Решение по дело №1356/2019 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 78 / 29.5.2020г.

 

29.05.2020 г.,  гр.Карнобат

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Районен съд- гр.Карнобат, 4 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесети май две хиляди и двадесета година, в следния състав:                                                                                    

 

                                                                               Председател: Красимир Сотиров

 

         при секретаря: Веска Христова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №1356 по описа за 2019г. на РС- гр.Карнобат, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.50, вр. чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД.

         Образувано е по повод на постъпила в съда искова молба от К.Г.Д., чрез адв.Д В. от БАК, срещу М.В.С., с която се иска осъждането на ответника да заплати сума от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания от ухапване по седалищната част- отляво на тялото от овчарско куче порода „кангал“, причинено на 25.10.2019г., на улица в община Карнобат, с.Х., както и охлузвания по коляното на десния крак, причинени от падането на земята на ищцата по време на инцидента. Отговорността на ответника е ангажирана в качеството му на собственик на животното.

         В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.Я.С. от БАК, с който се оспорва основателността на предявения иск по основание и размер. Оспорва се настъпването на инцидента на горната дата с ищцата от притежавано от ищеца на животно.

         В публично съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат становищата си съобразно процесуалното си положение.

         Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен. Съображенията за това са следните:        

         В публично съдебно заседание е проведено изслушване на ищцата К.Г.Д. и на ответника М.В.С. относно датата и мястото на инцидента и обстоятелствата, свързани с настъпването му.

         Ищцата посочва, че през пролетта на 2019г., по топлото време в селото й при излизане за пазар я подгонило и ухапало по седалището куче, което твърди, че е притежавано от ответника- съсед в селото. Посочва, че животното е излязло от двора на къщата му. Описва животното като не много голямо куче, сиво на цвят с черно, голямо колкото дамска чанта или по- голямо. Посочва, че е паднала на земята вследствие на инцидента. На помощ й се притекли майка й и свидетелката Г.Г. и са сезирани органите на реда и спешната медицинска помощ.

         Ответникът отрича да притежава сиво куче. Твърди, че двете притежавани от него кучета на 25.10.2019г. са били вързани в двора на къщата му, като за инцидента разбрал от дошлите на място полицаи, които извършили проверка в двора му. Посочва, че в селото има много безпризорни кучета.

         Като свидетели по делото за ищцата са разпитани Д.Ж.С.- майка на ищцата и Г.Й.Г..

         Свидетелката С. посочва, че в края на м.10.2019г., около 9:30 ч., докато е била в дома си в с.Х., заедно със свидетелката Г., която й била на гости, изпратила ищцата до магазина за покупки. Твърди, че няколко минути след като излезнала ищцата от къщата свидетелката Г., която седяла в къщата срещу прозореца към улицата, извикала силно на висок глас: „миленовото куче събори К.“. Двете излезнали навън и видяли как кучето събаря ищцата на колене на земята втори път в близост до къщата и я захапва по седалищната част, след което се прибрало в дома на ответника. Посочва, че сигнализирала за инцидента на тел.112 и в кметството на селото, което от своя страна подало сигнал до полицията. Посочва, че на място са пристигнали полицейски служители и линейка и медиците обработили раните на ищцата. Твърди, че към момента на инцидента ответникът се намирал в двора на дома си, отсреща на улицата, който при станалата суматоха излязъл на улицата и прибрал животното. Описва кучето като високо около 50 см., сиво на цвят с черна шарка.

         При разпита си свидетелката Г. посочва, че през месец октомври през миналата година е била в дома на ищцата и от прозореца е видяла как овчарско куче, притежавано от ответника я нападнало на улицата и я захапало по задната част на крака й. Посочва, че ищцата на два пъти е била съборена на земята от животното. Описва животното като високо колкото свидетелската банка мъжко сиво куче със сива муцуна. Твърди, че ответникът се е намирал около кошарата си по време на инцидента. Посочва, че последният притежава агресивни кучета, от които хората в селото се плашат.

         Проведен е разпит и на двама допуснати свидетели на ответника- А.С.М. и Ф.А.А., като за последната е служебно изискана справка за съдимост по делото.

         Свидетелят М. посочва, че не е присъствал на инцидента, като разбрал за него от хорските приказки в селото. Изказва съмнение, че е възможно да се е случило твърдяното нападение с оглед на височината на оградата в двора на ответника и притежаваните от него животни и практиката му като животновъд при прибирането на овцете в кошарите, недопускаща овчарските кучета да избягат. Твърди се, че не знае ответникът да е притежавал сиво куче, както и че притежаваните от него кучета стояли вързани в двора му.

         Свидетелката А. заявява, че на процесната дата, докато е работила из двора в дома на ответника като помощник е чула виковете на ищцата на улицата, като по- късно през деня е разбрала за инцидента от майката на последната. Потвърждава за идването в селото на медици от спешната помощ и на полицейски служители, които извършили проверка в двора на ответника. Описва кучетата на ответника и безпризорните животни в селото.        

         Приложени към исковата молба са фиш за спешна медицинска помощ на ЦСМП- гр.Бургас, съдебномедицинско удостоверение от 31.10.2019г., издадено от лекар към УМБАЛ- гр.Бургас относно точковидна раничка и охлузване по седалището и охлузване на коляното на ищцата и фактура на УМБАЛ- гр.Бургас. С оглед на оспорване на верността на приложените към исковата молба документи е открито производство по реда на чл.193 от ГПК. Оспорването е проведено неуспешно, като ответната страна не е представила доказателства, от които следва да се приеме за оборена тяхната обвързващата съда доказателствената сила на официални документи.

         Представена е преписка на РУ- гр.Карнобат, образувана по жалба на свидетелката Д.С. във връзка с процесния инцидент и съставен акт за установяване на административно нарушение срещу ответника по делото.

         По делото е представена жалба до кмета на община Карнобат от трето за делото лице срещу ответника С. във връзка с проявена агресия на притежаваните от него животни, която съдът не кредитира, като нямаща отношение към процесния случай.         

         Съдът достигна до следните правни изводи:

         Непозволеното увреждане се основава на нарушение на установения правопорядък и неспазване на задължението на частноправните субекти да не увреждат чужди субективни права, имуществени и неимуществени интереси със собствените си действия или чрез проявление на собствените им или поднадзорни животни. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена от закона в защита на собствеността, както и на другите права и интереси на гражданите, предприятията и обществените организации. Тя има за задача да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани и организации. Съгласно разпоредбата на чл.50, изр.II oт ЗЗД, собственикът и лицето, под чийто надзор се намира животното отговарят солидарно за причинените от него вреди включително и когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността за вреди, нанесени от животни е обективна и безвиновна. За ангажиране на деликтната отговорност на ответника следва да се установят кумулативното наличие на общите предпоставките на непозволеното увреждане и фактът на наличие на собственост по отношение на животното, причинило увредата.

         По делото се доказва бездействие на ответния собственик на куче по отношение обезопасяване на последното. В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е притежавал животното, причинило вредата или е упражнявал надзор върху него. В настоящия случай от разпитаните по делото свидетели Д.С. и Г.Г. се установява, че кучето нападнало ищцата е собственост на ответника. Горното обстоятелство се потвърждава и от обясненията на ответника в административнонаказателното производство. Косвени доказателства за настъпил инцидент на процесната дата са приетите по делото писмени доказателства за сезиране на спешна медицинска помощ от ищцата. С оглед на горното съдът кредитира показанията на свидетелите Г.Г. и Д.С., като намира същите за обективни и изчерпателни. Настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на свидетелите А.С.М. и Ф.А.А.. Първият свидетел не е бил очевидец на инцидента, разбрал е за него от хорските приказки в селото и споделя общи лични впечатления и разсъждения. Втората свидетелка на ответника потвърждава, че на процесната дата е чула виковете от улицата за помощ на ищцата, докато се е намирала в двора и е разбрала за идването на място на компетентните органи и медицинската помощ. Липсата на паспорт на кучето с вписан в него собственик не би могло да бъде в ущърб на пострадалия. С оглед на горното съдът намира за установено, че животно притежавано от ответника, е причинило процесния инцидент с ищцата.

         Налице е причинна връзка между причинената вреда и бездействие на ответника, изразяващо се в неполагането на достатъчно грижи за обезопасяване на кучето и недопускане безпризорното му разхождане на обществено място, каквото е улицата в селото.

        При нарушаване на законовата забрана да не се вреди другимо, за деликвента се поражда задължение да обезвреди настъпилите вреди. При накърняване на неимуществен интерес обезщетението се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД. В тълкувателната си практика върховната съдебна инстанция приема, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с конкретна преценка на обективно съществуващи обстоятелства. Критериите за определяне на размера на дължимата обезвреда са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки. От изложеното по- горе настоящият съдебен състав намира, че адекватното заместващо обезщетение за болките и страданията и негативните емоции, преживени от ищцата следва да бъде в предявения размер от 2 000 лв., поради което предявеният иск се явява основателен.

         Основателно се явява искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането, на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.

         По разноските съдът се произнася в акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Искането на ищцовата страна за заплащане на разноски съдът намира за основателно. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер общо на 380 лв., от които сумата от 80 лв. представлява заплатена държавна такса по делото и сума от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно представено пълномощно, което има характер на разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед на горното направеното от процесуалния представител на ответника в публично съдебно заседание възражение в обратния смисъл се явява неоснователно. Разноските за издаването на съдебни удостоверения не подлежат на присъждане в тежест на насрещната страна и поради това не следва да бъдат присъждани.

         Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН:**********, да заплати на К.Г.Д., ЕГН:**********, сума от 2 000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нападение на притежавано от него овчарско куче, порода „кангал“, осъществено на 25.10.2019г., на обществена улица в община Карнобат, с.Х., изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания от точковидна рана и охлузвания по седалищната част- отляво на тялото, причинени от ухапване на животно и охлузвания по коляното на десния крак на ищцата, причинени от падане на земята по време на инцидента, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на увреждането- 25.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

         ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на К.Г.Д., ЕГН:**********, сумата от общо 380 /триста и осемдесет/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.

         Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                      

                                                                              Районен съдия: