Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 12.11..2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Галина Стефанова
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело
№ 1301 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба депозирана от К.Б.Б., ЕГН **********, срещу Решение
№ 2269/23.05.2019 г., постановено по гр.д. № 18627/2018 г. на ВРС, с което СЕ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Б.Б., ЕГН **********,
срещу Б.Б.И., ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да заплаща на ищеца,
който е пълнолетен и учи редовно в учебно заведение, месечна издръжка в размер
на 400,00 лева, с падеж 1-во число на месеца за който е дължима, считано от
датата на предявяване на иска в съда – 10.12.2018 г, докато учи, или до
навършване на 25 годишна възраст, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Б.Б., ЕГН **********, срещу Б.Б.И., ЕГН ********** иск за
осъждане на ответника да заплати сумата от 3212,90 лв., представляваща издръжка
за минало време, считано от 01.04.2018 г. до датата на завеждане на исковата
молба - 10.12.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 10.12.2018 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства и не е
събрал всички поискани и допустими такива.
Твърди се,
че изводите на съда са неправилни и счита, че без доказателства относно
доходите на ответника, съдът е направил необоснован извод, че същият не
притежава финансови възможности да заплаща издръжка и тя би съставлявала
съществено затруднение за него. Твърди, че по делото са ангажирани писмени и
гласни доказателства относно необходимите средства за издръжка на ищеца като е
направено искане за приемане като доказателство по делото на представение с
въззивната жалба доказателства – касови бонове за нощувка и билет Варна-София.
Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което предявеният искове да се уважат.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор, чрез особения
представител, в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционното решение и се
присъдят разноски.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение, в частта в която е отхвърлен иска за
минало време- за една година преди
предявяване на иска ,поради което и в тази част съдебното решение в тази част следва да се потвърди . Настоящият въззивен състав приема,че за посочения период липсват
доказателства относно действителната нужда на ищеца от издръжка и размерът й,
още повече,че част от претендирания период съвпада и с част от лятната ваканция
и не са правени разходи във връзка с обучението на ищеца.
По отношение
претендираната издръжка за бъдеще време, следва да се посочи ,че :
Производството
по делото е образувано по предявен от К.Б.Б., ЕГН ********** срещу Б.Б.И., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 144 СК за осъждане на ответника да заплаща на ищеца
месечна издръжка в размер на 400,00 лева, с падеж 1-во число на месеца за който
е дължима, считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.12.2018 г,
докато учи, или до навършване на 25 годишна възраст.
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца,който е навършил
пълнолетие / на 21.03.2018 год/, но все още
продължава своето обучение. Към момента на депозиране на
исковата молба е ученик в Националното училище по изкуствата „Добри
Христов" - Варна, специалност „Народни инструменти (тамбура)" за
професия „музикант-инструменталист", като съответно - през 2017-2018
учебна година е ученик в 11 клас, а през 2018-2019 учебна година е ученик в 12
клас. През последните две години участва в платена театрална школа. Таксите
поема изключително и само неговата майка. Също така при участието си в различни
конкурси, свързани с професионалното му развитие, таксите за правоучастие,
пътните и др. разходи винаги е поемала само майката на ищеца.
Към момента на разглеждане на производството пред въззивната инстанция е
студент в софийския университет.
Твърди, че
баща му не е участвал нито морално присъствие, нито със средства в издръжката му. В училището, в което е учил
на практика е целодневно обучение, като му се е
налагало да си помага и с
частни уроци, за да повиши подготовката си, в това число и за кандидатстване
във висше учебно заведение, както и да развие талантите си.
Предстояли са му матури,
за които също се налага да се подготви с допълнителни частни уроци,както и подготовка за абитуриентска вечер, кандидатстване във
висши учебни заведения, което предполага и извънредни разходи, извън обичайните
такива.
Поради
тази си ангажираност не може да работи, нито има имущество, от което да може да
се издържа. Живее заедно с майка си, от която
получава издръжка и която покрива всички негови разходи, но средствата, които
получава от майка си не са достатъчни да покрива разходите по обучението си.
Ответникът
е в трудоспособна възраст, има възможност да реализира доходи от допълнителен
труд и за него не би било особено затруднение за него да й дава издръжка в
размер на 400 лв. месечно.
Ответникът
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, чрез назначения
особен представител е подал писмен отговор, с който оспорва основателността
на иска за издръжка.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че ищецът К.Б.Б.
е син на ответника.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищецът продължава
обучението си след навършване на пълнолетие и не работи. Не са
ангажирани доказателства ищецът да получава доходи от имущество.
Издръжката
по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете не е безусловна. Нужно е от една
страна, навършилите пълнолетие учащи деца да не могат сами да си осигурят
необходимата им издръжка от доходите си или от използване на имуществото си и
от друга страна, родителят да може да я дава без особени затруднения.
Съгласно постоянната практика на съдилищата, родителят дължи издръжка на пълнолетен, тогава,
когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът получава пенсия
посочените в удостоверението размери, като за юни – август 2019
година пенсията е била увеличена от 880,63 лв на 930,83 лв . Липсват
доказателства,че родителят страда от заболяване .
След като
ответникът получава доходи над минималните за страната, не страда от
заболявания изискващи специално лечение,
настоящият въззивен състав приема, че даването на издръжка не би създало особени
затруднения за него, още повече че
ответникът притежава и имот в
землището на гр. Аксаково..
С оглед възрастта на ищеца и ответника, с оглед обстоятелството,че ищецът би могъл да полага
труд в програмите на заетост на младите хора,
съдът намира,че ответникът може да заплаща без затрудение сумата от 150
лв, месечна издръжка,считано от предявяване на иска до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване .
С оглед изложеното, в тази част решението на ВРС следва да се отмени и
вместо него да се постанови друго,с което да се осъди ответника да заплаща в
полза на К.Б.Б. месечна издръжка в размер на 150 лв,считано от предявяване на
иска
С оглед изхода на
правния спор пред настоящата инстанция, на въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 300 . лв, съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 2269/23.05.2019
г., постановено по гр.д. № 18627/2018 г. на ВРС, в частта с което СЕ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Б.Б., ЕГН **********,
срещу Б.Б.И., ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да заплаща на ищеца,
който е пълнолетен и учи редовно в учебно заведение, месечна издръжка в размер
на 400,00 лева, с падеж 1-во число на месеца за който е дължима, считано от
датата на предявяване на иска в съда – 10.12.2018 г, докато учи, или до
навършване на 25 годишна възраст, като неоснователен.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Б.Б.И., ЕГН **********
иск да заплаща на К.Б.Б., ЕГН **********, който е пълнолетен и учи редовно в
учебно заведение, месечна издръжка в размер на 150 лева, с падеж 1-во число на месеца за който е
дължима, считано от датата на предявяване на иска в съда – 10.12.2018 г, докато
учи, или до навършване на 25 годишна възраст, като отхвърля иска за разликата над 150 лв
до 400 лв, като неоснователен
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 2269/23.05.2019
г., постановено по гр.д. № 18627/2018 г. на ВРС, в частта с което СЕ ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Б.Б., ЕГН **********, срещу Б.Б.И., ЕГН ********** иск за
осъждане на ответника да заплати сумата от 3212,90 лв., представляваща издръжка
за минало време, считано от 01.04.2018 г. до датата на завеждане на исковата
молба - 10.12.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 10.12.2018 г. до окончателното й изплащане,
като неоснователен
ОСЪЖДА Б.Б.И., ЕГН ********** да заплати на К.Б.Б., ЕГН **********, сумата от 300 лв,представляваща стойността на направените пред настоящата
инстанция разноски по делото
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване пред ВКС .
Председател: Членове:1. 2.