Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 15
гр.ВРАЦА,23.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното
заседание на 28.09.2017 год. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
при
секретаря Ирена Митова,като разгледа докладваното от съдията
Досов гр.дело №204 по описа за 2017 год.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Н.П.Н. ***,с която ищецът е предявил против Х.Г.
*** и Т.Г.И. ***-действащ лично и със съгласието на родителите си Г.Т.И. и П.Н.И. ***, както и против Г.Т.И. и П.Н.И. като родители на непълнолетния Т.Г. И.
искове за солидарно заплащане на сумата от 150000.00 лева,претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,причинено на
ищеца от първите двама ответници на 05.04.2016 год. Претендира се и присъждане
на законната лихва,считано от датата на увреждането до окончателното изплащане
на обезщетението.
В исковата
молба се твърди,че ищецът живее сам в с.*** и е
работил като частен пастир.На 05.04.2016 год. вечерта след работа е
употребил алкохол в заведение в селото,след което е тръгнал да се прибира,но
повлиян от алкохола е заспал.Събудил се
е на 06.04.2016 год. сутринта около 07-08 часа и е установил,че е пред кофите
за боклук, намиращи се срещу спирката в селото.Бил е почти гол,съблечен,липсвал
е коланът му,а в ануса му е била забучена тояга с диаметър около 4 см. и
дължима около метър,която сам е извадил.Не е могъл да се движи и затова е
допълзял до къщата на своя съседка,където е легнал до зида.Там го е намерил
минаващия в това време кмет на селото,който е видял в какво състояние е и му е
помогнал да стане.След това Н. се е прибрал вкъщи и е лежал два дни.
Потърсил го
е собственикът на животните,за които се е грижел,който като е видял състоянието
му,се е обадил на кмета,на ЦСМП и на полицията.Н. се е чувствал много зле,но не
е казал на полицаите за тоягата в ануса му.Обяснил им е само, че е бит от двама
младежи-ответниците Х.Х. и Т.И..Същия ден-на 07.04.2016 год.,той е прегледан на
място,а по-късно е освидетелстван и от съдебен лекар, който в медицинското
удостоверение е описал външните увреждания-охлузвания по лицето и
крайниците.Едва впоследствие ищецът е разбрал,че първите двама ответници освен
нанасения му побой са се гаврили с него,като са поставили описания по-горе
предмет в ануса му.
Н. е имал
силни болки по цялото тяло,което е наложило да лежи в къщи.Но след няколко дни
установил,че урината му е мътна и тъмна,имал е и висока температура. Затова е
постъпил в ХО на МБАЛ"Х. ***,където на 11.05.2016 год. е бил опериран под
обща анестезия.При операцията е установено руптура на ректума
и абсцес в малкия таз,което представлява постоянно разстройство на
здравето,опасно за живота.Операцията е била животоспасяваща и без нея е щяла да
настъпи смъртта му.При тази операция анусът му е изведен навън и така ще бъде
до края на живота му-непрекъснато трябва да има торбичка.
От побоя и
гаврата на първите двама ответници ищецът е претърпял големи болки и
страдания.Претърпял е и животоспасяваща операция,след която също е имал болки и
редица неудобства.Случаят е станал достояние на обществеността,което още повече
е засилило неудобството му пред хората.Изпитвал е и големи затруднения при
обслужването си,тъй като живее сам.В края на месец юни 2016 год. отново е имал
проблеми-болки в корема,което е наложило ново постъпване в ХО на МБАЛ"Х. ***.След
оперативната интервенция с решение на ТЕЛК Враца от 29.09.2016 год. му е
определена 70% инвалидност за срок от 1 година с водеща диагноза
"перитонит".В резултата на деянието е останал инвалид за цял
живот.Изпитва постоянен страх да не му се случи нещо лошо,което е наложило да
бъде настанен в ЦПЗ Враца за освидетелстване.
Против
първите двама ответници е било образувано досъдебно производство по чл.128 НК,а
по късно и НОХД №1382/2016 год. по описа на РС-Враца,което е приключило със
споразумение,по силата на което са им определени наказания при условията на
чл.66,ал.1 НК.Съгласно чл.383,ал.1 НК,това споразумение има последиците на
влязла в законна сила присъда.
При тези си
доводи ищецът поддържа,че има правен интерес да предяви иск против първите
двама ответници,както и против родителите на втория от тях,който е
непълнолетен,тъй като те са отговорни за неговото възпитание и изграждане като
личност,а и защото следва да упражняват родителски контрол.
Намира,че с
оглед всички описани болки и страдания справедливото обезщетение за понесените
от него неимуществени вреди е в размер на 150000.00 лв., дължимо солидарно и от
четиримата ответници ведно със законната лихва от деня на увреждането-05.04.2016
год.,до окончателното му изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника Х.Г. ***,в който не се оспорват изложените в исковата молба
обстоятелства. Искът не се оспорва по основание,а се оспорва единствено по
размер.Отговорът не съдържа искания по доказателствата.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от непълнолетния ответник Т.Г.И. ***-действащ
лично и със съгласието на родителите си Г.Т.И.
и П.Н.И. ***.Този ответник изразява становище за нередовност на исковата
молба,като поддържа,че петитумът е неясен.Оспорва иска както по основание,така
и по размер,като поддържа,че участието му в твърдения деликт не е
доказано.Прави възражение и за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
В срока по
131 ГПК са постъпили отговори и от ответниците Г.Т.И. и П.Н.И. ***-родители на непълнолетния
ответник Т.Г.И..Депозирани са отделни отговори,които обаче са с абсолютно
идентично съдържание.И те поддържат,че исковата молба е нередовна,тъй като
петитумът е неясен и от него не може да се изведе от какво произтича
солидарната им отговорност,а оттам и основанието за конституирането им като
ответници в процеса. Оспорват изложените в исковата молба
обстоятелства,оспорват и предявените искове по основание и размер.Твърдят,че по
отношение на тях е налице хипотезата на чл.48,ал.3 ЗЗД,която ги освобождава от
отговорност,тъй като не са могли да предотвратят настъпването на вредите.
Правното
основание на предявените искове е чл.45 във връзка с чл.53 ЗЗД по отношение на
първите двата ответници и чл.48,ал.1 във връзка с чл.45 ЗЗД по отношение на
третия и четвъртия ответник-в качеството им на родители на непълнолетния
ответник Т.Г.И.,като солидарността между ответниците произтича от закона.
Възражението
на ответниците Г. Т.И. и П.Н.И.,че не следва да носят отговорност,е
с правно основание чл.48,ал.3 ЗЗД.
Възражението
на ответниците Т.Г.И.,Г. Т.И. и П.Н.И. за съпричиняване на вредите от
страна на ищеца е с правно основание чл.51,ал.2 ЗЗД.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства.Приложени са в цялост НОХД №1382/2016
год. и ЧНД №838/2016 год.,и двете по описа на Районен съд-Враца. Допусната и
изслушана е специализирана съдебно-медицинска експертиза,чието заключение не е
оспорено от страните и е прието от съда.
След като
обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,във връзка с
изтъкнатите от страните доводи,настоящият съдебен състав приема за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно
е,че ищецът Н.П.Н. *** на посочения в исковата молба адрес.Не работи по трудов
договор,не е пенсионер,не е здравно осигурен,като до 05.04.2016 год. е работел
като пастир,от която работа е получавал непостоянни доходи.
Безспорно е,че
с протоколно определение №236/19.12.2016 год. по приложеното НОХД №1382/2016
год. състав на РС-Враца е одобрил споразумение,с което ответниците Х.Г. *** и Т.Г.И.
*** са се признали за виновни в това,че на 05/06.04.2016 год. в с.***, Община Враца,Област Враца до
автобусна спирка,находяща се в центъра на селото,в съучастие помежду си,чрез
проникване и изваждане на дървена пръчка през ануса в правото черво на ищеца Н.Н.
са му причинили тежка телесна повреда, изразяваща се в руптура на правото черво
/ректума/ с абсцес /нагнояване/ в малкия
таз, които увреждания отговарят на самостоятелния медико-биологичен признак
постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота,поради което и на
основание чл.128, ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.55,ал.1,т.1 от НК на
подсъдимите са наложени наказания лишаване от свобода за срок от по една
година,чието изтърпяване е отложено на
основание чл.66,ал.1 НК-за срок от 3 години за подсъдимия Х.Г.Х. и за срок от 2 години за подсъдимия Т.Г.И..
Съгласно
чл.383,ал.1 НПК,одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда,и съобразно
чл.300 ГПК и чл.414 НПК съдебният акт на
РС-Враца по цитираното по-горе наказателно дело е задължителен за гражданския
съд относно факта на извършеното деяние,неговата противоправност и виновността
на дееца(в случая дейците),поради което тези обстоятелства не се нуждаят от
доказване.
Безспорно е
също,че към дата 05/06.04.2016 год. ответникът Т.Г.И. е бил непълнолетен-роден
е *** год.,както и че негови родители са ответниците П. Николаева И. и Г.Т.И.-л.173
и л.174 от ДП №1327/2016 год. на РП-Враца/ДП590/2016 год. на РУ-Враца/.Преди
тази дата и понастоящем Т. живее заедно с родителите си на посочения в исковата
молба адрес в с.***.
След
извършване на деянието ответниците Х.Х. и Т.И. са оставили ищеца в безпомощно
състояние на улицата (до автобусната спирка),където на сутринта е намерен от
кмета на селото-свидетеля Л.К.,който е обяснил,че Н. е бил легнал до един
зид,със свалени панталони и не е можел да се движи. Свидетелят е потърсил
помощ,но когато се е върнал Н. не е бил там.Помислил е,че ищецът се е оправил
сам,но след два дни е получил обаждане от "Бърза помощ" за получен
сигнал на тел.112.Кметът е завел екипа в
дома на Н. и лекарката го е прегледала,но пред нея той не е споделил за
извършеното спрямо него насилие.Казал е само,че е бил бит,вероятно от
неудобство,поради което не му е извършван основен преглед.
Видно е от
заключението на изслушаното по делото вещо лице и от находящия се на л.19 от ДП
№1327/2016 год. на РП-Враца/ДП590/2016 год. на РУ-Враца/ фиш за спешна
медицинска помощ от ЦСМП-Враца,че прегледът е извършен на 07.04.2016 год., при
който е констатирано,че вследствие на нанесен побой ищецът Н. е с травми по
цялото тяло,не може да се изправя и повръща.Установени са повишено кръвно
налягане и мек корем.Пациентът е отказал транспорт до спешно отделение.
На 11.04.2016
год. ищецът Н. се е явил за преглед и освидетелстване пред съдебен лекар,пред
който е споделил както за нанесения му побой,така и това,че познати
младежи са "му завирали предмет в
ануса".Съдебният лекар е установил наличните към тази дата охлузвания.Отразил
е обаче,че задния проход е отворен и чист с леко изгладен лигавичен релеф,без
следи от травматични изменения-рагади,фисури и охлузвания.
Данните по
делото сочат,че в периода 11.04.2016 год.-09.05.2016 год. ищецът Н. не е търсил
медицинска помощ,като състоянието му постепенно се е влошило. Видно от фиш за
спешна медицинска помощ от ЦСМП-Враца (92
от ДП №1327/2016 год. на РП-Враца/ДП590/2016 год. на РУ-Враца/) и заключението
на вещото лице д-р Ц.,на 09.05.2016 год. ищецът отново е прегледан от екип на ЦДМП-Враца,като
е констатиран твърд корем при
палпация.На същата дата е постъпил по спешност в ХО на МБАЛ"Х. *** в
увредено състояние и е опериран на следващия ден с окончателна диагноза "руптура на ануса с абсцес в малкия
таз".Изведено е изкуствено анално отвърствие (анус претер).Изписан е на
02.06.2016 год.
Към 24.06.2016 год. ищецът е бил в
задоволително общо състояние,според съставения на тази дата протокол на
медицинска комисия ЛКК №7/24.06.2016 год от МБАЛ"Х. ***.При прегледа е
установен мек и спокоен корем,изведен в лявата коремна половина функциониращ
анус и катетър,от който изтича мътна урина.
На 29.06.2016
год. отново е приет по спешност в ХО на МБАЛ"Х. Ботев с оплаквания от болки
в корема,като при клиничния преглед е установено,че от оперативната рана изтича
гной.Но на 01.07.2016 год. е напуснал самоволно стационара.
С ЕК
№4611/29.09.2016 год. на ТЕЛК Общи
заболявания при МБАЛ"Х. *** на ищеца е определена 70% трайна
неработоспособност за срок от 1 година с водеща диагноза "перитонит"
и общо заболяване "Статус пост резецио сигме е модо Хартман Проптер
руптура ет абсцесус ретро ет преперитонеалис".
Изслушаният по
делото като вещо лице д-р Й.Ц. е отговорил на 7 въпроса-два,поставени от
ищеца,и пет,поставени от ответниците Т.Г.И.,Г.Т.И.
и П.Н.И..Според експерта, установените при операцията руптура на правото черво
/ректума/ и нагнояване /абсцес/ в малкия
таз представляват разстройство на здравето,постоянно опасно за живота от момента на причиняване до извършване на
операцията и известно време след нея. Операцията е била животоспасяваща и без
нея смъртта неминуемо е цяла да настъпи.Не може да се очаква подобрение в
състоянието на ищеца.Напротив,може да се очаква влошаване и отново оперативно
лечение,предвид причинени от операцията сраствания на чревните бримки,като най-вероятно
изведеният изкуствен анус ще остане постоянен до края на живота на
пациента,който до деликта (травмата) е
бил соматично здрав и не е страдал от заболявания,което да влошат или да
обострят състоянието му след деликта. Ищецът за пръв път е потърсил медицинска
помощ на 07.04.2017 год.,като от обективния статус прави впечатление нормалния
коремен статус,което е възможно,тъй като е необходимо време,за да се развият
симптомите на последвалия перитонит.Уврежданията е могли да бъдат избегнати или
намалени,ако незабавно след деликта ищецът е потърсил медицинска помощ или е приел да бъде транспортиран до Спешно
отделение,където неминуемо е щяло да бъде извършен обстоен медицински преглед с
диагностично уточняване.Предприетото болнично лечение е било напълно адекватно
и без извършената операция смъртта на ищеца е била неминуема.Той обаче не е
спазвал хигиенно-диетичен режим и не е приемал предписаните му лекарства в следоперативния период,индиция за което са
настъпилите след операцията усложнения-гной на оперативната рана и мътна урина.В
съдебно заседание експертът обаче е уточнил,че не е установил на ищеца да са
предписвани лекарства,както и да са му назначавани физиотерапия или
рехабилитация след изписването от болницата.
Вещото лице
е категорично,че ищецът е претърпял силни болки
до оперативната интервенция поради наличието на гноен процес в
корема,който е следствие от травмата. Изпитвал е болки и в след оперативния
период.В това си състояние той не може да работи,което е видно и от
представеното ЕР на ТЕЛК.
Разпитаният
по искане на ищеца свидетел Л.Х.К.-кмет на с.***,първи братовчед на ищеца Н. и
чичо на ответника Т.И.,е потвърдил изложеното
в заключението на вещото лице,че до инцидента Н.Н. е бил здрав и се е грижел
сам за себе си,работейки като пастир.Сега не може да работи,няма доходи и не
може да си купува необходимите му торбички.Използва вестници и парцали и
хигиената му-лична и в дома,е крайно занемарена,вследствие на което не е
допускан в заведенията в селото и никой не иска да го вози с кола,когато има
нужда от превоз.В същия смисъл са и показанията на свидетеля И.А.А..
По искане на
ответниците Г.Т.И. и П.Н.И. са разпитани
свидетелите Ц.И.А. и И.И.Д..И двамата заявяват,че Г. и П. Иванови работят извън селото и се прибират за по два-три
дни в седмицата.Те се грижат добре за сина си Т.,ползват се с авторитет пред
него и той ги уважава и зачита.Докато родителите отсъстват,за Т. се грижи баба
му.Свидетелят Д. е категоричен,че в деня на инцидента П. и Г. са били на работа,т.е. не са били в
с.***.Той е виждал ищеца Н. в нетрезво и неадекватно
състояние-гол,съблечен,говорейки си сам,преди инцидента.След това не го е
виждал в нетрезво състояние.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По исковете
с правно основание чл.45 във връзка с чл.53 ЗЗД,предявени против ответниците Х.Г.Х.
и Т.Г.И.:
Предявени са искове
за репариране в условията на солидарност на неимуществени вреди,претърпени
от ищеца в резултат на противоправни действия на
ответниците.
За да са
основателни предявените искове и съответно да бъде ангажирана
отговорността на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за вредите,които
претендира,е необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав
на деликта-противоправно деяние,извършено от ответниците,вина,вреда
и причинна връзка между деянието и вредата.
В конкретния случай три от
елементите-деяние,противоправност и вина,са установени по безспорен и задължителен за
гражданския съд начин с одобреното от съдебния състав по НОХД №1382/2016 год. по
описа на РС-Враца споразумение,с което ответниците са се признали за виновни в
това,че на 05/06.04.2016 год. в с.***, Община Враца,Област Враца
до автобусна спирка,находяща се в центъра на селото,в съучастие помежду си,чрез
проникване и изваждане на дървена пръчка през ануса в правото черво на ищеца Н.Н.
са му причинили тежка телесна повреда, изразяваща се в руптура на правото черво
/ректума/ с абсцес /нагнояване/ в малкия
таз-противоправно деяние,което същевременно е и престъпление.
Безспорни са също така и
понесените от ищеца вреди така,както са описани в исковата молба,както и
причинната им връзка с деянието на ответниците,тъй като вредите са претърпени
именно в резултат на получената тежка травма.Вследствие на травмата,описана от
вещото лице като разстройство на здравето,постоянно опасно за живота от момента
на причиняване до извършване на операцията и известно време след това,ищецът е
претърпял животоспасяваща операция,претърпял е значителни физически болки и
страдания в периода от извършване на деянието до операцията,както и в следоперативния
период,претърпял е,търпи и ще търпи и занапред психически болки и страдания като
резултат от преживяното унижение и срам,както и от физическия
дискомфорт,свързан с необходимостта до края на живота си да бъде с изведения
при операцията изкуствен анус.До деянието на ответниците ищецът е бил клинично
здрав, работоспособен и се е грижел сам за себе си,а към днешна дата той е
инвалид,не е работоспособен и не може да се очаква подобрение в състоянието му.
При тези си съображения съдът намира,че предявените искове са доказани по
основание и следва да бъде ангажирана личната отговорност
на ответниците Х.Г.Х. и Т.Г.И. за репариране на претърпените от ищеца Н.П.Н.
неимуществени вреди,като предвид установеното съучастие при извършване на увреждащото
деяние ответниците отговарят солидарно.
Що се касае до размера на обезщетението за неимуществени вреди,то следва да бъде определено при спазване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Вложеният в тази норма обществен
критерий за справедливост не е абстрактно понятие,а изисква справедливото обезщетяване на претърпените неимуществени вреди при съобразяване с
конкретните правнорелевантни обстоятелства.
В конкретния
случай при обсъждане на всички допустими и относими към спора
доказателства - писмени документи,свидетелски показания и експертиза,се
установи,че ищецът Н.Н. е претърпял значителни физически болки,претърпял
е,търпи и ще търпи и занапред до края на живота си психически болки и страдания.При определяне размера на обезщетението следва да се
вземе предвид,че е причинена тежка травма,която реално е застрашила живота му,е
довела е до неговата инвалидизация и неработоспособност,което го поставя в
невъзможност да осигурява сам нужните му доходи и да се грижи сам за себе си (да
се обслужва в ежедневието си и да полага грижи за здравето си).Ищецът е бил на
55 години към момента на извършване на деликта,като единствената му перспектива
занапред е да получава инвалидна или социална пенсия,но не и такава за
осигурителен стаж и възраст.Следва да бъде отчетено и унижението,което е
изпитал от извършената с него гавра,която е станала и обществено достояние.
При отчитане
на всички тези обстоятелства,които са от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД,който легален термин е изпълнен с морално съдържание,съдът намира,че
справедливото обезщетение за претърпените
от ищеца Н.П.Н. неимуществени вреди е в размер на 100000.00 лева,дължимо солидарно от ответниците Х.Г.Х. и Т.Г.И..
В останалата
си част до пълния заявен размер от 150000.00 лева претенцията е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода за частична основателност на исковата претенция,съдът дължи произнасяне
и по въведеното от ответника Т.Г.И. възражение за съпричиняване,обосновано с
факта,че ищецът не е потърсил незабавно медицинска помощ,а е престоял вкъщи и с
твърдението,че по този начин е утежнил положението си и е възпрепятствал
възможността за навременно и адекватно предотвратяване на вредните последици
или намаляване на техния ефект.
Съдът намира
това възражение за неоснователно,въпреки заключението на вещото лице в отговора
на въпрос 5( л.50 от делото,абзац 5),че увредите е могло да бъдат избегнати или
намалени при незабавно потърсена медицинска помощ.Посочено бе по-горе в
мотивите,че първият преглед на ищеца е извършен на 07.04.2016 год. (след 10.09
ч часа,според фиш за спешна медицинска
помощ от ЦСМП-Враца),т.е. около 36 часа след причиняване на увреждането,при
който е констатиран мек корем(нормален коремен статус),което пак според вещото
лице(л.50,абзац 1-ви) е възможно въпреки травмата,тъй като трябва време,за да
се развият симптомите на перитонит.Вторият преглед е извършен на 11.04.2016
год. от съдебен лекар,пред който ищецът е споделил за поставената в ануса му
дървена пръчка,но при прегледа не са установени никакви травматични
изменения.След тази дата ищецът не е търсил лекарска помощ,като нито е
могъл,нито е бил длъжен да предполага за нанесените му увреждания и тяхната
тежест,а оттам и за причинната връзка между тези увреждания и влошеното му
здравословно състояние.
Същественото
обаче е друго.Наказателният съд е приел,че ответниците са причинили на ищеца
тежка телесна повреда,изразяваща се в руптура на правото черво /ректума/ с абсцес /нагнояване/ в малкия таз,чрез
деянието проникване и изваждане на дървена пръчка през ануса в правото черво на
Н.Н. на 05/06.04.2016 год.Т.е. опасното за живота увреждане (руптура означава
разкъсване,пробиване) е настъпило още на 05/06.04.2016 год.,като за
настъпването му ищецът не е допринесъл по никакъв начин.За съпричиняването е необходимо поведението на пострадалия да е
предизвикало поведението на деликвента,в резултат на което да е настъпило и
увреждането,а в конкретния случай няма нито твърдения,нито доказателства
за такова поведение.
По исковете
с правно основание чл.48,ал.1 във връзка с чл.45 ЗЗД,предявени против ответниците Г. Т.И. и
П.Н.И. като родители на непълнолетния към датата на извършване на деянието Т.Г.И.
:
Тези искове
също са доказани по основание.
При предявен иск с правно
основание чл.48,ал.1 ЗЗД ищецът е
длъжен да
установи
извършването на деликта,отговорността на прекия причинител по чл.45 ЗЗД, обстоятелството,че към
момента на осъществяване на деликта деликвентът е бил
непълнолетен,както и качеството на ответниците на родители,които упражняват
родителските права спрямо прекия причинител на увреждането.Предвидената
отговорност по чл.48 ЗЗД е лична отговорност на родителите,които упражняват родителските
права,за вредите,причинени
от децата им,които не са навършили пълнолетие и живеят при тях и представлява
гражданскоправна санкция за недобре изпълнен родителски дълг по
възпитанието,формирането на добро поведение и навици, както и въздържане от
извършването на неправомерни,увреждащи действия от ненавършилото пълнолетие
дете.Отговорността както между родителите,така и между тях и ненавършилия
пълнолетие деликвент е солидарна,като тази солидарност произтича от закона,тъй
като вземането на кредитора е едно,но е дължимо от няколко длъжници, макар и на
различно основание.
В конкретния случай фактическият състав на чл.48,ал.1 ЗЗД
безспорно е установен,като не е налице хипотезата на чл.83,ал.3 от ЗЗД,освобождаващ родителите от отговорност.
Съгласно чл.48,ал.3 ЗЗД,родителите
не носят такава отговорност само в случаите,когато не са били в състояние да
предотвратят настъпилите вреди.Както от съдържанието на текста,така и от
съпоставката на двете алинеи се вижда,че солидарната гражданска отговорност на
родителя е презумптивна,което означава,че той винаги ще отговаря за
вредоносните действия на своето непълнолетно дете и че може да се освободи от
такава отговорност само в случаите,когато се установи,че са били налице
изключителни обстоятелства,при които той не е бил в състояние да предотврати
настъпването на вредите.Случаят обаче не е такъв,тъй като
непълнолетният към датата на увреждането Т.Г.И. е бил в
пълно съзнание при извършването на престъплението (за което е понесъл своята наказателна отговорност по НОХД №1382/ 2016 год. по описа на
РС-Враца ) и е могъл да преценява и ръководи постъпките си. Следователно престъпното деяние в случая не се дължи на друго,освен на това,че върху него родителите му не са упражнили
достатъчен родителски контрол и не са изпълнили родителския си дълг по неговото
възпитание.Ответниците като родители е следвало да упражняват
контрол върху непълнолетния,както и да положат всички необходими грижи за
неговото добро възпитание.Грижите на родителите относно въздържането на детето от вредоносни действия
се изразява в предварителни мерки,които те са длъжни да вземат.Това те не са направили и затова синът им е извършил и
престъплението,довело до тежкото увреждане на ищеца.Изводът на съда не може да бъде променен от показанията на свидетелите Ц.А. и И.Д..тъй
като доброто възпитание
не се презумира и,ако непълнолетният извърши противоправно деяние,което е инкриминирано като престъпление,то
това е илюстрация,че усилията на родителите не са дали резултат,а задълженията по
възпитанието,контрола и надзора не са изпълнени.На неизпълнен родителски дълг сочи и приложената по ДП №1327/2016 год. на РП-Враца /ДП590/2016 год. на
РУ-Враца/ справка от ДПС-гр.Враца (л.11),според която Т. се води на отчет още от
2013 год. и оттогава има и други противообществени прояви-факт, който е
известен на родителите му.
Родителите
отговарят за всички вредоносни деяния,а
не само за тези, които са станали в тяхно присъствие.Отговорността
на родителите не следва да се изключва
само поради отсъствието им от мястото,където е станало вредоносното
събитие,причинено от непълнолетното дете,защото
е безспорно,че те не
могат да го придружават винаги и навсякъде.
Предвид изложеното,съставът на Окръжен съд-Враца
намира,че претенцията за обезвреда и
срещу ответниците Г. Т.И. и П.Н.И. -родители на причинителя на
увреждането Т.Г.И.,е основателна и следва да се уважи при условията на чл.48,ал.1 ЗЗД в посочения по-горе размер от
100000.00 лева и спрямо тях при условията на солидарност,съгласно чл.122 ал.1 ЗЗД.
Съдът
намира,че не дължи ново произнасяне
по въведеното и от тези ответници възражение за съпричиняване с правно
основание чл.51,ал.2 ЗЗД,доколкото вече се е произнесъл по същото
възражение,въведено и от ответника Т.Г.И..
Върху
така определената като обезщетение сума се дължи и компенсаторна лихва,считано
от деня на причиняването на увреждането - 06.04.2016 год.,до окончателното му
заплащане. По разноските: С оглед изхода по спора,ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие по реда на чл.38,ал.2
във връзка с чл.38,ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата.Пълномощникът
на ищеца-адв.С.Г. *** е поискала да й се присъди адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от Закон за адвокатурата,защото
поетата от нея процесуална защита е безплатна.Това искане е основателно.Видно
от приложения договор за правна защита и съдействие от 15.08.2017 год.,сключен между адв.Г. и ищеца Н.,са уговорени
безплатно процесуално представителство и защита по настоящото дело на основание
чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата
/ЗА/, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска защита на лице,което е в
материално затруднение.Съгласно чл.38,ал.2 ЗА,когато е осъществена
безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза,ако насрещната страна дължи
разноски,както е в случая,адвокатът има право на възнаграждение,което съдът
определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 и
осъжда другата страна да го заплати. Това е възнаграждение,което при наличие на
законовите предпоставки се присъжда в полза на самия адвокат,оказал безплатната
помощ и съдействие и за да упражни адвокатът това свое право е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие,в който да
посочи,че договореното възнаграждение е безплатно на основание някоя от
хипотезите по чл.38,ал.1
ЗА,без да се нуждаят от доказване обстоятелствата,обосноваващи приложението
на съответната хипотеза,т.е. че лицето,спрямо което се осъществява безплатната
защита,има право на издръжка или е материално затруднено лице,роднина или
близък е на адвоката,или е друг юрист. Предвид изложеното,съдът намира,че
искането на адв.Г.,основано на разпоредбата на чл.38,ал.2 ЗА,е основателно и следва да се
уважи,като се присъди в полза на същата адвокатско възнаграждение в размер на 3530.00
лв.,платимо солидарно от ответниците и определено като размер на основание чл.36,ал.2
ЗА.
Разноски
в полза на ответниците,съответни на отхвърлената част от претенцията, не следва
да бъдат присъждани,предвид липсата на искания в тази насока.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса при условията на чл.83, ал.1,т.4 ГПК,поради
което ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят по сметка на
Окръжен съд-Враца държавна такса от 4000.00 лева-4% от цената на уважените
искове.Ответниците следва да заплатят и направените разноски за експертиза от
100.00 лева.
Предвид
горното и на основание чл.45,чл.53,чл.48,ал.1 и чл.122,ал.1 ЗЗД, Окръжен
съд-Враца
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.45 от ЗЗД солидарно Х.Г. ***,с
ЕГН********** и Т.Г. ***,с ЕГН**********,както и на основание чл.48, ал.1 от ЗЗД солидарно с Т.Г.И. неговите родители Г.Т.И.,сЕГН**********
и П.Н.И.,с ЕГН**********,*** да
заплатят на Н.П.Н. ***,с ЕГН********** сумата
от 100000.00 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди,изразяващи се във
физически и психически болки и страдания,които ищецът е претърпял,търпи и ще
търпи до края на живота си като следствие от причиненото му на 05/06.04.2016
год. от ответниците Х.Г.Х. и Т.Г.И. увреждане- руптура на
правото черво /ректума/ с абсцес
/нагнояване/ в малкия таз,ведно със законната лихва, считано от 06.04.2016 год.
до окончателното изплащане на обезщетението. ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.П.Н. ***,с ЕГН********** искове с правно основание чл.45 във връзка с чл.53 от ЗЗД и чл.48,ал.1 във връзка с чл.45 от ЗЗД в частта за сумата над 100000.00
лева до пълния заявен размер от 150000.00 лева,като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА
на основание чл.38,ал.2 от Закон за адвокатурата Х.Г. ***,с ЕГН**********,Т.Г. ***,с
ЕГН**********,Г.Т.И. ***,сЕГН********** и П.Н.И. ***,с ЕГН********** солидарно
да заплатят на адвокат С.Г.Г. ***,офис 311 адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на
3530.00(три хиляди петстотин и тридесет) лева. ОСЪЖДА Х.Г. ***,с ЕГН**********,Т.Г.
***,с ЕГН**********,Г.Т.И. ***,с ЕГН********** и П.Н.И. ***,с ЕГН**********
солидарно да заплатят по сметка на Окръжен съд сумата от 4100.00 (четири хиляди
и сто) лева-4000.00 лева държавна такса и 100.00 лева разноски за експертиза. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните. На
основание чл.39,ал.1 ГПК решението да бъде връчено на ищеца чрез неговия
пълномощник адв.С.Г. ***,на ответника Х.Г.Х.-чрез пълномощника му адв.Т.П. ***,а
на ответниците Т.Г.И.,Г.Т.И. и П.Н.И.-чрез пълномощника им адв.К.П. от САК.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: