Р Е Ш Е Н И Е №2296
13.12.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Невена Назарева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6262/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Измир Логистик“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, обл. Пловдив, ул. „Гергана“ №
2, представлявано от управителя Х.Р.Ю. против
Наказателно постановление № 36-0000397/18.09.2019 г., издадено от А.В.Г.– *** на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив, с което на основание чл.
96г, ал. 1, пр. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3 000 (три хиляди) лева за
нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за
неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.Я.,
който поддържа жалбата, взема становище, че от направеното описание на
вмененото на жалбоподателя нарушение не става ясно на кое точно изискване е
прието да не е отговарял назначеният на работа Б.Е.И. – дали се твърди, че той
не е преминал задължителния квалификационен курс или че не е притежавал
необходимата категория „С“ за управление на МПС. Поддържа още материалният
закон да не е приложен правилно при издаването на атакуваното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 64958/10.10.2019
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
наказателното постановление да е издадено в съответствие с материалния и с
процесуалния закон, а извършването на нарушението да е установено по безспорен
начин. С писмено становище с вх. № 68093/22.10.2019 г. моли наказателното
постановление да бъде потвърдено, като поддържа при издаването му да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на административното
нарушение от страна на жалбоподателя да се установява от събраните
доказателства. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Измир Логистик“ ЕООД, спрямо
което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е. от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 02.10.2019 г., установено от известието за доставяне
на препис от НП, а жалбата е подадена на 08.10.2019 г. чрез
административнонаказващия орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 04.02.2019 г. бил сключен трудов договор между
жалбоподателя „Измир Логистик“ ЕООД като работодател и Б.Е.И. като работник, по
силата на който последният бил назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил“
(международни превози).
На 07.08.2019 г. със Заповед № 99 на *** на Областен
отдел „АА“-Пловдив на свидетелите П.Т.Г. и С.К.М. било възложено да извършат
комплексна проверка на дейността на дружеството-жалбоподател „Измир Логистик“
ЕООД. В хода на проверката свидетелите извършили справка в електронната система
на Изпълнителна агенция „АА“, при която установили, че работникът Б.Е.И. бил
назначен на длъжността „шофьор товарен автомобил“ (международни превози), без
да имал издадена карта за квалификация на водача. При тези факти свидетелите
намерили, че работникът И. не отговарял на изискванията за квалификация на
водача.
На 26.08.2019 г. свид. М. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № 264651 против жалбоподателя „Измир
Логистик“ ЕООД, в присъствието на негов представител и на свид. Г.. Препис от
акта бил връчен срещу разписка на представителя на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П.Т.Г. и
С.К.М.. От тях се установява, че двамата са участвали в извършването на
комплексна проверка на дейността на жалбоподателя „Измир Логистик“ ЕООД, възложена
им със заповед на началника на Областния отдел „АА“ в Пловдив. Изяснява се още,
че в хода на проверката двамата установили, че работникът Б.Е.И. бил назначен
на длъжност водач на товарен автомобил, но без да притежавал издадена карта за квалификация
на водача. Последното обстоятелство и двамата свидетели изясняват, че са узнали
след извършена дистанционна справка в електронната система Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. От показанията на свидетелите М. и Г. се установява
и че преценката си дали даден водач е отговарял на изискванията за квалификация
на водача, двамата са правили в зависимост от обстоятелството дали този водач е
имал издадена карта за квалификация на водача или не. На показанията и на
двамата свидетели се дава вяра, като те са подробни, последователни, а и
взаимно кореспондиращи си и така служат и за своята взаимна проверка. В
показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено
са възприели в хода на извършената проверка. Не се установяват и основания, по
които те да се считат за заинтересовани или предубедени.
От трудов договор № **/*** г. между „Измир Логистик“
ЕООД и Б.Е.И. се установява, че жалбоподателят - в качеството си на
работодател, е назначил работникът И. на работа на датата 04.02.2019 г. и на
длъжност „шофьор товарен автомобил“.
От Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 864/20.05.2019
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лица,
което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбите на чл. 37,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 92, ал. 1 от ЗАвП.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
се установява, че жалбоподателят „Измир Логистик“ ЕООД е назначил на работа на
04.02.2019 г. работника Б.Е.И. на длъжност „шофьор товарен автомобил“
(международни превози). От показанията на свидетелите Г. и М. се изяснява и че
работникът И. е нямал издадена карта за квалификация на водача. При тези факти
се установява, че жалбоподателят „Измир Логистик“ ЕООД е назначил на работа
водача И. без последният да отговаря на изискванията за квалификация на водача.
Въпреки това съдът намира, че при издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения,
които влекат неговата незаконосъобразност и съставляват основание за неговата
отмяна. На първо място настоящият състав приема, че е допуснато нарушение по
чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, регламентиращ задължение за посочване в НП на
законните разпоредби, които са били нарушени. Вмененото на жалбоподателя
административно нарушение е било квалифицирано като нарушение по чл. 96г, ал.
1, пр. 1 ЗАвП, гласящ, че който назначи на работа водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени със ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3 000 лева. От фактическа страна е прието, че
назначеният на работа като водач на товарен автомобил Б.Е.И. не е отговарял на
изискването за квалификация на водача. Налице е погрешна правна квалификация,
тъй като разпоредбата на чл. 96г ал. 1, пр. 1 ЗАвП е санкционна. Самото
материалноправно задължение за лицензираните превозвачи да осъществяват превози
на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача, е нормативно регламентирано с разпоредбата на чл. 7б,
ал. 1 ЗАвП, което се явява и нарушеното правило за поведение в случая.
Следващата се административна санкция в зависимост от формата на неизпълнение
на това задължение са обстоятелствата, разписани в разпоредбата на чл. 96г, ал.
1, пр. 1 ЗАвП.
Дори и да се приеме, че нарушената норма е именно
приложената от АНО по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвП, то би било налице непълна
правна квалификация. Това е така, защото видно от съдържанието на разпоредбата
по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвП, същата е бланкетна – препраща към съдържанието на
конкретни изисквания за назначаването на водачите, регламентирани със ЗАвП и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Следователно, за да има ясно предявено
административно обвинение, е трябвало да се направи привръзка при правната
квалификация на деянието с конкретната разпоредба, която определя задължение
назначаваните водачи да отговарят на изискванията за квалификация на водача. В
случая това не е сторено. В съдебната практика е трайно изяснено, че в рамките
на административнонаказателното производство следва да се установи проявлението
в обективната действителност на посочените
в хипотезата на нарушената правна норма признаци на нарушението (така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. №
3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив). В приетата от АНО за
нарушена разпоредба – чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвП, никъде не е посочено, че
назначаваните водачи трябва да отговарят конкретно на изискването за
квалификация на водача. Вместо това е въведено общото и абстрактно задължение
водачите да отговарят на всички
изисквания, определени със ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Да се приеме, че не е необходимо да се направи привръзка към
конкретната правна норма, въвеждаща задължението водачите да отговарят на
изискването за квалификация на водача, би означавало че сама по себе си
разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвП би могла да послужи като правна
квалификация при нарушаването на всяко едно изискване към водачите, определено
със ЗАвП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Така например
неясно остава с какво би била по-различна правната квалификация на нарушението,
когато например водачът не отговаря на изискването за психологическа годност,
което би било напълно различно административно нарушение. Без надлежно
запълване на бланкета по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАвП не ще е спазено и
изискването в хода на процеса да се установяват тези обстоятелства, които са
описани в хипотезата на приетата за нарушена правна норма. Препращането към
конкретна правна норма от ЗАвП или подзаконовите нормативни актове по
прилагането му е установено и с оглед преценката за съставомерност на
конкретното деяние. Последното ще бъде административно нарушение само ако
конкретното изискване, на което е прието да не е отговарял водачът, е
определено със ЗАвП или с подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Именно за да се прецени дали неспазеното изискване е уредено в някой от тези
нормативни актове, е необходимо при квалифицирането на нарушението да се
направи препращане към съответната разпоредба, която е въвела неизпълненото
изискване.
С посочването на приетата като нарушена законова норма
се довежда до знанието на наказания субект защо и на какво основание
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна административна
санкция. Правилното правно квалифициране прави възможен и контрола за
законосъобразност на НП, който съдът е длъжен да упражни при обжалването му
пред съд (така Решение № 1966 от
23.10.2015 г. по к.а.н.д. № 1775/2015 г. на Административен съд – Пловдив).
В посоченото съдебно решение на касационната инстанция е формиран и изводът, че
непосочването на нарушените законови разпоредби, неправилната правна
квалификация или противоречието между квалификацията в АУАН и НП съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на наказателното
постановление, които постановки изцяло се споделят и от настоящия съдебен
състав.
На следващо място настоящият съдът намира, че е налице
и друго, самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП – поради допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
като в нарушение на изискванията към задължителните реквизити на АУАН и НП
липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Вмененото на жалбоподателя деяние е било описано от фактическа
страна като назначаване на работа на работник, който не отговарял на
изискванията за квалификация на водача. Правните норми, описващи състава на
административното нарушение, си служат с общи и абстрактни правни понятия, за
да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се
осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати.
Задължение на актосъставителя и на административнонаказващия орган е да запълнят
тези общи понятия с твърдения за конкретни факти от обективната действителност,
индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В конкретния случай
настоящият състав приема, че това изискване не е изпълнено при описанието на
процесното деяние. Това е така, защото посочването в обстоятелствената част на
НП, че работникът Б.Е.И. „не отговаря на изискването за квалификация на водача“
не представлява твърдение за конкретен факт, а правна квалификация. Това е
правен извод, който е направен въз основа на съобразяването на определени факти
от обективната действителност – в случая от показанията на свидетелите М. и Г.
се установи, че преценката си дали даден водач отговаря на изискванията за
квалификация на водача или не, те са правили след проверка дали той има
издадена карта за квалификация на водача, като в случаите, когато няма издадена
такава карта, свидетелите са приемали, че съответният водач не отговарял на
изискванията за квалификация на водача. Следователно релевантният факт, който
подлежи на установяване в процеса, е дали водачът Б.Е.И. е имал издадена карта
за квалификация на водача. Едва след изясняването на това обстоятелство може да
се направи преценка и за това дали от правна страна този водач е отговарял на
изискването за квалификация на водача. Този факт обаче – липсата на издадена
карта за квалификация, не е намерил място при описанието на нарушението нито в
АУАН, нито в НП. Вместо това наказаният е поставен в положението да се брани
директно срещу един правен извод. Този незаконосъобразен подход на наказващия
орган съществено е нарушил и ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй
като за да се брани срещу това неясно обвинение, той може единствено да
предполага какви факти трябва да оборва, за да докаже насрещното си твърдение. Съгласно
разпоредбата на чл. 7б, ал. 7 ЗАвП изискването за квалификация на водача е
изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в
курсове за обучение, и е положил успешно изпит. От своя страна в показанията си
в хода на въззивното съдебно следствие и двамата свидетели, участвали при
извършването на проверката – М. и Г., изясниха, че обстоятелството, което те са
изследвали и преценявали, е дали работникът е имал издадена карта за
квалификация на водача. Следователно основателно се явява възражението на
жалбоподателя, че напълно неясно остава дали се твърди, че работникът Б.Е.И. не
е посещавал курсовете за обучение по чл. 7б, ал. 7 ЗАвП или че не е положил
успешно следващия се изпит, или пък че не е имал издадена карта за квалификация
на водача. Това са все твърдения за различни факта и кой от тях е поставен в
основата на административното обвинение, е трябвало да бъде доведено до
знанието на жалбоподателя още при съставянето на АУАН. Последният представлява
акта, който трябва да очертае предмета на доказване в хода на целия
административнонаказателен процес. Като не са били предявени твърдения за
конкретни факти, а директно правни изводи, освен че е било нарушено правото на
защита на наказаното лице, това изначално е внесло и неяснота в предмета на
доказване по делото. Недопустимо е за пръв път с НП или с въззивното съдебно
решение на жалбоподателя да се предявяват нови факти относно съставомерни
обстоятелства, по които обаче досега той не се е защитавал. При съставянето на
АУАН актосъставителят се е задоволил просто да препише част от законовата
разпоредба, като посочи и дата, място на сключването на трудовия договор и
индивидуализиращите белези на страните по него. От своя страна административнонаказващият
орган напълно безкритично е пренесъл този порок в съдържанието на НП, поради
което последното е било опорочено до степен на своята незаконосъобразност. При
прегледа на съдебната практика също се установява, че в случаите, когато за
такъв вид нарушения наказателното постановление е било намерено за
законосъобразно, то в обстоятелствената му част се е съдържало и твърдение, че
водачът е нямал издадена карта за квалификация на водача или че същата е била с
изтекъл срок на валидност към датата на проверката. Досежно назначаването на
работника Б.Е.И. обстоятелството, че същият е нямал издадена карта за
квалификация на водача, беше установена за пръв път едва във въззивното съдебно
производство и без досега на наказания да е било предявено такова фактическо
обвинение и той да се е бранил срещу тези факти.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
категорично несподелим е доводът на АНО в постъпилото писмено становище по
делото, че нарушението било извършено чрез бездействие (лист 9 от делото), след
като вмененото на жалбоподателя деяние е за негово активно поведение –
назначаване на работа на лице, което не отговаря на определени изисквания (за
квалификация на водача). И при вземането на становище по въпросите, интересуващи
настоящото производство, АНО е подходил формално и повърхностно, без да се
съобразят конкретните обстоятелства, което не следва да се толерира, тъй като с
издаваните административни актове от наказващия орган пряко се засяга
имуществената сфера на административнонаказателно отговорните лица.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намери жалбата за основателна, а атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения, които неоправдано са ограничили правото на защита на жалбоподателя и
не могат да бъдат санирани едва в съдебното производство по обжалване на
издаденото наказателно постановление, поради което то трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000397/18.09.2019
г., издадено от А.В.Г.– *** на Областен отдел „Автомобилна
администрация“-Пловдив, с което на „ИЗМИР ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Браниполе, обл. Пловдив, ул. „Гергана“ № 2,
представлявано от управителя Х.Р.Ю., ЕГН: ********** на основание чл. 96г, ал.
1, пр. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от
Закона за автомобилните превози.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ