Р
Е Ш Е
Н И Е № 261286
гр. Пловдив, 13.11.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5559 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективносъединени искове с правно основание 422 от ГПК вр. с
чл. 79 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ, и чл. 86 от ЗЗД. "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, против А.С.К. за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5877.66 лева - главница; ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, сумата
от 189.27 лева – договорна лихва за периода 05.12.2017-12.07.2018 г.; сумата от
411,98 лв. наказателна лихва за периода 05.01.2018-28.11.2018 г.; евентуално
осъждането му за заплащане на претендираните суми.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор за
потребителски кредит на 11.06.2014 г. за сумата от 10231 лева. Вземането е
усвоено на 11.06.2014 г. със срок за погасяване
- 05.07.2021 г. За първите 12 месеца е уговорена фиксирана лихва в
размер на 7.97 %. След това ще се дължи годишна лихва формирана от шестмесечния
софибор и 6.473 пункта надбавка, наказателната лихва е 10 пункта към размера на
възнаградителната лихва. Дължат се 84 месечни вноски на пето число на
съответния месец. Не са заплатени вноски от 05.01.2018 г. до 05.07.2018 г.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем от 13.07.2018 г., поради незаплащане в
период над 31 дни, като длъжникът не е уведомен затова. Вземането е
претендирано по чл. 410 от ГПК – ч. гр. д. № 19135/2018 г. Издадена е заповед
за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
В предоставения срок за отговор ответникът чрез особения представител адв. И.
оспорва иска. Оспорва авторството на представени писмени доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за потребителски кредит от 11.06.2014
г. и погасителен план към него се установява, че на 11.06.2014 г. между
страните е постигната договорка за отпускане на ответника от Райфайзенбанк
(България) ЕАД потребителски кредит в размер от 10231 лв. Срокът за
погасяване е до 05.07.2021 г., на 84 вноски съобразно одобрен от страните погасителен план. За първите 12
месеца от срока е уговорено
заплащане на фиксирана лихва в размер на 7,97 %. След изтичане на този
срок се
дължи годишна лихва формирана от стойността на 6 месечния SOFIBOR
+ 6,473 надбавка. Банката има право на едностранна
промяна на лихвата два пъти годишно. ГПР е 10,10%. Дължи се еднократна
комисионна в размер от 2,45% върху размера на кредита. Общия размер на
задължението е 14004,50 лв. При забава на плащане с повече от 150 дни настъпва
автоматична предсрочна изискуемост.
От изготвеното заключение от 23.04.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че
предоставената в заем сума е преведена на кредитополучателя по банковата и
сметка на 11.06.2014 г. Към 30.11.2018 г. просрочената главница е в размер на 5877,66
лв. ; възнаградителна лихва-189,27 лв.; наказателна лихва 411,98 лв.
От приложеното писмо (лист 21 от делото ) е видно, че банката е обявила
предстрочна изискуемост на задължението по договора считано от 20.06.2018 г.,
което е изпратила на длъжника, но същото не е връчено.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен договор за кредит, по който
кредитополучателя дължи връщане на предоставената в заем сума от 10231 лв.
С оглед вида на възникналото между страните кредитор и длъжник
правоотношение, от което произтича процесното задължение и отправените от
ответника възражения за недължимост и задължението на съда да следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи, нарушения на императивни правни норми уреждащи
правовия ред, настоящия състав намира че на първо място следва да се обсъдят
въпросите за съответствието на постигнатите в договора уговорки с разпоредбите
на ЗПК, действал към момента на сключването.
Съгласно чл. 14 ЗПК (отм.
ДВ бр. 18/2010 г.) Когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 -
14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1
и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 14, ал. 2
- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в ал.
2, а именно , че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Действително
договорът е сключен
в писмена форма и в няколко екземпляра, съобразно броя на страните по него,
както и не се притендират задължения, които да не са уговорени. Липсата обаче на
доказателства установяващи представяне на преддоговорна информация на длъжника,
както и връчване на предназначения за него препис сочи нарушение на
чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗПК.
По
отношение записания лихвен процент съдът намира, че липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Това води до неяснота относно начина на разпределяне на лихвата във времето на
погасяване, а оттам - и до начина на формирана на възнаградителната лихва. Независимо,
че лихвения процент е фиксиран в за една част от задълженото по договора трябва
да са посочени условията за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при
което не може да се направи проверка кога и как е начислен и дали отговаря на
упоменатия от кредитора фиксиран размер. На следващо място договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума
по договора. В процесния договор кредиторът не е посочил като абсолютна
стойност лихвения процент по заема, а по отношение на ГПР липсва ясно определена
методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита-кои
компоненти включва и как се формира.
Доколкото разпоредбите на ЗПК сочат, че годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, за да бъде същия ясен
и разбираем за потребителя трябва да предоставя информация за всички включени разходи,
които той ще направи по повод отпуснатия кредит. Такава яснота не е налице.
Предвид
изложеното съдът намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на
чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗПК е налице, което само по себе си е достатъчно, за да се
приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 14, ал. 1 ЗПК във вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Това по аргумент на чл. 14, ал. 2 от ЗПК сочи
наличие на предпоставки за връщане от длъжника само на чистата стойност на
кредита без лихви или други разходи. Доколкото се установява от изготвеното
заключение по извършената ССЕ, че размера на усвоената и непогасена главница е 5877,66 лв. то иска по чл. 422 от ГПК се явява основателен
и следва да се уважи само за тази сума, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като за притендираните лихви се
отхвърли.
Предвид изложените доводи за нарушение на разпоредбите на
ЗПК и дължимост само на главница съдът намира, че и евентуално съединеният
осъдителен иск за заплащане на притендираните суми за договорна и наказателна
лихва се явава неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски, съразмерно на
уважената част- за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и на особен
представител в размер от 993,41 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в
размер от 150 лв.
На ответника разноски не следва да се присъждат поради липса на отправено
искане и представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, ЧЕ А.С.К. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Лозенец", бул. "Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000,
представлявана от Ц.П. - ............ и М.Т.П.
–.........., сумата от 5877.66 лева (пет хиляди осемстотин
седемдесет и седем лева и 66 ст.)- главница ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Лозенец", бул. "Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000,
представлявана от Ц.П. - ............ и М.Т.П.
–.......... иск за признаване за установено, че А.С.К. с ЕГН ********** с адрес *** дължи сумата от 189.27 лева (сто осемдесет и
девет лева и 27 ст.)– договорна лихва за периода 05.12.2017-12.07.2018 г. и сумата
от 411,98 лв. (четиристотин и единадесет лева и 98 ст.) наказателна лихва за
периода 05.01.2018-28.11.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Лозенец", бул. "Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000,
представлявана от Ц.П. - ............ и М.Т.П.
–.......... иск осъждане А.С.К.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ищеца сумата от 189.27 лева (сто осемдесет и девет
лева и 27 ст.)– договорна лихва за периода 05.12.2017-12.07.2018 г. и сумата от
411,98 лв. (четиристотин и единадесет лева и 98 ст.) наказателна лихва за
периода 05.01.2018-28.11.2018 г.
ОСЪЖДА А.С.К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Лозенец", бул. "Никола Вапцаров" № 55, ЕКСПО
2000, представлявана от Ц.П. - ............ и М.Т.П.
–.......... сумата от 1143,41 лв. (хиляда сто четиридесет и три лева
и 41ст.) за разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ