Р
Е Ш Е
Н И Е № 2955
гр. Бургас, 11.11.2019 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на девети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: К. Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 6979 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.205 от ЗЗД, предявени от “A1 България” ЕАД против К.Т.Г..
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 3668/ 2018г. на РС Б. По него е била издадена такава за сумата 1 263.03
лв., дължима по договори № М4200816 и № М4829733, ведно със законната лихва от
21.05.2018г. до из-плащането й, както и за деловодните разноски – 75.26 лв. В
исковата молба дружество-то е посочило, че първият от тях е сключен на
05.05.2015г. – за мобилен № **********, преподписан на 28.04.2016г., чрез
пълномощник, за мобилен № **********, за периода от 28.03.2016г. до
28.10.2016г., а вторият на 04.01.2016г. – за мобилен № **********. С молба от
24.04.2019г. претенцията е конкретизирана и е уточнено как е формирана
ис-ковата сума, а именно: по № М4200816 – 441.30 лв. цена на ползвани
далекосъобщи-телни услуги за периода от 28.03.2016г. до 28.10.2016г., и 509.76
лв. – неустойка за ед-ностранното прекратяване на договора по вина на абоната,
в размер на всички месечни такси до края на срока му – по
стандартния план, и по № М4829733 – 36.51 лв. цена на ползвани далекосъобщителни
услуги за периода от 23.04.2016г. до 23.10.2016г.; 114 лв. – месечни вноски за
устройство, продадено на изплащане, за периода от 23.04.2016г. до 23.11.2016г.,
и 161.46 лв. – неустойка за предсрочното прекратяване. Твърди също така, че
след като е получил препис от заповедта, ответникът е подал
възражение по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това, иска от Съда да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на Г., че дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че ищцовото дружество не е
начислявало коректно дължимите по договорите суми и е спряло да му предоставя
те-лекомуникационните услуги. Моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира
разнос-ки.
Съдът, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства,
намира за установено следното:
По заявление на “A1 България” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против Г. за исковата
сума по ч. гр. дело № 3668/2018г. на РС Бургас, при-ложено към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът
е подал възражение.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото
дружество от водене на предявения установителен иск.
На 05.05.2015г. страните са сключили Договор № М4200816, ведно
с приложе-нията към него, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя
на ответника, като негов клиент – с абонатен № *********, мобилни/далекосъобщителни услуги, сре-щу
заплащане на съответна цена по тарифен план за срок от две години – за мобилен № **********.
На 04.01.2016г. са
сключили и Договор № М4829733, ведно с приложенията към него, по силата на
който ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни/да-лекосъобщителни услуги срещу
заплащане на съответна цена по тарифен план за срок от две години – за мобилен № **********, както и Договор за продажба на изплащане на
устройство Пак Tаблет Lenovo Tab 2
A7-30+SIM64K Сърф М 23м, под същия номер, с първоначална вноска от 6
лв. и последващи 23 месечни такива.
На 28.04.2016г.
страните, ответникът – чрез пълномощник, са предоговорили ус-ловията по първия
договор – за срок от две години, като е заменен и мобилният номер на абоната с
друг такъв – **********.
Тези писмени доказателства не са оспорени в
хода на настоящото производство от ответника.
Предвид горното, следва да бъде направен
извод, че между страните е възникна-ло и съществувало през исковия период – от 28.03.2016г. до 28.10.2016г., твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение, основано на двата договора за мобилни услуги, приложенията им и
този за покупката на устройство на изплащане към втория от тях.
Във връзка с
изясняването на делото от фактическа страна, е допуснато извърш-ването на
съдебни експертизи.
От заключението на
вещото лице по СТЕ се установява, че фактурираните за пе-риода количества телекомуникационни
услуги – мобилни разговори, СМС-и и интернет трафик, са предоставени от ищеца
на ответника.
Експертът е
констатирал и че за времето от 28.04.2016г. до 27.05.2016г. не е бил въведен
новият тарифен план за мобилен № ********** поради грешка на оператора и
остойностяването на услугите е било извършвано по стария.
В тази връзка, по
делото е представена преписката, образувана от ищцовото дру-жество по искане на
Г., видно от която е, че мобилният оператор е признал горното обстоятелство,
преизчислил е стойността на услугите, съобразно предоговорените меж-ду страните
условия по договора, и е приспаднал от начислената цена сумата от 365.62 лв. –
със съответно кредитно известие.
От заключението на
вещото лице по ССЕ се установява, че фактурираните услу-ги са оценени правилно
от ищеца, по действащите тарифни планове, съобразно сключе-ните договори и
приложенията им.
Същото не е
оспорено от страните по надлежния ред, поради което възражения-та на ответника,
че предоставените му от ищеца услуги не са остойностени правилно, са недоказани
и в крайна сметка – неоснователни.
Предвид горното,
следва да се направи извод, че за Г. е възникнало задълже-ние да заплати на “A1 България” ЕАД цената на ползваните далекосъобщителни услуги по двата договора, съответно:
441.30 лв. за периода от 28.03.2016г. до 28.10.2016г. по № М4200816 и 36.51 лв.
за периода от 23.04.2016г. до 23.10.2016г. по № М4829733.
При негова
доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил
на ищеца тези суми, дължими за повече от два поредни отчетни месечни пе-риода,
и вноските за устройството, продадено на изплащане, за времето
от 23.04.2016г. до 23.11.2016г., в общ размер от 114 лв., както в срока по чл.26, т.5
от ОУ – 15 дни след издаване на фактурите, така
и към датата на приключване на устните състезания по де-лото, като с оглед
виновното неизпълнение от страна на Г. на тези договорни
задъл-жения дружеството надлежно едностранно е прекратило договорите между тях
– съоб-разно чл.54, т.12 от ОУ.
При това положение, следва да се приеме, че предявеният
иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.205 от ЗЗД, досежно горните
суми – общо 591.81 лв., се явява доказан по основание и по размер, и като такъв
– следва да се уважи.
Върху главницата се
дължи законната лихва от датата на подаване на заявление-то за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда, 21.05.2018г.,
до окон-чателното й изплащане.
Ищецът не е участвал
като страна по приложеното гр. дело № 7631/2017г. на РС Бургас, поради което
постановеното по същото решение не се ползва със сила на пресъ-дено нещо по
отношение на него, т.е. не е относимо към спора по настоящото дело и не следва
да бъде обсъждано.
По отношение на неустойките, начислени на
основание т.5.3.1 и т.6.3.1 от при-ложенията към двата договора – 509.76 лв. и 161.46
лв., претенцията
е неоснователна.
Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
В коментираните клаузи е предвидено, че в
случай на предсрочно прекратяване на ползването на услугите, предоставяни от
оператора, по вина на потребителя, послед-ният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния план месечни абонаменти до края на срока
на договора.
Според разясненията,
дадени в т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клау-зата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санк-ционна функции, като тази преценка следва да се прави за
всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.
В настоящия казус,
преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвест-ността в гражданските
и търговски правоотношения, уговорената неустойка в размер на всички месечни
такси по договора – от датата на едностранното прекратяване от опера-тора до
края на срока му, и то по стандартния, а не по действителния /промоционален/
план, при който е сключен, е в очевиден разрез с присъщите й по закон
обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразена с естеството на
обезпеченото задъл-жение и с възможните вреди при неизпълнението му от абоната.
Същата има подчерта-но санкционен характер и би довела до това, без да
предоставя ползване на услугата до-ставчикът да получи имуществена облага от
насрещната страна в значително по-висок размер от тази, която би реализирал ако
договорът не беше прекратен. Подобен неспра-ведлив правен резултат е
несъвместим с добрите нрави, защото създава условия за нео-снователно
обогатяване на търговеца и води до извод, че неустойката излиза извън
при-същите й по закон функции, още към момента на уговарянето й.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че клаузите за неустойки-те – по т.5.3.1 и по т.6.3.1 от
приложенията към договорите, нарушават добрите нрави и на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД същите са нищожни.
На следващо място, уговорените неустойки са
нищожни и поради противоречие-то им с разпоредбите на ЗЗП.
Ответникът притежава
качеството ”потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП като
физическо лице, на което са предоставяни
далекосъобщителни услуги от ище-ца – мобилен оператор. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, склю-чен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
В т.5 от същата
разпоредба е предвидено, че такава е и тази, която задължава по-требителя,
при неизпълнение на неговите задължения, да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
В случая
неустойката, начислена за периода от датата на
прекратяване на дого-ворите до
края на срока на действието им е необосновано висока, съображения за което вече бяха изложени.
Съгласно чл.146,
ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищож-ни, освен ако са уговорени
индивидуално, а в ал.2 е предвидено, че не са индивидуално уговорени тези,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаи на договори при
общи условия. Тежестта за доказване, съобразно ал.4, е за търговеца или
доставчика, а ищецът не е ангажирал надлежни доказателства в тази насока,
поради което следва да се приеме, че представените по делото договори са
бланкови и неустоечните клаузи не са били предмет на предварително договаряне
между мобилния оператор и абоната.
При това положение, следва да се
приеме, че въз основа на нищожните клаузи за неустойка за ответника не е
възникнало валидно задължение да заплати на ищеца така-ва – предявеният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за сумата от общо 671.22 лв. е неоснователен и като такъв – следва
да се отхвърли.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в настоящото производства разноски – общо 93.71 лв. за държавни
такси и 257.71 лв. за съдебни екс-пертизи, както и юрисконсултски възнаграждения
в общ размер от 70.28 лв., съразмер-но с уважената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата 212.57 лв. – пла-тено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от претенцията.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Т.Г., ЕГН: **********,***, че същият дължи на “A1 Бъл-гария” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.С, район ““, ул.“ № , сумата от общо 591.81 лева, в това число: 441.30 лв. – цена
на ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 28.03.2016г. до 28.10.2016г.
по До-говор №
М4200816/05.05.2015г. за мобилен № **********, преподписан на 28.04.2016г. за
мобилен № **********; 36.51 лв. – цена на ползвани далекосъобщителни услуги за
периода от 23.04.2016г. до 23.10.2016г. по Договор № М4829733/04.01.2016г. – за
моби-лен № **********, и 114 лв. – месечни вноски за устройство, продадено на
изплащане на последната дата, за периода 23.04.2016г. – 23.11.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 21.05.2018г.
до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за из-пълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 3668/2018г. на РС
Бургас, като за
разликата над нея – до пълния предявен размер от 1 263.03
лв., а именно –
за сумата от 671.22 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на двата договора, съответно: 509.76 лв. по
първия от тях и 161.46 лв. по втория, ОТХВЪРЛЯ претенцията, като неос-нователна.
ОСЪЖДА К.Т.Г. да заплати на “A1 България” ЕАД направени-те в
заповедното и в
настоящото производства разноски – общо 351.42
лв. за държавни такси и
възнаграждения за вещите лица по ССЕ и СТЕ, както и юрисконсултски възна-граждения
в общ размер от 70.28 лв.
ОСЪЖДА “A1 България” ЕАД да заплати на К.Т.Г. направени-те по делото разноски в размер на 212.57 лв. – за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.