№ 14009
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110134327 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Oбразувано e по искова молба от Р. И. Т., ЕГН **********, срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 2005,50 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № 40003309835 от 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска (27.06.2022 г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 01.03.2021 г. е сключил договор за кредит № 40003309835 с
„П.К.Б.” ЕООД, като в договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на
3000 лв., срокът на договора е двадесет и четири месеца, размерът на вноската по кредита -
184,37 лв., уговорен годишен лихвен процент (ГЛП) - в размер на 41 %, годишен процент
разходи (ГПР) - в размер на 48,93 %, и общо дължима сума по кредита в размер на 4424,90
лв. Твърди, че в договора е уговорено, че ищецът дължи възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в общ размер на 750 лв., както и че размерът на вноската по
закупената допълнителна услуга е 31,25 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна
вноска по кредита. В договора е посочено, че общото задължение по кредита и закупената
допълнителна услуга е в размер на 5174,90 лв., а общият размер на вноската е 215,62 лв.
Твърди, че предсрочно е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ
размер на 5005,50 лв. Счита договора за кредит за нищожен поради нарушение на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т. 20 и чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Излага доводи, че не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно
общият размер на кредита; липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в
1
договора ГПР от 48,93 %. Твърди, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на
действителния такъв, който е над максимално установения праг на ГПР. Счита, че
начисленото възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит е заплатено при начална липса на основание. Твърди, че възнаграждението в общ
размер на 750 лв. представлява заплащане на такса за услуга, която реално не е била
предоставена на ищеца. Твърди, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за
допълнителни услуги, са неравноправни и нищожни. Посочва, че клаузите не са
индивидуално уговорени, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми, респектично двукратния размер на законната лихва за обезпечени
заеми. Освен това счита, че договорът е нищожен, тъй като не е посочен съществен елемент
от неговото съдържание - условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Счита договора за нищожен и поради невключването в него на
информация относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден. Твърди, че на посочените основания договорът за кредит е недействителен –
чл. 22 ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита – чл. 23 ЗПК. С оглед
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Р. И. Т., ЕГН **********, сумата от 2005,50 лв.,
представляваща недължимо платена сума по потребителски кредит, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Признава, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № 40003309835 на 01.03.2021 г., по силата на който е представил на ищеца заем в
размер на 3000 лв., а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените
парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ съгласно условията на договора. Твърди, че всички условия по
договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищецът изрично е
изявил воля да сключи договора за кредит при посочените условия. Посочва, че длъжникът
предварително се е запознал с общите условия, подписал ги е и се е задължил да ги спазва.
Процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в
чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията
за сключването му по ясен и разбираем начин. Твърди, че в процесния договор е посочена
общата дължима сума по кредита - 4424,90 лв., включваща предоставената заемна сума и
2
дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото
задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга, а именно сума в размер от
5174,90 лв. Сочи, че в договора е посочен годишният процент на разходите, който е
фиксиран като абсолютна процентна стойност – 48,93 %. Фиксиран е и уговореният лихвен
процент - 41 %. Твърди, че в договора ясно и недвусмислено е посочено с фиксирани,
неподлежащи на промяна суми какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, при
какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата
сума по кредита. Сочи, че условията за издължаване на кредита от потребителя са
обективирани в погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на всяка дължима месечна погасителна вноска, каквото е законовото
изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. В т. 7.1 от Общите условия
(ОУ) към договора е предвидено, че кредитополучателят има право да се откаже от
договора, уговорени са начинът и срокът, в който може да стори това - чрез отправяне на
писмено предизвестие в четиринадесетдневен срок, считано от датата на неговото
сключване или в случай, че кредитополучателят е избрал договора, общите условия и
погасителния план да бъдат изпратени по реда на чл. 13.1 от ОУ към договора - от датата на
тяхното получаване. Посочва, че в договора е уговорен като постоянен лихвеният процент,
поради което е достатъчно да бъде посочен размерът на същия, който не противоречи на
закона и на добрите нрави. Относно услугата „Фаст“ твърди, че изборът за закупуване на
допълнителни услуги е изцяло на клиента, като закупуването им не е задължително условие
за сключване на договора и не следва да се възприеме като такса за дейност, свързана с
усвояването и управлението на кредита. Оспорва твърдението в исковата молба, че по
кредита е платена общо сума в размер на 5005 лв., като сочи, че общо платената сума е в
размер на 4982,89 лв. Моли съда да отхвърли предявения иск, както и да му присъди
сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, обоснован с твърдения, че на основание недействителен договор за кредит, а
в условията на евентуалност – на основание нищожни клаузи от договора, ищецът е платил
сума, която надвишава размера на дължимите суми съобразно действителните уговорки в
договора за кредит, и поради това се иска осъждане на ответника да върне надплатената
сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже заплащането на
посочената в исковата молба сума, а в тежест на ответника - да докаже наличие на
основание за получаването, съответно за задържането на същата.
С оглед становищата на страните съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 40003309835 на 01.03.2021 г., по силата на който ответникът, в
3
качеството на кредитор, е предоставил на ищеца, в качеството на кредитополучател, кредит
в размер на 3000 лв., а ищецът се е задължил да върне на кредитора предоставените парични
средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение в размер на 750 лв. за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ съгласно условията на договора.
По делото е представен сключеният между страните договор за потребителски кредит
„Профи Кредит Стандарт“ № 40003309835 от 01.03.2021 г., от който се установява, че
сумата от 3000 лв. е предоставена на ищеца за срок от 24 месеца, дължима разсрочено
съгласно погасителен план, неразделна част от договора, при размер на месечната вноска -
184,37 лв., при посочен годишен процент на разходите - 48,93 % и възнаградителна лихва
при годишен лихвен процент - 41 %, лихвен процент на ден 0,11 %, общо дължима сума по
кредита – 4424,90 лв. В договора за кредит е предвидено кредитополучателят да заплати
възнаграждение и за закупена допълнителна услуга „Фаст“, включваща право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит - 750 лв. Посочен е
общият размер на вноската - 215,62 лв., от които 31,25 лв. - размер на вноска по закупена
допълнителна услуга, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, и общото
задължение по кредита с вноските по допълнителната услуга - 5174,90 лв. Страните са
уговорили, че възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна услуга става
изискуемо с подписването на договора за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на
договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на
кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя
кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“
се дължи в пълен размер.
По делото са приложени също искане за отпускане на потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № 40003309835 от 01.03.2021 г., общи условия към договора, погасителен
план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. Според последната, допълнителната услуга „Фаст“ гарантира приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час,
считано от постъпване на искането в системата на „П.К.Б.“ ЕООД или в срок до два часа от
началото на първия следващ работен ден, в случай, че искането постъпи в системата извън
работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, като е посочено,
че кредитоискателите, които не са избрали и закупили допълнителната услуга „Фаст“
получават разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит в
срок от пет работни дни, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски
кредит в системата на „П.К.Б.“ ЕООД. В т. 15 от приложимите ОУ е посочено, че
разписаните правила, касаещи допълнителните услуги се прилагат само в случаите, в които
клиентът е избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, като за фактическото ползване
на услугите следва да са налице предвидените в ОУ специфични условия за всяка една от
тях.
В хода на първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на
ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено, според
което общата сума, която ищецът е заплатил по процесния договор за кредит е в размер на
5174,90 лв. (3000 лв. – главница, 1424,90 лв. – възнаградителна лихва, 750 лв. – такса за
допълнителна услуга „Фаст“), като размерът, датата и разпределението на постъпилите суми
4
са посочени в Таблица № 2 в заключението. Според вещото лице, размерът на ГПР, с
включване в него и на таксата за допълнителна услуга „Фаст“ възлиза на 77,8502 %.
По отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на
ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да е налице
валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря
кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от
тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за
потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК и чл. 11, ал. 2 ЗПК. Договорът е сключен при Общи
условия, които са неразделна част от него и са подписани на всяка страница от страните, в
писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, с шрифт на текста не по – малък от 12, посочен е
общият размер на кредита и условията за усвояването му (4424,90 лв., съответно 5174,90 лв.,
чрез банков превод по посочена банкова сметка, което е вписано в самия договор за кредит);
посочен е лихвеният процент по кредита - 41 % и условията за прилагането му – т. 4 от
Общите условия. Тъй като лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора,
неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент и методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК. Отделно от това нито се твърди, нито се установява,
че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план,
който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
както и за размера, броя и датите на плащане на вноските за допълнителната такса „Фаст“,
посочена е и общата стойност на плащанията, с което съдът приема, че са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, при съобразяване и на разясненията, дадени в
решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., според
което в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на
дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските
между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква
част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница.
Договорът съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания – чл.
7.3.1. от Общите условия, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, уредено е и
правото на отказ на потребителя от договора и условията за неговото упражняване – чл. 7 от
Общите условия - срока, в който това право може да бъде упражнено, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата. Ето
защо разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК не са нарушени и процесният
договор за кредит не е недействителен на това основание.
5
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма
годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение
№ 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания.
В случая уговореното в процесния договор възнаграждение за допълнителна услуга в
размер 750 лв. е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл.
19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен
процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са
нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по -
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2 „обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
6
процент на разходите, дори при законово установената граница.
В случая е посочен годишен процент на разходите по кредита – 48,93 %, който формално
отговаря на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В частност общото задължение на ищеца е
съответно на вписаните в погасителния план – неразделна част от договора за кредит,
сборни плащания, в които се включва и задължението по закупения пакет от допълнителни
услуги в общ размер на 5174,90 лв. Месечният размер на вноската е определен като сбор от
части от главница и договорна лихва, както и горница ежемесечно дължима вноска по
закупен пакет допълнителни услуги. Това възнаграждение за допълнителни услуги обаче не
е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 48,93 %, въпреки, че е
включено в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
закупения пакет допълнителни услуги като несъмнен разход, действителният ГПР би бил
значително завишен (77,8502 %), което заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посоченият разход за допълнителна услуга подлежи на разсрочено плащане, ведно с
погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено
скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на
годишния процент на разходите. Ответникът - кредитодател е обявил параметрите на общо
оскъпяване на отпуснатия кредит по начин, изключващ възможността за възприемане от
страна на потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил
отделно цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент
на разходите без да включи в него значителния добавен разход за възнаграждение за
допълнителни услуги. Регламентираното от законодателя ограничение за размера на всички
разходи по кредита цели да предотврати прекомерното му оскъпяване чрез въвеждане на
други разходи, комисионни, възнаграждения от страна на търговеца, в нарушение на
принципа на добросъвестността, което би довело до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, който закон намира
приложение съгласно чл. 24 ЗПК.
Клаузите, предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, са
установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Разходите за приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит са такива, свързани с усвояването на кредита. В този
смисъл претенцията за заплащане на тази такса се явява в пряко противоречие с нормата на
чл. 10а ЗПК, с оглед което и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Със
закупуването на допълнителната услуга „Фаст“ потребителят е поставен в значително по-
неблагоприятно положение в процесното правоотношението и въз основа на това клаузите, с
които се уговаря допълнителната услуга са и неравноправни по см. на Директива
93/13/ЕИО, доколкото възлагат допълнителна финансова тежест за потребителя, оскъпяват
„цената на кредита“ и по съществото си представляват реализирана за кредитора печалба.
Таксата за приоритетно разглеждане на искането за кредит се претендира като дължима на
7
основание допълнителна, незадължителна услуга, предоставена по искане на
кредитополучателя. Самото естество на действията на кредитора, посочени като съдържание
на претендираната престация, обаче, изключва квалификацията им като допълнително
благо, за което да е обосновано насрещно възнаграждение. В случая заплащането на
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ е уговорено без да е ясна типичната
насрещна престация, обосноваваща по-високи разходи за кредитополучателя. В тази връзка
следва да се посочи, че целта на таксите и комисионните по чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения, свързани с
действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на
кредитора по предоставянето на кредита, не е обосновано с икономическия интерес на
търговеца и е предпоставка за неоснователното му обогатяване. Подобни уговорки, водещи
до отделяне на пакета услуги от основното съдържание на кредита заобикалят изискването
за оповестяване на общия разход и забраната на законодателя размерът му да не надвишава
пет пъти размера на законната лихва.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, макар
формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Характерът на
вземането за такса за приоритетно разглеждане на кандидатурата за кредит, представляващо
възнаграждение на предоставения паричен ресурс, предполага включването му в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според настоящия съдебен състав
текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен,
макар и неправилно ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание
на договора. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК (така и определение № 60451/03.06.2021 г. по гр.
д. № 850/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 2449/16.05.2023 г. по в. гр. д. №
87/2022 г. по описа на СГС, решение № 4067/20.07.2023 г. по в. гр. д. № 9689/2022 г. по
описа на СГС, решение № 3609/04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8049/2022 г. по описа на СГС,
решение № 3939/17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12826/2022 г. по описа на СГС, решение №
3764/11.07.2023 г. по в. гр. д. № 10944/2022 г. по описа на СГС, решение № 3868/13.07.2023
г. по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на СГС, решение № 874/22.02.2023 г. по в. гр. д. №
13474/2022 г. по описа на СГС и др.). Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по
8
смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от императивни правила, нито да бъде прието, че частично
недействителна е единствено клаузата за уговорената услуга „Фаст“. Ако съдът изменя
съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски
договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в чл. 7 от
Директива 93/13/ЕИО, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да
използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за
недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от
националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита – в процесния
случай в размер на сумата 3000 лв., като не дължи лихва или други разходи по кредита.
По делото се установи от ССчЕ, че потребителят е заплатил на ответника сумата от общо
5174,90 лв., от които 3000 лв. – главница, 1424,90 лв. – възнаградителна лихва и 750 лв. –
такса за допълнителна услуга „Фаст“. Доколкото договорът за кредит е недействителен, то
ищецът дължи заплащане само на чистата стойност на кредита – главницата от 3000 лв., или
предявеният иск е основателен изцяло за сумата от 2005,50 лв. (при съобразяване на
диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6 ГПК) и следва да бъде уважен.
С оглед изводите, до които съдът достигна, не следва да се разглеждат наведените в
условията на евентуалност основания на иска за връщане на заплатената от ищеца сума
поради нищожност на отделни клаузи от договора поради противоречието им с добрите
нрави.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се следват само на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в размер на 80,22 лв. - държавна такса и 350 лв. - депозит за вещо лице, или общо
430,22 лв. На основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокат Г.Ч. адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 500,55 лв., определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С............, да заплати на основание чл. 23 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД на Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С............., сумата от 2005,50 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит №
40003309835 от 01.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С............, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р. И. Т., ЕГН **********, С АДРЕС:
ГР. С............., сумата от 430,22 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
9
С............, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат Г.Ч. - САК,
личен № **********, с адрес: гр. С.........., адвокатско възнаграждение в размер на 500,55 лв.
за осъществено безплатно процесуално представителство на Р. И. Т., ЕГН ********** в
хода на производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10