Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
Добрич, 18.12.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
деветнадесети състав,
в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Христина Христова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова гражданско
дело № 2501 по описа на ДРС за 2019., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ" АД, ЕИК204219357, град Добрич ,бул. "Трети март" №59,
установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу Д.Е.Д.
с ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №655/2019г. на ДРС заповед по чл. 410
от ГПК №322 от 22.02.2019г., а именно: 5
309,28 лв. /пет хиляди триста и девет лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане
и пречистване на отпадни води за периода от 11.01.2016 г. до 19.06.2017 г.,
ведно със законната лихва върху нея от 21.02.2019 г. до окончателното й
плащане; 1 173,87 лв. /хиляда сто седемдесет и три лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща сбор от обезщетенията за забава в изплащането на
всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, изчислени в размер на
законната лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след
изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на
всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга за
периода от 10.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението – 21.02.2019 г.
Претендират се
сторените по заповедното и по установителното дело разноски.
В исковата
молба са изложени следните обстоятелства: ответникът е абонат на ищцовото
дружество и е ползвал услугите му за периода от 11.01.2016 г. до 19.06.2017 г.,
за което има открита индивидуална партида за обект, находящ се в гр.Добрич, на
адрес: ул. „****” № 5, ет. 2, ап. 2, с клиентски номер 53381. Предвид наличието
на открита партида, ищецът по делото е изпълнявал задължението си да
водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в
качеството му на абонат. В обекта има водомер, като през месец март 2016г. при
периодична проверка служители на ищцовото дружество установяват, че същият е
повреден и съответно издават предписание №91876/10.03.2016г. на осн. чл. 20 от
ОУ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ" АД с указания за смяна в
едномесечен срок. Предписанието е подписано от ответника. Предвид неизпълнението
на предписанието, начисляваното количество потребена вода е на осн. чл. 26,
ал.2 от ОУ на ищцовото дружество - „При повреждане на индивидуален водомер на
потребителя, ВиК операторът начислява количеството изразходвана вода според
средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на
предписанието по чл.20 от Общите условия, като след изтичането му ВиК
операторът таксува потребителя по реда на чл.25, ал.8 от ОУ. При липса на данни
за средномесечния разход за съответния период от предходната година, по
изключение ВиК операторът начислява за срока на предписанието по чл. 20 от ОУ
потребление по реда на чл.25, ал.8 от ОУ.“ На ответника многократно са давани
указания за подмяна на водомера, които не са изпълнени. За потребените ВиК услуги
през процесния период са издадени фактури, като потребителят е разполагал с
30-дн. срок, считано от датата на фактуриране за заплащане на задълженията за
предоставените услуги. Към датата на подаване на исковата молба ответникът не е
погасил задълженията си в общ размер от
5 309,28 лв. за процесния период. Ищецът претендира реално изпълнение,
ведно с обезщетение за забава.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не е представил писмен отговор.
В съдебно заседание не взема участие.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените
искове черпят правното си основание от
разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с
чл. 203 от ЗВ и чл. 86 от ЗЗД.
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №2501 по описа за 2018г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 22.02.2019г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението
е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът да заплати следните суми:
: 5 309,28 лв. /пет хиляди триста и
девет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща стойността на
предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода от 11.01.2016 г. до 19.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
нея от 21.02.2019 г. до окончателното й плащане; 1 173,87 лв. /хиляда сто
седемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща сбор от
обезщетенията за забава в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена
ВиК услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от изискуемостта,
настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата
на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение
за предоставена ВиК услуга за периода от 10.03.2016 г. до датата на подаване на
заявлението – 21.02.2019 г.; 179,66 лв. – разноски. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
С разпореждане от 07.06.2019г. заповедният съд е указал на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 11.06.2019г. Исковата молба
е подадена по пощата на дата 11.07.2019г., поради което като допустима, подлежи
на преценка по основателност.
В първото по
делото открито съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител ю.к.
Т. заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от 18.11.2019г.
искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл.
238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1.
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не
се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и
неявяване в заседание; 5. предявените искове са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
С оглед наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да уважи исковете, така
както са предявени.
Съгласно чл.
239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото
производство, както следва: 132,71 лв. - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определеното на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото
и материалния интерес.
Съобразно даденото
задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГТК на
ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав трябва да постанови осъдителен
диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и съдебните
разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 655 по описа за
2019г. на Добричкия районен съд в общ размер от 179,66 лв.
С оглед
изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл. 239 от ГПК, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във
връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” №59, и ответника Д.Е.Д.
с ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на
издадената по ч.гр.д. №655/2019г. на ДРС заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №322 от 22.02.2019г., а именно: 5
309,28 лв. /пет хиляди триста и девет лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане
и пречистване на отпадни води за периода от 11.01.2016 г. до 19.06.2017 г.,
ведно със законната лихва върху нея от 21.02.2019 г. до окончателното й
плащане; 1 173,87 лв. /хиляда сто
седемдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща сбор от
обезщетенията за забава в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена
ВиК услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от изискуемостта,
настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата
на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение
за предоставена ВиК услуга за периода от 10.03.2016 г. до датата на подаване на
заявлението – 21.02.2019 г.
ОСЪЖДА Д.Е.Д. с ЕГН ********** ***, да
заплати на „Водоснабдяване
и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, бул. „Трети март” №59, разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 655/2019г.
на ДРС – в размер на 179,66 лв. и разноски по водене на
установителното производство по гр.д. № 2501/2019г. на ДРС – в
размер на 232,71 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :