Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Д въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на тридесети
юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 11892 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 94851 от 16.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 19618/2018 г., по описа на СРС, 55-ти състав, е
признато за установено по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от Т.С.
ЕАД против Н.П.Л. искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка
с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.П.Л. дължи в полза на „Т.С.” ЕАД
суми, както следва: 1/ сумата от 214,51 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. – 30.04.2017 г. до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 22, находящ
се в гр. София, ж.к. *********, ведно със законната лихва върху тази сумата,
считано от 18.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 27,08
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. до топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. ********, ведно със законната
лихва върху тази сумата, считано от 18.12.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане; 3/ сумата от 27,08 лева, представляваща лихва за забава за периода
16.09.2015 г. – 06.12.2017 г., дължима върху главницата за доставена топлинна
енергия; 4/ сумата от 11,27 лева, представляваща лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 06.12.2017
г., дължима върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по
ч.гр.д. № 87899/2017 по описа на СРС, ГО, 55-ти състав.
С решението и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Н.П.Л. е осъдена да заплати в полза на „Т.С.” ЕАД сумата от 350,00
лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производства пред СРС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
В срока по чл.259, ал. 1 от ГПК от
името на ответницата Н.П.Л., чрез адвокат Г.В. е депозирана въззивна жалба с
вх. № 5100291/11.06.2019г. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е
признато за установено по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от Т.С.
ЕАД против Н.П.Л. искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с
чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.П.Л. дължи в полза на „Т.С.” ЕАД суми,
както следва: 1/ сумата от 214,51 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. – 30.04.2017 г. до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 22, находящ
се в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва върху тази сумата,
считано от 18.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 27,08
лева, представляваща лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 06.12.2017 г.,
дължима върху главницата за доставена топлинна енергия.
В жалбата се излагат съображения, че
първоинстанционният съд не се е съобразил с представените от ищеца и от третото
лице – помагач писмени доказателства. В тази връзка се сочи, че от
представеното по делото извлечение от сметки по месеци за процесния период за
абонатен № 122750 е видно, че за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., предвид
отчетените показания от третото лице, сумата от 214,90 лева е посочена като сума
за получаване от потребителя, а не като дължима такава.
Моли се отмяна на решението в
обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 263,
ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т.С. ЕАД и третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД не
са депозирали становище по изложеното във въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран на 18.12.2017 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е
поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу лицето на за следните суми: 1/ сумата от 1949,72 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. до топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната
лихва върху тази сумата, считано от 18.12.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане; 2/ сумата от 62,58 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. до топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със
законната лихва върху тази сумата, считано от 18.12.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане; 3/ сумата от 270,76 лева, представляваща лихва за забава за
периода 16.09.2015 г. – 06.12.2017 г., дължима върху главницата за доставена
топлинна енергия; 4/ сумата от 11,27 лева, представляваща лихва за забава за
периода 16.09.2015 г. – 06.12.2017 г., дължима върху главницата за стойността
на услугата дялово разпределение.
На 29.12.2017 г. е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа
на заявлението ч.гр.д. № 87899/2017 г., по описа на СРС, 55 състав, с която е
разпоредено Н.П.Л. да заплати на „Т.С.“ ЕАД посочените в заявлението суми,
както и разноските по делото.
Издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена лично на Н.П.Л. на 19.01.2018
г., като в законоустановения срок същата е депозирала възражение по реда на чл.
414 ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК
първоинстанционният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за
установяване на вземанията си в едномесечен срок от получаване на препис от
разпореждането на съда. В указания срок
и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу Н.П.Л. за
претендираните в заявлението суми.
С молба от 14.03.2018 г. Н.П.Л. е
заявила, че не оспорва претенциите за главница за доставена топлинна енергия в
размер на 1735,21 лева и за лихва за забава върху вземането за топлинна енергия
за сумата от 243,68 лева, като оттегля възражението си в тези части.
В исковата си молба ищецът „Т.С.“
ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответницата Н.П.Л.. Поддържа, че
ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период
са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004
г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответницата е депозиран отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Поддържа се, че доколкото с молба от 14.03.2018 г.
е оттеглила възражението си срещу претенциите за главница за доставена топлинна
енергия в размер на 1735,21 лева и за лихва за забава върху вземането за
топлинна енергия за сумата от 243,68 лева, то предявяването на иск за тези суми
е недопустимо, предвид наличието на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в тази част. Изрично се заявява, че
ответницата не оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода и
счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за процесния период.
Изрично се заявява, че ответницата не оспорва, че не е заплатила сумите предмет
на иска, в частта, в която възражението не е оттеглено. Възразява се, че
ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия през процесния
период за топлоснабдения имот.
С определение от 29.10.2018 г.
постановено по гр. д. № 19618/2018 г. по описа на СРС, ГО, 55-ти състав,
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по предявените от Т.С.
ЕАД срещу Н.П.Л. за сумите от 1735,21 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия в топлоснабдения имот през процесния период и 243,68 лева,
представляваща лихва за забава лихва върху вземането за топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. –
06.12.2017 г., като недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по
наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира
постановеното от СРС, 55-ти състав, решение за валидно и допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част, въззивният съдебен състав намира следното:
Предявени са искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124
от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода,
както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявения иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на
топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на топлинна енергия,
обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия
период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител
на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при
множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал.
1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично
известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани
жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на
заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на
писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното
право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно
решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ -
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно
право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е
установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия.
"Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По делото приета и не е оспорена от ответницата
молба-декларация от 05.09.2001 г., адресирана до „Т.С.“ ЕАД, от която се
установява, че от страна на ответника Н.П.Л. е отправено искане до ищцовото
дружество за откриване на партида на нейно име за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. *******, в което е
изрично заявено, че Н.П.Л. желае да бъде открита партида на нейно име. С
подаването на молба-декларация от 05.09.2001 г., адресирана до „Т.С.“ ЕАД, т.е
преди началото на исковия период, ответницата Н.П.Л. е заявила желанието си за
откриване на партида за целия топлоснабден имот единствено на нейно име, като е
посочила, че имотът ще се ползва за задоволяване жилищните нужди на нея и
семейството ѝ, поради което настоящият състав приема, че Н.П.Л. е заявила
пред ищцовото дружество, че ще отговаря за заплащането на стойността на
доставената до процесното жилище топлинна енергия след 05.09.2001 г. (датата на
подаване на молбата-декларация). В конкретния случай, съгласно
молба-декларация, чиято автентичност не е оборена по делото, Н.П.Л. е отправила
искане цялата енергия доставена до имота да се заплаща от нея. При така
възприето и като съобрази молбата-декларация на ответника Н.М.от 05.09.2001 г.,
и обстоятелство, че ищецът е открил партида именно на нейно име за целия имот
въз основа на това заявление, то въззивната инстанция приема, че по делото е
установено, че ответницата Н.П.Л. е заявила пред „Т.С.“ ЕАД, че тя ще ползва
имота и ще заплаща енергията, ищецът се е съгласил със същото и е открил
партидата за имота само на нейно име, поради което и съдът приема, че след 05.09.2001
г., т.е за исковия период ответницата Н.П.Л. е следвало да отговаря за
заплащането на цялото количество потребена енергия в имота.
Молбата за откриване на партида от Н.П.Л.
и откриването на такава на нейно име от страна на ищеца установяват, че между Н.П.Л.
и ищеца е постигнато съгласие и е сключен договор за доставка на топлинна
енергия в имота.
От установените по-горе обстоятелства
се налага извод, че през процесния период ответникът Н.П.Л. е била клиент на
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ представляващ апартамент №
22, находящ се в гр. София, ж.к. ******* по сключен с ищцовото дружество
договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
В тази връзка неоснователни се
явяват възраженията на ответницата, че от събраните по делото доказателства не
се установява, че същата е имала качеството клиент на топлинна енергия за
топлоснабдения имот през процесния период.
Видно от заявеното в отговора на
исковата ответницата не оспорва размера на начислената топлинна енергия за
периода и счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за процесния
период. Следователно се налага извод, че ищцовото дружество е доставило в
процесния топлоснабден имот топлинна енергия в количеството заявено с исковата
молба, което възлиза именно на сумата претендирана от ищеца.
Възражението, че първоинстанционният съд не се е
съобразил с представените от ищеца и от третото лице – помагач писмени
доказателства, като не е отчел, че от представеното по делото извлечение от
сметки по месеци за процесния период за абонатен № 122750 е видно, че за периода
01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., предвид отчетените показания от третото лице,
сумата от 214,90 лева е посочена като сума за получаване от потребителя, а не
като дължима такава, настоящият съдебен състав намира за преклудирано,
доколкото се прави за първи път едва с въззивната жалба. В тази връзка следва
да бъде посочено, че в първоинстанционното производство ответницата не е
оспорвала размера на начислената топлинна енергия и че същия отговаря именно на
доставеното в топлоснабдения имот през процесния период количество топлинна
енергия. Независимо от обстоятелството, че възражението е преклудирано,
настоящият съдебен състав намира, че дори да беше допустимо разглеждането му от
въззивния съд, същото се явява неоснователно, доколкото от събраните по делото писмени
доказателства, а именно съобщения към фактури и кредитни известия се
установява, че сумата е дължима от ответницата, а не подлежи на възстановяване.
Отделно от горното обстоятелство, ответницата в отговора си на исковата молба
изрично посочва, че не спори по размера на начислената топлинна енергия за
топлоснабдения имот през процесния периода, а единствено оспорва да е имала
качеството клиент на топлинна енергия.
Предвид всичко гореизложено
предявеният по реда на чл. 422 ГПК от Т.С. ЕАД против Н.П.Л. иск с правно
основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 149 от ЗЕ за сумата от
214,51 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. до
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. *******
се явява основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.
По отношение на претенцията с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 27,08 лева, представляваща лихва за забава
за периода 16.09.2015 г. – 06.12.2017 г., дължима върху главницата за доставена
топлинна енергия, във въззивната жалба не са изложени доводи за неправилност на
обжалваното решение, поради което с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК и
липсата на нарушение на императивните
правни норми от първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази му обжалвана
част.
Решение № 94851 от 16.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 19618/2018 г., по описа на СРС, 55-ти състав в
необжалваните част е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС има въззиваемата страна Т.С.
ЕАД.
*** ЕАД е
депозирана молба от 29.06.2020 г., с която се прави искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
Настоящият
съдебен състав намира, че в полза на въззиваемата страна Т.С. ЕАД не се дължат
разноски, тъй като видно от документите по делото от страна на последната не е
депозиран отговор на въззивната жалба, като същевременно процесуален
представител на дружеството не се е явил и не е взел участие в проведеното по
делото открито съдебно заседание. Видно от молбата със същата не е взето
становище по съществото на спора или по изложените във въззивната жалба
твърдения. Предвид горното и доколкото по отношение на въззиваемата страна Т.С.
ЕАД се установи, че не е осъществено процесуално представителство в
производството пред СГС, което да обоснове дължимост на възнаграждение за
юрисконсулт, то в полза на същата не следва да бъдат присъждани разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
Третото лице
помагач, конституирано на страната на ищеца не е направило разноски и такива не
му се следват.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94851 от 16.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 19618/2018 г., по описа на СРС, 55-ти състав в
обжалваната част, с която е признато за установено по предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от Т.С. ЕАД против Н.П.Л. искове с правно
основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.П.Л. дължи в полза на „Т.С.” ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от
214,51 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. до
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. *******,
ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от 18.12.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане и 2/ сумата от 27,08 лева, представляваща лихва
за забава за периода 16.09.2015 г. – 06.12.2017 г., дължима върху главницата за
доставена топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 87899/2017 по описа на СРС, ГО,
55-ти състав.
Решение № 94851
от 16.04.2019 г., постановено по гр. д. № 19618/2018 г., по описа на СРС, 55-ти
състав в необжалваните части е влязло в сила.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.