№ 1068
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110209498 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.
Я. Г. (чрез процесуален представител) срещу НП № 19-4332-004216 от 13.03.2019 г.,
издадено от ГВБ., началник група към ОПП – СДВР, с което за нарушения, квалифицирани
по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, на въззивничката
(жалбоподателката) на основание съответно чл. 185 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева – за първото нарушение (по
пункт 1 от НП) - и глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 месеца – за второто нарушение (по пункт 2 от НП). Изрично следва да се посочи,
че процесната жалба е депозирана по електронна поща на 19.04.2021 г., видно от
съответната разпечатка, а не на 20.04.2021 г., когато е препратена от едно звено на МВР на
друго, като датата 19.04.2021 г. се явява точно седмият ден от започналия да тече на датата,
следваща тази на връчването на преписа от НП на нарушителката (което връчване се е
случило на 12.04.2021 г., видно от съответната разписка) срок за обжалване (съгласно
актуалната към месец април 2021 г. уредба по чл. 59 от ЗАНН), който поради това се явява
спазен. От страна на жалбоподателката се иска отмяна на НП и присъждане на разноски,
като се твърди изтичане на срок по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, както и (очевидно) че е изтекъл
срок по чл. 81, ал. 3 от НК, а също и неизпълнение на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г.; самата жалбоподателка дава обяснения пред съда, в които твърди фактическа
обстановка, съществено различаваща се от тази по АУАН и НП. Административно-
наказващият орган не взема отношение.
По делото се установява следната релевантна фактическа обстановка:
1
На 28.01.2019 г. около 15:15 часа в гр. София жалбоподателката управлявала посочения в
НП лек автомобил марка „Пежо“ (с дата на първа регистрация през 2003 г., собственост на
Г. от 2015 г.), като се включвала в движението по ул. „Яна“, правейки ляв завой, а срещу нея
с посочения също в обжалваното постановление лек автомобил марка „БМВ“ се движела
(управлявайки го) св. В. С. Б., при което посочените два автомобила се разминали по ул.
„Яна“ и при разминаването се получило ожулване и по двете визирани превозни средства
(като при всяко положение справедливата пазарна стойност за възстановяване на щетите
общо и по двете МПС била значително под 5600 лева), след което ожулване въззивникчата
Г. продължила движението си с управлявания от нея автомобил без да спре и без да
постигне съгласие с Б. относно обстоятелствата, свързани с произшествието, както и без да
уведоми органите на МВР за случилото се. Жалбоподателката М. Г. е родена през 1993 г.,
като към процесната дата 28.01.2019 г. срещу нея нямало нито едно влязло в сила НП за
нарушаване на правилата за движението по пътищата (имало издадени срещу нея ЕФ, нито
един от които не бил влязъл в сила).
Горната фактическа обстановка се установява от следните доказателствени материали:
обясненията на жалбоподателката пред съда и писмената й декларация по преписката –
отчасти (виж по-долу!); показанията на горепосочената свидетелка Б. и писменото й
сведение по преписката; приложените АУАН, докладна записка от 28.01.2019 г., справка в
централна база „КАТ“, протокол за ПТП и справка картон на водача.
Съдът не дава вяра на частта от обясненията на жалбоподателката пред съда и писмената й
декларация по преписката, която част е в смисъл, че контакт (респективно щети от него)
между двете превозни средства не е имало, за сметка на която част дава вяра на показанията
на св. В. Б. и писменото й сведение по преписката, респективно на информацията, получена
от Б. и отразена в АУАН, докладната записка от 28.01.2019 г. и протокола за ПТП. Напълно
логична и подробна е визираната преди малко информация, на която съдът се доверява и
която в крайна сметка е все с източник Б., която информация при съпоставката си с тази,
изходяща от Г., води до еднозначния, несъмнен и логичен извод в смисъл, че самият
конфликт между двете жени е възникнал от това, че В. Б. не е направила достатъчно място
(включително чрез движение назад), за да се разминат двете МПС, което е предизвикало
гнева на М. Г., който гняв пък напълно логично при и без това проблемното разминаване е
довел до ожулване на разминаващите се превозни средства едно в друго. Версията на св. Б.
намира опора и в протокола за ПТП, който е изготвен от младши автоконтрольор в ОПП –
СДВР (т. е. от достатъчно надежден източник) и относно чиято (на протокола) обективност
и въобще достоверност съдът няма защо да се съмнява, независимо от липсата на изготвен
във връзка с визирания протокол снимков материал. Следва да се има предвид, че ако Б.
беше съчинила лъжлива версия за причинено произшествие поради конфликта си с Г. при
разминаването, то е доста очевидно, че тя би поела сериозен риск, например ако във връзка с
подадения сигнал от свидетелката от патрул на МВР бъде спрян още същия следобед
съответният автомобил „Пежо“ и се установи, че по него няма никакви видими щети или
най-малкото такива, които да отговарят на досег между автомобилите или поне на такъв,
какъвто описва или би описала св. В. Б. пред органите на МВР (иначе към датата на
2
съставяне на АУАН и на депозиране на съответната декларация от въззивничката Г., а
именно 19.02.2019 г., изминалото време е било напълно достатъчно за отстраняване на
видимите следи от съответното ожулване).
Изводите на съда досежно справедливата пазарна стойност за възстановяване на
съответните вреди следва еднозначно от релевантните за този въпрос доказателствени
материали, най-вече от показанията на св. Б., включително относно „възрастта“ на
управлявания от нея при процесното произшествие автомобил.
Отделно, на съда служебно е известно от други дела и това, че към датата на съставяне на
процесния АУАН съгласно писмена и подписана заповед на министъра на вътрешните
работи СДВР е била определена като служба по чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно друга
писмена и подписана заповед от същия министър, валидна към същата дата, държавните
служители от ОПП – СДВР били оправомощени да съставят АУАН по ЗДвП, като със
същата (последната визирана) заповед бил оправомощен да издава НП по ЗДвП и
конкретният наказващ орган (явяващ се началник на група „АНД“ в ОПП – СДВР към
датата на издаване на обжалваното постановление, което – това на коя точно група е била
началник горепосочената ГБ. - също е служебно известно на съда от множество други дела).
От правна страна:
Изводът за „недостатъчен контрол“ от страна на Г. върху управляваното от нея МПС не
отговаря на установената фактическа обстановка, т. е. нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
липсва и не е налице възможност съдът да приложи закон същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без – обаче - съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението (съобрази чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН!). Т.
е. по пункт 1 от постановлението за съда липсва друга възможност освен да постанови
отмяна на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН.
Що се отнася до пункт 2 от НП, то нарушение (при всяко положение извършено виновно,
най-малкото при условията на непредпазливост – виж чл. 11 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл.
6 от ЗАНН!) на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП действително е налице, доколкото
визираното в същата разпоредба съгласие несъмнено е липсвало, като е било налице ПТП по
смисъла на пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП (в хипотеза на причинени материални щети).
Независимо от доста схематичното описание на административното нарушение и
обстоятелствата, при които то е извършено, по визирания пункт от НП (както в самото
постановление, така и в процесния АУАН), липсва в тази връзка съществено нарушение на
процесуалните правила, изводимо от чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН, доколкото в крайна сметка поднесената информация е достатъчна, за да бъде
упражнено правото на защита на жалбоподателката и то така че да бъде изложена защита по
същество срещу обвинението (включително като е очевидно, че М. Г. на всеки един етап от
производството се е защитавала срещу обвинение, включващо допир между автомобилите и
причиняване на някакви щети в тази връзка; просто няма логика обвинението да включва
нещо друго /различно/ в тази връзка). Следва да се има предвид, че за давност по чл. 82 от
ЗАНН изобщо не може да се говори, доколкото тя би започнала да тече едва при влизане на
3
НП в сила (а ако постановлението беше влязло в сила, то настоящото съдебно производство
би подлежало на прекратяване). Най-кратката давност по чл. 81, ал. 3 от НК е 4 години и
половина, т. е. и такъв срок дори към настоящия момент няма как да е изтекъл, считано от
28.01.2019 г. (иначе например с връчването на преписа от НП на нарушителя и насрочването
на заседания давността е била прекъсвана по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 1 от
ЗАНН, имайки предвид и задължителната съвместна тълкувателна практика на ВКС и ВАС
по въпроса за самото приложение на давността по НК относно административно-
наказателната отговорност по ЗАНН, респективно давностен срок в тази връзка не е изтекъл
при всяко положение). Що се отнася до визираната от процесуалния представител на
въззивничката Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., издадена от министъра на вътрешните
работи и от КФН, то същата наредба изобщо не се явява част от административно-
наказателната процедура (виж и чл. 1 от наредбата!), респективно нарушаването й няма как
да съставлява съществено нарушение на процесуалните правила в административно-
наказателното производство, нито каквото и да било основание за отмяна на НП.
Неправилно, обаче, имайки предвид уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, са
индивидуализирани наказанията, предвидени иначе (като видове наказания, подлежащи на
кумулативно налагане) наистина в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, имайки предвид както тежестта на
нарушението (включително от гледна точка на това с какво ПТП е свързано съответното
неизпълнение на задължение, т. е. такова ПТП, което при всяко положение е доста леко),
така и данните за дисциплината на Г. по спазване на правилата за пътното движение,
респективно същите е следвало да бъдат индивидуализирани в минимален размер – що се
отнася до лишаването от право (т. е. съответното лишаване от право за срок от 1 месец) – и в
размер доста под средния и близък до минимума – що се отнася до наказанието глоба
(имайки предвид – обаче – и конкретно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, предложение последно
от ЗАНН – от гледна точка на притежаването на съответния лек автомобил от страна на
жалбоподателката), т. е. в размер на 75 лева. С други думи, при цялостната и служебна
проверка извършена по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, не се установяват
основания за отмяна на обжалваното НП в частта по неговия пункт 2, но се установява
основание за неговото изменение посредством съответното намаляване на наказанията
(съгласно изложеното преди малко) - чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
от ЗАНН.
Изходът на делото е такъв, че при всяко положение самото обжалване има своето основание
(ако не беше упражнено правото на жалба, постановлението би влязло в сила в цялост
независимо от констатираната частична негова неоснователност, в това число неправилна
индивидуализация на наказанията по пункт 2). Така действителният смисъл на уредбата по
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл 143 от АПК изисква присъждане на разноски в полза на
жалбоподателката във връзка със заплатено от нея възнаграждение за един адвокат (каквото
заплащане /в размер на 1000 лева/ е удостоверено в съответния служещ и за разписка
договор за правна защита и съдействие). Липсва възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Уредбата по чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК (вкл. вр. чл. 144 от АПК респективно вр.
уредбата по ГПК) не съдържа директен отговор на въпроса как следва да се процедира при
4
отмяна на част от НП и изменение на друга негова част, поне що се отнася до случаите, в
които административните наказания са различни по вид и едно от тях е лишаване от право.
При всяко положение при съобразяване на уредбата по чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й, в сила към
датата на провеждане на последното открито съдебно заседание по делото, размерът на
дължимото за реално осъщественото по делото процесуално представителство не може да
бъде под 500 лева. Изложеният анализ води до извода, че не се следва нищо друго освен
съответно прилагане на чл. 78 от ГПК вр. чл. 144 вр. чл. 143 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, като съдът по справедливост (конкретно в това отношение – по аналогия /чл. 46, ал.
2 от ЗНА/ - на чл. 162 от ГПК) определи върху каква част от общата претенция по
обжалването следва да присъди разноски, т. е. следва да се присъдят такива в полза на
жалбоподателката в размер от 800 лева (при присъждането следва да се държи сметка и за
уредбата по ЗМВР относно това кои звена на съответното министерство имат качеството на
юридическо лице).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 19-4332-004216 от 13.03.2019 г., издадено от ГВБ., началник група към
ОПП – СДВР, в частта му по неговия пункт 2, като намалява административните наказания,
съответно глобата на 75 лева, а лишаването от право да се управлява МПС на такова за срок
от 1 месец.
ОТМЕНЯ постановлението в частта му по неговия пункт 1.
Осъжда СДВР да заплати от бюджета си на жалбоподателката М. Я. Г., сумата от 800 лева –
разноски по делото за възнаграждение на един адвокат (частична сума от общо заплатеното
по делото адвокатско възнаграждение).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5