Определение по дело №51372/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 април 2025 г.
Съдия: Силвия Петрова Николова
Дело: 20241110151372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16925
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110151372 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от В. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „.....“ № 18,
вх. А, ет. 9, ап. 42, с ЛК ...., на 23.08.2023г. от МВР-София чрез адвокат .... – САК срещу
"....., със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "....." 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център ".....", представлявано от .... – изпълнителен директор и ".....,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "....." № 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център ".....", представлявано от ..... – управител искане за осъждане
на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във
връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "....., със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "....." 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "....." да
заплати на В. С. А., ЕГН: ********** сума в размер на 50 лв. като частичен иск от 2108.16
лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до датата на окончателно заплащане кумулативно обективно съединен с иск
за осъждане на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
ответника "....., със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул.
"....." 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "....." да заплати на В. С. А., ЕГН: ********** сума
в размер на 50 лв. като частичен иск от 6498.24 лв., представляваща недължимо платени
суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на
окончателно заплащане.
Твърди, че на 05.01.2023г. между ищеца и ответното дружество "....." ЕАД е сключен договор
за потребителски кредит № 2701805 / 05.01.2023г., за сумата от 4500 лв. за срок от 24 месеца.
Посочените в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 48.21%, годишен
лихвен процент 40%. В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит е предвидено
приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита.
Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1
1
са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в ал.
2 на чл. 4 е предвидена санкция за потребителя при непредоставяне на обезпечение, която се
изразява в неодобряване на заявлението от "....." АД и непораждане на действие на договора
между "....." и кредитополучателя.
Предвид обстоятелството, че задълженията по договора за кредит са предсрочно погасени
на 14.02.2023г., т.е. потребителят е използвал заемната сума за период от 1 месец и 1
седмица, същият е заплатил по двата договора сума в общ размер на 5381.21 лв.
Плащанията са извършени на 4 транша на 14.02.2023, както следва: На 14.02.2023 е
заплатена сума в размер на 34.26 лв. На 14.02.2023 е заплатена сума в размер на 21 лв. На
14.02.2023 е заплатена сума в размер на 3325.95 лв. На 14.02.2023 е заплатена сума в размер
на 2000 лв.
Така посоченият договор твърди да е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.
26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и
на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Аргументите ми за това са следните: 1. Процесният
договор за кредит е бил сключен в нарушение на правилата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Наред с
изложеното счита, че процесният договор е сключен в разрез с правилата за форма на
договора за кредит, в същия липсват волеизявленията на страните, както и не отговаря и на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и
Закона за потребителския кредит). Договорът не е сключен нито на хартия, нито на „друг
траен носител“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в същия липсват както саморъчни, така
и електронни подписи. Соченото обстоятелство води нищожността на целия договор на
основание чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК. Процесният договор за кредит е бил
недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК.Липсвало посочване на останалите компоненти от
лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се
формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при
изчисляванет
В тази връзка счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР (въпреки че
го е включил в погасителния си план). При условие, че същото беше включено,
действителният ГПР би възлизал на повече от 150 %. Ето защо счита, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като
цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР,
приложим в отношенията по договора. С тези си действия кредиторът е заобиколил
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника .Договорът за
потребителски кредит е нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за
заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. р. В тази връзка
недействителността на уговорката относно договорната лихва водила до нищожност и на
2
целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 22 от ЗПК/ Клаузата на чл. 4
от Договора е нищожна и самостоятелно основа Счита, че клаузата на чл. 4 от процесния
договор за кредит е неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП .
Счита, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание
чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Аргументите за това са следните: 1. Договорът за
предоставяне на поръчителство също е сключен в нарушение на правилата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Същият е сключен в разрез с
правилата за форма на договора, в него липсват волеизявленията на страните, както и не
отговаря и на изискванията на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит. 2. Договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са
спазени изискванията на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на
основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави
съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Според постоянната практика 7 на ВКС противоречие с
добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено
етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е
изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право Договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и
заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК Договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗДД поради липса на
основание /кауза/. П Клаузите на договора за предоставяне на поръчителство нарушават
изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал.
1 от ЗЗП. Така посочените клаузи противоречат на добрите нрави и добрите търговски
практики
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В тази връзка ищецът счита, че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество ".....“ ЕАД на
основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
сумата от 50 лв., като частичен иск от 2108.16 лв., представляваща разликата между
заплатената по кредита сума и чистата стойност на кредита, възлизаща на 4500 лв.
Предявява и иск срещу ответното дружество "Ай Тръст" ЕООД на основание чл. 26 от ЗЗД и
чл. 146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв. като частичен
иск от 6498.24 лв., представляващи заплатени суми по нищожен договор за предоставяне на
поръчителство.
Ответниците по иска, оспорват в срока за отговор същия, като твърдят да не са налице
твърдените от ищеца пороци, не оспорват да са сключени сочените от ищеца договори, н о с
различно от посоченото в искова молба съдържание, като твърди ГЛП 35.48 % , а не 40
3
.00%, ГПР - правилни я да е 41.86 % а не 48.21 % , както и че сумата, която общо е следвало
да бъде върната да е определена в размер на 6394,97, а не 6608.16 както и да са
предоставяли кредит и да са получили сумите посочени от ищеца като платени в искова
молба, но в размер само на 50 лв., твърдят обаче да има основание да задържат сумите.
По предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу двамата ответници по
отделно: в тежест на ищеца е да установи, че сумите, които се претендират да бъдат върнати
са постъпили в патримониума на ответниците за всеки иск по - отделно , като в тежест на
ответниците е да докакажат основание да получат и да задържат сумите.
Указва на страните, че двата процесни договора ще бъдат разгледани за неравноправни
клаузи, като в тежест на ответниците е да докажат наличие на индивидуална договореност
между страните.
Указва на ответниците , че не са представили доказателства за наличието на основание да
задържат сумите - наличие валиден на договор сключен по реда на ЗПФУР ЗЕДЕУУ, като
доколкото в тежест на ответниците да докажат основанието, на което са получили сумата,
съдът оставя без уважение искане на ищеца да задължи ответниците да представят самите
договори, като това е в тяхна тежест, на същите им е указано последното, а дали ще го
представят или не е основание за уважаване или отхвърляне на иска. ( по искане по т. 1 и т. 4
от Док. искания на ИМ).
Оставя без уважение искане за представяне на справка за плащания, като плащането или не
на посочените суми е в тежест на ищеца, като не следва да се прехвърля последната към
ответника, като дава възможност на ищеца да направи доказателствени искания за доказване
плащането на сумите в 1 съдебно заседание или (по - рано за процесуална икономия).



ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2025. от 10:15ч., за
която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА ПРЕДСТАВЕНИТЕ С ИСКВОА МОЛБА И С ОТГОВОР Документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца, като дава възможност на
ищеца да направи доказателствени искания за доказване плащането на сумите в 1 съдебно
заседание или (по - рано за процесуална икономия).
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по главния иск -
и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5