Р Е Ш Е Н И Е
№99 09.04.2020
г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa десети март две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
АТАНАС
А.
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа докладваното от
съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско
дело № 1003 по описа за 2020
година.
Производството е образувано по въззивна жалба от
Регионална здравна инспекция, представлявана от директора д-р Златина Нанева
против Решение № 1541 от 12.11.2019г., постановено по гр.д.№ 4646/2019г. по
описа на РС – Стара Загора, с което се признава за
незаконно уволнението на М.Б.Б., извършено на основание чл.330, ал.2, т.8 КТ и се
отменя заповед № РД-15-04-13/12.07.2019 г. на директора на Регионална здравна инспекция,
гр. Стара Загора, представлявана от Златина Тодорова Нанева; възстановява се М.Б.Б.
на предишната работа - "главен специалист" в Отдел
„Финасово-стопански дейности", Дирекция АПФСО на Регионална здравна
инспекция, гр. Стара Загора, представлявана от Златина Тодорова Нанева; присъдени
са разноски и държавна такса.
Въззивникът обжалва постановеното решение на
първоинстанционния съд в срока, като твърди, че е неправилно -
незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е обсъдил релевантни за делото
факти, доказателства и доводи на въззивника. Не е възприел правилно
фактическата обстановка. Излага подробни съображения, които са докладвани в
съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира направените разноски по делото.
Въззиваемият М.Б.Б., чрез процесуалния си представител адв. П.К., оспорва въззивната
жалбата като неоснователна. Счита, че атакуваното решение
е правилно, постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния
закон. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата, които съдът е
докладвал в съдебно заседание. Моли да се потвърди обжалваното
решение и да се присъдят разноски за
въззивната инстанция.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявени са кумулативно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата
отмяна и по чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа.
Ищецът М.Б.Б. твърди в исковата си молба, че
работил по безсрочен трудов договор в РЗИ - Стара Загора на длъжност „Главен
специалист", дирекция АПФСО, отдел ФСД. Със заповед № РД
15-04-13/12.07.2019г. на директора на РЗИ - Стара Загора било прекратено
трудовото му правоотношение, считано от 15.07.2019г., поради несъвместимост по
чл. 107а, ал. 1 от КТ. Счита посочената заповед за незаконосъобразна. В
обжалваната заповед не били посочени изрично причините за прекратяване на
трудовото правоотношение. От израза „несъвместимост по чл. 107а, ал. 1 от КТ" не ставало ясно по коя точно от всичките хипотези на чл. 107а, ал. 1
от КТ е налице несъвместимост на ищеца за заемана от него длъжност в РЗИ и това
пречело на защитата му. Към датата на постановяване на оспорваната заповед не била
налице несъвместимост по чл. 107а, ал. 1 от КТ за заеманата длъжност в
държавната администрация. Действително ищецът бил регистриран като едноличен
търговец - ЕТ "М.Б." и бил управител на фирма „Лебс" ЕООД, които
обстоятелства формално представлявали несъвместимост по чл. 107а, ал. 1, т. 2
от КТ, но не били налице към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. На 03.04.2019г. М.Б. прехвърлил собствеността върху дяловете си
в „Лебс" ЕООД. На същата дата - 03.04.2019г. Б. прехвърлил и собствеността
върху ЕТ "М.Б." с договор за продажба на търговско предприятие. Двата
нотариално заверени договора били представени на работодателя. В края на юни
установил, че новият собственик не бил предприел необходимите действия за
отписването му като съдружник и управител в „Лебс ЕООД и за вписване на
прехвърлянето на предприятието на ЕТ „М.Б.". На 18.06.2019 г. Б. подал
молба да бъде освободен като съдружник и управител в „Лебс" ЕООД, като на
19.06.2019 било взето решение за освобождаването му като съдружник и управител
и предприети действия за извършване вписването на прехвърлянето на дружествени
дялове и заличаването на М.Б. като съдружник и управител. Ищецът бил заличен
като управител на „Лебс“ ЕООД с вписване в ТР от 25.06.2019г. Също в края на
юни 2019г. ищецът предприел действия по заличаване на ЕТ „М.Б.", като на 19.06.2019 г. подал заявление за
снабдяване с необходимите за това документи от НОИ - Стара Загора, а на
24.06.2019 г. упълномощил адвокат да извърши заличаване на търговеца. М.Б. ***,
че било заявено за вписване в ТР промяна в обстоятелствата за „Лебс" ЕООД
и за вписване заличаването на търговеца. Поради липса на необходим документ -
удостоверение от НОИ, заличаването първоначално не било вписано. Впоследствие
на 15.07.2019г., след като било издадено съответното удостоверение ищецът
заявил за вписване заличаването на ЕТ„М.Б." и търговецът бил заличен с
вписване в ТР от 19.07.2019г. С оглед изложеното счита, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение за ищеца не била налице несъвместимост по чл.107а, ал.1
от КТ, тъй като към тази дата той бил освободен като управител на „Лебс"
ЕООД, бил прехвърлил собствеността върху ЕТ„М.Б." и бил предприел
необходимите действия за заличаване на ЕТ„М.Б.", за осъществяването на
които се изисквало съответното време и за който действия работодателят бил
уведомен. Поддържа, че ЕТ„М.Б.", не бил развивал дейност никога, вкл. в периода
на действие на трудовото правоотношение, и през този период ищецът изпълнявал
точно и добросъвестно трудовите си задължения. Моли съда да отмени като
незаконно уволнението му, извършено със заповед № РД 15-04-13/12.07.2019 г. на
директора на РЗИ-Стара Загора, с която е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца, считано от 15.07.2019г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 8, вр. чл. 107а, ал. 1, т.2, пр.4 КТ и да го
възстанови на заеманата длъжност преди уволнението - „Главен специалист",
дирекция АПФСО, отдел ФСД.
Ответникът Регионална здравна инспекция,
гр.Стара Загора взема становище за неоснователност на предявените искове. На
03.01.2017 г. РЗИ - Стара Загора сключила трудов договор с ищеца за изпълнение
на длъжността „Главен специалист", отдел „ФСД", Д „АПФСО" за
заместване до завръщане на титуляра, който договор бил прекратен, считано от
31.03.2017 г. със заповед РД-24№2/03.04.2017 г. При постъпване на работа на
05.01.2017 г. служителят попълнил декларация по чл.12, т.2 във връзка с чл.14
от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, където
посочил, че към момента на назначаването му на длъжността няма участие в
търговски дружества, че не развива дейност като едноличен търговец, че не е
управител на търговски дружества и че 12 месеца преди назначаването не е имал
участие в търговски дружества, не е развивал дейност като едноличен търговец и
не е бил управител на търговски дружества. На 11.01.2017 г. ищецът отново
декларирал, че не заема друга длъжност, която съгласно специален закон е
несъвместима с положението му на лице, заемащо публична длъжност, както и че не
извършва дейност, която съгласно специален закон е несъвместима с положението
му на лице, заемащо публична длъжност. С трудов договор № РД-22-5/03.04.2017 г.
същият бил назначен на работа в РЗИ - Стара Загора на същата длъжност, със срок
за изпитване от шест месеца, като с ДС от 29.09.2017 г. бил преназначен в отдел
АП и с ДС№ РД-23-2/02.01.2018 г. бил върнат на длъжността "Главен
специалист" в отдел „ФСД". Със заповед РД-15-04-13 от 12.07.2019 г.,
считано от 15.07.2019 г. било прекратено трудовото му правоотношение. На
27.04.2018 г. ищецът за пореден път декларирал в подадена декларация по чл.35
ал.1 от ЗПКОНПИ, че не заема друга длъжност, която съгласно закона е несъвместима
със заеманата длъжност и че не извършва дейност, която съгласно закона е
несъвместима със заеманата. Съдържанието на всички тези декларации, попълнени
от Б., се опровергало от извършена проверка от работодателя чрез Комисията по
чл.11,ал.1, т.2 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на
декларациите и за установяване конфликт на интереси, при извършена проверка в
Търговския регистър. Относно обстоятелствата, декларирани от Б. във връзка с
чл.107 а, ал.1 ,т.2 от КТ, се установило, че същият към датите на съответно
декларираните обстоятелства бил собственик на ЕТ „М.Б." - до 19.07.2019 г.,
на която дата станало вписването на обстоятелството и бил едноличен собственик
и управител на „Лебс" ЕООД до 25.06.2019 г., когато били вписани новите
обстоятелства. На 14.06.2019 г. било изпратено писмо, подписано от председателя
на комисията, до М.Б., получено от него на същата дата, с което ищецът бил
уведомен и приканен да вземе мерки относно установените обстоятелства, водещи
до несъвместимост по чл.107 а, ал.1 ,т.2 от КТ. С писмото бил определен срок до
24.06.2019 г. за представяне на доказателства за предприети действия.
Предприетите действия от Б. относно ЕТ „М.Б." приключили на 26.06.2019 г.
с отказ за вписване в ТР. След изготвяне на доклад от горепосочената комисия и
уведомяване на директора с доклад от 11.07.2019 г., входиран на 12.07.2019 г., Б.
бил освободен от работа, считано от 15.07.2019 г., поради това че е собственик
на ЕТ „М.Б." и към момента на освобождаването му от работа - основание по
чл.330, ал.2, т.8 от КТ, във връзка с чл.107а, ал.1, т.2 от КТ. Смята за
безспорно наличието на такава несъвместимост, тъй като ищецът бил собственик на ЕТ„М.Б." и към момента
на освобождаването му от работа. От самата искова молба било видно, че ищецът е
наясно каква несъвместимост се има предвид в обжалваната заповед. Договорът за
продажба на търговско предприятие бил с дата 03.04.2019 г., но за третите лица,
каквото се явявал ищецът, било от значение дали и кога е вписано в Търговски
регистър това обстоятелство. Без значение било също така дали има или няма
дейност едноличният търговец. Моли бъдат отхвърлени обективно съединените
искове като неоснователни и да му бъдат присъдени направените разноски.
За да постанови решението си районният съд е
приел от фактическа страна за безспорно, че ищецът е работил по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „главен специалист" в отдел
„Финасово-стопански дейности", дирекция АПФСО. Със заповед №
РД-15-04-13/12.07.2019 г. на директора на РЗИ - Стара Загора трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено от работодателя на основание чл.330,
ал.2, т.8 КТ, считано от 15.07.2019 г. Причината за прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, посочена в заповедта е несъвместимост по чл.107а,
ал.1 КТ. Тази разпоредба предвижда, че не може да бъде сключван трудов договор
за работа в държавната администрация с лице, което: би се оказало в
йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с
което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения,
по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта
степен включително; е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в
търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител,
прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление
или контрол на търговско дружество или кооперация; е народен представител; е
съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация; заема
ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия;
тази забрана не се отнася за членовете на политически кабинети, съветниците и
експертите към тях. Районният съд е приел, че в атакуваната уволнителна заповед
липсва изложение на конкретните факти, мотивирали ответника да приеме, че по
отношение на ищеца е налице твърдяната несъвместимост. Приел е, че такъв извод
не може да бъде направен и от визираната разпоредба - чл.107а, ал.1 КТ, тъй
като същата съдържа множество различни по естеството си хипотези на
несъвместимост. Следователно анализът на съдържанието на заповед №
РД-15-04-13/12.07.2019 г. на директора на РЗИ - Стара Загора не дава възможност
да бъдат ясно дефинирани конкретните обстоятелства, обусловили решението на
ответника да прекрати едностранно без предизвестие трудовото правоотношение с
ищеца. Районният съд е изложил съображения, че във всички случаи на
прекратяване на трудовото правоотношение, на работника или служителя трябва да
са ясни фактическите основания на уволнението. Когато уволнителната заповед
предполага различни фактически основания, какъвто е разглежданият случай,
уволнението е незаконно, ако в нея единствено е цитирана нормата на закона. В тази
хипотеза уволнението може да се приеме за законно само ако работодателят, в
резултат на сериозна предварителна подготовка, е довел своевременно до знанието
на работника или служителя конкретните обстоятелства, довели до уволнението.
В случая съдът е счел, че от доказателствата
не се установява, че към момента на уволнението си ищецът е бил запознат от
работодателя с точната причина за прекратяване на трудовото правоотношение.
Представеното писмо № 95-155/14.06.2019 г., получено от ищеца на същата дата,
не изхожда от работодателя, а от Комисия за проверка на декларациите и за
установяване на конфликт на интереси в РЗИ - Стара Загора. В писмото се сочи, че Комисията е създадена
със заповед № РД-01-34/08.02.2019 г. на директора на РЗИ, във връзка с чл.11,
ал.2 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на
декларациите и за установяване конфликт на интереси. Тази заповед не е
представена по делото, поради което съдът е приел, че не е ясно дали се касае
за редовна проверка в срока по чл.16, ал.1 от Наредбата или за извънредна
такава в някоя от хипотезите на чл.16, ал.2 от Наредбата. При наличие на
втората хипотеза съобразно изискванията на чл.16, ал.4 от Наредбата актът за
образуване на проверката - заповед на органа по назначаването или решение на
комисията следва да бъде връчен на проверяваното лице с право на възражение и
представяне на доказателства, каквито данни липсват по делото. Старозагорския
районен съд е приел, че Комисията по
чл.11, ал.2 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на
декларациите и за установяване конфликт на интереси е орган със специфични
функции по проверка на декларациите по чл.35, ал.1 ЗПКОНПИ. Нейните констатации
подлежат на оценка от органа по назначаването, който може да одобри или да
върне нейния доклад. Дори са се приеме, че в случая директорът на РЗИ -Стара
Загора е приел доклада на посочената Комисия от 12.07.2019 г., за да бъде
гарантирано правото на защита на ищеца, работодателят е следвало да го
информира за наличието на конкретни обстоятелства, които смята, че
представляват основание за прекратяване на трудовия му договор. Самият ищец
заявява, че не е наясно с фактическото основание за уволнението си. В отговора
на исковата молба ответникът се позовава само на едно основание. Поради липсата
на мотиви в атакуваната уволнителна заповед, съдът е счел, че конкретното
фактическо основание за уволнението на ищеца е станало ясно едва с отговора на
искова молба. С оглед правото на защита на ищеца съдът е приел за недопустимо
предметът на делото да се определя от ответника, и то на посочения етап от
производството. Липса на яснота досежно фактическото основание за уволнението
според районния съд прави невъзможен и контрола за законност на решението на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, който следва да бъде
извършен от правораздавателния орган. С тези съображения, съдът е намерил, че
атакуваната заповед на директора на Регионална здравна инспекция, гр.Стара
Загора, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.330,
ал.2, т.8 КТ се явява незаконосъобразна, а предявеният иск за признаване
незаконността на уволнението и неговата отмяна - основателен и го е уважил.
Предвид уважаването на иска за отмяна на
уволнението като незаконно, съдът е намерил за основателен и втория обективно
съединен конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на ищеца на предишната работа - "главен специалист" в
Отдел „Финасово-стопански дейности", Дирекция АПФСО на Регионална здравна
инспекция, гр. Стара Загора.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд, към
които препраща на основание чл.272 ГПК. Безспорно
е по делото, че ищецът е работил по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „главен специалист" в отдел
„Финасово-стопански дейности", дирекция АПФСО. Със заповед № РД-15-04-13/12.07.2019 г. на
директора на РЗИ - Стара Загора трудовото правоотношение с ищеца е прекратено
от работодателя на основание чл.330, ал.2, т.8 КТ, считано от 15.07.2019 г. Причината
за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, посочена в заповедта е
несъвместимост по чл.107а, ал.1 КТ. Разпоредбата на чл. 107а, ал.1 КТ има пет
отделни хипотези. В оспорената заповед липсват мотиви - конкретизация
на фактите, мотивирали ответника да
приеме, че по отношение на ищеца е налице несъвместимост по този текст. На
второ място не е посочено и конкретното основание, което обуславя
прекратяването на ТПО. Общото посочване в обжалваната заповед на разпоредбата
на чл.107а, ал.1 КТ, съдържаща няколко различни хипотези на несъвместимост, не
е достатъчно, за да стане ясно коя от всичките хипотези, работодателят е приел,
че е налице и която е обосновала прекратяването на трудовото правоотношение. От
съдържанието на заповед № РД-15-04-13/12.07.2019 г. на директора на РЗИ - Стара
Загора не стават ясни конкретните обстоятелства, обусловили решението на
ответника да прекрати едностранно, без предизвестие трудовото правоотношение с
ищеца. Трайна е практиката на съдилищата, че във всички случаи на прекратяване
на трудовото правоотношение, на работника или служителя трябва да са ясни
фактическите основания на уволнението. Когато уволнителната заповед предполага
различни фактически основания, какъвто е настоящия случай, уволнението е
незаконно, ако в нея единствено е цитирана нормата на закона. В тази хипотеза
уволнението може да се приеме за законно само ако работодателят, в резултат на
сериозна предварителна подготовка, е довел своевременно до знанието на
работника или служителя конкретните обстоятелства, довели до уволнението.
В случая от доказателствата по делото, работодателят не установява към
момента на уволнението ищецът да е бил запознат с точната причина за
прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от писмо № 95-155/14.06.2019
г., връчено на ищеца на същата дата, с което му е определен срок до
24.06.2019г. за представяне на
доказателства в РЗИ за предприети действия за вписване на новите обстоятелства,
същото изхожда от председателя на комисията за проверка на декларациите и за
установяване на конфликт на интереси в РЗИ- Стара Загора, а не от работодателя
– РЗИ -Стара Загора. В писмото е посочено, че Комисията е създадена със заповед
№ РД-01-34/08.02.2019 г. на директора на РЗИ във връзка с чл.11, ал.2 от
Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и
за установяване конфликт на интереси. Самата заповед не е представена по
делото. Предвид изискванията на чл.16, ал.4 от Наредбата, актът за образуване
на проверката /заповед на органа по назначаването иди решение на комисията/
следва да бъде връчен на проверяваното лице с право на възражение и представяне
на доказателства. Данни за изпълнение на тази процедура по делото не са
представени.
Безспорно е, че Комисията по чл.11, ал.2 от Наредбата за организацията и
реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на
интереси е специален орган, създаден при работодателя, със специфични функции за
проверка на декларациите по чл.35, ал.1 ЗПКОНПИ. Нейните констатации подлежат
на оценка от органа по назначаването, който може да одобри или да върне нейния
доклад. Дори са се приеме, че в случая директорът на РЗИ -Стара Загора е приел
доклада на посочената Комисия от 12.07.2019 г., за да бъде гарантирано правото
на защита на ищеца, работодателят е следвало да го информира за наличието на
конкретни обстоятелства, които смята, че представляват основание за
прекратяване на трудовия му договор.
Липсата на мотиви в обжалваната заповед, конкретизацията на фактическо
основание за уволнението на ищеца едва в отговора на искова молба от ответника,
предвид правото на защита на ищеца е недопустимо да става на този етап от
производството. Неконкретизацията на фактическото основание на уволнението
прави невъзможен и контрола за законност на решението на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение, който следва да бъде извършен от съда.
По тези съображения въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на
районния съд, че обжалваната заповед № РД-15-04-13/12.07.2019 г. на директора
на Регионална здравна инспекция, гр.Стара Загора, с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл.330, ал.2, т.8 КТ е
незаконосъобразна. Предявеният иск за признаване уволнението за незаконно и за неговата
отмяна е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на първия иск, вторият обективно съединен иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, също се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се възстанови ищецът на предишната работа -"главен
специалист" в Отдел „Финасово-стопански дейности", Дирекция АПФСО на
Регионална здравна инспекция, гр. Стара Загора.
Неоснователни
са оплакванията в жалбата на въззивника, за невярност извода на съда, че в
атакуваната уволнителна заповед липсвало изложение на конкретните факти,
мотивирали ответника да приеме, че по отношение на ищеца е налице твърдяната
несъвместимост, както и че не били дефинирани конкретните обстоятелства,
обусловили решението на ответника да прекрати едностранно без предизвестие
трудовото правоотношение с ищеца. В тази
насока въззивникът се позовава на действията на назначената при работодателя
Комисия по чл. 11, ал.2 от Наредбата за организацията и реда за извършване на
проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси, която
изпратила писмо до ищеца, в което го уведомила, че ЕТ „М.Б.“ представлявало
обстоятелство, което водило до несъвместимост по чл.107а, ал.1 т.2 от КТ и
прекратяване на ТПО на основание чл.330, ал.2, т.8 КТ, получено от него на
14.06.2019г. В случая, въззивната инстанция
намира,че действията на назначената по реда на посочената по – горе Наредба
Комисия при работодателя са независими и отделни от действията на работодателя.
От значение в случая е именно работодателят, а не Комисията, по Наредбата да е уведомила предварително и категорично за
наличието на несъвместимост по чл. 107, ал.1 т.2 КТ, което е основание за
прекратяване на ТПО на основание чл.330, ал.2 т.8 КТ. Такива действия от
работодателя не са извършени, видно от събраните по делото писмени
доказателства и трудовото досие на ищеца. Неоснователно е и второто оплакване в
жалбата, че неверен бил изводът на съда, че към момента на уволнението ищецът
не бил запознат от работодателя с точната причина за прекратяване на трудовото
правоотношение. Доказателства за действия по запознаване на ищеца с конкретните
причини за прекратяване на ТПО от страна на работодателя изобщо не са
предприети. Без
значение е обстоятелството, дали комисията, създадена със заповед на
работодателя по Наредбата е била за редовна проверка на всички декларации на
служителите или за извънредна проверка, във връзка с декларациите на
служителите от предходната, преди публикуването на Наредбата декларации. В
случая е безспорно обстоятелството, че Наредбата за
организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за
установяване конфликт на интереси е приета с ПМС № 209 от
26.09.2018 г., обн., ДВ, бр. 81 от 02.10.2018 г. и има действие занапред, по
отношение на декларациите, подадени през 2018г., но не и за такива подадени
преди това, освен ако изрично не е предвидено обратно действие на Наредбата. Обратно
действие не е предвидено в ПЗР на същата.
Останалите оплаквания в
жалбата, че ищецът от самото начало е знаел, че не следва да крие обстоятелства,
които са пречка за сключване на договор с РЗИ, но въпреки това попълнил неверни
декларации са неотносими към предмета на спора по делото. Процедурата по
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.330, ал.2 т.8 КТ от
работодателя без предизвестие, изисква запознаване на служителя с конкретното
основание за прекратяване на ТПО и за конкретната констатирана несъвместимост.
Това задължение на работодателя може да бъде направено преди издаване на
уволнителната заповед или при издаването и в нея, чрез посочване на конкретното
основание, което обуславя прекратяване на ТПО. В случая това задължение не е
изпълнено от работодателя, нито преди издаване на обжалваната заповед, нито с
нея. Неспазването на необходимите изисквания на КТ при прекратяване на ТПО на
ищеца водят до извод за незаконосъобразност на издадената уволнителна заповед.
Предвид изложените
съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
|
|
|
|
|
С оглед на изхода от спора, в
полза на въззивнаемия следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата
инстанция в размер на 610 лв., съгласно представени доказателства и списък.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1541 от 12.11.2019г., постановено по гр.д.№
4646/2019г. по описа на РС – Стара Загора.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция, гр.Стара Загора,
ул."Стефан Караджа" 10, ЕИК *********, представлявана от Златина
Тодорова Нанева да заплати на М.Б. *** ЕГН ********** сумата 610 /шестстотин и десет/
лева, представляваща
разноски за въззивната инстанция за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен
срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: