РЕШЕНИЕ
№260072 06.10.2020 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на тридесет и първи август през две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова-
Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 331 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод постъпила жалба от „Л.1.“ ООД, ЕИК ........, представлявано от Р.Т.,
против Наказателно постановление № 7315/19.03.2020 г., издадено от Зам.
министъра на Културата. С атакуваният акт на търговеца е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.97, ал.1, т.5 от Закона за
авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. По съображения, подробно изложени
в съдебно заседание, се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено.
М.н.к. чрез процесуалния си
представител, моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По повод подаден сигнал, на 03.07.2019
г. била извършена проверка от св.Ч.П.- главен инспектор в „Авторско право и
сродните му права” към М.н.к. в ресторант „Л.“, находящ се в с. Р., ул. „М.“, №
.., стопанисван от жалбоподателя. По време на проверката било установено, че
заведението е отворено за посетители и се озвучава с музикални произведения
посредством колони, свързани към усилвател, включен към компютър с плейлиста,
разположен зад барплота. За разпознаване на произведенията било използвано
служебно мобилно устройство със сериен № R 58JA6JY54R с инсталирани съгласно
Заповед № РД 09-281/19.05.2017 г. програми SoundHound, Shazam, Track ID. Констатирано
било използването чрез публично изпълнение на запис на звукозаписи, между които
„Malu“ в изпълнение на Mia For a Sto Toso, и „Matono“ в изпълнение на Peggy Zina.
По повод изискана информация от
Сдружение „Профор“ дали жалбоподателят има договор за разрешение на публично
изпълнение на произведения и кои са авторите на гореописаните произведения, е
представено по делото писмо, с което е отговорено, че не са налице сключени
такива съглашения. Посочено е, че по отношение на втората песен сдружението
няма информация. Въз основа на тези констатации, на 26.09.2019 г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, на основание на който е
издадено обжалваното наказателно постановление.
До приключване на проверката на
проверяващите не били представени договори, с които да е получено необходимото
по закон разрешение от правоносителя/ите за вида използване на посочените
произведения. За констатациите на проверяващите е бил съставен Констативен
протокол № 7315/03.07.2019 г., като със същия представляващият дружеството бил
поканен да се яви на 09.08.2019 г. от 14. 00 до 16. 00 часа в М.н.к. и да
представи относимите договори или други документи.
С писмо АНО е поканил
представляващият дружеството да се яви в Министерството на културата на 26.09.2019
г. за съставяне на АУАН, но на посочената дата не се е явил представител на
дружеството.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложените в
съдебно заседание такива не обосновават самостоятелно основание за отмяна на
атакувания акт. Невръчването на АУАН, не съставлява съществено нарушение,
предвид на това, че жалбоподателят разполага с правото да се защити срещу
наказателното постановление /което е надлежно връчено на дружеството/, като
изложи всички възражения. Това е и сторило дружеството пред настоящата
инстанция, с което правото му на защита е било охранено в пълен обем.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.
От така събраните по делото
доказателства, се налага категоричният извод, че дружеството-жалбоподател е
извършило административно нарушение по чл. 97, ал.
1, т. 5 пр. 1 от Закона за авторското право и сродните му права, тъй
като е използвало на 03.07.2019 г. в процесния обект, чрез публично изпълнение
на запис, произведението „Matono“ в изпълнение на Peggy Zina, в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП, без необходимото
по закон съгласие на авторите или представляваща организация за колективно управление
на авторски права, предвидено в чл. 18, ал. 1
и ал. 2, т. 3
и ал. 3,
във вр. с чл. 35
и чл. 58 от ЗАПСП.
Според разпоредбата на чл. 18, ал.
2, т. 3 ЗАПСП, за един от видовете използване по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗАПСП се смята публичното изпълнение на произведения. Публичното
изпълнение на музикални произведения означава изпълнение на едно музикално
произведение на каквото и да е достъпно за публиката място, което включва и
ресторанти. Няма значение как се изпълнява произведението- дали на живо или от
запис, за какъвто вид публично изпълнение се приема озвучаването чрез песни,
звучащи дори по радиото. Законът не прави разграничение и относно източника на
музикалните произведения, като това може да е радиоприемник, компютърна система
и т. н. Тук е мястото да се посочи, че видно от съставеният на място
констативен протокол, в същия не са отразени възражения относно посочения вид
на техниката, от която е звучало произведението, въпреки изричното изписване,
че се касае за колона с усилвател, включен в компътюр с плейлист. Твърдението,
че песента е звучала по радио, се наведе една в съдебното заседание, като в
нито един момент до тогава, включително и пред наказващия орган, такова
възражение не е било правено. Съгласно чл. 18, ал. 3 ЗАПСП публично изпълнение ще е налице, когато изпълнението е
извършено по начин, даващ възможност музикалните произведения да бъдат
възприети от неограничен брой лица. За съставомерността на деянието не е от
значение дали звучащите произведения са били чути в действителност от клиентите
на заведението, а е достатъчно да е била създадена тази възможност.
Ползвателите на музикални произведения, които трябва да се съобразяват с
правото на публично изпълнение и да търсят съгласието на носителите на
авторското право, са собствениците на заведения за хранене и забава или лицата,
които ги стопанисват. В конкретният случай музикалното произведение е било
изпълнено чрез запис на такова достъпно за публиката място- ресторант, като е била
създадена възможност песента да бъде възприета от неограничен брой лица. В
стопанисваният от жалбоподателя обект, отворен за посетители към момента на
проверката, е прозвучало процесното музикално произведение от колони с
усилвател, включен към компютър с плейлиста, без дружеството да има
необходимото съгласно чл. 18, ал. 3,
чл. 35
и чл. 58, ал. 1
от ЗАПСП съгласие на организацията за колективно управление на
авторски права „Профон“, представляваща авторите й на територията на страната.
Разрешението за публично изпълнение на това музикално произведение в обекта на
жалбоподателя е можело да бъде дадено единствено от "Профон", с която
организациите за колективно управление на авторски права, в които членуват
авторите на произведенията, имат договори за взаимно представителство на
територията на Република България.
Жалбоподателят е бил ползвател на
защитено произведение, публично го е изпълнявал, поради което авторските права
е следвало да бъдат уредени с договор със сочената по- горе организация.
Видно от приложеното по делото
писмо, към датата на извършването на проверката, жалбоподателят е нямал сключен
договор със сдружение "Профон" за разрешаване публичното изпълнение
на музикалното произведение, поради което правилно и законосъобразно на
дружеството, стопанисващо обекта е бил съставен АУАН и впоследствие издадено НП.
Не са налице и основанията за
приложение на чл.28 от ЗАНН предвид на това, че извършеното нарушение не се
характеризира с по- ниска обществена опасност от нарушенията от този вид.
При налагането от АНО на
имуществената санкция на дружеството, съдът
намира, че АНО неправилно е определил размер от 2500 лева, което е над
минималната, определена в закона. Не са изложени мотиви, обосноваващи налагане
на санкция в този размер. Ето защо и като взе предвид, че по делото няма
доказателства, че спрямо дружеството са налице влезли в сила наказания за други
нарушения на ЗАПСП, настоящето следва да се счита за първо такова. Предвид това
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено
в санкционната му част, като имуществената санкция следва да бъде в минималния
размер, определен от закона, а именно в размер на 2000 лева.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане на
наказващият орган за присъждане на разноски, съдът намира следното:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на страните се дължат разноски, като в полза на наказващият орган следва
да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК. В Тълкувателно решение № 3
от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на
колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването
страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно
от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП.
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и
намаляването на наложената санкция от 2500 на 2000 лв., съдът достигна до
извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 64 лв. (арг. от чл. 63, ал.
3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Присъждането на част от
претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната
практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали
претенциите за разноски преди измененията в чл. 63 от ЗАНН). На жалбоподателят,
съобразно уважената част, следва да се присъди сумата от 100 лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №
7315/19.03.2020 г., издадено от Зам. министъра на Културата, с което за
нарушение на чл.97, ал.1, т.5 от Закона за авторското право и сродните му права,
на „Л.1.“ ООД, ЕИК ........, представлявано от Р.Т., е наложено административно
наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА
размера на същата от 2500 лева на 2000 лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА „Л.1.“ ООД, ЕИК ........,
представлявано от Р.Т., да заплати на Министерството на Културата сумата от 64
лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Министерството на Културата да
заплати на „Л.1.“ ООД, ЕИК ........, представлявано от Р.Т., да заплати на сумата
от 100 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен
съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: