РЕШЕНИЕ
№ 1489
гр.Бургас, 03.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 22 октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 1942 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е И.З.К. ***, със съдебен адрес ***. Касаторът
участва в производството чрез пълномощник – адвокат А.Й. ***.
Ответник по касация е ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция,
с адрес гр.Бургас ул.Янко Комитов 34. Ответникът по касация не взема участие в
касационното производство, редовно призован.
В касационното производство участва и прокурор от ОП
Бургас, на основание чл.217 ал.3 от АПК.
Жалбата е насочена срещу решение № 1073/06.08.2020г. по
АНД № 1094/2020г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 19-0769-006787/12.02.2020г. на началник група към ОДМВР Бургас,
сектор Пътна полиция (АНО) с което на И.К. е наложено наказание 200лв. глоба за
извършено нарушение по чл.179 ал.2, вр. с ал.1 т.5 от ЗДП.
В касационната си жалба се правят оплаквания за
неправилност на първоинстанционното съдебно решение, поради неправилно
приложение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се оплакване, че
съдът е приел за установена фактическата обстановка единствено въз основа на
показанията на свидетеля-актосъставител, чиито възприятия са изградени въз
основа на преглед на записи на стационарни камери, които записи не са събрани
по реда на НПК доказателства. Прави се оплакване за непълно и неясно описание
на фактическата обстановка в наказателното постановление. Правят се доводи за
неясно посочена правна квалификация на нарушението. Иска се касационната
инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да отмени
постановлението. Не се сочат допустими нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
основателност на жалбата. Иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново по същество, с което да се отмени наказателното
постановление. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК
от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за
установени изложените в наказателното постановление факти. Приел, че на
16.12.2019г. около 11.21 часа в гр.Бургас, на кръстовището, на бул.Захари
Стоянов с ул.Комлушка низина, като водач на товарен автомобил Мерцедес 918К с
рег.№ А 7175 КС, минавайки по ул.Комлушка низина, не съобразил поведението си с
пътен знак В2 – не пропуснал движещия се с предимство автобус, поради което
водачът на автобуса предприел аварийно спиране, в следствие на което пътник в
автобуса получил телесни увреждания.
Фактите са правилно установени въз основа на събраните
доказателства, а направените в тази насока от касатора оплаквания са
неоснователни. Преди всичко следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В случая обстоятелствата по акта за установяване на
административно нарушение не са били опровергани от събраните доказателства, а
са били потвърдени от показанията на разпитания свидетел. Липсва законово
основание да се приеме, че показанията на актосъставителя са недопустими или
недостоверни доказателства. Те следва да се съберат и приобщят към
доказателствения материал, което след съпоставката им с останалите
доказателства дава възможност за преценка относно достоверността им. В случая
свидетелят е полицейски служител и е изградил възприятията си въз основа на
надлежно извършена служебна дейност – преглед на видеозаписите. Липсва легално
изискване тази регламентирана властническа дейност да се извършва по реда на
НПК (в какъвто смисъл са направените от касатора оплаквания), доколкото не се
касае за разследване на престъпление. Показанията на свидетеля, дадени въз
основа на възприятия, формирани по посочения начин, очевидно не са преки
доказателства. Липсва обаче законова пречка фактите в
административнонаказателното производство да се установяват чрез производни
доказателства. Оценката на тези доказателства се дава не формално въз основа на
на това им качество, а въз основа на наличието или липсата на вътрешни
противоречия и такива с останалия доказателствен материал или други
обстоятелства, компрометиращи достоверността им. В случая пред
първоинстанционния съд не са установени основания, обосноваващи извод за
недостоверност на възприятията на контролния орган. Показанията му са
безпротиворечиви и последователни. В тази насока може да се даде пример в това,
че служителят е установил регистрационния номер на управлявания от касатора
автомобил, а оттам и самоличността на нарушителя, въз основа на прегледаните
видеозаписи. Това означава, че те са били достатъчно ясни за да се възприеме
реализиралата се в предходен момент пътна ситуация. В тази връзка достоверна се
явява и изготвената от автоконтрольора схема на ПТП, онагледяваща ситуацията.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционния съд не
е приобщил като доказателства сочените видеозаписи. Такова доказателствено
искане не е било формулирано в това производство и не е имало съответно
произнасяне. Що се отнася до преценката на съда относно необходимостта от
служебно събиране на такива доказателства, тя е правилна, доколкото събраните
доказателства са били безпротиворечиви и не се е налагало допълнителна
проверка.
Въз основа на правилно установените факти, правилно е
приложен и материалния закон.
Касаторът е управлявал товарния автомобил, пресичайки
улица с предимство, след знак В2, в чиято първа и втора (по близост до него)
лента е имало непропуснати, но спрели поради червен светофар автомобили. В
третата лента е имало движещ се автобус, който поради предимството си не е
пропуснал пресичащия товарен автомобил на касатора, но последния се е движил към
лентата на автобуса. Това движение било възприето от водача на автобуса като
застрашаващо и налагащо аварийно спиране. Въпреки рязкото задействане на
спирачките, водачът на автобуса отчел късното спиране на товарния автомобил и
не преустановил изцяло движението си, а продължил. Аварийното намаляване на
скоростта обаче е довело до падане на пътник (кондуктора) в автобуса с
последващо транспортиране до болница с автомобил на спешна помощ и констатирани
наранявания. Причината за нараняванията се явява застрашаващото приближаване на
автомобила на касатора към движещия се с предимство автобус, т.е. той не е
спазил поставения пътен знак, изискващ преди пресичането на пътя (а не на
лентата) да пропусне движещите се по него превозни средства и това е довело до
ПТП. Обстоятелството, че К. е продължил пътя си и дори не е разбрал за
нанесените от него щети, не изключва отговорността му, тъй като той съзнателно
е нарушил предимството на автобуса, а същевременно е могъл и е бил длъжен да
предвиди настъпването на наранявания по пътниците в следствие на провокираното
от него аварийно намаляване на скоростта на автобуса. Тук следва да се отбележи
и това, че съгласно §6 т.30 от ДР на ЗДП "пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В
случая нарушението на правилата за движение по пътя, извършено от К., е
предизвикало нараняване на човек, т.е. налице е ПТП. Правилна е дадената от АНО
квалификация на нарушението по чл.179 ал.2, вр. с ал.1 т.5 от ЗДП, а
оплакванията в тази насока са неоснователни. Издаденото по случая наказателно постановление
е законосъобразно – съобразено както с материалния закон, така и с приложимите
процесуални правила.
Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен
състав и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се
остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1073/06.08.2020г.
по АНД № 1094/2020г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.