№ 18887
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110107557 по описа за 2022 година
Предявен е иск от СТ. Ф. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.др бл.13, вх.А,
ет.3, ап.7, чрез адв.Г., с адрес гр.София, булЦБ” № 81, вх.В, ет.6, студио 1, насочен срещу
„ПР" ЕООД, ЕИК11, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1517 р-н ПД, ж.к.
Сухата река, ул.”ВТ” бл.89, вх.Б, ет.3, ап.20, за осъждане на ответника да предаде ищцата в
качеството й на собственик на 1/4 идеална част владението върху следния недвижим имот,
а именно: реална част с площ от 465 кв.м., очертана с цифри 1-2-3-4-5-6-7-1 на комбинирана
скица за пълна или частична идентичност, съгл. Чл. 16 ал. 3 от ЗКИР, издадена на
03.12.2013г. от „ГК ЕООД, от поземлен имот с идентификатор 68134.4082.706, съгласно
скица на поземлен имот № 66749/08.11.2013г. на СГКК гр.София, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителният
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 1,
ул.”ДД" № 2, целият с площ от 489 кв.м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, при съседи на имота: 68134.4082.5947, 68134.4082.361, 68134.4082. част от
68134.4082.706, 68134.4082.5947, 68134.4082.357, която реална част по документи за
възстановяване представлява част с площ 465 кв.м. от поземлен имот № 3732 от кадастрален
план от 1939г., целият с площ от 878 кв.м., находящ се в строителните граници на гр. София,
местност „Дервишкото - Грънчаро", при граници по решение за възстановяване ЙЙМ, от две
страни МИ и м. Грънчаро, попадащ съгласно ПУП на гр. София, ж.к. МЛ, одобрен със
Заповед № РД-50-09-224/25.05.1988г. на гл.архитект на София в УПИ IV, квартал 21, при
съседи: от три страни улици, УПИ II- 357.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
С исковата молба са представени искова молба по гр.д. № 13750/2020 г. по описа на
СРС, 90 състав, Определение № 2017488/20.08.2021 г. по гр.д. № 13750/2020 г. по описа на
СРС, 90 състав, протокол от ОСЗ от 03.11.2021 г. по гр.д. № 13750/2020 г. по описа на СРС,
90 състав, разпореждане № 42258/23.12.2021 г. по гр.д. № 20211110148890, нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 61977
1
от 06.12.2013 г., акт № 24, том CL, дело 48651, комбинирана скица за пълна или частична
идентичност от 03.12.2013 г., решение от 24.03.2008г. по гр.д. 429/2007 г. по описа на СРС,
39 състав, Решение № 9576/20 от 09.02.2009 г. на ОСЗ-ОК, писмо от 08.11.201З г. от СО-
Младост до Нотариус ИН, скица на поземлен имот № 66749/08.11.2013 г. на СГКК-София,
заявление вх.№ 20/17.09.1991 г. до Общинската поземлена комисия- София, заявление-
декларация до председателя на ТКЗС от МЛДГК, опис-декларация от МЛДГК, протокол от
25.08.1955 г. по дело 4384/1955 г. на Софийски народен съд, удостоверение от СО-район
Младост, решение № 267/03.05.2010 г. на СГС, Административно отделение, Заповед № РД
09-50-642/29.06.2005 г., стокова разписка № 2874336/22.03.2012 г. за закупена мрежа и
колове, нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и
наследство, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 28756 от 19.09.2002 г., акт № 163,
том LXLIV, скица на поземлен имот № 2400/06.08.2009 г. на СГКК-София, протокол № 10
на СО-район Младост, решение от 24.01.2002 г. по гр.д. 1218/2001г. по описа на СРС, 47
състав, скица-копие от 12.03.2001 г., жалба с вх. № 318/28.11.1997г. до Поземлена комисия-
Студентска от МЛДГК, нотариален акт за собственост на недвижим имот, вписан в Служба
по вписванията с вх.рег. № 63771 от 30.12.2009 г., акт № 198, том CLXXXIX, дело 72356.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
С искане за приемане като писмени доказателства представя нотариален акт № 190,
том IV, нот.дело № 733/2007 година на нотариус peг.№ 030 от РНК, вписан в Служба по
вписванията -София под акт № 22, том LLLIV, дело № 41878/2007 година; нотариален акт №
129, том IX, нот.дело № 1579 от 2005 г. на нотариус peг.№ 302 от РНК, поправен с
нотариален акт № 8, том IV, нот.дело № 560/2007 година; нотариален акт № 90, том 1, дело
№ 79 от 2002 г. на нотариус № 303 от РНК; Акт за общинска собственост № 681 от
21.04.2000 г.; решение на СОС № 23 от 29.04.2002 г., отразено в Протокол № 37, заедно с
Устав на „Софийски имоти” ЕАД; уведомление по вх. № 94-179/07.01.2010 г. и отказ на
СГКК-София, ведно с преписка по заявление с вх.№ 94-179/07.01.2010 г.; квитанции за
платени данъци за периода 2007 г. до 2021 г. включително.
Иска се да бъде снабден ищецът с 3 съдебни удостоверения, както и да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане.
С отговора се оспорва авторството на заявление-декларация до председателя на ТКЗС
от МЛДГК и заявление вх.№ 20/17.09.1991 г. за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
На първо място, във връзка с направените от ответника оспорвания на представени от
ищеца писмени доказателства, следва да се даде възможност на последния да заяви в
първото по делото съдебно заседание дали ще се ползва от оспорените доказателства.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към
2
нея документи като относими към предмета на спора.
За изясняване на спора от фактическа страна следва да се допуснат до разпит на
ответника двама свидетели при режим на довеждане, както и да му се издадат поисканите
съдебни удостоверения.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявен е иск от СТ. Ф. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.др бл.13, вх.А, ет.3, ап.7, чрез адв.Г., с адрес
гр.София, булЦБ” № 81, вх.В, ет.6, студио 1, насочен срещу „ПР" ЕООД, ЕИК11, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1517 р-н ПД, ж.к. Сухата река, ул.”ВТ”
бл.89, вх.Б, ет.3, ап.20, за осъждане на ответника да предаде ищцата в качеството й на
собственик на 1/4 идеална част владението върху следния недвижим имот, а именно:
реална част с площ от 465 кв.м., очертана с цифри 1-2-3-4-5-6-7-1 на комбинирана скица за
пълна или частична идентичност, съгл. чл. 16 ал. 3 от ЗКИР, издадена на 03.12.2013г. от „ГК
ЕООД, от поземлен имот с идентификатор 68134.4082.706, съгласно скица на поземлен
имот № 66749/08.11.2013г. на СГКК гр.София, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителният директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 1, ул.”ДД" № 2,
целият с площ от 489 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при
съседи на имота: 68134.4082.5947, 68134.4082.361, 68134.4082. част от 68134.4082.706,
68134.4082.5947, 68134.4082.357, която реална част по документи за възстановяване
представлява част с площ 465 кв.м. от поземлен имот № 3732 от кадастрален план от 1939г.,
целият с площ от 878 кв.м., находящ се в строителните граници на гр. София, местност
„Дервишкото - Грънчаро", при граници по решение за възстановяване ЙЙМ, от две страни
МИ и м. Грънчаро, попадащ съгласно ПУП на гр. София, ж.к. МЛ, одобрен със Заповед №
РД-50-09-224/25.05.1988г. на гл.архитект на София в УПИ IV, квартал 21, при съседи: от три
страни улици, УПИ II- 357.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата, заедно със СД Д, са собственици на реална
част от процесния имот с идентификатор 68134.4082.706, а именно на 465 кв.м., очертана с
цифри 1-2-3-4-5-6-7-1 на комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съгл. чл. 16
ал. 3 от ЗКИР, издадена на 03.12.2013г. от „ГК ЕООД. Поддържа се, че собствеността е
придобита по наследство от МЛДГК, ЕГН **********, който е оставил за свои наследници
дъщеря си СД и сина си ГД. Последният пък е очинал на 20.01.2011г. и оставил за
наследници съпругата си СТ. Ф. Г. и сина си ДГ. Отбелязва се, че наследниците на ДГ са
собственици по реституция на основание решение на ОСЗ ОК № 9576/20 от 09.02.2009 г.,
влязло в сила 23.02.2009 г., с което на наследниците на МЛДГК е възстановена в
съществуващи (възстановими) стари реални нива от 0,878 дка, четвърта категория, находяща
се в строителните граници на др в местността „ДГ, част от имот № 3732 от кадастрален план
изработен 1939г. при съседи по документ за собственост: ЙМ, от две страни МИ и м.
3
„Грънчаро", обозначен на скицата към СТЕ, изработена от инж. ВК, с оранжев контур и
заключена в очертанията А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А.
Според ищеца, праводателят му МЛДГК е собственик на възстановената част от
нива на основание протокол за съдебна делба от 25.08.1955 г. по гр.д. № 4384/1955г. на
Софийския народен съд IV р., 3 уч., като страните по делото са извършили съдебна спогодба
по силата на която в дял на МЛДГК (дял Ш-ти, т. 7) е отредена нива в местността
„Грънчаро" от 3,5 дка, при съседи: ЙМ, от две страни МИ и м.Грънчаро.
Сочи се, че придобитият от ДГ имот е внесен от него в ТКЗС, за което се представя
заявление - декларация и опис - декларация през 1958 г. Впоследствие, със заявление вх. №
20/17.09.1991 г., МЛДГК е отправил искане за възстановяване на внесени от него имоти в
ТКЗС, между които е и нивата в местността „Грънчаро" от 3.5 дка. (т. 7 от Заявлението). От
страна на ОЗС бил постановено по реда на ЗСПЗЗ решение № 9576/20 от 09.02.2009 г.,
влязло в законна сила на 23.02.2009 г., с което имотът е възстановен и част от което са
спорните 465 кв.м. Отбелязва се, че на 06.12.2013 г. наследниците на ДГ са се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост на имота.
В условията на евентуалност, ако се установи, че ищцата не е собственик на
основание реституция, тя претендира собственост върху 1/4 от процесния имот на
основание придобивна давност. В тази насока се излагат съображения, че спрямо нея е
изтекла както кратката 5- годишна давност във връзка с решение на ОСЗГ- ОК № 9576/20 и
нотариален акт от 06.12.2013г., така и дългата 10-годишна придобивна давност.
Точният период на упражняване на давностното владение е заявен от 23.02.2009 г.,
на която дата е влязло в сила решението на ОСЗГ- ОК, до края на 2019 г. Сочи се, че преди
2009 г., поземлен имот с идентификатор 68134.4082.706 е бил празен (неоградена поляна),
като там са паркирали автомобили на живущи съседи и се е ползвал като свободен паркинг,
на който е спирал всеки, който е намерил свободно място.
Твърди се, че след влизането в сила на Решение № 9576/20 от 09.02.2009 г., през
2012 г., ищцата, заедно със СД е предприела действия по ограждане на имота, ангажирала е
геодезист, който да трасира имота и е поставена ограда от колове с телена мрежа. Освен
това се обяснява, че са извършвани и правни действия, с които ищцата и останалите
съсобственици са манифестирали собствеността си, а именно предприети са действия по
нанасяне на имота в кадастралната карта и кадастралните регистри.
В исковата молба е посочено обаче, че в края на 2019г. на мястото на поставените от
ищцата и съсобствениците й колове, се е появила нова телена мрежа. Ищцата предполага, че
това е извършено от ответното дружество предвид заведеното от последното гр.д.№
13750/2020 г. по описа на СРС, 90-ти състав с предмет процесния имот, което към
настоящия момент е прекратено поради оттегляне на иска. С това се обосновава и правния
интерес на ищцата от завеждане на настоящето дело.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответното дружество оспорва иска, като твърди, че ищцата не е собственик на идеална част
от процесния имот. В частност оспорва, че имотът е възстановен на наследниците на
МЛДГК с решение № 9576/20 от 09.02.2009 г. на ОСЗГ ”ОК”, тъй като според него същото
не легитимира ищцата като собственик. С оглед на това оспорва е и издадения въз основа на
това решение констативен нотариален акт. Ответникът навежда твърдения, че
претендирания от ищцата имот е имал характер на земеделска земя към момента на
обобществяването на същия, поради което по отношение на него не се прилага ЗСПЗЗ, както
и реда за възстановяване, предвиден в него. Отделно от това оспорва декларацията,
подадена до ТКЗС, да е подписана от МЛДГК и претендирания процесен имот да е внесен
4
от него в ТКЗС. Ответникът оспорва и наследодателят на ищцата-МЛДГК, да е подал
заявление за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ в предвидения от закона срок и в
частност представеното с исковата молба заявление в тази насока да е подписано от
МЛДГК. Ответникът сочи, че не са били налице предпоставките за възстановяване на
процесния имот в полза на ищцата, тъй като за процесния имот са били налице пречките по
смисъла на чл. 10б ал.7 от ЗСПЗЗ поради реализирано мероприятие.
Ответникът навежда и възражения спрямо решение № 9576/20 от 09.02.2009 г. на ОСЗ ”ОК”
като административен акт, доколкото той не е участвал в административното производство
по издаването му и иска да бъде извършен косвен контрол върху същото. Твърди, че
цитираното решение на ОСЗ „ОК” е нищожно поради липса на компетентност, тъй като
посочения административен орган не е имал право да възстановява процесния имот и не са
били налице предпоставките за това. В тази насока прави подробен анализ произнасянето на
органа по земеделската реституция по процесната преписка и наличието на предходен отказ
за възстановяване поради пречка по чл.10б от ЗСПЗЗ. Отбелязва, че с решението на СРС по
гр.д. № 1218/2001 г., 47 състав, на ищцата и съсобствениците й е признато правото на
възстановяване реална част имот с пл. № 3732 с площ от 760 и с площ 320 кв.м., като за
останалата част от имот пл.№ 3732, включително и за процесния имот, съдът е приел, че е
налице реализирано мероприятие и наследниците следва да бъдат обезщетени по реда на 10б
ал.1 от ЗСПЗЗ. Излагат се съображения, че възстановителното решение на ОСЗ противоречи
на решението на съда, което го прави нищожно.
Ответникът оспорва и законността на състава на ОСЗ „ОК“, като твърди, че решение №
9576/20 от 09.02.2009 г. не е подписано от определен по надлежния ред началник и членове
на ОСЗ. Навежда доводи,че не е спазена и процедурата по чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ,
съобразно която техническата служба към съответната община следва да определи
застроената, съответно незастроената част от имота, като решението на техническата служба
се одобрява със заповед на кмета.
Отделно от това ответникът оспорва ищцата и останалите съсобственици да са били
въведени в процесния имот и да са го владели, вкл. и с оглед заявеното основание
придобивна давност. В тази насока се отбелязва, че със заповед № РД-50-09-224 от
25.05.1988 г., имот с пл. № 3732 е отреден за мероприятия, които са реализирани към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, а именно има изградена на място улица ОК 205-ОК
207 и улица ОК 209-ОК 210, извършено е озеленяване, а част от имота попада в кв.21 за
ОЖС и пазар, за супермаркет, и в кв. 17 за ОЖС. Реализирането на мероприятията се
установявало от решение от 24.01.2002 г. на СРС, 47 състав, постановено по гр.д. № 1218 от
2001 г., влязло в сила на 14.02.2002 г. Според ответника, процесният имот, върху който има
изграден пазар и други мероприятия, съгласно заповед № РД-50-09-224 от 25.05.1988 г., е
бил включен в капитала на дружеството „Софийски имоти” ЕАД по решение на СОС № 47
от 18.03.2002 г., отразено в Протокол № 47 от същата дата. Ответникът твърди, че имотът е
бил пазар, имало е поставени будки и същите са се отдавали под наем до момента, в който
той го е купил.
В отговора на исковата молба се прави и анализ на извършените сделки с предмет
спорния имот, като се сочи, че „Софийски имоти” ЕАД и продало същия на „Ем Джи Ес”
ООД, а то своя страна на Георги Савов, Георги Чепанов, Лазура Огнянова, Виолета Петкова,
Георги Иванов, Ваня Чепанова, Огнян Огнянов, Елена Савова и Магдалена Иванова.
Последните пък са са го продали на ищеца през 2007 г. Ответникът поддържа, че той е
въведен в процесният имот и по негово искане са премахнати съществуващите в имота
будки, катоо упражнява владение считано от 27.08.2007 г. и към днешна дата, а преди него
фактическа власт са упражнявали предходните собственици
Самият имот пък е бил отреден и е ползван като пазар, като е имало изградени будки,
инфраструктура, алеи. Според ответника, той е отдаван под наем от „Софийски имоти” ЕАД
5
и от последващите собственици, като будките са съществували и са ползвани и отдавани
под наем и към момента на придобиването му от него, но са премахнати по негово искане. С
оглед на това ответникът претендира, че той е собственик на имота на основание покупко-
продажба, а в условията на евентуалонст – на основание давностно владение. Отбелязва, че
е упражнявал явно владение, като е подал и възражение срещу подадено от ищцата и
съсоствениците й заявление за вписване на имота в кадастралната карта и кадастралните
регистри.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права на собственост върху недвижим имот на основание реституциа и
давностно владение;
- правна квалификация - предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест – ищецът следва да докаже правото
си на собственост върху процесния имот на заявените основания /реституция и давност/,
както и владение на имота от страна на ответника; ответникът пък съобразно заявеното в
отговора на исковата молба следва да установи основанието, на което упражнява владение
върху имота;
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищцата не сочи доказателства
за идентичност на имота, придобит през 1955 г. от нейния наследодател, възстановения
имот с реституционното решение на ОСЗ и отразеният имот с идентификатор
68134.4082.706.
УКАЗВА на ищцата, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва да
заяви дали ще се ползва от оспорените от ответника заявление-декларация до председателя
на ТКЗС от МЛДГК и заявление вх.№ 20/17.09.1991 г. за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: искова молба по гр.д. № 13750/2020 г.
по описа на СРС, 90 състав, Определение № 2017488/20.08.2021 г. по гр.д. № 13750/2020 г.
по описа на СРС, 90 състав, протокол от ОСЗ от 03.11.2021 г. по гр.д. № 13750/2020 г. по
описа на СРС, 90 състав, разпореждане № 42258/23.12.2021 г. по гр.д. № 20211110148890,
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, вписан в Служба по вписванията с вх.
peг. № 61977 от 06.12.2013 г., акт № 24, том CL, дело 48651, комбинирана скица за пълна
или частична идентичност от 03.12.2013 г., решение от 24.03.2008г. по гр.д. 429/2007 г. по
описа на СРС, 39 състав, Решение № 9576/20 от 09.02.2009 г. на ОСЗ-ОК, писмо от
08.11.201З г. от СО-Младост до Нотариус ИН, скица на поземлен имот № 66749/08.11.2013
г. на СГКК-София, заявление вх.№ 20/17.09.1991 г. до Общинската поземлена комисия-
София, заявление-декларация до председателя на ТКЗС от МЛДГК, опис-декларация от
МЛДГК, протокол от 25.08.1955 г. по дело 4384/1955 г. на Софийски народен съд,
удостоверение от СО-район Младост, решение № 267/03.05.2010 г. на СГС,
Административно отделение, Заповед № РД 09-50-642/29.06.2005 г., стокова разписка №
2874336/22.03.2012 г. за закупена мрежа и колове, нотариален акт за собственост на
недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и наследство, вписан в Служба по
вписванията с вх.рег. № 28756 от 19.09.2002 г., акт № 163, том LXLIV, скица на поземлен
имот № 2400/06.08.2009 г. на СГКК-София, протокол № 10 на СО-район Младост, решение
от 24.01.2002 г. по гр.д. 1218/2001г. по описа на СРС, 47 състав, скица-копие от 12.03.2001
г., жалба с вх. № 318/28.11.1997г. до Поземлена комисия-Студентска от МЛДГК, нотариален
акт за собственост на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 63771 от
30.12.2009 г., акт № 198, том CLXXXIX, дело 72356, нотариален акт № 190, том IV, нот.дело
6
№ 733/2007 година на нотариус peг.№ 030 от РНК, вписан в Служба по вписванията -София
под акт № 22, том LLLIV, дело № 41878/2007 година; нотариален акт № 129, том IX,
нот.дело № 1579 от 2005 г. на нотариус peг.№ 302 от РНК, поправен с нотариален акт № 8,
том IV, нот.дело № 560/2007 година; нотариален акт № 90, том 1, дело № 79 от 2002 г. на
нотариус № 303 от РНК; Акт за общинска собственост № 681 от 21.04.2000 г.; решение на
СОС № 23 от 29.04.2002 г., отразено в Протокол № 37, заедно с Устав на „Софийски имоти”
ЕАД; уведомление по вх. № 94-179/07.01.2010 г. и отказ на СГКК-София, ведно с преписка
по заявление с вх.№ 94-179/07.01.2010 г.; квитанции за платени данъци за периода 2007 г. до
2021 г. включително.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответника 3 бр. съдебни удостоверения, посочени в т.2, т.3 и
т.4 от доказателствените искания, формулирани в отговора на исковата молба.
ДОПУСКА до разпит на ответника в първото по делото съдебно заседание двама
свидетели при режим на довеждане.
Определя това заседание за краен срок за събиране на гласните доказателства, като
указва на страните, че в случай, че не водят допуснатите им свидетели, съдът ще отмени
определението си в тази насока и ще приключи делото без това доказателствено средство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.10.2022 г. от
11.30 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищците
и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7