Р
Е Ш Е
Н И Е
№
..........................
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито съдебно
заседание, проведено на 24.03.2021 год, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. №46/2021
год, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е въззивна жалба от ЗД“БУЛ ИНС“ АД, представлявано от изп.директори С.Ст.П.и К.
Д.К. чрез процесуания представител на дружеството адв. М. И.Г. срещу решение №
29/13.07.2020 год по т.д. № 58/2019 год на Окръжен съд Търговище, в частта, с
която са уважени предявените искове и дружеството е осъдено да заплати, както
следва: 1) На А.С.С. с ЕГН ********** сумата 150 000 лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени му от смъртта
на дъщеря му Д.А.С., загинала на 08.07.2016 год в ПТП в Румъния, гр. Боица,
ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019 год до окончателното
изплащане; 2) На Ш.Х.И. с ЕГН ********** – сумата 150 000 лв – обезщетение
за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на дъщеря й Д.А.С., загинала на
08.07.2016 год в ПТП в Румъния, гр. Боица, ведно със законната лихва, считано
от 27.03.2019 год до окончателното изплащане; 3) На Д.В.А. с ЕГН ********** –
сумата 50 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени му от смъртта на фактическата му съжителка Д.А.С., загинала на
08.07.2016 год в ПТП в Румъния, гр. Боица, ведно със законната лихва, считано
от 27.03.2019 год до окончателното изплащане, както и сумата 1045 лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за погребение на
загиналата негова фактическа съжителка.
По
съображения за незаконосъобразност на решението, въззивникът моли за неговата
отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, а
в условия на евентуалност – присъдените обезщетения да бъдат намалени по
справедливост. По отношение обезщетението за имуществени вреди въззивникът
счита същото за неоснователно и недоказано. По отношение мораторните лихви са
изложени доводи за недължимост, с позоваване на кредиторова забава. Претендира
присъждане на разноски за двете инстанции.
В
постъпилия отговор от Д.В.А., А.С.С. и Ш.Х.И. чрез поцесуалния им представител
адв. Н.Н.Д. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и
потвърждаване на решението. Претендира присъждане на разноски на осн. чл. 38 от
ЗА.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разглеждайки
я по същество, съдът намира следното:
На
08.07.2016 год на територията на Република Румъния, извън населеното място
Боица, в посока от Сибиу към Ръмнику Вълча, настъпва пътен инцидент, при който
лек автомобил VW Caravelle с рег.№ Т 6244 СТ, управляван от С. М. А., при опит
за изпреварване на камион „Рено” с рег.№ ВН 10 АСХ и полуремарке с рег. № ВН 23
FSH, бил блъснат от насрещно движещ се влекач „Волво” с рег.№ AR 24 UAR с
полуремарке с рег. № AR 89 LUA. При удара е загинала на място пътуващата в
лекия автомобил Д.А.С.. Горното е установено от протокола за изследване на
мястото на произшествието, съставен от органите на полицията в окръг Сибиу
(л.56 от делото). Срещу водача на лекия автомобил С. А. е внесен обвинителен
акт от Прокуратурата към Районен съд – гр.Авриг, въз основа на който е
образувано наказателно дело № 2048/787/2018 на Районния съд гр. Авриг, Румъния,
приключило с осъдителна присъда.
Лекият
автомобил VW Caravelle с рег.№ Т 6244 СТ е бил застрахован при ответника по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”, със застр. полица №
BG\02\116001311596 със срок на действие от 08.05.2016 до 07.05.2017 год.
Предявена е застрахователна претенция пред застрахователя с писмо, получено на
14.02.2019 тод. Поискани са били допълнителни доказателства, които ищците
представили, но с писмо № НЩ-2306/27.03.2019 год ответникът отказал да заплати
застрахователно обезщетение.
Ищците
са родители на загиналата при ПТП Д.А.С., което е установено от представеното
удостоверение № 99-00-25/15 от 20.02.2019 год на Община Търговище. Третият ищец
е съжителствал с нея на семейни начала.
По
делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е констатирала, че
смъртта на Д.е настъпила в резултат от получените тежки наранявания,
несъвместими със живота: счупване на свода на черепа в основата му, разкъсване
на твърдата мозъчна обвивка, травматичен излив на кръв под меките мозъчни
обвивки, остър мозъчен оток, кръв в мозъчните стомахчета, остър белодробен
емфизем, вдишване на кръв в белите дробове. Тези увреждания са пряка причина за
смъртта както на майката, така и на плода в утробата й, защото вследствие
прекратяване достъпа на кислород смъртта му е настъпила в рамките на около 3 до
5 минути от вътрематочна асфикция. По въпроса дали от получените травми може да
се съди за наличие на поставен предпазен колан, експертизата отговаря с
предположението, че вероятно нараняванията по главата биха били по-леки, но не
се ангажира с категоричен извод.
По
делото е приета в превод на български език постановената присъда на районния
съд в гр. Авриг, Румъния. С нея водачът е осъден на лишаване от свобода за срок
от 1 год и 6 месеца, заменено с пробационни мерки за срок от 2 години. Прието
е, че при опит за изпреварване на състав на ТИР, движещ се в същата посока, и
намирайки се в лентата за насрещно движение, обвиняемият забелязал, че насреща
му се движи друг състав на ТИР. Като преценил, че вече не може да се върне в
своята лента, същият ускорил, за да завърши маневрата, но е ударен в лявата си
задна част при сблъсъка с кабината на насрещния ТИР. Вследствие на удара е
починала пътничката Д., намираща се на задната седалка зад шофьора.
Разпитан
е като свидетел и водачът на лекия автомобил С. А.. От показанията му се
установява същата фактическа обстановка, а именно: Той заявява, че са пътували
от Франция за България, като в
управлявания от него 9-местен БУС са били освен Д. Д., двамата му родители и
още двама младежи. По въпроса дали пътниците са били с поставени колани,
свидетелят не е категоричен. Тъй като произшествието е станало през нощта, и
вероятно поради умората от дългото пътуване, Д. била облегнала главата си на
стъклото, а краката й били към седящия до нея Д.. Свидетелят, който е от същото
село като пострадалата, потвърждава в показанията си, че познава пострадалата,
както и че тя е живеела на семейни
начала с Д..
Като
свидетел е разпитан и свидетелят А. М. А., който познава семейството на Д. от
40 години. Именно той съобщил на родителите й за катастрофата. Преживели много
тежко вестта за смъртта на дъщеря им. Майката Ш. припаднала, а бащата дълго
след това не можел да се съвземе от силния шок. Те знаели, че Д. е бременна. На
свидетеля било известно също, че още преди тя и годеника й (когото нарича с
турското му име Г.) да заминат на работа
във Франция, тя очаква дете от него. Двамата живеели в дома на родителите му в
с. Беломорци в продължение на около година преди катастрофата и планирали да се
оженят. Г. (Д.) много тежко преживял смъртта на годеницата си.
Свидетелката
И. – съседка на Д. и родителите му в с. Беломорци, в показанията си заявява, че
познава загиналото момиче от около две години, когато се „оженили” с Д. (Г.).
Родителите му организирали годежно тържество в дома си, с музика, според
обичая. Когато цялото семейство заминало
за Франция, Д. била бременна. Всички в селото знаели, че детето е на Д..
Съдебно-психологичната
експертиза е дала заключение, че ищецът Д., макар да не е лишен от преживяване
на тъга, мъка след смъртта на годеницата си, към момента на изследването е с
възстановен психичен свят.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Предявените
искове са с правно осн. чл. 432 от КЗ.
Обект
на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, по силата на чл. 477 от КЗ, е гражданската отговорност на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването или използването на моторни превозни средства, за
които застрахователите отговарят. При настъпване на такива вреди пострадалото
лице има правото на пряк иск срещу застрахователя на осн. чл. 432 от КЗ.
Основание да възникване на отговорността на застрахователя произтича на първо
място от наличието на сключен валиден застрахователен договор с причинителя на
вредата. Наред с това, поради обусловеността й от отговорността на деликвента,
трябва да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: противоправност, вина, вреда и причинна връзка между тях.
За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице трябва да е
изчерпило процедурата по чл. 380 от КЗ.
По
първия въпрос е налице спор, повдигнат още с отговора на исковата молба и
поддържан във въззивната жалба, относно това: разполага ли с обвързваща сила по
смисъла на чл. 300 от ГПК присъдата, постановена от румънския съд и в частност
– необходимо условие ли е тя да бъде призната по реда на чл. 463 и следващите
от НПК.
Правната
материя относно признаването и изпълнението на чуждестранните присъди е
регулирана от Европейската конвенция за международно признаване на присъди, която е ратифицирана от Република
България със закон от 28.01.2004 год (обн. ДВ бр. 11/2004 год, в сила от
01.07.2004 год).
В
изпълнение на задължението съгласно чл.
56 от ЕКМПП, българският законодател е регламентирал в чл. 8 ал. 2 от НК, че присъдата
на чуждестранен съд за деяние, което се явява
престъпление и по нашия закон, се
взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участва
Република България. По този начин се въвежда принципа на равностойност на
присъдите, постановени в държави-членки на Съвета на Европа. Правилното
прилагане на този принцип е от съществено значение за Европейския съюз, затова
е прието и Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 год за вземане
предвид на присъдите, постановени в
държавите-членки на ЕС в хода на
новообразувани производства. Това рамково решение, транспонирано чрез
разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от НК означава, че присъда, постановена в друга
държава – членка поражда същите правни последици като присъда, постановена от
националния съд, независимо дали тези последици се разглеждат от националното
законодателство като въпрос на факт, или
на материално или процесуално право.
В
цитираните международни актове се прави разграничение между признаването и
изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд и вземане предвид на
последиците от такава присъда. Регулацията за признаването и изпълнението на
европейски съдебни решения по наказателни дела се съдържа в част втора от
ЕКМПП, а за държавите-членки на ЕС се прилага Рамковото решение 2008/909/ПВР,
като и в двата акта е предвидена дълга и сложна процедура. Зачитането на
международните последици на присъдата е уредено в друга част от Конвенцията, а за държавите-членки се
прилага друго Рамково решение -
2008/675/ПВР, без специална процедура.
От
така направеното разграничение следва, че целта на процедурата по признаването
на присъдата по реда на чл. 463 от НПК е нейното привеждане в изпълнение, а не
нейното вземане предвид, когато трябва да се съобразят другите й правни
последици, предвидени в националното законодателство.
Същото
тълкуване е дадено и в постановеното решение на Съда на ЕС от 21.09.2017 год по
село С-171/16. Според т.2 от него Рамковото решение 2008/675 трябва да се разбира
в смисъл, че не бива да се допуска зачитането на присъда, постановена в друга
държава – членка да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална
процедура по признаването й.
Това
с пълна сила се отнася за гражданско-правните последици от присъдите на
наказателните съдилища. Тези последици не са елемент от присъдата, а са
вторични, затова трябва да се зачетат директно от гражданските съдилища в
производствата по съответните закони. Изводът произтича от принципа за
равностойност на чуждестранните и националните присъди в общото европейско
пространство и от разпоредбата на чл. 8
ал.2 от НК.
В
същия смисъл е и постановеното решение № 84/20.06.2019 год по гр.д. № 2359/2018
год на ВКС, г.к., III г.о. Макар и постановено във връзка с приложението на
ЗОПДИППД (отм), развитите в него съображения са принципни и намират приложение
и в настоящия казус.
В
заключение: Присъдата, постановена от румънския съд е за деяние, което
представлява престъпление и по нашия НК, тя е акт на съдебна юрисдикция от
държава – членка на ЕС и поради това следва да бъде зачетена при разглеждане на
гражданско-правните последици от деянието на осн. чл. 300 от ГПК относно факта
на извършването му, противоправността и вината на дееца.
Тези
факти са установени и от свидетелските показания на водача на автомобила,
предизвикал пътно-транспортното произшествие.
Вторият
спорен въпрос, поставен във въззивната жалба, е относно наличието на
съпричиняване от пострадалата поради непоставяне на предпазен колан.
Приложението
на чл. 51 ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането, без да е необходимо това поведение да е
противоправно или виновно. Приносът трябва да е конкретен – да се изразява в
извършването на определени действия или
въздържане от такива, от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетичен, предполагаем. (Така: решение № 45/15.04.2009 по т.д.
№ 525/2008 на ВКС, II
т.о.; решение № 206/12.03.2010 год по т.д. № 35/2009 на ВКС, II т.о.; решение № 58/29.04.2011 по
т.д. № 623/2010 год на ВКС, II
т.о.; и др.)
В
случая непоставянето на предпазен колан само по себе си не води до съпричиняване, а следва да се докаже,
че именно това е в причинна връзка с настъпилите вреди. С други думи, трябва
категорично да се установи, че уврежданията и травмите не биха се получили, както
и леталния резултат не би настъпил, ако по време на произшествието пострадалата
е била с предпазен колан.
Такава
категоричност липсва в даденото заключение на съдебно-медицинската експертиза,
а е изказано само предположение. В същото време, анализирайки вида на
травматичните увреждания, вещото лице е заключило, че смъртта е настъпила много
бързо и е била неизбежна.
Пострадалата
е била в напреднала бременност и поради това, на осн. чл. 137а ал.2 т.1 от ЗДвП
не е длъжна да пътува с обезопасителен
колан. От друга страна, механизмът на пътно-транспортното произшествие е
бил такъв, че сблъсъкът между двете превозни средства е настъпил от ляво на микробуса,
в който пострадалата е пътувала в лявата страна на задната седалка. При това свое
местоположение тя е понесла цялата сила на удара именно с горната част на
тялото си и главата, и би получила същите наранявания независимо от това дали е
имала предпазен колан. Коланът, който е фиксиран към седалката е предназначен
да възпрепятства движението на тялото напред и назад в случай на внезапно
спиране на превозното средство. При посока на удара странично от ляво на дясно,
коланът не би могъл да осигури защита, защото при това положение под действието
на инерционните сили тялото се оттласква в ляво или в дясно от първоначалното
си положение и тогава ударът на главата в страничното стъкло е неизбежен. Вероятността
от смъртен изход не е изключена дори да се предположи, че травматичните
увреждания биха били по-леки, предвид обстоятелството, че са засегнати жизнено
важни органи.
Присъдените
обезщетения не са прекомерни, както твърди
въззивникът. Преценката за вида и размера на неимуществените вреди – болки и
страдания, които са изпитали ищците почива върху събраните по делото
доказателства.
Загиналата
е млада жена на 22 години, която е очаквала дете. За нейните родители загубата
й е представлявала изключително тежък шок предвид обстоятелствата. Те са я
очаквали да се завърне заедно с годеника си от Франция, където са работили, с
надеждата скоро да им се роди внуче. Вместо това са били покосени от внезапната
трагична вест. Тя е била изключително трудолюбива още от дете, помагала на
родителите си в домакинството и в полската работа. Свързвала ги силна взаимна
обич и привързаност. Поради това обезщетение в размер на 150 000 за всеки
от ищците се явява справедливо на осн. чл. 52 от ЗЗД.
Неимуществени
вреди е понесъл и ищецът Д. В.А.. От
събраните гласни доказателства е установено, че той е бил сгоден с пострадалата, предвиждали са да сключат
брак. В селото се знаело за отношенията им, защото семейството е отпразнувало
годежа, двамата живеели заедно с родителите на ищеца, а бременността й е била
видима за всички. Не съществувало съмнение
при тези обстоятелства, че очакваното дете е именно на ищеца. Той,
естествено преживял тежко смъртта на Д., която издъхнала пред очите му,
страдал и от загубата на бъдещото си
дете. Младата възраст и характера на ищеца, описан от вещото лице като
примиренчески, са причина той по-бързо да преодолее чувството на тъга и болка.
Без съмнение понесените от него вреди са
в значително по-малък размер и настоящият състав намира, че определеното от съда обезщетение в
размер на 50 000 лв е в
съответствие с тях.
По отношение на законната лихва настоящият състав споделя мотивите
на първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 380 ал.3 от КЗ освобождава
длъжника от забавата само тогава, когато непосочването от увреденото лице на
банкова сметка, ***то, е единствена причина за неговото неплащане. Само тогава,
когато длъжникът е бил готов да изпълни, неоказването на съдействие от
кредитора поставя последния в забава.
В
случая това не е така. В отговор на отправените от увредените лица
застрахователни претенции, застрахователят е поискал представяне на допълнителни доказателства, а
именно: влязла в сила осъдителна присъда срещу деликвента и акт за раждане на
загиналото лице. Разпоредбата на чл. 496 ал. 3 от КЗ посочва хипотезите, при които застрахователят не може да откаже
да се произнесе по основателността на претенция от увреденото лице. Касае се за
представяне на документи, удостоверяващи съществени обстоятелства във връзка с
настъпването на застрахователното събитие. При липсата на такива, или тяхната
недостатъчност, застрахователят може по силата на чл. 496 ал.4 от КЗ да изиска допълнителни
доказателства.
Застрахователната
претенция е била подкрепена с достатъчно доказателства, включително
образуваното досие № 7816/Р/2016 год в оригинал на румънски език с превод на
български, както и такива, установяващи родствената връзка на увредените лица
със починалата при ПТП. Представянето на влязла в сила присъда не е документ,
изискуем по чл. 498 ал.2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 106 ал. 5 от КЗ не
се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователна
услуга не разполага, или не може да се снабди поради съществуващи нормативни
пречки или липсата на правна възможност за осигуряването им. В този смисъл
представянето на влязла в сила присъда към момента на заявяване на
застрахователната претенция не е възможно, а изчакването й е свързано с опасност
от погасяване на претенцията по давност.
Ето
защо изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън
представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че
разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна
услуга, е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да
даде мотивиран отговор по застрахователната претенция в законоустановения срок
– арг. от чл. 108, ал. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, както и е в недопустимо
отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ.
Разпоредбата
на чл.493, ал.1, т.5 КЗ предвижда, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на
чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало
от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
респ. предявяване на претенция от увреденото лице.
Поради
това при определяне на началния момент на законната лихва съдът правилно е
приложил чл. 429 ал.3 от КЗ по силата на препращащата норма на чл. 493 ал.1 т.5
от КЗ, т.е. от датата на уведомяването.
По
изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора и на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Г.
Г. Р. рег.№ ********** АК София, разноски за настоящата инстанция, както
следва:
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 29/13.07.2020 год по т.д. № 58/2019 год на Окръжен съд Търговище.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Джеймс Баучер” № 87 да заплати на адв. Г. Г. Р.
рег.№ ********** от АК София разноски за настоящата инстанция в размер на
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.