Р Е
Ш Е Н
И E
№ 29.08.2019 год. гр.Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав,
На двадесет и девети август през две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНКО Г.
М. И.-Г.
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
в.гр.дело № 226 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и по реда на чл. 250 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 6550/05.07.2019г., подадена от Р.Ш.Х. и М.Ю.Х., чрез пълномощника адв. С., с правно основание чл. 250, ал.1 от ГПК, за допълване на постановено по делото решение, като на въззиваемите бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 1 700 лв. – адвокатско възнаграждение. Искането било формулирано още с отговора на въззивната жалба, а след това поддържано в открито съдебно заседание. В мотивите си ОС – Хасково бил приел, че на въззиваемите се следвали разноски в размер на 1 700 лв., но волята на съда не била обективирана в диспозитива на решението, поради което молят съда да допълни постановеното решение.
В законоустановения срок по чл. 250, ал. 2 от ГПК отговор на молбата за допълване на решението в частта за разноските не е постъпил.
Постъпила е молба с вх. № 7047/19.07.2019г., подадена от „ВиК – Бунар“ ЕООД, представлявано от Ф* М* В., чрез адв. С., озаглавена „искане“. Твърди се, че от мотивите на решението, постановено по настоящото дело, било видно, че съдът бил приел, че в полза на молителя следвало да се присъдят сторени разноски пред въззивната инстанция в размер на 5 000 лв. С диспозитива на решението обаче, на молителя били присъдени разноски за сумата в размер на 1 500 лв. Претендира съда да измени решението в частта за разноските, като в полза на молителя бъдат присъдени разноски в размер на 5 000 лв.
В законоустановения срок по чл. 247, ал. 2 от ГПК отговор не е постъпил.
СЪДЪТ, като взе предвид изложеното от молителите и въз основа на доказателствата по делото, приема за установено следното:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ищците в производството А.Т.Г., Т.А.Т., М.А.Т., М.Г.Х., И.Д.К., Д.И.Д., П.Ж.Б., Т.Ж.Т., Ж.Г.М., К.И.М., Е.Б.М., К.И.М., В.Ж.В., И.В.Ж., Д.В.С., Д.Х.К., А.А.П., А.Г.А., Й.Г.А., Д.Д.М., С.Т.М., Д.В.Д., М.В.Д., Т.М.М., А.Т.Н. и К.Р.Ж., чрез пълномощника им адв. Р.Г. въззивна жалба.
С Решение
265/03.07.2019г., постановено по настоящото дело, Окръжен съд – Хасково
потвърди Решение № 577/18.10.2018г. и
Решение № 59/29.01.2019г., постановени от РС – Хасково по гр. д. № 840 по описа
за 2016г. С решението въззивниците и ищци в първоинстанционното производство А.Т.Г., Т.А.Т., М.А.Т., М.Г.Х.,
И.Д.К., Д.И.Д., П.Ж.Б., Т.Ж.Т.,
Ж.Г.М., К.И.М., Е.Б.М., К.И.М., В.Ж.В., И.В.Ж.,
Д.В.С., Д.Х.К., А.А.П.,
А.Г.А., Й.Г.А., Д.Д.М., С.Т.М., Д.В.Д., М.В.Д., Т.М.М., А.Т.Н. и К.Р.Ж. бяха осъдени да заплатят на Н.М.М. сумата в размер на 1 000
лв. – разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение, на Ш.Ф.В. и А.Е.В. сумата в размер на 1 500 лв. разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение и на „ВиК – Бунар“ ЕООД сумата в размер на 1 500 лв. разноски във въззивното
производство за адвокатско.
По отношение на молба с вх. № 6550/05.07.2019г.:
При така
установените обстоятелства, съдът намира, че производството е по реда на чл.
250 от ГПК, като депозираната от Р.Ш.Х. и М.Ю.Х. молба с правно
основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, е допустима – подадена от процесуално
легитимирани лица, в законоустановения едномесечен срок
от съобщаването на решението, съобразно изискванията на чл. 250, ал. 2 от ГПК.
Не се установиха обстоятелства, налагащи разглеждането на молбата в открито съдебно заседание. Разгледана по същество молбата се явява основателна, тъй като съдът установи непълнота на решението.
С разпоредбата на чл. 250 от ГПК, законодателят е предвидил възможността съдът постановил един съдебен акт, по молба на някоя от страните, да го допълни, ако не се е произнесъл по цялото искане.
Безспорно, с отговора на въззивната жалба, инициирала производството по в.гр.д. № 226/2019г. на ОС – Хасково, въззиваемите Р.Ш.Х. и М.Ю.Х. са поискали присъждането на сторените във въззивното производство разноски. Процесуалният им представител – адв. С., в открито съдебно заседание поддържа искането. При изготвяне на мотивите си, съдът е обсъдил подробно и мотивирано въпроса за разноските във въззивното производство и е приел, че на въззиваемите Р.Ш.Х. и М.Ю.Х. се следват сторените в производството Глава XX от ГПК разноски в размер на 1 700 лв. – адвокатско възнаграждение, поради което в настоящия съдебен акт няма да бъдат преповтаряни правните изводи на съда относно направените от Р.Х. и М.Х. разноски. Съдебното решение представлява единство от мотиви и диспозитив, като мотивите са неразделна част от решението и обосновават диспозитива на съдебния акт. Затова и диспозитивът представлява логически извод от мотивите. Съдът установи, че с диспозитива на съдебния акт не е отразил формираната от него воля досежно следващите се на молителите разноски.
Предвид гореизложените обстоятелства, постановено от въззивния съд решение следва да се допълни, като съдът изрази в диспозитива му формираната от него в мотивите воля, като в тежест на въззивниците се възложат разноските на въззиваемите Р.Ш.Х. и М.Ю.Х. разноски пред въззивния съд.
По отношение на молба с вх. №
7047/19.07.2019г.:
При така установените обстоятелства, съдът намира, че депозираното от въззиваемото дружество „ВиК – Бунар“ ЕООД „искане“ има характер на молба за поправка на очевидна фактическа грешка.
Не се установиха обстоятелства, налагащи разглеждането на молбата в открито съдебно заседание. Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Съдебното
решение представлява единство от мотиви и диспозитив,
като мотивите са неразделна част от решението и обосновават диспозитива
на съдебния акт. Затова и диспозитивът представлява логически
извод от мотивите. Наличието на очевидна
фактическа грешка се изразява в несъответствие между волята на съда, формирана
в мотивите на постановения съдебен акт и тази,
изразена с диспозитива на съдебното решение.
Следователно съдът постановил съдебният акт по същество на правния спор,
сезиран с молба от страните, или по свой почин, в производството по чл. 247 от ГПК следва да провери дали са налице предпоставките за допускане исканата
поправка, като установи дали формираната воля на съда е съответно изразена и в диспозитива на постановения съдебен акт.
Безспорно, в
настоящия случай при изготвяне на мотивите си, съдът е обсъдил въпроса за
разноските в настоящото въззивно производство и е приел, че на „ВиК – Бунар“ ЕООД се следват разноски в размер на
5 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Същевременно в диспозитива
на решението е посочил, че въззивниците следва да
заплатят на „ВиК – Бунар“ ЕООД сумата в размер на
1 500 лв. – сторени пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение. Налице е очевидна фактичекса
грешка, тъй като в диспозитива на съдебното
решение, съдебният състав е обективирал неточно волята си, формирана в мотивите, която
следва да се поправи в настоящото производство.
Предвид гореизложените обстоятелства, следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на решението бъде посочена коректния размер на следващите се на „ВиК – Бунар“ ЕООД разноски във въззивното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 247 и чл. 250 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение № 265/03.07.2019г., постановено от Окръжен съд – Хасково по в.гр.д. № 226/2019г., по описа на съда:
ОСЪЖДА А.Т.Г. с ЕГН **********, Т.А.Т., с ЕГН **********, М.А.Т., с ЕГН **********, М.Г.Х., с ЕГН **********, И.Д.К., с ЕГН **********, Д.И.Д., с ЕГН **********, П.Ж.Б., с ЕГН **********, Т.Ж.Т., с ЕГН **********, Ж.Г.М., с ЕГН **********, К.И.М., с ЕГН **********, Е.Б.М., с ЕГН **********, В.Ж.В., с ЕГН **********, И.В.Ж., с ЕГН **********, Д.В.С., с ЕГН **********, Д.Х.К., А.А.П., с ЕГН **********, А.Г.А., с ЕГН **********, С.Т.М., с ЕГН **********, Д.В.Д., с ЕГН **********, М.В.Д., с ЕГН **********, Т.М.М., с ЕГН **********, А.Т.Н., с ЕГН **********, К.Р.Ж., с ЕГН ********** да заплатят на Р.Ш.Х., с ЕГН ********** и М.Ю.Х., с ЕГН *********, и двамата от гр. Хасково, ж.к. „Бадема“, бл. 12, вх. А, ап. 3, сумата в размер на 1 700 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №265/03.07.2019г., постановено от Окръжен съд – Хасково по в.гр.д. № 226/2019г., по описа на съда, като на страница 13 от решението, ред първи, числото „1 500“ СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ „5 000“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.