕоснователна.
По
отношение на дружеството жалбоподател „АСА ТРАНС“ ЕООД била извършена тематична проверка от
служители на ОО“АА“-Пловдив във връзка с осъществяваната от него дейност като
лицензиран превозвач за международен превоз на товари срещу заплащане. След
приключване на проверката за констатираното
нарушение бил съставен АУАН от 07.01.2020 г. с който било установено, че на
16.12.2019 г. в гр. Асеновград , ж.к. Запад ул.“Книжна фабрика ап.13 вх.В ап.1,
„АСА ТРАНС“ ЕООД, като превозвач притежаващ лиценз на Общността № 4818 е допуснало
извършването на международен превоз на товари с товарен автомобил марка Ивеко с рег. № PB 2232 PA и полуремарке от
Р.Турция до Р.България от водача С.М.Х.ЕГН: **********, като водача не е
отговарял на условията за психологическа годност, тъй като не е преминал
психологическо изследване и съответно не притежава Удостоверение за психологическа
годност. Освен това, водачът Х.не е отговарял на изискванията за квалификация и
съответно не е притежавал и карта за квалификация за водач. Тези фактически
констатации били направени на базата на
данните от 2 бр. Международни товарителници, тахографския лист за датата 16/17.12.2019
г., справки в системата на ИА“АА“ за
преглед на DQC карти, както и в Регистъра за психологическите изследвания на
водачите, като и в двете системи липсвали каквито и да е данни за водача
Хаджиосман, а също и от саморъчна декларация на водача, в която същият декларирал, че той е същото
лице, което в турското СУМПС е отразен с имената С.И.. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който го
подписал без възражения. Такива не били
подадени и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения
АУАН, от компетентният за това орган било издадено обжалваното Наказателно
постановление.
При
така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на
жалбоподателя законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление
съдът намира, че същото е
правилно
и законосъобразно по следните
съображения:
НП отговаря на изискванията на чл. 57
от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в
изискуемата от закона форма е. Съдържа всички реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Първото
описаното в наказателното постановление нарушение правилно е квалифицирано като
такова по чл. 7а ал.2 пр.3 от ЗАП и извършването на същото е безспорно
установено. Посочената норма въвеждат правилото, че лицензираните превозвачи,
могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал.1, т. 2
от Закона за движението по пътищата.
По отношение на второто нарушение по чл. 7б
ал.1 от ЗАП, нормата предвижда задължение за лицензираните превозвачи, да осъществяват
превози на пътници и товари с водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория.
Съдът намира, че извършването и на двете
нарушения е безспорно установено, като същите правилно са описани със всички
елементи на техния фактически състав. На първо място безспорно установен е
факта, че конкретния курс –международен превоз на товари по шосе от Р.
Турция до Р.България на 16.12.2019 г. е
извършен именно от лицето С.Х., който е управлявал процесния товарен автомобил
Ивеко и прикаченото към него полуремарке, поради което и безспорно същият има
качеството на водач, който фактически е извършил превоза. Това обстоятелство се
потвърждава от приложената тахошайба, както и приложената в административната
проверка декларация от същия, а също и от показанията на актосъставителя Г.Д. и
на свидетеля М.А., който е следвало да извърши превоза от гр. Измир за
Р.България. Безспорно е установен факта ,че водачът Хаджиосман, не отговаря
както на условията на психологическа годност и съответно не притежава удостоверение
за психологическа годност, тъй като не е преминал психологическо изследване,
както и не притежава карта за квалификация за категорията на управляваното
превозно средство.Тези факти безспорно се установяват от справките в базите
данни на специализираните информационни системи на ИИ“АА“. В крайна сметка превозът е бил извършен от
дружеството жалбоподател “Аса транс“ при горните обстоятелства, с което са реализирани от обективна страна
съставите и на двете нарушения . И двете нарушения са формални и се реализират
с факта на допускането на извършване на превоза от превозвача от водач, като не отговаря на горните задължителни условия и
обективно не е отговарял на изискванията за психологическа годност и за
квалификация, удостоверени със съответното удостоверение и карта за
квалификация. От тази гледна точка без
значение за реализацията на състава е твърдението на свидетеля М., че той по
неотложна лична причина сам е решил да се смени със водача С.Х., преди
преминаването на граничния пункт Капитан Андреево, като твърди, че сам е влязъл
в контакт с Х.и е организирал замяната, без да уведоми ръководството на
дружеството. Това обстоятелство от житейска гледна точка не звучи достоверно,
поради важността и отговорността на
курса и изнесения факт, че са били вписани няколко камиона на една фактура на
висока стойност, за която същият е носил отговорност и е нямало никаква пречка
да уведоми ръководството на дружеството за създалата се ситуация и извършване
на замяна с надлежен водач. Но дори и да беше вярно това обстоятелство, само по
себе си не дерогира задълженията на превозвача да осигури извършването на
превоза в съответствие с всички нормативни изисквания и в частност по отношение
на водачите на превозните средства. За коректност следва да се каже,
че в случая е налице обективна безвиновна отговорност на юридическото лице, каквато
възможност е предвидена изрично в нормата на чл. 83 ал.1 от ЗАНН. Поради характеристиките на
отговорността и на субекта, а именно юридическо лице в случая, като елемент от
фактическия състав не се включва изискването за виновно поведение, а същата
се носи за неизпълнение на задължения
към държавата при осъществяване на неговата дейност в случаите изрично предвидени в закон,
указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет. Такъв
е и конкретния случай, тъй като налагането на имуществената санкция е
предвидено в нормата на чл. 96г ал.1 от ЗАвП. Нормата изрично очертава и обекта
адресат на отговорността, а именно дружеството,
което извършва дейността по международен превоз, част от която е била
извършения конкретен превоз, при който е допуснат водача да управлява
превозното средство в разрез с нормативните изисквания. В случая, дейността по превоза и съответно допускането се осъществило от дружеството –жалбоподател „Аса
транс“ ЕООД , и съответно то експлоатира и притежава превозното средство, както
и управлява дейността по превоза на
товара, поради което е и надлежния субект на административно-наказателната
отговорност. Същото като лицензиран превозвач, така е следвало да управлява
дейността, включително и по отношение на качествата на водачите, че да не се
допуска извършване на нарушение.
На второ място така описаните нарушения
правилно са съотнесени към санкционната разпоредба на чл. 96г ал.1 предл.2
от ЗАП, която предвижда ,че който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Наложената имуществена санкция в размер на 3000 лв. за всяко от нарушенията е определена в закона в абсолютен размер,
поради което оразмеряването й не подлежи на преценката на
административно-наказващия орган, следователно като е наложил санкцията именно
в тази размер същият правилно е приложил закона.
По отношение на разноските, Съгласно чл.
63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива.
Въпросът
за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче
е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК
въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено,
че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един
адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането
на разноски единствено от страна на жалбоподателя в размер на 600 лв. за
адвокатско възнаграждение,които
обаче с оглед изхода на делото не следва да му се присъждат.
Ето защо и като намери обжалваното НП
за законосъобразно, обосновано и правилно и не констатира в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила съдът намира, че
същото следва да бъде потвърдено, поради
което и на основание чл. 63 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОВЪРЖДАВА наказателно постановление №
36-0000052/22.01.2020г. на Главен инспектор в ОО „Автомобилна администрация” -
гр.Пловдив А.В.Г., с което на жалбоподателя „АСА ТРАНС“ ЕООД,
БУЛСТАД:*********, представлявано от Е.Р.Я.
ЕГН:**********, с адрес *** са наложени следните административни
наказания:
1.На
основание чл. 96г ал.1 предл.2 от ЗАвП е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3000
лв., за нарушение по чл.7а, ал.2 , пр.3 от ЗАП и
2.На
основание чл. 96г ал.1 предл.2 от ЗАвП е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3000
лв., за нарушение по чл.7б, ал.1 от ЗАП
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: