Решение по дело №6893/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1352
Дата: 3 юли 2024 г.
Съдия: Панайот Стоянов Атанасов
Дело: 20232120106893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1352
гр. Бургас, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120106893 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Юробанк България“
АД, ЕИК ...., със седалище гр. ...., против К. Н. К. и Х. Т. К., двамата с постоянен адрес
в гр. Бургас, за приемане за установено, че двамата ответници дължат солидарно на
ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № .../...год.: 8208,29 лева –
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху нея, начиная от
06.10.2022 год. до окончателното й изплащане; 637,20 лева – възнаградителна лихва за
периода 19.04.2021-26.04.2022 год., и 1012,87 лева – обезщетение за забава за периода
17.04.2021-15.09.2022 год., които вземания са част от предмета на Заповед №
3057/10.10.2022 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, изд. по ч. гр. д. № 6409/2022 год. на БсРС.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: К. К. и Х. Т. К. са
страни – кредитополучатели по сключен с ищеца Договор за потребителски кредит №
.../....год., за сумата от 11 008 лева; на 19.04.2021 год. кредитополучателите са
преустановили плащанията на дължимите вноски и са изпаднали в забава за
главницата, считано от тази дата, а за договорната лихва – считано от 17.04.2021 год.;
поради бездействието на солидарните длъжници банката е обявила кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, считано от 26.04.2022 год., като вторият солидарен длъжник – Х.
К., е уведомен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски
по заповедното и по исковото производства.
1
Правното основание на предявените положителни установителни исковете е
чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК; чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 11 и сл.,
ЗПК.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, ГПК ответниците, чрез
представителя си по чл. 47, ал. 6, ГПК, са депозирали писмен отговор, с който са
оспорили исковете; изложили са следните фактически и правни твърдения: ответникът
Х. К. не е кредитополучател и не е получавал суми по договора, поради което не
дължи връщането им; липсва основание за обявяване предсрочна изискуемост на
кредита; в погасителния план липсва определен падеж на 19.04.2021 год.; нотариалната
покана не е средство за отправяне на съобщения, съгласно чл. 19 от процесния
договор, и не е връчена по надлежния ред, поради което липсва надлежно уведомяване;
договорът за кредит страда от тежки пороци не е подписан „Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“;
претендираната лихва е формирана без правно основание; страна по договора за
кредит е физическо лице с качеството на потребител, поради което приложими са
нормите на ЗЗП и ЗПК; в чл. 3 от договора за кредит е посочен начинът за определяне
референтния лихвен процент на банката, но изчислителната процедура не е ясна и
достатъчно разбираема за обикновения среден потребител; доставчикът на
финансовата услуга е недобросъвестен по см. на чл. 143, ал. 1, ЗЗП; разпоредбите на
чл. 3, ал. 1 и 2 от договора за кредит са неравноправни , тъй като лихвеният процент се
определя като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана договорна
надбавка, т. е. с всяка промяна на приложимия референтен лихвен процент би се
променяла и приложимата възнаградителна лихва; липсват посочени конкретните
критерии, на основание на които банката може да променя лихвения процент –
неравноправна клауза по чл. 143, ал. 2, т. 11, ЗЗП; въведено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство и в
настоящия исков процес.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото,
като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че на 11.02.2019 год. в гр. Бургас между банката-ищец и
ответниците-кредитополучатели К. К. и Х. К. е бил сключен писмен договор за
потребителски кредит, за сумата от 11 008 лева – за текущи нужди; с дължима
договорна лихва по чл. 3, ал. 1 от договора. Срокът за ползване на кредита е определен
до 17.02.2026 год., съгласно приложения към договора погасителен план, а
отговорността на кредитополучателите е уговорена като солидарна, на основание чл. 1,
ал. 4 от договора и чл. 121 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, тъй като е предал
уговорената сума; позовава се на обявена предсрочна изискуемост на вземанията,
считано от 26.04.2022 год., поради необслужване на дълга от страна на ответниците в
периода след 17.04.2021 год. Банката твърди, че изявлението й за предсрочна
изискуемост е връчено на длъжника К. К. на 20.09.2021 год. от ЧСИ рег. № 804, а до
втория ответник е връчено от същия орган, но по реда на чл. 47, ГПК, с 3 посещения
на адреса на ответника.
2
За заплащане на процесните суми – главница, възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, е издадена Заповед № 3057/10.10.2022 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, изд. по ч. гр. д. №
6409/2022 год. на БсРС.
По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните,
което съдът цени като компетентно и безпристрастно. Вещото лице е установило, че
кредитът от 11 008 лева е постъпил по сметката на солидарния длъжник К. К.,
посочена в чл. 2, ал. 1 от договора; посочени са размерите на дължимите остатъчни
суми, при съобразяване с извършените от ответниците частични плащания по
договора, със сумите от 2799,71 лева, 1275,54 лева и 7,39 лева.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира иска за
главница за доказан по основание. В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно
доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен в писмена форма договор
между страните, отговарящ на императивните изисквания на чл. 10 и чл. 11, ЗПК, с
определен предмет и основание; надлежно престиране от ищеца-изправна страна по
съглашението; настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, или изискуемост
поради изтичане срока на договора; ликвидност на паричните задължения на двамата
солидарни длъжници (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 63, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК).
Данните по делото мотивират съда да приеме, че не е доказано наличието на валидно
сключен договор за потребителски кредит. Според императива на чл. 11, ал. 1, т. 20,
предл. последно, ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
информация за лихвения процент на ден. Ясното посочване на тези данни са
необходими, за да е налице реална възможност за потребителя да извърши собствена
преценка за евентуално упражняване правото си на отказ от договора. Този отказ
зависи от заплащането на договорната лихва за периода на ползването на кредита,
съгласно чл. 29, ал. 4, изр. първо, ЗПК. В представения по делото договор от
11.02.2019 год. и в погасителния план към него такава информация за лихвения
процент не се съдържа – нито за точния, конкретен размер към момента на
сключването на договора, нито за периода на действието му (при евентуалното
изменение на лихвата). В чл. 3 от договора е посочена методологията за определяне на
договорната лихва, като са предвидени условности, които пречат на потребителя, като
икономически по-слаба страна, да направи собствено изчисление по см. на чл. 29, ал.
4, изр. второ, ЗПК. Тази разпоредба сочи, че изчислението се извършва на базата на
уговорения в договора лихвен процент, но от представените съглашение и погасителен
план към него е видно, че подобно изчисление не е възможно.
Липсата на данни по чл. 11, ал. 1, т. 10, предл. последно, ЗПК мотивира съда да
приеме, че договорът от 11.02.2019 год. не отговаря на императивно изискване на
закона, поради което съглашението е недействително – чл. 22, ЗПК. В тази хипотеза
длъжникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви и други
3
разходи по него – чл. 23, ЗПК.
При постановяване на решението си настоящият съдебен състав се съобразява
с актуалната практика на ВКС по чл. 290, ГПК, обективирана в Решение №
59/20.05.2024 год. по търг. д. № 2695/2022 год. на II ТО на ВКС, докладчик съдия
К..Н...
Съдът кредитира приетото заключение по счетоводната експертиза,
неоспорено от страните, с което е установена сумата, платена по договора до момента
от двамата ответниците – общо 4082,64 лева. Това плащане следва да бъде
приспаднато от задължението за връщане на кредита – 11 008 лева, т. е. дължимият
остатък възлиза на 6925,36 лева. За посочената сума главният иск е основателен и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
418, ГПК, а отхвърлен за горницата му до 8208,29 лева, ведно със законната лихва
върху тази горница.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Х. К., че не дължи
връщане на кредита, тъй като не е получил сумата по договора. Съгласно клаузата на
чл. 2, ал. 1 от процесното писмено съглашение, кредитополучателите са изразили
съгласие усвояването на сумата да се извърши чрез превеждането й по конкретна
банкова сметка на К. К.. Този превод е бил надлежно извършен, според заключението
на вещото лице, поради което отговорността на солидарния длъжник Х. К. за връщане
на дължимата част от главницата (чистата стойност на кредита) не е отпаднала.
По отношение другите искове – за договорна лихва и обезщетение за забава,
липсва валидно възникнала между страните облигационна връзка по чл. 11, ЗПК,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Частичното уважаване на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени
деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, в съответен размер
– общо 2445,72 лева, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК. При формиране
на тази сума съдът взема предвид адвокатското възнаграждение от 1543,01 лева с ДДС,
посочено в издадената Фактура № 14229/15.11.2023 год., представена с исковата молба.
Към писмената молба на ищеца от 25.06.2024 год., съдържаща списъка му по чл. 80,
ГПК, е приложено платежно нареждане за платено адвокатско възнаграждение за
сумата от 2153,28 лева. Делото не съдържа данни за постигната между ищеца и
процесуалния му представител договореност за възнаграждение в размер на горницата
над 1543,01 лева с ДДС до 2153,28 лева, поради която съдът не приема, че посочената
горница представлява договорено между ищеца и представителя му по делото
възнаграждение.
При спазване указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени и деловодни разноски от 623,26 лева, за заповедното
производство, съобразно дължимата част от вземанията (138,51 лева – платена
4
държавна такса, и 484,75 лева – адвокатско възнаграждение).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците по чл. 78, ал. 5,
ГПК – размерът на адвокатското възнаграждение в заповедното производство (575,04
лева без ДДС) е под минималния, определен по чл. 7, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 7 от
Наредба № 1/2004 год. Адвокатското възнаграждение, договорено и заплатено в
исковия процес – 1285,84 лева без ДДС, също е под минималния размер, определен по
чл. 2, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. т. 1 и 2 от цитираната наредба, поради което не е
налице основание за намаляване на двете възнаграждения поради прекомерност.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
ГПК, че ответниците К. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ....., и Х. Т. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ...., дължат солидарно на ищеца „Юробанк
България“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ....., сума в размер от
6925,36 лева, представляваща неплатен остатък от главницата от 11 008 лева по
Договор за потребителски кредит № ../...год., както и законната лихва за забава върху
сумата от 6925,36 лева, начиная от 06.10.2022 год. до окончателното й изплащане,
които вземания са част от предмета на Заповед № 3057/10.10.2022 год. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, изд. по ч. гр. д. №
6409/2022 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 6925,36 лева
до 8208,29 лева, както и акцесорния иск за законна лихва за забава върху тази горница,
начиная от 06.10.2022 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на
„Юробанк България“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...., против
К. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ..., и Х. Т. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ......., за приемане за установено, че двамата ответници дължат
солидарно на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № .../...год.:
637,20 лева – възнаградителна лихва за периода 19.04.2021-26.04.2022 год., и 1012,87
лева – обезщетение за забава за периода 17.04.2021-15.09.2022 год., които вземания са
част от предмета на Заповед № 3057/10.10.2022 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, изд. по ч. гр. д. № 6409/2022 год.
на БсРС.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ...., и Х. Т. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ......да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление гр. .... деловодни разноски в размер от 623,26 лева,
5
направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 6409/2022 год. на БсРС.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ...., и Х. Т. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ....., да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. ..., деловодни разноски в размер от 2445,72
лева, направени по гр. д. № 6893/2023 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6