№ 431
гр. Б., 19.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседА.е на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500368 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод подадена въззивна жалба на И. А. К. и
Е. А. К., насочена срещу Решение, постановено по гр. д. № 486 от 2019 г. по
описа на Районен съд - Г.Д., с което е признато за установено по отношение
на въззивниците и З. С., Р. П., че ищцата Л. П. З. е собственик на основА.е
покупко-продажба и наследство от баща й П. С. П., както и упражнявано
непрекъснато давностно владение в периода от 15.01.1932 г. до 03.04.2008 г.
от баща й П. С. П., а след неговата смърт - от майка й Н. Г. П. до смъртта й
07.04.2018 г. и от ищцата до настоящия момент, на 1/2 и.ч. от недвижим имот,
представляващ УПИ, парцел втори, с пл. номер 62, от квартал 6 по плана на с.
Л., община Г., обл. Б., утвърден със Заповед № 10 от 1998 г. на кмета на
общината, с площ на имота от 195 км. м., ведно с построената в имота
двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 116 кв. м.,
както и в частта, с която е отменен нотариален акт за собственост № 50, том
2, рег. № 3117 по дело № 204 от 2018 г. на нотариус В. Б. В жалбата се
релевира, че правните изводи на съда са направени след непълен
доказателствен анализа на материалите по делото и погрешна интерпретация
на разпитА.те в хода на първоинстанционното производство свидетели, като
се акцентира върху показА.ята на св. С. и св. П. Във въззивната жалба се
сочи, че в процесния случай дори не съществувал годен обект на собственост,
тъй като жилищната сграда към този момент била разрушена. Възразява се
още, че било невъзможно бащата на ищцата да е закупил процесния имот, тъй
1
като от представения по делото договор за покупко-продажба ставало ясно, че
същият към момента на сключването на тази сделка бил тринадесетгодишен,
като той не бил представляван от законен представител, като се представят
допълнителни съображения относно валидността на коментирА.я договор за
продажба. С жалбата се прави доказателствено искане, а именно назначаване
на тройна съдебно-графическа експертиза, която да даде отговор на въпроса
дали подписът в оспорените в първоинстанционното производство два
документа - договор и записка към него, изхожда от наследодателя на ищцата
П. С. П. С тези доводи и възражения се иска отмяна решението на РС - Г.Д.. В
представения отговор към въззивна жалба на Л. З. се излагат аргументи срещу
оплаквА.ята, релевирА. в жалбата на въззивниците, като се оспорва
доказателственото искане за назначаване на експертиза, тъй като според тази
страна първоинстанционният съд изложил подробни мотиви, с които отказал
назначаването на поисканата с въззивната жалба експертиза.
Окръжен съд - Б., в настоящия съдебен състав, след преценка на
материалите, приобщени в хода на първоинстанционното производство,
протекло пред Районен съд - Г.Д., намира следното:
В обстоятелствената част на иницииращата настоящото производство искова
молба Л. П. З. е навела твърдения, че притежава право на собственост върху
спорните идеални части, с оглед настъпило наследствено правоприемство и
договор за покупко-продажба от 1932 г., с който П. С. П. (наследодател на
ищцата З.) и А. С. П.(наследодател на част от ответниците) закупили
недвижимия имот, находящ се в село Л., област Г.. На следващо място, в
исковата молба са изложени също така твърдения, че ищцата е съсобственик
на имота и в резултат на осъществено непрекъснато владение от страна на
нейните родители. В тази връзка е и формулиран петитум, с който се иска да
бъде установено по отношение на ответните стрА., че Л. П. З. е собственик на
основА.е покупко-продажба и наследство от баща си П. С. П. и упражнявано
непрекъснато давностно владение по отношение посочения по-горе имот
както от нея, така и от нейните праводатели. С оглед на тези наведени
основА.я е и произнасянето на съда в диспозитива към решението.
Настоящата съдебна инстанция счита обаче че така формулирана
обстоятелствена част и петитум на искова молба прави същата нередовна,
поради следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК ищецът следва да
изложи в ясна и логична последователност обстоятелствата, на които
основава иска, както и претенцията си за съдебна защита, кореспондираща с
изложените от него твърдения. В тази връзка настоящият съдебен състав
констатира, че в процесната искова молба е допуснато противоречие между
изложените факти и петитума по отношение на една от исковите претенции,
свързана с упражнявано давностно владение. В обстоятелствената част на
исковата молба са наведени факти и обстоятелства както за сключен през
1932 г. договор за покупко-продажба от страна на П. и А. П., така и за
осъществено владение от страна на П. П.и Н. П.. В същото време в петитума
на исковата молба е заявена претенция Л. З. да бъде призната за
съсобственик на 1/2 идеална част от урегулирА.я поземлен имот по силата на
упражнявано непрекъснато давностно владение и от нейна страна, като
факти за такова владение в обстоятелствената част на молбата не са налице. В
тази връзка ищцовата страна следва да приведе петитума на исковата си
молба в съответствие с изложените от нея твърдения за осъществено
непрекъснато владение на имота от страна на нейните праводатели, в резултат
на което тя придобила собственически права по силата на наследствено
правоприемство.
На следващо място, на основА.е чл. 6, ал. 2 ГПК (и с оглед приетото в
Решение № 97 от 08.02.2013 г. по гр. д. № 196 от 2011 г. на ВКС) съдът следва
да укаже на ищеца, че в петитума на исковата молба трябва да конкретизира в
каква поредност иска съдът да разгледа исковите претенции, обусловени от
твърдените основА.я за придобИ.е собствеността от праводателите й както по
силата на деривативен способ (договор за покупко-продажба), така и на
оригинерен такъв (давност), тъй като правото на собственост не може да е
придобито едновременно на повече от едно основА.е – ако имотът вече е
придобит по силата на правна сделка, не може след това да бъде повторно
придобит чрез давност.
В случая, с оглед констатираното по-горе противоречие между фактите и
петитума, се касае за нередовност на молбата, който порок следва да се
преодолее по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, което на този етап от процеса е
възможно, с оглед служебното правомощие на въззивния съд да следи за
редовността на исковата молба (Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т.
3
д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС - т. 4.).
Предвид гореизложеното, съдът на основА.е чл. 129, ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Л. П. З., ЕГН: **********
срещу И. А. К., Е. А. К., З. А. С., Р. Д. П. по отношение на заявения иск с
правно основА.е чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС.
УКАЗВА на ищцата Л. П. З., действаща чрез адв. А. М., да отстрА.
допуснатия порок в исковата молба, описан в обстоятелствената част на
настоящото определение, като в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение да представи в съда поправена искова молба и я
предупреждава, че при неизпълнение на указА.ето в посочения срок, то
исковата молба в обезсилената й част ще бъде върната, а производството по
отношение на нея прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4