№ 47
гр. Ямбол, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500370 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. С. Ж. от гр.******, действащ чрез адв.С.
Т.., срещу Решение № 107/06.03.2024г., постановено по гр.д. № 2404/2022г. по описа на
Ямболски районен съд в частта, с която е извършена делбата на допуснатия до делба
недвижим имот – нива с площ от 5 692кв.м. в землището на гр. ********, м.“Табите“,
съставляваща ПИ с идентификатор 87374.34.6 с пазарна стойност 16 386 лева, който имот е
изнесен на публична продан и е постановено получената от публичната продан сума да бъде
поделена между съделителите, съобразно квотите им, установени с решението по допускане
на делбата.
Въззивникът е трето лице-помагач, конституирано в хода на дебата. Оплакването
му във въззивната жалба е за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Въззивникът счита, че неправилно е бил конституиран от районния съд като трета
подпомагаща страна в процеса, като в нарушение на разясненията, дадени с ТР № 3/2013 на
ОСГК на ВКС ЯРС не му е предоставил възможност да заяви в съответния процесуален
момент дали желае да встъпи като главна страна в процеса, разполагайки с безспорни
доказателства, че именно А.Ж. е приобретател на процесния делбен имот. Намира, че
делбеният съд е следвало да разясни правата на приобретателя и да му даде възможност
изрично да заяви дали желае да встъпи или не в качеството на главна страна и неправилно в
последното по делото открито съдебно заседание ЯРС е оставил без уважение направеното в
тази насока искане. Съдът следвало да укаже и на наследниците на съделителя, че
становището по искането на третото лице трябва да е ясно изразено, при съобразяване на
цялостното процесуално поведение на наследниците, че те нямат каквито и да било
претенции по отношение на делбения имот и не оспорват транслативната сделка в полза на
приобретятеля. Според въззивника, съдът е следвало да му укаже процесуалната възможност
да заяви желание да встъпи като главна страна по реда на чл.225 от ГПК на мястото на
ответницата Й., респ. на нейните наследници и едва в случай, че той откаже изрично или
пък наследниците изразят несъгласие с неговото главно встъпване, той да продължи
1
участието си в процеса като трето лице-помагач на страната на ответницата. Като не е
изпълнил тези свои процесуални задължения и го е конституирал като трето лице - помагач,
въззивникът сочи, че съдът е допуснал процесуално нарушение, а той не е могъл да предяви
искания по сметки, въпреки наличните по делото доказателства, че именно той на практика
е направил в имота редица подобрения, които дори не били отразени в експертните
заключения. Нещо повече, в диспозитива на съдебното решение ЯРС посочил, че получената
от публичната продан сума следва да бъде разделена между съделителите, като неправилно
не отчел, че наследниците на Г. Й., макар и страни в процеса, нямат право да получат
парична сума от продажбата на имота, защото той не се намира в техния партимониум и не
е бил включен в наследството на техния наследодател. Тези допуснати от първата инстанция
нарушения въззивникът сочи като основания за неправилност на обжалваното съдебно
решение и счита, че обосновават отмяната на решението.
На следващо място намира, че необосновано и в нарушение на разпоредбата на
чл. 201 от ГПК ЯРС е назначил повторна съдебно-техническа експертиза за определяне на
пазарната оценка на делбения имот, без да са налице каквито и да било предпоставки за
това. В определението за назначаване на експертизата съдът не изложил мотиви защо е
необходима повторната експертиза, съобразил само интересите на ищцата, но не и на
другите страни в производството и макар ищцата да оспорила първоначалното заключение,
според въззивника това само по себе си не е достатъчен довод, за да бъде назначена
повторна експертиза със същия предмет, а приемайки и ценейки повторното заключение,
макар и тенденциозно по-ниско, съдът не изложил мотиви, което освен че е неправилно,
според въззивника съставлява и процесуално нарушение от страна на съда. Твърдението на
третото лице е, че в имота има изградена от него сграда, както и редица подобрения и
приращения, които не са взети предвид и обсъдени както от вещото лице, така и от съда при
оценката на действителната пазарна стойност на имота, съдът безкритично е дал вяра само
на второто заключение и така е достигнал до изводите, обективирани в решението, че
пазарната стойност на имота е в размер на сумата 16 386 лв. Тези изводи са оспорени като
едностранчиви и неподкрепени от доказателствата по делото, с оплакване, че ЯРС не е
обсъдил събраните по делото доказателства в цялост преди да постанови обжалваното
съдебно решение.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на ЯРС в
обжалваната му част, със законните последици.
От въззиваемите страни отговор на жалбата е подала само въззиваемата Н. П. В.
от гр.******, представлявана от адв.Г.Д., с който е оспорила въззивната жалба на третото
лице като неоснователна. Изложени са съображения, според които въззивникът А.Ж. е
придобил идеалната част от делбения имот по силата на дарение от ответницата в делбата Г.
Й., което дарение е било извършено на 26.10.2022г., т.е. след вписване на исковата молба за
делба, при което вписаните в имотния регистър обстоятелства се считат за общоизвестни,
тъй като регистърът е публичен и на приобретателят е бил известен факта за висящото
съдебно производство, като той е имал възможност да се конституира в процеса още в
първата част на делбата, преди първото по делото съдебно заседание. Същият не реализирал
тези свои права, съдът не бил законово задължен да издирва приобретятеля и да му дава
указания относно това какви са му правата и служебно да следи дали ще бъдат реализирани.
Въззивникът бил конституиран като трето лице-помагач по инициатива на назначения
особен представител на ответницата, същият бил призоваван за съдебни заседания, в част от
заседания се явил лично, но не направил искане за встъпване като главна страна в процеса и
според въззиваемата съдът не би могъл да го конституира служебно, както и не бил длъжен
да му дава указания в такава насока. Вззиваемата е оспорила като неоснователни и
оплакванията относно изготвената и приета по делото повторна експертиза за реалната
поделяемост и цената на делбения имот, тъй като заключението било изслушано и прието от
съда в съдебно заседание на 11.12.2023г. в присъствието на пълномощниците на страните и
на въззивника, всички заявили, че са съгласни със заключението и желаят то да бъде прието,
а след изслушване на първоначалната експертиза лично въззивникът заявил, че имотът не би
следвало да струва повече от 2000 лева. При данните по делото и липсата на спор, че
делбеният имот е неподеляем, според въззиваемата единственият възможен изход от втората
фаза на делбата е изнасянето на имота на публична продан, в какъвто смисъл бил и
2
атакуваният съдебен акт. Поради тези доводи и съображения моли за потвърждаване
решението на районния съд в оспорената му част като правилно, обосновано и
законосъобразно, с присъждане на разноските по делото.
В о.с.з. жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на въззивника - адв.Т..
Въззиваемата Н.В., чрез процесуалния представител адв.Д. пледира за
потвърждаване на оспореното решение и за присъждане на разноските през въззивната
инстанция.
Редовно призовани за о.с.з., въззиваемите Г.Г., Ж.Д., Ц.Б. и Д.Б. не се явяват и не
се представляват, тези страни не са изразили становища по допустимостта и
основателността на въззивната жалба.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по
същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид изявленията на страните и приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е делбено, във втората фаза – по извършването на делбата.
Делбеното производство е образувано пред ЯРС по исковата молба на Н. П. В. от
гр.******, с която против Г. Г. Й. от гр.****** е предявен иск за делба на съсобствения
между страните недвижим имот в гр.Ямбол, представляващ нива с площ от 5 692кв.м. в
землището на гр. ********, м.“Табите“, съставляваща ПИ с идентификатор 87374.34.6.
Съделителката – ответницата Г.Й. не е била намерена но посочения в исковата
молба адрес, който е постоянния и настоящ адрес на страната, като по делото е била
представлявана от особен представител- адв.Е.Иванова, назначена по реда на чл.47, ал.6 от
ГПК.
С постановеното в първата фаза на делбата Решение №111/13.03.2023г., влязло в
сила на 31.03.2023г., ЯРС е допуснал до делба недвижимия имот в гр.Ямбол - нивата с площ
от 5 692кв.м. в землището на гр. ********, м.“Табите“, съставляваща ПИ с идентификатор
87374.34.6, при равни за съделителките квоти – по 1/2 ид.част за всяка от тях.
В първото по делото открито с.з. след влизане в сила на решението по допускане
до делба, пълномощникът на ищцата Н.В. е представил доказателство – справка от Службата
по вписванията, установяваща, че след вписването на исковата молба за делба ответницата
Г.Й. се е разпоредила с притежаваната от нея 1/2 ид.част от делбения имот в полза на А. С.
Ж. от гр.******. Последният по искане на особения представител на ответницата, на
съделителката Й., с Определение №1099/05.06.2023г. на основание чл.226, ал.2 от ГПК е бил
конституиран от ЯРС като трето лице-помагач на страната на ответницата Г.Й..
Третото лице А.Ж. е бил редовно призован по делото и е присъствал лично в
проведените от съда открити съдебни заседания на 10.07.2023г., на 13.09.2023г., на
01.11.2023г. и на 11.12.2023г.
В о.с.з., проведено на 01.11.2023г. ЯРС е приел заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза в частта, определяща делбения имот като
реално неподеляем. Съдът не е приел заключението в частта на определената пазарна цена
на имота в размер на 97 300лв. и за пазарната стойност на имота е назначил повторна
експертиза. За това процесуално действие съдът е уважил заявеното от пълномощника на
ищцата оспорване на експертизата в частта на оценката, излагайки мотиви, според които
определената пазарната цена в размер на 97 300лв. многократно надвишава данъчната
оценка на имота, която е в размер на 991,26лв. Към оспорването от ищцата на експертното
заключение се е присъединил и третото лице-помагач А.Ж., който е посочил, че размерът на
цената на имота не е повече от 2 000лв.
В о.с.з. на 11.12.2023г. третото лице-помагач А.Ж. не е възразил срещу
заключението на вещото лице, с което е определена пазарната цена на делбения имот в
размер на 16 386.00лв., не е поискал допълнително или ново заключение и съдът е приел
експертното заключение по повторната експертиза.
На 15.10.2023г. съделителката – ответницата Г.Й. е починала, при което на
3
основание чл.227, ал.1 ГПК с определение от 15.01.2024г. ЯРС е конституирал като
съделители наследниците й по закон - низходящи на починалите брат и сестра на Г.Й. – Г. Г.,
Ж. Д., Ц. Б. и Д. Б..
В о.с.з. на 28.02.2024г. третото лице-помагач А.Ж. е бил представляван от
пълномощник-адвокат, който е направил искане приобретателят Ж. да замести в процеса
като главна страна наследниците на починалата съделителка Г.Й. на основание чл.226, ал.2
ГПК. Ищцата чрез пълномощника си е дала съгласие за заместване по реда на чл.222 ГПК,
но ответниците, конституирани на мястото на Г.Й., не са присъствали в о.с.з. и макар същите
да са изразили становища в депозирани по делото писмени молби, при липса на дадено от
тях изрично съгласие за искането заместване, с протоколно определение от 28.02.2024г. ЯРС
е оставил без уважение искането на А.Ж. и е приключил съдебното дирене по делото.
С постановеното по делото решение във втората фаза на делбата, ЯРС е
отхвърлил възлагателната претенция на съделителката – ищцата Н.В. и е изнесъл делбения
недвижим имот на публична продан, като е постановил получената от публичната продан
сума да бъде поделена между съделителите съобразно квотите им. С оглед приетата пазарна
оценка на делбения имот и квотите на съделителите съдът е определил дължимите от
страните държавни такси.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед тези свои правомощия като въззивна инстанция, ЯОС намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а оплакванията, изложени във
въззивната жалба намира - за неоснователни.
Със задължителните за съдилищата разяснения по т.3 на ТР № 3/2013г. на ОСГК
на ВКС е прието, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик
/съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по
допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК. Прието е, че лице, което е
придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения
процес след предявяване на иска за делба, може да участва като главна страна в
производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители или да
встъпи главно по реда на чл. 225 ГПК в първа или във втора фаза на производството. След
влизане в сила на решението по допускане на делбата, във фазата по извършването
приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази
воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл. 225 ГПК.
Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от
това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в
производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита
прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът.
Предвид установеното по делото и съобразно задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени по т.3 от ТР № 3/2013г. на ОСГК на ВКС на
РБ, ЯОС намира, че в случая въззивникът А.Ж. е участвал в делбеното производство в
първата му фаза чрез своя процесуален субституент – съделителката Г.Й., от която е
придобил идеалната част от делбения имот след образуването на делбеното производство и
вписването на исковата молба за делба. Приобретателят А.Ж. е обвързан от решението по
допускане и по извършването на делбата и съсобствеността върху делбените имоти се счита
прекратена и по отношение на него.
Фактите по делото обуславят извода, че делбата във втората фаза по гр. дело
№2404/2022 г. по описа на ЯРС не е извършена без участието на съсобственика А.Ж..
Неоснователно е оплакването на последния, че неправилно е бил конституиран като трето
лице-помагач на страната на съделителката-ответницата, тъй като е бил привлечен от нея, за
да й помага в процеса. Също неоснователно А.Ж. счита, че съдът е следвало да му разясни
правата и да му укаже възможността да встъпи като главна страна в процеса на мястото на
съделителката Й., респ. на нейните наследници, включително за заместване по реда на
4
чл.222, вр. с чл.226, ал.2 ГПК. Това е така, тъй като след образуване на производството и
вписване на исковата молба съдът не е задължен служебно да следи за участието на всички
съсобственици в делбата като задължителни другари, нито да конституира в процеса
приобретателя. Предвид публичността на имотния регистър и вписването на исковата молба
за делба преди придобиването на права върху делбения имот от приобретателя Ж., същият е
могъл да прояви процесуална активност, включително чрез упълномощаване на адвокат, за
да реализира процесуалните си права по делото. При липсата на дадено от наследниците на
починалата Г.Й. изрично съгласие за заместване в процеса, не е налице и допуснато от ЯРС
нарушение, като е оставил без уважение искането на приобретателя за заместване на
съделители в процеса.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че в резултат на допуснатите от
районния съд процесуални нарушения са били нарушени правата му и той не е могъл да
предяви иск по сметките, предвид направените в имота подобрения. Както се посочи,
съгласно разясненията на ВКС по т.3 от ТР № 3/2013г. на ОСГК на ВКС , като приобретател
А.Ж. и без да замести своя праводател със съгласието на всички съделители, е могъл да
встъпи главно по реда на чл. 225 ГПК като предяви иск срещу страните по делото. За
главното встъпване на третото лице по чл.225 ГПК не се изисква съгласие на главните
страни и при предявяване на иска по сметките въззивникът е могъл да упражни правото си
да участва в производството по прекратяване на съсобствеността, да получи сумите от
подобрения в делбения имот, включително да защити становището си за начина на
прекратяване на съсобствеността, но в случая третото лице А.Ж. не е поискал главно
встъпване и не е предявил претенция по сметките.
Също неоснователно е оплакването на въззивника за допуснато от районния съд
процесуално нарушение при назначаване на повторната съдебна експертиза за определяне
пазарната цена на делбения имот, тъй като съдът е изложил мотивите си за това
процесуално действие – обосновал се е с размера на данъчната оценка за имота, която е
многократно по-ниска от определената от вещото лице пазарна цена и е уважил заявеното от
ищцата оспорване на първоначалната експертиза, към което оспорване се е присъединил и
конституираният като трето лице А.Ж. с изричното изявление от негова страна, че цената на
имота не може да е по-висока от 2 000лв. Кредитирайки приетото заключение по повторната
експертиза, с което е определена цената на имота в размер на 16 386лв., съдът също не
допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като е мотивирал извода си,
включително с липсата на оспорване на експертното заключение от страните и от третото
лице, сега въззивник в производството. Съгласно чл.221 от ГПК третото лице има право да
извършва всички съдопроизводствени действия по делото и ако А.Ж. е имал възражения или
оспорвания по отношение на повторната експертиза е могъл да ги заяви – да поиска
допълнително заключение или нова експертиза, за които процесуални действия е без
значение дали като трето лице е встъпил главно по реда на чл.225 ГПК или е заместил
праводателя си по реда на чл.226, ал.2 ,вр. с чл.222 ГПК, но в случая А.Ж. не е проявил
активност и не е упражнил тези процесуални права.
В обобщение, след като е придобил права в делбения имот след вписване на
исковата молба за делба, приобретателят А.Ж. е разполагал с възможността да встъпи като
подпомагаща страна на съделителя, чиито права е придобил в хода на делбеното
производство, като главна страна чрез главно встъпване или като замести праводателя си със
съгласието на главните страни. В случая приобретятелят е взел участие като подпомагаща
страна, поради което и съгласно чл.226, ал.3 ГПК е обвързан от решението по извършване на
делбата и съсобствеността върху делбения имот се счита прекратена и по отношение на
него, а при разпределението на сумите от публичната продан на делбения имот ще участва
чрез процесуалния си субституент, респ. наследниците на починалата Г.Й..
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
Съобразно изхода от делото, основателно е искането на въззиваемта Н.В. за
разноски и на същата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 800лв.
Водим от изложеното, ЯОС
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107/06.03.2024г., постановено по гр.д. №
2404/2022г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която е извършена делбата на
допуснатия до делба недвижим имот – нива с площ от 5 692кв.м. в землището на гр.
********, м.“Табите“, съставляваща ПИ с идентификатор 87374.34.6 с пазарна стойност
16 386 лева, който имот е изнесен на публична продан и е постановено получената от
публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно квотите им,
установени с решението по допускане на делбата.
В останалата му част Решение № 107/06.03.2024г., постановено по гр.д.
№2404/2022г. по описа на Ямболски районен съд, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА А. С. Ж. от гр.******, ул.**********№*, с ЕГН **********, да заплати
на Н. П. В. от гр.******, ул.**********№**, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата от 800 лева (осемстотин лева) – разноски за въззивната инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач А. С. Ж.,
въззивник пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационна обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6