№ 45
гр. Ловеч , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500093 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260098/16.11.2020 г., постановено по гр.д.№1035 по описа за 2020
година, Ловешкият районен съд е признал за установено по предявения от С. И. Г.,ЕГН
**********, с адрес *****, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 във
вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, че не дължи на „Банка ДСК“ЕАД сега /АД/ ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *****, сумата в размер на 1250 лв., представляваща
неплатена част от цялата главница по изп.лист от 14.03.12 г. по ч.гр.д. №483/12 г. по описа
на ЛРС, като погасена по давност. Осъдил е Банка ДСК“ЕАД да заплати на С. И. Г. сумата
50 лева разноски по делото.Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на „Банка ДСК“ АД - ОТП“Факторинг България“ЕАД-София, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба с вх.№263793/7.12.20 г. от "БАНКА
ДСК"АД- СОФИЯ, Финансов център-Ловеч, чрез пълномощника В.Т.-
гл.юрисконсулт.Решението е обжалвано като неправилно, незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон.
Въззивникът сочи, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е
приел, че „Банка ДСК“ АД е процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск и
погрешно, в разрез с правилата за цесията, е посочил в мотивите си, че ищецът разполага с
1
възможността да оспори изпълнението поради недължимост на вземането като погасено по
давност спрямо Банката, която отговаряла за съществуването на вземането.
Разсъждавайки върху правната същност на договора за цесия, въззивникът твърди, че
длъжникът е редовно уведомен за извършената цесия и че след уведомлението трябва да
изпълни на цесионера, т.е. цедентът престава да бъде кредитор и облигационното
правоотношение вече се развива само и единствено между длъжника и новия кредитор, а
старият кредитор се заличава като страна в правоотношението. Затова счита, че старият
кредитор не следва да отговаря за действия и събития, случили се след като на длъжника е
съобщено за цесията, защото е в абсолютна невъзможност да предприема действия срещу
същия, с които да прекъсва давността. По изпълнителното дело се е конституирал новият
кредитор и само от него може да се търси отговорност дали са предприемани действия
срещу длъжника, с които да е прекъсвана давността. Сочи, че с отпадането на качеството на
кредитор на „Банка ДСК“ АД спрямо ищеца, отпада и правният интерес на последния да
предявява иск за установяване, че няма задължение към банката или че същото е погасено
по давност. Счита, че доколкото към настоящия момент няма висящо производство за
принудително събиране на отричаното от ищцата вземане, то за нея липсва интерес от
водене на иск, което прави иска недопустим.Ответникът „Банка ДСК" АД не е дал повод по
никакъв начин за иницииране на настоящото производство, тъй като след настъпилата
перемпция по отношение на ищеца С. И. Г. по изп.дело № 276/2012г. по описа на ДСИ при
PC Ловеч, нито „Банка ДСК" АД, нито цесионера „ОТП Факторинг България" ЕАД са
образували ново изпълнително дело срещу нея въз основа на издадения изпълнителен лист
Моли, съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго решение, с което
да отхвърли иска като недопустим, неоснователен и недоказан.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. И. Г.,
чрез адвокат К.Б., в който се излагат доводи за нейната неоснователност.
Твърди, че според доказателствените материали по делото, в поканата за доброволно
изпълнение като взискател по изпълнителното дело е посочена „Банка ДСК" ЕАД и след
като Г. е получила тази покана за нея е възникнало задължението да погасява задължението
си именно на този кредитор, като при предявяване на иска, тя не е имала обективна
възможност да знае, че вземането е прехвърлено чрез цесия на „ОТП Факторинг България"
ЕАД. Изтъква, че уведомлението изпратено от „ОТП Факторинг" ЕАД до ДСИ доказва
единствено, че дружеството е уведомило ДСИ, а не и нея за извършената цесия и в резултат
на това цесионерът е конституиран като взискател. В тази насока счита,че съдът е съобразил
съдебната практика, обективирана в Определение №262/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 586 по
описа за 2020 на ВКС, в което изрично се приема, че при предявен иск по чл.439 ГПК
надлежни ответници по него са банката и Факторинг.
На трето място твърди, че известието за доставка, предоставено с отговора на
исковата молба, доказва само, че обратната разписка е адресирана до С.Г., но от разписката
по никакъв начин не става ясно какво е било съдържанието на плика и какво е било
изпратено от „ОТП Факторинг България" ЕАД. Поддържа, че „Банка ДСК" ЕАД е
процесуално лигитимирана да бъде ответник по делото и че първоинстанионния съд
правилно е приложил константната практика на ВКС в насока, че когато цесията е съобщена
( с отговора на исковата молба) в хода на висящ процес, какъвто е настоящия случай, то
делото продължава между първоначалните страни, а цесионерът, придобил вземането, може
да бъде конституиран като трето лице - помагач.
Моли да се остави без уважение въззивната жалба
Подадена е и частна жалба от С. И. Г., чрез адвокат К.Б. срещу Определение №
260013 от 13.01.2021 г., с което е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските. Излага съображения, че след като съдът е уважил изцяло
2
претенцията, на представляващия ищцата адвокат следва да бъде присъден пълният
претендиран размер на адвокатско възнаграждение. Оспорва извода на съда, че такова
възнаграждение не е поискано и не е представен списък по чл.80 ГПК, тъй като още в
исковата молба е пълномощникът е заявил искането си за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, а правната помощ е осъществена при условията на чл.38,
ал.1,т.2 ЗА. Позовава се на Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГТК на ВКС.
Моли да бъде допълнено решението и ответникът – осъден да заплати на адвокат
Н.И. сумата 360.00 лева адвокатски хонорар за исковото производство. Претендира разноски
и за въззивното производство.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от юрисконсулт В.Т., която
поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Въззиваемата страна С. И. Г., редовно призована, не се е явила.
Третото лице-помагач “ОТП Факторинг България“ ЕАД, редовно призовано, не се
представлява.В нарочна молба не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, моли да
бъде уважена подадената от банката въззивна жалба, а частната жалба на насрещната
страна- да се остави без уважение.
От представените доказателства по гр.дело № 1035/2020 година на Ловешкия
районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по
чл.235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ал.1 ГПК.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и
след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и
правилно.
Ищцата С. И. Г. е предявила отрицателен установителен иск против „Банка ДСК"
ЕАД, че не дължи сумата от 1250.00 лева, представляваща част от главница по изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 483/2012 година на Районен съд- Ловеч, поради изтекла погасителна
давност.В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил иска като недопустим и
неоснователен.
С протоколно определение от 28.08.2020 г. по гр.дело № 1035/2020 г. на ЛРС е
допуснато, на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК, привличане на „ОТП Факторинг България"
ЕАД, ЕИК *****, като трето лице-помагач на страната на ответника „Банка ДСК" ЕАД.
От фактическа страна съдът приема за установено:
От приложения към исковата молба изпълнителен лист се установява, че в
производството по ч. гр.дело № 483 по описа за 2012 година на Ловешкия районен съд, на
3
основание чл.417 ГПК и чл.405-407 ГПК и Заповед за незабавно изпълнение № 324 от
14.03.2012 година, е издаден изпълнителен лист, с който е разпоредено длъжникът С. И. Г. и
длъжникът В.В.Р. да заплатят солидарно на кредитора „Банка ДСК" ЕАД сумата 4783.46
евро - главница, 301.35 евро договорна лихва за периода от 25.09.2011 г.до 13.03.2012 г.;
100.67 евро мораторна лихва за периода от 02.10.2011 г. до 13.03.2012 г., ведно със
законната лихва, начиная от 14.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 654.84 лева разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист банката е образувала изпълнително дело
№ 20124310400276 по описа на ДСИ при РС-Ловеч и на длъжника С. И. Г. е изпратена
покана за доброволно изпълнение с изх.№ 5096/06.06.2012 г., в която е посочено, че общото
задължение по изп.дело към 06.06.2012 г. е в размер на 11 941.64 лева.Изпратен е и препис
от подлежащия на принудително изпълнение акт. Поканата е връчена на длъжника лично на
11.06.2012 година, видно от разписката.
По изпълнителното дело е депозирана молба с вх.№ 59/04.01.2013 г., подадена от
„ОТП Факторинг България" ЕАД, в която сочи, че по силата на Договор за покупко-
продажба на вземания от 16.08.2012 г., сключен между него и „Банка ДСК" ЕАД, банката му
е цедирала пакет от свои изискуеми вземания, в това число вземането си от С. И. Г., в
качеството на кредитополучател по договор за кредит от 2008 г., поради което моли да бъде
конституиран като взискател в изпълнителното производство.Посочено е, че на основание
чл.99, ал.3 ЗЗД и по силата на изрично пълномощно, издадено от „Банка ДСК", са изпратили
уведомление до длъжника за прехвърляне на вземането. С резолюция на ДСИ от 16.01.2013
г. „ОТП Факторинг България" ЕАД е конституирано като взискател по изпълнителното дело.
Между страните няма спор, че изп.дело № 276/2012 година по описа на ДСИ при РС
Ловеч е прекратено преди образуване на настоящето производство поради настъпила
перемпция, на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Представен е по делото препис от Договор за покупко-продажба на вземания (цесия)
от 16.08.2012 г. и приемо-предавателен протокол към него, от които е видно, че банката-
ответник е цедирала вземането си към С. И. Г. на подпомагащата я по настоящото дело
страна „ОТП Факторинг България" ЕАД. В писмо до „ОТП Факторинг“ЕАД, на основание
чл.99, ал.3 ЗЗД и Договора за покупко-продажба на вземания (цесия) по кредити,
необезпечени с ипотеки, от портфейла на РЦ Бургас, Варна, в.Търново, Плевен, Пловдив,
София-изток и София-запад, сключен на 16 август 2012 г. банката потвърждава прехвърляне
на вземанията по Приложение № 2 към договора с дата на прехвърляне- 04 септември 2012
година. Писмото е без дата. Няма дата и на пълномощното, което представляващите „Банка
ДСК“ЕАД са подписали, предоставяйки на цесионера правото да уведоми всички длъжници
за прехвърлените вземания по договора за цесия от 16.08.2012 г. Налице е и отправено
писмено уведомление до ищцата с вписана дата 03.09.2012 г. , в което е посочено, че въз
основа на пълномощното от същата дата, „ОТП Факторинг България“ я уведомява за
4
извършеното прехвърляне на вземане и че дължимата от нея сума следва да превежда по
посочена сметка в „Банка ДСК“ АД.В приложеното известие за доставяне на писмо няма
данни какъв документ е връчен, а датата е нечетлива. Ищцата е оспорила този документ.
Спорен между страните е въпросът, дали вземането на кредитора, за което има
издаден изпълнителен лист и което е било предмет на принудително изпълнение, е погасено
по давност.
При така изложените факти, следва да се направят следните правни изводи:
При така изложените факти, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание
чл.439,ал.1 от ГПК- иск за оспорване на вземане.
Отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК е средство за защита на
длъжника, срещу когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на
изпълняемото материално право.
Съгласно чл.439,ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Съдът приема наличието на правен интерес за ищцата от предявяване на иска, тъй
като няма спор между страните, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила
поради неподадено възражение, исковата сума не е платена от длъжника и той оспорва
изпълнението, като се позовава на нови факти, настъпили след приключване на заповедното
производство. В тежест на ответника е да докаже, че правото на принудително изпълнение
съществува.
Безспорно е по делото, че договорът за цесия между „Банка ДСК“ЕАД и „ОТП
Факторинг България “ЕАД е сключен след като банката се е снабдила с изпълнителен лист
по реда на чл.417 ГПК и срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение от
длъжника. Предвид оспорването от ищцата на писменото уведомление с дата 03.09.2012 г.,
което ответникът е представил по делото, следва да се съобрази, че тежестта да докаже
достоверността на датата на частния документ, се носи от страната, която го е представила,
съгласно чл.181,ал.1 ГПК. В случая ответникът не е ангажирал доказателства, че е съобщил
на длъжниците по надлежния ред за извършеното прехвърляне на вземане, съгласно чл.99,
ал.3 ЗЗД. В разписката е отразено, че е подадена е „ОТП Факторинг България“ЕАД, но няма
вписване относно съдържанието на пратката, а идентификационният код на пратката не
съвпада.Видимо различни са и приложените към делото копия на известие за доставяне на
стр.44 и стр.73 от гр.дело № 1035/2020 г. на ЛРС. По делото е приложено писмо на „Банка
ДСК“ до „ОТП Факторинг България“ЕАД, в което на основание чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът
потвърждава настъпилото прехвърляне на вземане по Приложение № 2 към Договора за
покупко-продажба на вземания (цесия) с дата на прехвърляне 04 септември 2012 година.
Следователно посоченото писмо до ищцата от 03.09.2012 г. не би могло да бъде изготвено
5
преди потвърждението от цедента. С оглед на това следва извода, че длъжникът е уведомен
за извършената цесия едва с отговора на исковата молба, изготвен от „ОТП Факторинг
България“ЕАД след конституирането му като трето лице- помагач на страната на ответника,
към който е приложено пълномощното, с което „Банка ДСК“ ЕАД делегира правата си на
цесионера за уведомяване на длъжниците .
В този случай първоинстанционният съд е приложил правилно съдебната практика
относно с конституирането на страните в процеса- Определение № 262/09.07.2020 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 586/2020 г. на ВКС.Изрично в мотивите на това определение
касационната инстанция приема, че „когато длъжникът оспорва изпълнението с твърдения,
че кредиторът е прехвърлил вземането, след като заповедта е влязла в сила, а по
изпълнителното дело съдебният изпълнител е конституирал цедента като взискател на
мястото на кредитора по изпълнителния лист (чл. 429, ал. 1 ГПК), въпреки че цесията не е за
същото вземане и не му е съобщена от кредитора по заповедта, но длъжникът се позовава
също на погасителна давност, изтекла след влизане в сила на заповедта, надлежен ответник
по иска по чл. 439 ГПК е не само новоконституираният взискател, но и първоначалният
взискател по изпълнителното дело“.
Относно наличието на правен интерес за длъжника от предявяване на иска по чл.439
ГПК в посоченото определение се приема че: „правният интерес от така предявения иск не
се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело
(чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Интересът на длъжника обхваща и осуетяването възможността
кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното изпълнително
дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело.
Изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително изпълнение. Влязло в
сила решение, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен и срещу кредитора по заповедта и
изпълнителния лист него (ако по делото се установи, че погасителната давност е изтекла) го
възпрепятства да упражни правото на принудително по друго“.
Настоящия въззивен състав споделя изцяло тези мотиви и приема за неоснователни
възраженията на въззивника за недопустимост на предявения иск и твърдението му, че към
момента няма висящо производство за принудително събиране на отреченото от ищцата
вземане. Това е така, защото въз основа на издадения в полза на кредитора изпълнителен
лист, той може да образува по всяко време изпълнително дело и да поиска пристъпване към
принудително изпълнение за събиране на вземането, но в изпълнителното производство
длъжникът не може да се брани с възражение за изтекла в негова полза погасителна давност
и тази давност не се прилага служебно. Това определя и интереса за длъжника от
предявяване на иска по чл.439 ГПК, тъй като изтеклата след издаване на изпълнителното
основание погасителна давност се явява нов факт.
Разгледан по същество предявеният иск е основателен.
6
Тъй като се касае за отрицателен установителен иск ответникът следва да докаже, че
отричаното право съществува. Ищцата следва да докаже правопогасяващото си възражение-
че в нейна полза е изтекла петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Тъй като ищцата
се е позовала и на изтекла в нейна полза погасителна давност в хода на изпълнителното
производство, в решението си първоинстанцият съд е съобразил и задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което се приема, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
От страна на ответника и подпомагащата го страна не се оспорва, те признават, че
изпълнително дело № 276/2012 г. е прекратено, на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК,
поради настъпила „перемпция", т.е. поради непоискване от взискателя извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В тази хипотеза прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като нова давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. От ответника и
подпомагащата го страна не са наведени твърдения, нито са представени доказателства кога
е извършено последното по време валидно изпълнително действие, а същите признават, че
вземането е погасено по давност и че издаденото на 16.05.2018 година постановление за
прекратяване на изп.дело № 276/2012 г. е влязло в сила, като съдебният изпълнител може
само да прогласи вече настъпилото прекратяване.Изрично в отговора на исковата молба
ответникът признава, че никога не е отричал извънсъдебно факта на изтичане на давностния
срок по отношение на процесното вземане и поради това не е дал повод за завеждане на
делото. В същото време оспорва допустимостта и основателността на предявения иск с
отговора на исковата молба.
С оглед на това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 439 ал. 2 от
ГПК за уважаване на предявения иск за отричане на вземането, на основание изтекла
погасителна давност, като факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за незабавно
изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния лист.
При това положение поради съвпадане на мотивите на настоящата инстанция с тези
на Ловешкия районен съд в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено,
като на основание чл.272 ГПК съдът препраща и към неговите мотиви.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователна частната жалба срещу
определението по чл.248 ГПК, с което съдът е отхвърлил молбата на адвокат Н.И.,
процесуален представител на ищцата С. И. Г. за допълване на решението в частта му за
разноските, с искане за присъждане в негова полза на адвокатски хонорар в размер на 360.00
лева по чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
От доказателствата по гр.дело № 1035/2020 г. на ЛРС се установява, че с исковата
молба, подадена първоначално до СГС пълномощникът на ищцата- адвокат Н.И. е поискал
7
присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски (точният израз е: “да ни
бъдат присъдени….разноски“).Приложено е пълномощно с конкретно описани права, в
което не е отразено, че на адвоката е заплатено възнаграждение, а договор за правна помощ
няма представен. До приключване на делото пред Ловешкия районен съд няма представени
доказателства за платено адвокатско възнаграждение, нито пълномощникът е подавал искане
за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Молбата за допълване на
решението в частта за разноските би била основателна и без да е представен списък на
разноските по чл.80 ГПК, ако до приключване на съдебното дирене страната е сезирала съда
с подобно искане.В случая това не е сторено. Изложените в частната жалба съображения са
правилни, но не и отнесени към конкретния казус.Ето защо частната жалба следва да се
остави без уважение, като се остави без уважение и молбата за присъждане на разноски в
размер на 16.00 лева за платена държавна такса за обжалването и 200 лева за адвокатско
възнаграждение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат К. И. Б., адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева за
осъществена, на основание чл.38, ал.2 ЗА, безплатна правна защита на ищцата във въззвната
инстанция.Възнаграждението на ответната страна, че възнаграждението е прекомерно, е
неоснователно, тъй като е определена в рамките на минималния размер на
адв.възнаграждения на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет и делото е
разгледано в две заседания.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260098/16.11.2020 г. и Определение № 260013 от
13.01.2021 година, постановени по гр.дело №1035 по описа за 2020 г. на Ловешкия районен
съд.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН ***** с адрес: *****,
офис-партер, ет.1, сумата 360.00 (триста и шестдесет) лева, представляваща възнаграждение
за процесуално представителство на ищцата при условията на чл.38, ал.2 ЗА.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „Банка
ДСК“ АД - ОТП“Факторинг България“ЕАД-София, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9