МОТИВИ
към присъда № 4/20.02.2017 г.
по НОХД №165/2017 г. по описа на ПРС
Производството
е образувано по внесен обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Поморие по досъдебно
производство №320ЗМ 129/2015 г. по описа на РУП МВР Поморие ,с който е повдигнато
обвинение срещу И.Б.К.: роден на *** ***, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, таксиметров шофьор, ЕГН-**********, за това че за периода от 02.03.2015г. до
06.03.2015г., при условията на продължавано престъпление, извършил следните
деяния: На 02.03.2015г., около 15.30 часа, в гр.Поморие, в съучастие и след
предварителен сговор с неустановено лице, в качеството си на помагач, с цел да
набави за себе си и за другиго имотна облага, поддържал заблуждение у Т.Г.Д. ***,
че синът му е тежко пострадал от битов инцидент с газова бутилка и за лечението
му са нужни парични средства и с това причинил на Т.Г.Д. имотна вреда в размер
на 3500 лева; На 06.03.2015г., около 14.30 часа, в с.Горица, община Поморие,
след предварителен сговор и в съучастие с неустановено лице, като помагач, с
цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, поддържал заблуждение у П.В.К.
***, че ще получи колет от Италия, изпратен специално за него, съдържащ
лекарство и с това причинил на П.В.К. имотна вреда в размер на 1450 лева, или
причинената вреда общо в размер на 4950 лева
,което е престъпление по чл.210,
ал.1, т.2, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.20 ал.4, вр. с чл.26 ал.1 НК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение,пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода .
Подсъдимият се явява в с.з. лично и със адв.Р. от БАК. Не се признава за виновен по
повдигнатото обвинение .В обясненията си сочи ,че е смятала ,че извършва
куриерска дейност и не е знаел ,че в пратките ,които пренася има пари ,нито пък
е имал намерение да поддържа заблуждение у някой .Сочи ,че е оказал съдействие
на органите на МВР за разкрИ.е на човека , който го е изпратил да вземе
пратките,както и че самият той е бил заблуден относно същината на извършваната
дейност по пренасяне на пратки и изразява съжаление , че е бил въвлечен в
такива измами . Моли за постановяване на
оправдателна присъда .
Защитникът
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда ,като сочи ,че подсъдимият не е
осъществил състава на престъплението ,за което му е повдигнато обвинение . Моли
за отхвърляне на предявеният граждански иск .
Гражданският
ищец моли за уважаване на предявеният от него граждански иск срещу подсъдимия .
След
като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени
поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа
страна следното: Подсъдимият И.К. извършвал таксиметрова дейност с лек
автомобил марка „Дачия Лоджи” с . В обясненията си подсъдимия , сочи ,че във
връзка с извършваната от него дейност , през 2015 г. пуснал обява във
вестник „Ало Бургас” ,че предлага таксиметрови услуги . Един ден с него по телефона от обявата се
свързало непознато за подсъдимия лице ,неустановено по делото , което се представило с името Н К .Това лице
казало на подсъдимия ,че има фирма за недвижими имоти и търси човек ,който да
пренася пратки с документи . Подс.К. се съгласил да извършва куриерски услуги
по поръчка на лицето представило се като Н К , като двамата се уговорили парите за пренасянето на пратките
да се заплащат на подсъдимия предварително . На 02.03.2015 г. св.Д. получил
телефонно обаждане на домашния си телефон с номер 0596/2-32-25 от непознат мъж
, неустановен по делото , който се представил като служител на пожарната и му
съобщил ,че синът на свидетеля е
пострадал при пожар избухнал в апартамента му ,като имал изгаряния и е счупил
двата си крака след като е скочил от терасата за да се спаси от пожара . Също
така лицето представило се за пожарникар съобщило на св.Д. ,че за лечението на сина му е
необходимо поставянето на златна шина ,която била много скъпа ,като за
потвърждение на думите си ,го свързал с друго лице ,също неустановено по делото
, представило се като д-р М. , който потвърдил ,че за поставянето на златната
шина е необходима голяма сума и попитал свидетелят с колко пари разполага. Св.Д.
отговорил ,че има 3500 лв. , и се съгласил да заплати тази сума , след което
следвайки инструкциите на лицето
представило се като д-р М. изброил
серийните номера на всяка от банкнотите ,което продължило около час . Лицето
, с което св.Д. разговарял по телефона го инструктирал да постави парите в плик
и да ги предаде човек , който ще дойде пред дома му в гр.Поморие, за да ги
вземе . Около 16,30 ч. св.Д. видял ,че пред къщата му стои непознато за него
момче ,което говорело по телефона и свидетелят чул,че говори нещо за улицата и
къщата .Св.Д. увил сумата 3500 лв. в една пижама и я поставил в книжна
чанта ,след което слязъл за да я предаде . Св.Д.
попитал момчето , което видял пред дома си как се казва и то му отговорило ,че
се казва И.,след което свидетелят му дал
парите и момчето си тръгнало. Малко по-късно в дома на св.Д. дошъл синът му и
тогава свидетелят разбрал ,че е измамен и отишъл в полицията за да съобщи за
случая. При проведеното на 06.03.2015 г. разпознаване , което видно от
представения протокол от същата дата е извършено при спазване на правилата за
извършването му предвидени в НПК , св.Д. разпознал подс.К. като лицето ,на
което преди това ,на 02.03.2015 г. предал сумата от 3500 лв. За сумата взета от
св.Д. , подсъдимият в обясненията си сочи ,че по указания на лицето представящо
се като К,тръгнал за гр.Плевен , но по пътя същото лице му дало указания да
кара първоначално за гр.Павликени , а впоследствие подсъдимия получил указания
да кара към с.Бутово в посока гр.Левски ,където да остави парите до паметник
преди с.Бутово .В изпълнение на дадените му указания подсъдимият оставил парите
в близост до пътен знак ,след което си
тръгнал и се прибрал в гр.Бургас . На
06.03.2015 г. св.К. *** когато получил обаждане на домашния си телефон с номер
05969/ 2367 от непознато за него лице , неустановено по делото , което го
попитало как е и дали го е познал, а също и дали има близки хора в чужбина .Св.К.
се усъмнил и нарочно отвърнал ,че синовете на брат му са в Италия , като попитал лицето , с което разговарял дали не
се казва Д. ,при което то потвърдило ,че е Д. . След това непознатото лице казало
на свидетеля , че му изпраща колет и до 10-15 мин. ще му се обади шофьора
,който ще го донесе за да му каже как ще го получи и каква цена трябва да плати
. Действително малко по-късно на св.К. се обадило друго непознато за него лице
, неустановено по делото , което му казало ,че за колета ,който ще получи
трябва да заплати сумата 8000 лв. Св.К. , казал ,че не разполага с толкова пари
,а може да даде по-малка сума ,която щял да събере от съседи и познати. Тогава
лицето,с което свидетелят разговарял по телефона му казало да не ходи никъде и
в крайна сметка се разбрали свидетелят да даде 4000 лв.Св.К. разбрал ,че става
въпрос за телефонна измама и се обадил по телефона в РУП Поморие ,където
съобщил за случая . Малко след обаждането в РУП Поморие в с.Горица пристигнали свидетелите Т. , Д. , Д. и Р. и тримата служители на РУП
Поморие ,като св.Д. влязъл в дома на св.К. , а останалите останали да чакат в
автомобил паркиран на улицата в близост до дома на свидетеля . В присъствието
на св.Д. , св.К. поставил сумата 1000 лв. ,с която разполагал , в хартиен плик , върху който написал „За Д. К. 4000 лв. „ , а плика с парите
поставил в черна найлонова торбичка , като
отделно приготвил и сумата 450 лв. , които според указанията получени по
телефона от непознатото лице , с което разговарял трябвало да предаде на
шофьора , който трябвало да дойде да ги вземе . След известно време се появил
таксиметров автомобил управляван от подсъдимия , който спрял зад автомобила ,в който
стоели свидетелите Т. , Д. и Р. и тръгнал към къщата на св.К. . Докато вървял
към дома на свидетеля , подсъдимият през цялото време разговарял с някой по
мобилния си телефон . Като стигнал дома на св.К. , подсъдимият позвънил на звънеца
и св.К. му отворил и му дал найлоновата торбичка ,в която бил поставен плика с
парите , като отделно дал на подсъдимия сумата 450 лв. .След това подсъдимият се отправил към
автомобила си и в този момент бил задържан от св.Д. , към който се присъединили
и свидетелите Т. , Д. и Р. . След като
го задържали , свидетелите Т. и Р. се качили с него в таксиметровия автомобил ,
а свидетелите Д. и Д. ги следвали със
служебния автомобил . Докато пътували подсъдимия разговарял по телефона с
непознато лице , като получавал указания за посоката , която да следва за да
предаде получената пратка , но в един момент според подсъдимия непознатото лице
се усъмнило , че нещо не е наред и прекъснало разговора . В разговорите си с
полицейските служители подсъдимият разказал за изпълнените до момента поръчки ,
като именно в тези разговори разказал за случаят ,при който взел пратка от
дома на св.Д. , чийто адрес посочил . В същите разговори ,по отношение на
пратката получена от св.Д. , подсъдимият казал ,че е оставил парите до табелата на с.Бутово .
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От
обективна страна ,за да е налице престъплението по чл.210, ал.1, т.2, вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.20 ал.4, вр. с чл.26 ал.1 НК ,за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия , в конкретния случай , следва да се установи ,че
подсъдимият е участвал във въвеждането в заблуждение или поддържане на такова у
пострадалите относно причините да предадат паричните суми ,като се е сговорил
предварително за това с друго лице . От събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин , подсъдимият да е участвал по какъвто и да е
начин във възбуждането или поддържане на заблуждение у пострадалите относно
основанието да му предадат паричните суми ,доколкото по никакъв начин не се
установява подсъдимият да е разговарял предварително с пострадалите за да ги
мотивира да му предават парични
суми , включително по време на предаване
на сумите не е водил каквито и да е разговори с тях относно причините да му
дават сумите .Не се установява и подсъдимият да се е сговарял предварително с друго лице за
извършването на измама , а единствено се установява че по указания на
неустановено по делото лице дадени по телефона , е ходил до посочени от същото
лице адреси за да взема опаковани пратки и да ги доставя на посочените му от
лицето места . Поради това и съдът прие ,че не е осъществен състава на
престъплението по чл.209, ал.1, вр. с чл.20 ал.4, вр. с чл.26 ал.1 НК ,за което е повдигнато обвинение на подс.К. ,
поради което и същият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по това
обвинение . От доказателствата по делото обаче се установява ,че подсъдимият с
действията си по вземане на пратките съдържащи парични суми ,предадени му от пострадалите Д. и К. ,
е спомогнал за отчуждаването на тези суми , като е вършил това с цел да набави за себе
си имотна облага , в случая под формата на възнаграждение за пренасяне на
пратките заплащано му от пострадалите и съответно имотна облага за лицето
възложило му пренасянето на пратките . Съдът
намира ,че подсъдимият с оглед социалния си опит , съответен на възрастта му е могъл да предположи ,че пренасяните от него
пратки са предмет на престъпление по
чл.209 от НК и спомага за тяхното с действията си по пренасянето им . Действително
е възможно подсъдимият да не е възприемал елементите на това престъпление с
тяхното правно значение и терминология , но съпоставяйки поведението си с
наличната за него информация от средствата за масова информация където редовно
се съобщава за извършени деяния подобни по фактология на това ,в което е
участвал подсъдимия и наричани с придобилото гражданственост понятие „телефонна измама „ , в съзнанието на
подсъдимия са могли да бъдат формирани представи ,че спомага отчуждаване на чужди движими вещи-парични суми
,придобити чрез престъпление и да се
усъмни ,че участва в подобна дейност , още повече ,че в обясненията си дадени в
с.з. и сам сочи ,че е чувал ,че има такива измамни схеми . В тази насока от
показанията на св. Кидеров , който е в приятелски отношения с подсъдимия става
ясно ,че свидетелят в компания е разговарял с подсъдимия относно дейността му и
е изразил пред него съмнения , че това , което върши може би е нередно , като
подобни съмнения са изразили според свидетеля и други присъстващи на разговора
им лица , които също както свидетеля са предупредили подсъдимия ,че може да
става въпрос за нещо незаконно . Отделно от това от обясненията на самия
подсъдим става ясно , че е получавал указания да пътува ту към едно , ту към
друго населено място , въпреки , че офиса на лицето , което го наело бил в
гр.Плевен , а в крайна сметка е получил указания да остави „пратката” взета от
св.Д. на безлюдно място , в близост до крайпътна табела до с.Бутово . Нелогично
звучат обясненията на подсъдимия ,че не се е усъмнил по никакъв начин от подобни
указания , тъй като от една страна според него е ставало въпрос за важни
документи за лицето , което го е наело , включително толкова важни , че да
получи сумата 350 лв. за пренасянето им , при положение ,че ноторно известно е
съществуването на достатъчно по-сигурни
и евтини начини за пренасянето на важни
пратки , а от друга страна тази важна пратка е получил указание да остави
насред пътя без надзор , което очевидно противоречие е следвало да направи
впечатление дори на подсъдимия , описан от св.К. само като наивен , но не и
като лице страдащо от някакъв сериозен интелектуален дефицит . Отделно от това
според показанията на свидетелите Д. , Р.
и Т. става ясно ,че в разговорите си с
тях относно пратката предадена му от св.Д. , подсъдимият е посочил , че е
оставил парите до табела в близост до с.Бутово , което кореспондира с
обясненията на подсъдимия , че тази пратка е била отворена и може да се направи
извод , че е могъл да узнае съдържанието й , а именно парична сума .Показанията на тези свидетели относно това
обстоятелство са логични
,последователни и
безпротиворечиви и кореспондират с
показанията на св.Д. относно съдържанието на пратката предадена от него на
подсъдимия ,поради което и съдът намира
,че следва да се кредитират . Що се отнася до обясненията на подсъдимия ,че според него вътре имало документи , същите
не кореспондират и са в противоречие с така цитираните свидетелски показания ,че е оставил именно пари , както и с
показанията на св.Д. ,който сочи ,че е поставил парична сума , поради което и следва обясненията на
подсъдимия ,че е видял ,че в пратката
има само документи , да се приемат единствено като защитна теза , както и
обясненията му , че всъщност е взел пратката не от св.Д. *** , а от друго лице
от ул.”Яворов” , предвид извършеното разпознаване , на което св.Д. по
категоричен начин е разпознал именно подсъдимия като лицето , на което е предал
сумата пред дома си . По същия начин подсъдимият след като вече е могъл да
формира представи за естеството на дейността , която извършва по повод
пътуването си във връзка с доставката на пратката получена от св.Д. е могъл да
предположи , че ще получи и от св.К. парична сума , която да занесе на място
указано му от лицето , което го е наело . От изложеното съдът прие , че
подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.215,ал.1 от НК ,вр. с
чл.26,ал.1 от НК , като този извод на съда е съобразен и със съдебната практика по подобен казус обективирана в Решение
№145/26.07.2016 г. постановено по н.дело №493/2016 г. на ВКС ,ІІІ н.о. .
От
обективна страна на 02.03.2015 г. , около 15.30 часа, в гр.Поморие, обл.Бургас , подсъдимият спомогнал да бъдат отчуждени
чужди движими вещи – сумата 3500 лева
предадени му Т.Г.Д. *** , а на
06.03.2015г. , около 14.30 часа, в с.Горица, община
Поморие,обл.Бургас , спомогнал да бъдат
отчуждени чужди движими вещи – сумата
1450 лева предадени му П.В.К. *** , с
цел да набави за себе си и за другиго-неустановено по делото лице имотна облага , за които суми предполагал , че са придобити от другиго чрез
престъпление по чл.209,ал.1 от НК , като всяко от двете деяния осъществява
състава на престъпление по чл.215,ал.1 от НК , извършени са през
непродължителни периоди от време ,при една и съща обстановка и при еднородност
на вината ,като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на извършеното първо по време деяние ,поради което и съдът приема
,че са извършени при условията на едно продължавано престъпление по чл.215 ,
ал.1, вр. с чл.26 , ал.1 от НК . От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл.
За
престъплението по чл.215,ал.1
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години . За да определи размера на наказанието в
съответствие с чл.54 от НК , съдът взе предвид отегчаващите и смекчаващи вината
обстоятелства . Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на данни за извършвани от него
противообществени деяния в предходни периоди , трудовата му заетост , както и изразеното
съжаление за извършеното . Отегчаващи вината обстоятелства не се установяват .
При това положение и като съобрази степента на обществена опасност на деянието,
която в случая не е по висока от характерната за този вид престъпления , както
и установената ниска степен на обществена опасност на дееца в конкретния случай ,съдът прие ,че размерът на наказанието лишаване
от свобода следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства
, близо до минималния размер на наказанието предвидено за това престъпление , а
именно на една година и шест месеца лишаване от свобода , с което ще се
постигнат целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК по отношение на този
подсъдим . Предвид това ,че подсъдимият
не е осъждан за престъпление от общ характер и размерът на наложеното му
наказание лишаване от свобода е под три години , както и с оглед ниската степен
на обществена опасност на личността на подсъдимия , съдът намира , че за
поправянето му не е необходимо да изтърпи наложеното наказание , поради което и
изпълнението на наказанието , на основание чл.66 , ал.1 от НК следва да се
отложи за изпитателен срок от три години.
По предявеният граждански иск от Т.Г. Д. срещу подс.И. К. с искане за
осъждането му да заплати сумата 3500 лв. , представляващи обезщетение за
имуществени вреди , причинени от престъплението , съдът прие следното :Предявеният граждански
иск е с правно основание по чл.45 , ал.1 от ЗЗД , съгласно който всеки е длъжен
да поправи вредите , които виновно е причинил другиму . В случая от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин , че подс.К. , с
престъплението по чл.215,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 от НК , за което е признат за
виновен е причинил на св.Д. имуществена вреда в размер на 3500 лв. Поради това и съдът прие , че искът е доказан
по основание и размер и следва да се уважи изцяло .
Предвид признаването на подсъдимия за виновен и уважаването на предявеният
граждански иск , с оглед разпоредбата на
чл.189,ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на ПРС държавна
такса в размер на 140 лв. , представляващи 4 % от размера на уважения
граждански иск .
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: