№ 30
гр. ЛЕВСКИ, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20214410100671 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 150
във връзка с чл. 262 от КТ във връзка с чл. 9 ал.2 от НСОРЗ, с правно
основание чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията
и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея и с правно
основание чл. 86 от ЗЗД – за претендираните лихви върху всяка една от
главниците.
В Районен съд гр. Левски е постъпила искова молба от П.И.Т.., в която
твърди, че с ответното дружество ***** ЕООД са били в трудово
правоотношение, на основание сключен трудов договор № 43/02.05.2017 г.
Твърди се, че ищецът е бил назначен на длъжност охранител, при непълно
работно време 4 часа, че трудовото му възнаграждение за месец е било в
размер на 355 за 2021 г.
Твърди се, че на 29.04.2021 г. ответникът е връчил на ищеца
предизвестие за прекратяване на трудовия договор със срок 30 дена и че
трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено със
Заповед № 15/27.05.2021 г., считано от 30.05.2021 г. Твърди се, че ищецът за
целия период на трудови правоотношения с ответното дружество е работил на
смени с продължителност 12 часа, съгласно утвърдени от работодателя
месечни графици при непрекъсваем денонощен режим на охрана, изразяващи
1
се в първа смяна /12-часова дневна непрекъсваема смяна/ и втора смяна /12-
часова непрекъсваема нощна смяна, в това число фактически полаган нощен
труд за времето от 22 ч. до 06 часа/, т.е. ищецът е осъществявал трудовата си
дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени –
дневна и нощна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време. Твърди се, че тъй като съгласно
трудовия договор ищецът е назначен на 4 часов работен ден, същият
безспорно е полагал извънреден труд с оглед работата на 12 часови смени, че
положеният труд над 4 часа по трудов договор се явява извънреден труд –
като на една смяна има положен реално 8 часа извънреден труд. Твърди се, че
положеният нощен извънреден труд следва да се преобразува съгласно
разпоредбата на чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, и че съгласно разпоредбата на чл. 150 от КТ за положен
извънреден труд се полага трудово възнаграждение в увеличен размер,
съгласно чл. 262 от КТ. Твърди се, че ищецът е отправил искане до
работодателя да му предостави всички протоколи за положен от него
извънреден труд над установеното в договора работно време от 4 часа,
респективно заверено копие от данните в специалната книга, която
работодателят следва да води по чл. 149 ал.1 във връзка с ал.2 от КТ и е
отправил искане по доброволен път да му бъдат изплатени полагащите му се
възнаграждения, както и че е отправил искане да му се изплати левовата
равностойност на полагаща се неосигурена по време на дежурствата
безплатна храна и ободряващи напитки, определена съгласно чл. 5 от
Наредба № 11/2005 г. – по 3 лева на смяна на служител, като искането е
изпратено с пощенска пратка но е върнато на ищеца като непотърсено от
работодателя. Твърди се, че ищецът е подал и жалба до инспекцията по труда
– Плевен във връзка с нарушенията извършени от работодателя, свързани с
непредставяне на изискани документи и незаплащане на положен извънреден
труд, като в отговор Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен е дала
становище, че следва да бъде заведен съдебен иск за заплащане на положения
извънреден труд.
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника
***** ЕООД да заплати на П.И.Т.. – възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.10.2018 г. до 30.05.2021 г., който счита, че е общо в
размер на 3358 часа за целия процесен период и възлиза на сумата от 5000 лв.
2
Претендира се законната лихва върху главницата от 5000 лв., считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се
лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 500 лв. за периода от
първата изискуемост 15.11.2018 г. до подаване на исковата молба. Претендира
се и сумата от 1000 лв., представляваща левовата равностойност на полагаща
се неосигурена по време на дежурствата безплатна храна и ободряващи
напитки, определена съгласно чл. 5 от Наредба № 11/2005 г. – по 3 лева на
смяна за периода от 01.10.2018 г. до 30.05.2021 г., мораторна лихва върху
дължимата сума за храна и ободряващи напитки от датата на първата
изискуемост с натрупване до датата на исковата молба на основание чл. 86 от
ЗЗД в размер на 200 лв. за периода от 15.11.2019 г. до 01.10.2021 г.
В съдебно заседание ищцовата страна е направила искане за изменение
размерите на предявените искове, което е прието от съда и в резултат
претенцията на ищеца е както следва:
-за сумата от 13754,27 лв., вместо първоначалния размер за 5000 лв. по
иска с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 262 от КТ във връзка с чл. 9
ал.2 от НСОРЗ;
-за сумата от 2218,94 лв., вместо първоначалния размер на 500 лв. по
иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за мораторни лихви върху
възнаграждението за извънреден труд за периода от 15.11.2018 г. до
01.10.2021 г.
-за сумата от 1173 лв., вместо първоначалния размер за 1000 лв. по иска
с правно основание чл. 5 от Наредба № 11/2005 г. за безплатна храна и
ободряващи напитки за процесния период;
-за сумата от 187,67 лв., вместо първоначалния размер на 200 лв. по
иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за мораторни лихви върху дължими
се суми за безплатна храна и ободряващи напитки.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е представила
отговор на исковата молба и е оспорила изцяло предявеният иск като
неоснователен и недоказан.
В отговора на исковата молба не се оспорва, че ищецът и ответникът
пред периода 03.05.2017 г. до 30.05.2021 г. действително са се намирали в
трудови правоотношения, възникнали и съществували на основание трудов
договор № 43/02.05.2017 г., че съгласно договора и длъжностната
3
характеристика към него ищецът е бил назначен на длъжност „охранител“ на
непълно работно време /по см. на чл. 138 от КТ/ - 4 часа, за което надлежно е
получавал уговореното в договора възнаграждение до прекратяването му със
Заповед № 15/27.05.2021 г.
Оспорва се, че през процесния период ищецът е полагал труд над
уговореното в договора 4-часово работно време, представляващ извънреден
труд по смисъла на чл. 262 от КТ, че управителят или упълномощени от него
лица не са възлагали и/или изисквали от ищеца полагане на извънреден труд.
Твърди се, че представените от ищеца графици не могат да
представляват годно доказателствено средство за това дали ищецът
фактически се е намирал на обектите през процесния период, а в случай, че се
е намирал – за продължителността и характера на положения труд, още
повече, че в графика за м. май 2021 г. има изрична забележка, че служителят
изпълнява своите задължения в работните дни за времето от 08:00 до 12:00
часа, а на много от графиците за 2021 г. е отбелязано, че поради усложнената
епидемиологична обстановка, изготвеният график може да претърпи
изменения във всеки един момент.
Оспорва се достоверността на представените от ищеца графици
приложени към исковата молба и се твърди, че от съдържанието на исковата
молба не става ясно откъде ищецът въобще се е снабдил с въпросните
графици. Твърди се, че представените от ищеца графици не съдържат вярна
информация за действителното времетраене на положения от него труд в
условията на продължаващите противоепидемични мерки, а в качеството си
на частни документи съставляват единствено доказателство, че изявленията,
които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги подписали.
Твърди се, че ответното дружество никога не е изисквало от П.Т. да
полага извънреден труд над установеното в Договора 4-часово работно време
и в този смисъл с него никога не е била водена кореспонденция.
Оспорват се твърденията, съответно претенцията на ищеца, че не е
получавал безплатна храна и безплатни напитки, и се твърди, че същите са
били осигурявани съгласно Наредба № 11/2005 г., което обстоятелство се
твърди, че ще се докаже в хода на делото.
Оспорват се като неотносими към предмета на доказване представените
от ищеца писма до ИА „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, като се твърди, че
същите доказват единствено факта, че ищецът е водил такава
4
кореспонденция, но не и предмета на делото.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли иска изцяло
като неоснователен.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представените по делото заверени копия от трудов договор и
допълнителни споразумения е, че действително между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало на 02.05.2017 г. по
силата на сключен трудов договор № 43/02.05.2017 г. /л. 15 от делото/. От
този договор се установява, че П.И.Т.. е назначен на длъжността „охранител“
с място на работа ответното дружество ***** ООД, с непълно работно време
– 4 часа и основно трудово възнаграждение в размер на 230 лв. месечно. Към
материалите по делото са представени и допълнителни споразумения /л.19 –
л.22/ от които се установява, че след сключване на първоначалния трудов
договор страните са договаряли промяна в основното трудово
възнаграждение на П.И.Т.., като всички останали клаузи от договора са
оставали неизменени.
Предвид представените писмени доказателства – посочени по-горе и
предвид и заявеното неоспорване от ответника на тези обстоятелства, съдът е
приел за безспорно между страните, че през процесния период ищецът е
работил на длъжност „охранител“ във ***** ООД.
Спорно между страните е дали ищеца е полагал извънреден труд през
процесния период, ако е полагал такъв в какъв обем, размерът на
претендираните вземания.
В подкрепа на твърденията си, че е полагал извънреден труд ищецът е
представил с исковата молба заверени от него копия от графици за дежурства
/приложени на л. 28-57 от делото/ и е ангажирал гласни доказателства.
Назначена по делото е и съдебно-счетоводна експертиза.
Ответната страна е оспорила представените от ищеца копия от графици
за дежурства /приложени на л. 28-57/ и е направила искане да бъде задължен
ищеца да представи документите в оригинал, и от своя страна е представил
други графици за дежурства, различни по вид и съдържание от тези,
представени от ищеца.
В съдебно заседание съдът е задължил ищеца да представи оригиналите
на представените от него копия от графици, които е заверил като верни с
5
оригинала, но същия не е представил оригиналите. Ето защо и съгласно
разпоредбата на чл. 183 ал.1 от ГПК, съдът изключва представените преписи
от ищеца на графици за дежурства /приложени на л. 28-57 от делото/ от
доказателствата по делото.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Е.Р. /л. 150
от делото/ и Е.К. /л. 151 от делото/. От показанията на свидетеля Е.Р. се
установяват факти и обстоятелства, за времето през което самия Е.Р. е
работил в ответното дружество – през периода 2010 до 2017 г., който период,
обаче, е различен от исковия, тъй като претенцията на ищеца е за периода от
01.10.2018 г. до 30.05.2021 г. От показанията и на двамата свидетели не се
установява по един несъмнен и категоричен начин през процесния период
колко часа труд е полагал ищеца и на какъв обект. Показанията им са общи и
без конкретика. Свидетелката Костова заявява, че много пъти е карала ищеца
на работа, като след това уточнява, че по 2-3 пъти в месеца се е случвало да
го кара, твърди, че ищеца е бил по 12 часа на работа и че това го знае от него
самия, като той й го е споделил, но уточнява, че не се е случвало, в един и
същи ден сутринта да го закара, а вечерта да го вземе. В показанията си
свидетелят Е.Р. заявява твърдения за работното време докато той е бил на
работа в ответното дружество до напускането си през 2017 г., като за времето
след това изказва предположения и твърдения на самия Т..
От представените по делото трудов договор, графици за дежурства
/представени от ответника и неоспорени от ищеца – приложени на л.77-108 от
делото/, както и от представените от ответника и неоспорени от ищеца
отчетни форми /приложени на л. 109-140 от делото/ се установява, че ищецът
е работил при 4 часови дневни смени, съответно на сключения трудов
договор за 4 часово работно време.
По делото не са представени каквито и да било доказателства,
установяващи по един несъмнен и категоричен начин твърдението на ищеца
да е полагал труд извън договореното 4 часово работно време.
По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, като от
заключението на вещото лице /приложено на л. 141-145 от делото/ и от
заявеното от вещото лице Т. И. в съдебно заседание /л. 149/ се установява, че
вещото лице е извършило проверка в счетоводството на ответното дружество
и е установило, че по данни от счетоводните записвания на отчетното
дружество не се установява да е полаган извънреден труд от ищеца, че на
6
вещото лице са предоставени платежни ведомости за периода от 01.10.2018 г.
до 30.05.2021 г., графици и присъствени форми, от които се установява, че на
ищеца е начислявано единствено посоченото в допълнителните споразумения
трудово възнаграждение за 4 часов работен ден и дружеството не разполага
със заповеди за полагане на извънреден труд и заповеди за сумарно
изчисление на извънреден труд и че такъв не е полаган. В заключение вещото
лице е посочило, че от наличните в счетоводството на ответното дружество
документи и от представените графици, присъствени форми и платежни
ведомости при проверката при ответника не се установява положен
извънреден труд от ищеца по делото, че същия е назначен на 4 часов трудов
договор, а от платежните ведомости и присъствени форми се установява
положен именно такъв четири часов труд на ден.
Вещото лице е представило и вариант на изчисление на база
претенциите на ищеца и представените от него графици, без да се ангажира с
годността на доказателствата и в случай, че съдът приеме за доказани
твърденията на ищеца за положен извънреден труд. Тъй като обаче, както бе
посочено по-горе, съдът съгласно разпоредбата на чл. 183 ал.1 от ГПК
изключи от доказателствата по делото представените от ищеца копия от
графици за дежурства – приложени на л. 28-57, на които се основава втория
вариант от заключението на вещото лице, и поради липсата на други
доказателства, от които да се установява ищеца действително да е положил
твърдяния от него извънреден труд за процесния период, съдът приема, че на
ищеца не се дължат посочените в този вариант от заключението на вещото
лице суми.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не се установява
ищецът през периода от 01.10.2018 г. до 30.05.2021 г. да е работил на смени с
продължителност 12 часа, съгласно утвърдени от работодателя месечни
графици при непрекъсваем денонощен режим на охрана изразяващи се в
първа смяна – 12 часова дневна непрекъсваема смяна и втора смяна – 12
часова непрекъсваема нощна смята в това число фактически полаган нощен
труд за времето от 22 ч. до 06 часа /съобразно твърденията му/, в резултат на
което да е положил твърдяния от него извънреден труд общо в размер на 3358
часа за целия процесен период – като горница над 4 часа труд съгласно
трудовия договор, поради което и претенцията му за заплащане на този труд е
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
7
Тъй като по делото не е доказано ищеца да е полагал труд на 12 часови
смени при сумирано изчисляване на работното време, или да е налице която и
да било друга от хипотезите на Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне
на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея,
съдът приема, че на ищеца не се дължат и претендираните от него суми за
безплатна храна и/или добавки към нея, както и като стойност на тонизиращи
и ободряващи напитки за процесния период.
Предвид неоснователността и недоказаността на главните искове, съдът
приема, че на ищеца не се дължат суми и по предявените акцесорни искове, а
именно претендираните лихви върху сумите за възнаграждение за извънреден
труд и върху сумите претендирани за заплащане на суми за безплатна храна и
ободряващи напитки.
При този изход на делото следва да бъде осъден ищеца да заплати на
ответника направените деловодни разноски, а именно сумата от 1200 лв.
заплатена като възнаграждение за 1 адвокат – съгласно представения списък
на разноските и доказателството за платена сума – договор за правна защита и
съдействие – л. 161 от делото.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.И.Т.. ЕГН **********, от гр. *****
против ***** ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление –
*****, представлявано от И.В.В. – управител искове: с правно основание
чл. 150 във връзка с чл. 262 от КТ във връзка с чл. 9 ал.2 от НСОРЗ за
заплащане на извънреден труд в размер на 13754,27 лв. за периода 01.10.2018
г. до 30.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане; с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2218,94 лв.,
представляваща мораторна лихва върху възнаграждението за извънреден труд
за периода от 15.11.2018 г. до 01.10.2021 г.; с правно основание чл. 5 от
Наредба № 11/2005 г. за заплащане на сумата от 1173 лв. за безплатна храна
и ободряващи напитки за периода 01.10.2018 г. до 30.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска,
до окончателното й изплащане; и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
8
заплащане на сумата от 187,67 лв., представляваща мораторна лихва върху
сумите за безплатна храна и ободряващи напитки за периода от 15.11.2018 г.
до 01.10.2021 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА П.И.Т.. ЕГН **********, от гр. ***** да заплати на *****
ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление – *****,
представлявано от И.В.В. – управител направените деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 1200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
9