№ 364
гр. Плевен, 10.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора А. Ф. Б.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600443 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от С. П. К., ЕГН:
********** - обвиняем по досъдебно производство пр. № 2381/ 2025 година
по описа на Районна прокуратура - Плевен чрез процесуалния представител
адв. В. П. от АК-Плевен, както и въз основа на постъпил частен протест от
РП-Плевен с искане за изменение на Определение №589 от 05.06.2025г. по
ЧНД №985/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставено без уважение
искането на РП-Плевен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ спрямо обвиняемия С. П. К., като е взета мярка за неотклонение
„Домашен арест“.
Излагат се твърдения, че обвиняемият няма близки, които да се грижат
за него и да му помагат в закупуването на храна, както и че с МНО „Домашен
арест“ се възпрепятства възможността му да работи и да изкарва трудови
доходи. Прави се искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да
постанови нов, с който да наложи по-лека мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия К..
По делото е постъпил и частен протест, депозиран от РП-Плевен срещу
горепосочения съдебен акт. Излагат се твърдения, че МНО „Домашен арест“ е
неподходяща в случая, тъй като обвиняемият живее под наем на адреса, на
който е постановено да се изпълнява мярката за неотклонение, което би
създало пречка за неговия собственик, предвид липсата на изрично негово
съгласие. Сочи се, че обвиняемият няма регистриран постоянен и настоящ
адрес, като само формално пребивава на територията на гр. София. В
заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да
постанови нов, с която да уважи искането на РП-Плевен за вземане на МНО
„Задържане под стража“ спрямо обвиняемия К..
В съдебно заседание частната жалба изцяло се поддържа както от
1
обвиняемия, така и от неговия защитник, които оспорват частния протест,
депозиран от РП-Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен поддържа протеста,
като излага становище, че депозираната от защитата частна жалба е
неоснователна. Сочи се, че от материалите по досъдебното производство,
събрани към настоящия момент, се установява както пряката съпричастност
на обвиняемия към инкриминираната дейност, така и опасност същият да се
укрие или да извърши престъпление. Представя докладна-записка, от която е
видно че обвиняемият не е бил намерен на адреса, на който е била
постановена мярката „Домашен арест“.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Частната жалба и частният протест са депозирани в законоустановения в
чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същите се явяват процесуално
допустими и редовни.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, а
частният протест – ОСНОВАТЕЛЕН, поради следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем С. П. К. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на 14.04.2025г., в гр.Плевен, в съучастие
като извършител с неустановено лице, с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага, възбудил и поддържал у В.Р.Р. от гр.Плевен
заблуждение, че участва в полицейска операция за задържане на телефонни
измамници, поради което следва да предостави определена парична сума, с
което й причинил имотна вреда в размер на 10 000 лв. – престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че към настоящия момент
са налице достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за евентуална
съпричастност на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за
които е бил привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента
доказателства, в това число разпитите на свидетелите В.Р., Я.М., както и от
писмените доказателствени средства от извършените процесуално-следствени
действия, а именно Протокол за претърсване и изземване, одобрен от
първоинстанционния съд, протокол за оглед на веществено доказателство,
както и приобщените писмени доказателства, в това число изготвени справки
с трафични данни от мобилните оператори, протоколи за доборволно
предаване, електронна справка за съдимост на обвиняемото лице,
характеристична справка.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент
2
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по
посочените квалифициращи признаци по работната към настоящия момент
квалификация. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото
производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на
обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано предположение,
каквото в случая е налице. Същото не се разколебава и от обясненията,
депозирани от страна на обвиняемия, а напротив.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че към настоящия
момент са налице и двете, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасности, а именно от укриване и/или извършване на друго деяние от
обвиняемия.
В настоящия случай се касае за деяние, което се отличава с изключително
висока степен на обществена опасност, предвид наличните данни за голямото
количествено измерение на предмета на посегателство, както и предвид
механизма и начина на извършването му, а именно спрямо възрастни
граждани, към които защитата на личността е завишена. Налице са данни са
широк кръг от лица, за които има данни, че са участвали в деянието, като има
данни за създадена трансгранична престъпна мрежа, предвид данните за
участие на лице, намиращо се на територията на Република Румъния.
Според данните за личността на обвиняемия, съдържащи се в
свидетелството за съдимост на обвиняемото лице, приложено в досъдебното
производство, се установява, че същият е осъждан. Освен това, от данните,
съдържащи се в обясненията на обвиняемия, се установява, че същият не е
трудово ангажиран, като е търсил работа в обяви в интернет. В този смисъл
неоснователно се явява възражението на защитата, че обвиняемият е
възпрепятстван да извършва трудова дейност, тъй като няма данни същият да
извършва такава, а напротив. Именно това го е мотивирало да задържи за себе
си предмета на посегателство, вместо да сигнализира органите на реда. От
представената в съдебно заседание на въззивната инстанция докладна-записка
е видно, че обвиняемият не е установен на адреса, който обитава, по негови
данни живее в хотел в с.Лесновец. в този смисъл съществува реална опасност
същият да се укрие предвид наличните данни, че местонахождението му
трудно може да бъде открито
Освен това, както правилно е посочил и първоинстанционния съд,
настоящото деяние се явява тежко умишлено престъпление, с оглед
разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК, тъй като за него се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ от една до шест години. Същото би подтикнало
обвиняемият да се укрие с цел избягване на наказателна отговорност спрямо
него.
Правилно първоинстанционния съд е посочил и че в настоящия случай се
касае за предварително обмислена и трайно действаща престъпна схема, с
участие на няколко лица, която, чрез измамливи действия, ощетява финансово
неограничен кръг от лица, които са предимно хора с по-ниски доходи и
отнемане на парични средства по измамен начин, именно от тези лица, би
могло да застраши тяхното физическо оцеляване, като ги остави без средства
за препитание.
За наличието на опасността от укриване и от извършване на деяние съдът,
3
съгласно съдебната практика, включително и тази на ЕСПЧ, може да се
изхожда от всички релевантни фактори, сред които са характера, морала,
имуществото на лицето, строгостта на очакваното наказание и общественото
безпокойство за определено време.
В този смисъл съдът отчита, че е налице висока степен на обществена
опасност на деянието, както и опасност обвиняемият да се укрие.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани
в разпоредбата на чл.57 от НПК, биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Така ще се
осуети възможността обвиняемият да се укрие, като ще се осигури
възможност за срочното приключване на досъдебното производство.
Поради гореизложеното, въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета МНО „Домашен арест“ е неправилно и
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, като
вместо него се постанови вземане на МНО „Задържане под стража“.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №589 от 05.06.2025г. по ЧНД №985/2025г. по
описа на РС-Плевен, с което по отношение на С. П. К., ЕГН: ********** -
обвиняем по досъдебно производство пр. № 2381/ 2025 година по описа на
Районна прокуратура - Плевен, е взета мярка за неотклонение „Домашен
арест“, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо С. П.
К., ЕГН: ********** - обвиняем по досъдебно производство пр. № 2381/ 2025
година по описа на Районна прокуратура – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, като същото е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от определението да се връчи на ОЗ „Охрана-Плевен“ за
сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4