Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.
Провадия, 27.10.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в открито съдебно заседание, проведено
на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №208 по описа за 2016 година на Провадийския районен съд,
трети състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по молба от Р.С.Х., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.А.М., ЕГН **********,*** с
правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на децата М. Р. С.,
родена на ***г. и З. Р. С., родена на ***г. на бащата и
определяне местоживеенето на децата да е при бащата, за определяне на режим на личен контакт на майката с децата М. Р.
С., родена на ***г. и З. Р. С., родена на ***г., както
следва: всяка втора събота от месеца от 10:00 – 18:00 часа, както и един месец
през лятната ваканция, когато бащата не е в годишен отпуск; иск с правно основание чл.149 СК за
присъждане в полза на всяко от децата на издръжка за минало време в размер на
120лв месечно за периода 01.08.2015г. – 22.02.2016г.; иск с правно основание
чл.143 СК да бъде осъдена ответницата да заплаща в полза на всяко от децата
издръжка занапред, считано от датата на подаване на исковата молба в размер на
150лв месечно с падеж пето число на месеца, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване
на издръжката.
ИЩЕЦЪТ твърди,
че с ответницата Н.А.М. са родители на малолетните М. Р. С., родена на ***г. и З.
Р. С., родена на ***г. С ответницата
заживели като семейство в дома на родителите на ищеца в гр. Провадия, които им
помагали за отглеждането на децата. Малко след раждането на втората им дъщеря
всички заминахме в Република ****, където останали да работят близо 5 години,
като за децата се грижела майката на ищеца. В началото на 2014г се завърнали в
родината, за да се устроят постоянно без да се налага да сменят местоживенето и
местоработата си. Въпреки все по-честите конфликти и недоразумения, които
възниквали между него и Н., се опитвал с търпение и любов да поддържа
семейството да е здраво и сплотено. През лятото на 2015г., обаче, Н. напуснала
дома и семейството, като от близки узнал, че се била устатовила да живее при
майка си в с. ****, община ****. Оттогава изминали повече от осем месеца, през
който период ответницата не била търсила нито него, нито децата, не се била
интересувала от тяхното здравословно, емоционално състояние, още повече че
отсъствието й се отразявало на психиката им. Въпреки отсъствието на М. ищецът
продължавал да се грижи за децата, подпомаган от родителите си, да ги издържа и
обгражда с любов, компенсирайки липсата на другия родител, като ежедневните им
контакти освен че ги правели изключително щастливи и сплотени, формирали
характера и отношението на децата към живота и света. Без съмнение случващото
се отразявало крайно негативно върху развитието на децата, които, с оглед на
възрастта си и нежеланието на тяхната майка да им обясняла поведението си, не
можели да разберат случващото се. Между
ищеца и децата била изградена и съществувала силна емоционална връзка на обич и
доверие, като такава съществувала и между майката на ищеца и децата. За децата,
домът на ищеца бил рожден, познат и обичан и в него се чувствали уютно и
спокойно сред любими вещи. Ищецът притежавал необходимите родителски качества и
капацитет, както и умение за възпитанието им. Полагал труд по трудов договор,
който му осигурявал достатъчни финансови
средства, за да покрие жизнените потребности на семейството. Домът му е
просторен, обзаведен с всичко необходимо за нормалното физическо и емоционално
израстване на децата. Моли съда да
определи местоживеенето на децата при него, като му бъдат предоставени за
упражняване родителските права и бъде
определен режим на личен контакт за майката и да бъде осъдена да заплаща
посочената издръжка, вкл. претендира издръжка за минал период в полза на всяко
от децата.
ОТВЕТНИЦАТА,
чрез назначения особен представител по делото е депозирал отговор на исковата
молба в срок. Излага се становище за допустимост, но неоснователност на
претенцията. С оглед липсата на възможност да осъществи контакт с ответницата,
особеният представител не оспорва фактическите твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба, досежно настоящето местоживеене на
децата, както и че непосредствените грижи за тяхното отглеждане и възпитание
към момента полага именно ищеца, подпомогнат от майка си. По отношение режима
на лични отношения между децата М. Р. С.- родена на ***г. и З. Р. С.- родена на
***г. с тяхната майка Нататия А.М., моли съда да определи обичайния такъв,
както следва: да ги вижда и взема всяка втора и четвърта събота от месеца от
10.00 до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато бащата не е в
платен годишен отпуск. По отношение иска по чл.149 от СК, излага, че правото да
получават издръжка на непълнолетните деца е безусловно, като размерът на
издръжката се определял в зависимост от две величини - нуждите на детето и
възможностите на родителя, като законово е определен само минималния размер. С
оглед липсата на ангажирани доказателства досежно размера на получаваните от
ответницата месечни доходи, и дали изобщо реализира такива, възрастта на двете
малолетни деца, обуславяща ежедневните им потребности от храна и облекло, моли
съда да определи месечна издръжка в законовоуставения минимален размер, а
именно-105 лв. за всяко от двете деца, като за разликата до 150 лв. искът бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От прието по
делото удостоверение за раждане /л.7/,
се установява, че родители на детето З. Р. С.,
родено на ***г., са Н.А.М. и Р.С.Х..
От прието по
делото удостоверение за раждане /л.8/,
се установява, че родители на детето М. Р. С.,
родено на ***г., са Н.А.М. и Р.С.Х..
Съобразно
приетата на л.5 служебна бележка – информация от дата 26.01.2016г., издадена
от **************, З. Р. С. редовно посещава учебните занятия и е ученичка в I „Б“ клас в ******************.
Съобразно
приетата на л.6 служебна бележка – информация от дата 26.01.2016г., издадена
от ******************, М. Р. С. редовно посещава учебните занятия и е ученичка в подготвителна
група в ***************.
Приет по
делото на л. 4 е нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот No 155, том 6,
дело 1194, вх. рег. No 3220 от 01.09.2003г. на
Службата по Вписвания – Провадия.
Изготвен и
приобщен по делото е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ –
Провадия /л.64, л.65 и л. 66/. В социалния доклад се
посочва, че г-н
Р.Х. и г-жа Н.М. са живели заедно от 2008г., като от съвместното им съжителство
се раждат дъщерите им З., родена на ***г. и М.,
родена на ***г. Семейството живяло около 5
години в ****, като през 2014г. се завръщат в
РБългария. Скоро след това, г-н Х. заминава да работи в Германия, като през
това време г-жа М. се грижи за децата с помощта на свекърва си. През лятото на
2015г. г-н Х. се завръща трайно в България, месец след
това г-жа М. напуска семейното жилище и се установява в с. ****, общ. ****. По
данни на г-н Х., скоро след това същата е заминала да работи в Германия и не е
търсила децата повече от година. В социалния
доклад се излага, че към момента основни грижи за децата З.
и М. полага бащата, същия получава помощ от майка си за това. По данни на г-н Р.Х.,
майката на децата не е търсила контакт с дъщерите от както е напуснала
семейното жилище през м.август 2015г. Бащата успява, макар и трудно да
задоволява потребностите на децата си, като им осигурява всичко необходимо. Децата З. и М., баща им Р. и баба им
по бащина линия З. живеят в жилище, собственост на бабата. Дома представлява
едноетажна къща, състояща се от 3 стаи. Жилището е електрифицирано и
водоснабдено, обзаведено е според нуждите на семейството. За децата има
обзаведена стая. Относно
жилищните условия, при които живее майката на децата- няма данни. В доклада се сочи, че г-н Х. е безработен, регистриран е в
ДБТ- Провадия. Същия споделя, че работи на частно в областта на строителството,
като получава надник в размер на 25лв. Бащата споделя, че успява да осигури
всичко необходимо за дъщерите си, но му е много трудно, тъй като не получава
никаква финансова помощ от майка им. За
работата и доходите на г-жа М. - няма данни. З.
и М. контактуват с деца на тяхната възраст, имат изграден приятелски кръг.
Момичетата живеят с баща си и баба си по бащина линия, познават и разширения си
роднински кръг. З. е записана
да посещава 2 клас на *******************, а М. е 1 клас в същото училище.
Децата редовно посещават учебните занятия, справят се добре с учебния материал.
Майката на З. и М. напуска семейството си през м. август 2015г. и от тогава не
е търсила децата си. Момичетата живеят с баща и баба си, като ежедневно
получават подкрепа от тях. Децата се чувстват обичани и ценени от близките си,
споделят, че майка им им липсва, но са преодолели раздялата. Г-н Х. споделя, че
няма контакт с г-жа М. вече повече от година. По негови данни, тя е заминала за
чужбина и не е търсила децата си. В заключение в
доклада се сочи, че с оглед направеното проучване е видно,
че г-н Р.Х. е силно привързан към децата си и притежава нужния родителски
капацитет. Бащата е категоричен, че относно З. и М. ще направи всичко
необходимо за правилното им израстване, развитие и възпитание, като се стреми
да осигури една добра и спокойна среда. Относно
родителския капацитет на г-жа М.,*** не е в състояние да изрази становище.
Ангажирани са
от страна на ищцата гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели
– Г. Я. И. и З. И. Я.. Свидетелката Г. Я. И. излага, че познава
Р. от дете. Твърди, че са съседи и
се срещали всеки ден, като споделят за личните си проблеми и преживявания. Твърди, че Р. има две деца и понастоящем живее в Провадия с
децата и майка си. Майката на децата - Н.
преди живеела с
тях, но от една година не живее вече с
тях. През тази една година децата живеели с
баща си. Той се грижел за тях, всичко правел и работел. Свидетелката е
виждала лично Р. да полага грижи за децата, като същият работел. Купувал им дерхи, помагал за училище. Свидетелката споделя, че с Р. и
децата ходели
заедно в парка понякога. Свидетелката също има шест
годишно дете и децата им си играели. Свидетелката твърди, че не е виждала майката, откакто е заминала преди година. Твърди, че от Р. и лично от децата знаела, че
майката е в **********, но не изпращала пари или подаръци. Според нея Р. работи като общ
работник.
Разпитана като
свидетел на ищцовата страна е и свидетелката З. И. Я. – майка на ищеца. Същата твърди, че Р. живее при нея – в нейния дом, с двете деца. Излага, че
майката
на децата преди живеела с тях, но от август миналата година е заминала. От
тогава до сега не поддържа контакти с децата - не се била
обаждала и те на нея не са се обаждали, не им е изпращала подаръци или пари никога
за тази година. През цялата година Р. се грижел за
децата и свидетелката му помагала. Посочва, че голямата
й внучка е на осем, а
малката на седем години, като и двет ходят на училище. Ходят на
училище децата. Твърид, че Р. се
грижи за децата и ги издържа финансово, като тя помага за грижите. Посочва, че
от Р. знае, че Н. е в Германия и че няма контакт с нея. Твърди, че децата много
обичат баща си и той работи, за да ги издържа.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно
чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.4 СК, при произнасяне по сезиралата съда молба,
съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето,
като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към
родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица –
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. При
разрешаването на спора в настоящото производство съдът е длъжен да се води от
най-добрия интерес на детето, като съобразно разпоредбата на пар.1 т.5 от
Закона за закрила на детето, в този смисъл съдът следва да извърши преценка
на желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятеслтвата, както и всички други обстоятелства, които имат отношение към
детето.
I.По
отношение на упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на
детето:
Съдът намира, че
от събраните в хода на производството доказателства безспорно се установи, че
грижи по отглеждането и възпитанието на децата в последната година се полагат
от бащата, който е поел цялостната им издръжка. Тези факти се установиха от
свидетелските показания и бяха потвърдени и от изготвения социален доклад по делото.
Доколкото в производството са събрани гласни доказателства от майката на ищеца
– свидетелката Я., то съдът цени тези показания при условията на чл. 172 от ГПК, като възприема същите за достоверни, доколкото кореспондират с останалите
събрани в хода на производството доказателства.
Съдът намира за
безспорно установено, че майката не полага грижи и не е давала финансова
издръжка за децата, доколкото същата е напуснала семейното жилище и е оставила
децата изцяло на грижите на бащата. Майката не може да бъде открита на
регистрираните й постоянен и настоящ адрес, въпреки всички опити, които съдът
направи за нейното откриване, като същата се представлява от особен
представител в рамките на настоящото производство.
С оглед на
горното, съдът намира, че упражняването на родителските права за М. С. и З. С.
следва да бъдат предоставени на бащата,
като бъде определено местоживеенето на децата при него. От събраните в хода на
производството доказателства се установи, че Р.С.Х. притежава необходимия
родителски капацитет, същият се грижи за децата, като дъщерите му са привързани
към него. Ищецът установи в хода на производството, че разполага с необходимите
социално –битови и материални възможности за отглеждането на децата. Същият се ползва с помощта на своята майка,
като макар и безработен, бащата успява да осигури и необходимите финансови
средства по отглеждането на двете си дъщери. Бащата желае да полага грижи за
своите деца. Предвид изложеното и съдът намира, че в най-добър интерес
на децата е бащата да упражнява родителските права,
поради което следва да бъде постановено решение в този смисъл.
II.
По отношение на режима на лични отношения с другия родител:
Установено бе,
че майката по никакъв начин не е търсила контакт
с децата в рамките на последната година, като ги е оставила изцяло на грижите на бащата. Към
настоящия момент местонахождението й е неизвестно, като по делото не е възможно
да бъде изготвен и социален доклад за
въпросите касаещи майката, който съдът
да съобрази. Съдът намира, че следва да бъде определен адекватен режим на лични
контакти, като същият бъде съобразен с всички обстоятелства по делото и
съответно с най-добрия интерес на децата. В този смисъл и доколкото по делото
не се представиха доказателства за социално-битовите условия, при които живее
майката, както и каквито и да било доказателства за отношенията на майката с
децата – тяхната привързаност към нея, а точно обратното – контакт с децата си
същата не е осъществявала в рамките на
година, то съдът намира, че адекватен би бил следния по-стеснен режим на лични
контакти с децата, като при промяна на обстоятелствата същият може по искане на
страната да бъде изменен: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 до
18:00 часа, както и един месец през лятната ваканция, когато бащата не е в
годишен отпуск, като упражняването на режима за вземане на децата за един месец
през лятната ваканция може да бъде упражнен при условие, че майката е
осъществявала контакти с децата по посочения месечен режим поне за период от
три месеца подред.
III.По
отношение на издръжката:
При определяне
размера на издръжката наред с нуждите на децата съдът следва да прецени и възможностите на
родителя, който я дължи. По делото не се установиха възможностите на ответницата
да заплаща издръжка, което бе възложено като факти в тежест на ищцовата страна
в настоящото производство по претенцията за заплащане на издръжка. В този
смисъл и доколкото липсват данни за лицето, за което се твърди, че живее и
работи в чужбина, съдът презюмира, че доколкото лицето е в трудоспособна
възраст, то същото следва да реализира поне минималния доход. От друга страна
не се установи ответницата да има други ненавършили пълнолетие
деца, които да издържа, както и не се установи да има други задължения, които
да изплаща. Бащата на децата от друга страна е безработен и не
реализира трудов доход към настоящия момент, а работи от време на време като
строителен работник, поради което и съдът приема, че същият реализира доход под
минималния определен.
Съдът счита, че
за цялостната издръжка на всяко едно от децата М. С. и З.
С. с
оглед възрастта им –съответно на 7 и
8 години,
и присъщите за тази възраст нужди от средства за ежедневни, образователни и
развлекателни разходи, са необходими поне по 300
лв. месечно на дете/по делото не се установиха извънредни
нужди от допълнителни средства, извън обичайните такива/. Използваните критерии
от съда за да достигне до това заключение са тези, заложени в чл.50 ППЗЗакрД,
вр. с Постановление №6 на МС от 15.01.2009г. за определяне на нов месечен
размер на гарантирания минимален доход, необходимите средства за отглеждане и
възпитание на дете от 7-годишна възраст до 14 – годишна възраст са в размер на
3,5 -кратния размер на гарантирания минимален доход, или 227лв, а от 14-годишна
възраст, до навършване на пълнолетие - 4 кратния размер на гарантирания
минимален доход, или 260лв. В този смисъл, след като съобрази, че посочените
критерии, заложени в чл.50 ППЗЗакрД, вр.
с Постановление №6 на МС от 15.01.2009г. за определяне на нов месечен размер на
гарантирания минимален доход, се отнасят
за деца лишени от родителска грижа и след като отчете индивидуалните
потребности на децата, както и обществено-икономическата
обстановка в страната и императивния минимум на издръжката, предвиден в чл.
142, ал. 2 СК, настоящият състав намира, че необходимата месечна издръжка за децата М. С. и З. С. следва да се определи в размер на по 300
лева месечно за всяко дете. Посоченият размер следва да
бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и материално състояние. В този смисъл и
издръжката следва да бъде разпределена между страните в справедливо съотношение, съобразно материалните
и финансови възможности на всеки от родителите, като настоящият състав
възприема за такова всеки от родителите да поеме половината от издръжката,
доколкото не се установиха по-големи техни възможности.
По претенцията за
издръжка за минал период съдът намира същата за основателна в претендирания в
исковата молба размер от 120 лв. месечно за периода от 01.08.2015г. до
22.02.2016г., доколкото се установи безспорно, че майката не е полагала грижи и
не е давала финансови средства за издръжка на децата в посочения период, като
претендирания размер е адекватен, предвид определения месечен размер на
издръжка по посочените по-горе мотиви на съда.
Водим от
горното и на основание чл.127, ал.2 и 3 СК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата
М. Р. С., ЕГН ********** и З.
Р. С., ЕГН **********, на бащата Р.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, като определя и местоживеенето на децата да
е при бащата на адрес: ****************.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н.А.М., ЕГН **********,***
с
всяко едно от
децата М.
Р. С., ЕГН ********** и З. Р. С., ЕГН **********, както следва: всяка
втора и четвърта събота от месеца от 10:00 до 18:00 часа, както и един месец
през лятната ваканция, когато бащата не е в годишен отпуск, като упражняването
на режима за вземане на децата за един месец през лятната ваканция може да бъде
упражнен при условие, че майката е осъществявала контакти с децата по посочения
месечен режим поне за период от три месеца подред.
ОСЪЖДА
Н.А.М., ЕГН **********,***, да заплаща в полза на всяко едно от децата М.
Р. С.,
ЕГН ********** и З. Р. С., ЕГН ********** , чрез техния баща и
законен представител - Р.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
издръжка в размер на по 150 лв. /сто и петдесет лева/ месечно за всяко
едно от децата,
считано от 01.03.2016г., с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска,
до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на основание чл.127, ал.2, вр. с чл.143 СК.
ОСЪЖДА
Н.А.М., ЕГН **********,***, да заплати в
полза на всяко едно от децата М.
Р. С.,
ЕГН ********** и З. Р. С., ЕГН ********** , чрез техния баща и
законен представител - Р.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
издръжка за минал период в
размер на по 120 лв. /сто и двадесет
лева/
месечно за всяко едно от децата за периода от 01.08.2015г. до
22.02.2016г.,
на основание чл.127, ал.2, вр. с чл.149 СК.
ОСЪЖДА Н.А.М., ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски
районен съд общо държавна такса в размер на 496.88 лв. /четиристотин деветдесет и шест
лева и осемдесет и осем стотинки/, от които 432 лв. /четиристотин
тридесет и два лева/ по иска с правно
основание чл. 127 ал.2 вр. с чл. 143 СК, и 64.88 лв./шестдесет и четири
лева и осемдесет и осем стотинки/ по иска с правно основание чл. 127 ал.2 вр. с
чл. 149 СК, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, вр.
с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ДОПУСКА, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на всяко едно от децата М.
Р. С.,
ЕГН ********** и З. Р. С., ЕГН ********** , чрез техния баща и
законен представител - Р.С.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, издръжка, както по иска с правно основание чл.127,
ал.2, вр. с чл. 143 от СК, така и по този с правно основание чл.127,
ал.2, вр. с чл. 149 от СК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ
на адв. П.М. *** възнаграждение в размер на 300лв.
/триста лева/ от бюджета на съда, с оглед осъществената защита като особен
представител в първа инстанция на ответницата Н.А.М., ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: