Р Е Ш Е Н И Е

№ 260530

гр.Бургас, 2.12.2020 г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на 2.11.2020 година, в състав:

                                                     

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ

 

при секретаря *, като разгледа НАХД № 2342 по описа за 2020 г., докладвано от съдията Анатоли Бобоков, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

    Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.

 

Образувано е по повод жалбата на С.Р.У. ЕГН**********, против Наказателно постановление № НП-768 от 13.03.2020г., издадено от Заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на  чл. 94, ал. 3 предложение второ от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 12 вр. чл.178е от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание "Глоба" в размер на 50 лв.

Жалбоподателят, редовно уведомен, явява се, поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП.

Наказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител, който моли за потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема, че жалбата е подадена в срок от легитимирано лице пред надлежния съд и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът приема за доказано, че на 02.02.2020г. в 14,48 часа жалбоподателя паркирал л.а. "ланд роувър" per. № *, лична собственост върху тротоара на ул.* 24. По същото време, св.Ц. – ст.специалист в дирекция УКОРС на Община Бургас, при обход на квартала, забелязала гореописания автомобил, паркиран върху тротоара на посоченото място, което не било сред определените от общината места за паркиране на МПС. Служителят описал автомобила, мястото и начина, по който е паркиран в протокол, като изготвил и цифрови фотоснимки, след което бил залепен фиш. След оспорване на фиша от жалбоподателя, той бил анулиран и съставен АУАН от св.А.. Жалбоподателя попълнил декларация, че лично той е управлявал автомобила /той не оспорва този факт в с.з./. В присъствието на нарушителя, актосъставителя съставил АУАН, където описала подробно и пълно деянието - паркиране на автомобила върху тротоара, извън определените от администрацията места за паркиране, и го квалифицирала като нарушение на  чл. 94, ал. 3 предложение второ от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя веднага след съставянето му, и екземпляр от него бил връчен на нарушителя срещу подпис.

Въз основа на съставения акт, впоследствие било издадено атакуваното наказателно постановление, при идентичност на фактическото описание и правната квалификация на нарушението с тези, отразени в акта. С постановлението на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 178е от ЗДвП.

При описаната фактология, извлечена от свидетелските показания, писмените и веществените доказателства, представени с административнонаказателната преписка, съдът прие, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя, актът и наказателното постановление, видно от приложените заповеди на кмета на община Бургас, са издадени от компетентни органи и съдържат всички реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По същество на спора, събраните доказателства обосновава еднозначен и категоричен извод, че жалбоподателят действително е осъществил от обективна и от субективна страна нарушение на  чл. 94, ал. 3 предложение второ от ЗДвП. Тази разпоредба допуска престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В конкретния случай, видно от представените като веществени доказателства фотоснимки - приложение към протокола, автомобилът се е намирал върху тротоара, на място, което не е сред определените от община Бургас места за паркиране на превозни средства. При условие, че автомобилът е паркиран на тротоара извън местата, определени от собственика на пътя за паркиране на МПС, за съда е ненужно и безпредметно да изследва дали при паркирането е спазено указаното в  чл. 94, ал. 3 от ЗДвП разстояние от най-малко 2 метра от сградата за преминаване на пешеходци. От показанията на свид. Ц. се установява, че на изричен въпрос, кой е паркирал автомобила на мястото, откъдето е вдигнат, жалбоподателя е отговорил еднозначно положително, попълнила е декларация, с което съдът счита за доказано и авторството на деянието. Собствеността на автомобила е без правно значение при нарушение като настоящото - неправилно паркиране, за което отговорност във всички случаи носи конкретният водач, осъществил нарушението, без оглед дали е собственик на превозното средство, или не (аргумент от изрично посочения във всички разпоредби на чл. 183 от ЗДвП, както и в чл. 178е от ЗДвП, субект на административнонаказателна отговорност).  

Деянието не бележи значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения, и законът не предвижда настъпването на определени резултатни последици, освен самото нарушаване на забраната да се паркира на тротоара извън определените за това места. В случая деянието не може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение, както правилно е преценил и наказващият орган.

По делото не се установиха основания за отмяна на наказателното постановление, поради което то следва да бъде потвърдено като законосъобразно, обосновано и правилно.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, 17 наказателен състав

 

                                   РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-768 от 13.03.2020г., издадено от Заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на  чл. 94, ал. 3 предложение второ от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 12 вр. чл.178е от ЗДвП, на С.Р.У. ЕГН********** е наложена "Глоба" в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН С.Р.У. ЕГН********** *** размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.БОБОКОВ

 

Вярно с оригинала: Д.Б.