№ 250
гр. Велико Търново, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. Р.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20224110102895 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Е. 2015“ ЕООД против „Т. Д.“
ЕООД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 4 096.76 лева,
представляваща пропуснати ползи от нереализирани сделки, неизплатени суми по
претенции за куриерска услуга и имуществени вреди, както и такси за продажба в
онлайн платформата Ebay.
Ищецът твърди, че между страните са били налице облигационни отношения по
договори за куриерски услуги, по силата които е възлагал на ответника доставката на
различни стоки. Сочи, че стоката по поръчка № 25-07755-71126/20.10.2021 г. е
изпратена чрез ответника на 21.10.2021 г., но до 15.11.2021 г. същата все още не е била
доставена на купувача, поради което последният се е обърнал към сайта за електронна
търговия Еbау и е поискал пълно възстановяване на продажната цена, която е
възстановена. Заявява, че ответникът е обявил пратката за изгубена, като впоследствие
е открил същата и я е върнал, но с множество щети, което е наложило предаването на
стоката на вторични суровини, от където е получил сумата от 141.90 лева. Твърди, че
независимо от връщането стоката с щети е бил принуден да заплати транспортни
разходи в размер от 228.00 лева с вкл. ДДС. Сочи, че стоката по поръчка № 25-07832-
25204/7.11.2021 г. е изпратена чрез ответника на 8.11.2021 г., но купувачът е отказал
пратката, като ответникът е върнал стоката с пълна щета, което е наложило
бракуването и предаването й на вторични суровини, за което е получил сумата от
106.20 лева. Заявява, че независимо от обстоятелството, че ответникът е върнал стоката
1
с пълна щета е заплатил транспортни разходи в размер на 198.00 лева. Твърди, че
стоката по поръчка № 08-07542-42840/31.8.2021 г. е изпратена чрез ответника на
31.8.2021 г., но тъй като същата е доставена на купувача с щети отново е следвало да
възстанови продажната цена. Сочи, че стоката отново е бракувана и предадена на
вторични суровини, за което е получил сумата от 106.20 лева, както и че независимо от
щетите е заплатил транспортните разходи в размер на 204.00 лева. Счита, че е налице е
причинно-следствена връзка между поведението на ответника и нанесените вреди,
поради което последният му дължи сумите от нереализираните продажби,
представляващи разликата между продажната цена и изплатената стойност за
бракуваните стоки, таксите платформата на Еbау и транспортните разходи.
Ответникът не оспорва, че между страните са сключвани множество договори за
превоз – както международен, така и в страната. Заявява, че тъй като пратките не са
имали застраховка „Карго“, отговорността му като превозвач е лимитирана до
законоустановената, а съгласно чл. 23, §3 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки отговорността не може да надхвърля 25 франка за
килограм бруто липсващо тегло. Счита, съгласно т. 71.1.5 от Общите условия „Т. Д.“
ЕООД отговорността му е лимитирана до реалния размер на увреждането, което не
включва пропуснати ползи от нереализирани сделки и загуба на пазари и репутация.
По отношение на конкретните претенции твърди, че във връзка с поръчка № 25-07755-
71126/20.10.2021 г. действително е имало забавяне при изпълнението, което е следвало
да бъде обезщетено съобразно Общите условия с 2% от стойността на заявената услуга
за всеки ден забава, но с не повече от 100.00 лева. Признава, че връщайки пратката на
ищеца, стоката е била увредена, но заявява, че това е по причина неподходящата
опаковка на същата. По отношение на поръчка № 25-07832-25204/7.11.2021 г. заявява,
че стоката по същата е доставена без забележки на 15.11.2021 г., като по искане на
ищеца от 24.11.2021 г. стоката е събрана, за да бъде транспортирана обратно на „Е.
2015“ ЕООД. Сочи, че и при този транспорт опаковка е липсвала, а освен това стоката
вече не може да се третира като нова, тъй като същата е била разопакована при
получаването й, поради което не може безспорно да се установи дали увреждането е
настъпило в резултат на транспорта, или преди него. По отношение на поръчка № 08-
07542-42840/31.8.2021 г. признава размера на действително претърпените вреди от 1
396.91 лева, представляващи разликата между левовата равностойност на продажната
цена и получената сума при предаване на стоката за скраб, както и разходите за
транспорт от 170.00 лева, които се дължат на основание чл. 23, § 4 от Конвенцията за
CMR, но оспорва дължимостта на останалите суми, на основание т. 71.1.5 от Общите
условия.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца прави
изменение в размерите на исковете по пункт № 1 и № 3 чрез намаляване на техните
размери съответно до сумата от 1 386.73 лева и до сумата от 1 600.91 лева. Поддържа
2
исковата молба в останалата й част, като счита, че са налице условията на уважаване на
претенциите.
Ответникът не изпраща представител, като с писмена молба не възразява делото да
бъде разгледано в отсъствието на такъв представител.
В писмени защити страните развиват подробни аргументи в защита на своите
позиции.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 373, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 82,
изр. 1 ЗЗД, за основателността на които ищецът следваше да установи неизпълнението
на единия от посочените три превоза, респ. погиването или повреждането на товарите
по всички превози, наличието на твърдените вреди, които са в причинна връзка с
поведението на ответника, както и размера на тези вреди.
В случая, макар ищецът да квалифицира претенциите си като пропуснати ползи от
нереализирани сделки и неизплатени суми по претенции за куриерски услуги, по
същество претенциите са за присъждане равностойността на унищожените поради
виновното поведение на ответника стоки, ведно със стойността на заплатения превоз.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че между страните са
сключени договори за превоз на товари, посочени в исковата молба, както следва: 1/по
представена заявка за международен транспорт, във връзка с която е издадена
товарителница ЕКО31800, ищецът „Е. 2015“ ЕООД е възложил на ответника „Т. Д.“
ЕООД извършването на транспорт от транспортен пункт на територията на Република
България до разтоварен пункт на територията на ФР Германия с предмет печка на
дърва - фурна за печене на дърва Priry K2ГТФ А+ с тегло 70 кг.; 2/по представена
заявка за международен транспорт, във връзка с която е издадена товарителница
ЕКО99189, ищецът „Е. 2015“ ЕООД е възложил на ответника „Т. Д.“ ЕООД
извършването на транспорт от транспортен пункт на територията на Република
България до разтоварен пункт на територията на ФР Германия с предмет готварска
печка с водна риза Prity W12 и две врати BlmSchV2 с общ тегло 60 кг. Приложена е и
международна товарителница, в която теглото на стоката е посочено на 100 кг.; 3/ по
представена заявка за международен транспорт, във връзка с която е издадена
товарителница #59334451, ищецът „Е. 2015“ ЕООД е възложил на ответника „Т. Д.“
ЕООД извършването на транспорт от транспортен пункт на територията на Република
България до разтоварен пункт на територията на ФР Германия с предмет отоплителна
печка на дърва Prity WD24 23+6 КW с общ тегло 93 кг.
От показанията на св. Ц. Г. – служител на „Е. 2015“ ЕООД, макар и ценени по реда
3
на чл. 172 ГПК, се установява, че стоките, изпращани от „Е. 2015“ ЕООД, се опаковат в
съответствие с изискванията, поставени от куриерите, включително от тези на
ответника „Т. Д.“ ЕООД. Св. Г. заявява, че всеки артикул се опакова именно от него по
индивидуален начин в съответствие с неговите габарити, тежест и пр., като подробно
описва начина на опаковане на стоките. Твърди, че отделно от изработваната от него
опаковка, от страна на самия производител е налице вътрешно опаковане и то по
начин, по който стоката може да бъде транспортирана, без да бъде повредена, което
той и извършва при транспортиране на стоката до склада на „Е. 2015“ ЕООД в гр. Русе.
Сочи, че представеният по делото снимков материал е направен от него в момента, в
който от „Т. Д.“ ЕООД са върнали стоките в склада на „Е. 2015“ ЕООД в гр. Русе.
Отрича да е изпращал стоките в състоянието, в което същите са на снимките, като
заявява, че въпросните стоки са върнати негодни за употреба и са били предадени от
него на вторични суровини. Твърди, че никога не е получавал от служителите на „Т.
Д.“ ЕООД оплаквания или указания за недостатъчност на опаковката. Споделя, че е
виждал в депото на ответника в гр. Русе стоки на „Е. 2015“ ЕООД, които са взети
предния ден и които на следващия ден вече са с щети, по който повод е разговарял със
служител на ответника да бъде уведомяван, за да отстранява такива щети.
Правната уредба на договора за международен автомобилен превоз на стоки се
съдържа в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.7.1977 г. и в сила за
Република България от 18.1.1978 г., която в случая е приложимото право в
отношенията между страните в съответствие с чл. 1 от Конвенцията след като мястото
на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни
договарящи държави по Конвенцията.
Според чл. 17, т. 1 от Конвенцията, превозвачът е отговорен за цялостната или
частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този
на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Основанията за освобождаване
на превозвача от отговорност са изчерпателно предвидени в чл. 17, § 2 и § 4 – когато
липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия (изпращача или
получателя); нареждане на правоимащия (изпращача или получателя), което не е
резултат на грешка на превозвача; присъщ недостатък на стоката; или обстоятелства,
които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да
преодолее.
В случая от страна на ответника е наведено възражение за недостатъчност на
опаковката, което съдът обаче намира за неоснователно. Това е така, доколкото от
показанията на св. Ц. Г., макар и ценени по реда на чл. 172 ГПК, става ясно, че стоките
са изпратени с подходяща опаковка и са приети от куриерите на ответника без
оплаквания или указания в тази насока. Възражението на ответника, че показанията на
4
свидетеля се разминават с останалите представени писмени доказателства е
неоснователно, тъй като съдът не открива такива доказателства по делото. А ако под
такова доказателство се има в предвид представеният с отговора на исковата молба
сертификат за инспекция от 13.9.2018 г., то следва да се има в предвид, че същият касае
изпращачи, които не са страни по делото и чиито начин на опаковане не е предмет на
изследване в настоящото производство, поради което същият няма отношение към
наличието или липсата на достатъчност на опаковката, изработване от ищеца. В тази
връзка не може да не се отчете и посоченото от процесуалния представител на ищеца,
че съгласно т. 48.1 от Общите условия на „Т. Д.“ ЕООД в случай, че пратката е приета
за транспортиране от оператора, то същата се счита за подходящо опакована, а ако
последният констатира неподходяща опаковка по смисъла на Приложение № 1, може
да извърши приемането и транспортирането едва след писмено потвърждение от
страна на потребителя. В случая данни (а и твърдения), че при приемането на пратките
превозвачът е констатирал неподходяща опаковка, още по-малко – че е поискал и е
получил писмено потвърждение от страна на потребителя, не са налице. По повод
възражението за недостатъчност на опаковките следва да се има в предвид също, че
ответникът е страната, която следваше да установи пълно и главно тази
недостатъчност на опаковките, а не ищецът да доказва, че стоките са били подходящо
опаковани. Убедителни доказателства относно въпросното възражение обаче не бяха
ангажирани. Напротив, показанията на св. Г., разгледани във взаимовръзката им с т.
48.1 от Общите условия на „Т. Д.“ ЕООД, водят до извод за неоснователност на
въпросното възражение.
С оглед така установените по делото факти, съдът приема, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
превозвач за цялостната повреда на стоките.
По отношение размера на вреди съдът намира следното:
Съгласно чл. 23 от Конвенцията CMR, обезщетението, дължимо от превозвача за
цялостна или частична липса, се изчислява според стойността на стоката на мястото и
по времето, когато е била приета за превоз /§ 1/, като стойността се определя по
борсовия курс, а при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на
такава - по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество /§ 2/. В § 3 на чл.
23 отговорността на превозвача за заплащане на обезщетение при всички случаи е
ограничена до 25 франка за килограм бруто липсващо тегло, като под франк се разбира
златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. От своя страна, § 3 е изменен с § 2
от Женевския протокол от 5.07.1978 г. и съгласно изменението обезщетението не
трябва да превишава 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто
тегло. Именно в този смисъл е и основното възражение на ответника – че
отговорността му като превозвач е лимитирана до посочената в чл. 23, § 3 от
5
Конвенцията CMR.
В случая теглото на стоката по заявка за международен транспорт, във връзка с
която е издадена товарителница ЕКО31800, възлиза на 70 кг. (видно от детайли към
фактура № 73889/31.10.2021 г., издадена от „Т. Д.“ ЕООД). Изчислен по указания в чл.
23, § 3 от Конвенцията CMR начин, а именно 8,33 разчетни парични единици,
възлизащи на 10.14 евро на килограм липсващо бруто тегло, изчислени по реда на чл.
162 ГПК с помощта на онлайн приложение, максималният размер на дължимото
обезщетение за пълната липса на товара с тегло от 70 кг. възлиза на 709.80 евро,
равняващи се на 1 388.25 лева. Т.е. именно посочената сума представлява лимитът, до
който ответникът носи отговорност. В случая стойността на стоката възлиза на 665.00
евро или 1 300.63 лева, а след приспадане на изплатената сума при бракуването на
същата (141.90 лева) размерът на претенцията възлиза на сумата от 1 158.73 лева,
поради което същата не надхвърля посочения лимит и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл. 23, § 4 от Конвенцията CMR, на връщане подлежи и превозната цена
от 190.00 лева без ДДС или 228.00 лева с вкл. ДДС.
Теглото на стоката по заявка за международен транспорт, във връзка с която е
издадена товарителница ЕКО99189, възлиза на 60 кг. (видно от детайли към фактура №
77333/26.11.2021 г. , издадена от „Т. Д.“ ЕООД), като изчислен по указания в чл. 23, §
3 Конвенцията CMR начин, а именно 8,33 разчетни парични единици, възлизащи на
10.14 евро на килограм липсващо бруто тегло, максималният размер на дължимото
обезщетение за пълната липса на товара с тегло от 60 кг. възлиза на 608.40 евро,
равняващи се на 1 189.93 лева. В случая стойността на стоката възлиза на 678.44 лева,
а след приспадане на изплатената сума при бракуването на същата (46.02 лева)
размерът на претенцията възлиза на сумата от 632.42 лева, поради което същата не
надхвърля посочения лимит и следва да бъде уважена изцяло. На основание чл. 23, § 4
от Конвенцията CMR на връщане подлежи и превозната цена от 165.00 лева без ДДС
или 198.00 лева с вкл. ДДС.
Теглото на стоката по заявка за международен транспорт, във връзка с която е
издадена товарителница #59334451, възлиза на 93 кг. (видно от детайли към фактура №
68411/10.9.2021 г., издадена от „Т. Д.“ ЕООД). Изчислен по указания в чл. 23, § 3
Конвенцията CMR начин, а именно 8,33 разчетни парични единици, възлизащи на
10.14 евро на килограм липсващо бруто тегло, максималният размер на дължимото
обезщетение за пълната липса на товара с тегло от 93 кг. възлиза на 943.02 евро,
равняващи се на 1 844.39 лева. В случая стойността на стоката възлиза на 1 457.09
лева, а след приспадане на изплатената сума при бракуването на същата (60.18 лева)
размерът на претенцията възлиза на сумата от 1 396.91 лева, поради което същата не
надхвърля посочения лимит и следва да бъде уважена изцяло. На основание чл. 23, § 4
от Конвенцията CMR на връщане подлежи и превозната цена от 170.00 лева без ДДС
6
или 204.00 лева с вкл. ДДС.
Възражението, че в случая е налице хипотезата на т. 71.1.5 от Общите условия на
превозвача е неоснователно, доколкото процесните случаи не касаят загуби и/или
щети, причинени от забавяния при доставките, а касаят загуби, причинени от пълно
увреждане на стоките, предмет на доставките. По този повод следва да се има в
предвид и казаното по-горе, че макар ищецът да квалифицира претенциите като
пропуснати ползи от нереализирани сделки и неизплатени суми по претенции за
куриерски услуги, по същество исковете са за стойността на унищожените стоки, ведно
със стойността на заплатения превоз, и именно такава квалификация на същите е
дадена от съда.
С оглед на гореизложеното, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
По разноските:
Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да бъдат присъди
направените по делото разноски в общ размер от 943.57 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т. Д.“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на „Е. 2015“ ЕООД, ЕИК *** сумата
от 3 818.06 лева, представляваща стойността на унищожени стоки по заявки за
международен транспорт, по повод на които са издадени товарителница ЕКО31800,
товарителница ЕКО99189 и товарителница #59334451 и за който транспорт са
издадени фактура № **********/31.10.2021 г., фактура № **********/26.11.2021 г. и
фактура № **********/10.9.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 12.7.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „Т. Д.“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на „Е. 2015“ ЕООД, ЕИК *** сумата
от 943.57 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7