№ 1790
гр. Варна, 11.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500833 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано е по частна жалба на Елена Николаева Ш. с постоянен адрес гр. Разград,
подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 265952/21.10.2021 год.,
постановено по гр. дело № 13500/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено
производството по цитираното гражданско дело, образувано по иск по чл. 128 от Семейния
кодекс за определяне на режим на лични отношения между баба и внуче, поради липса на
международна компетентност на българския съд да разгледа спора – чл. 5, ал. 1 от Хагската
конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от
1996 г. (Конвенцията).
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява
за отмяната му и за връщане на делото на РС-Варна за продължаване на процесуалните
действия и постановяване на акт по съществото на спора.
Твърди се, че изводът на РС-Варна, основан на тълкуване на нормите на Конвенцията за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка
с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 19.10.1996г., че не е компетентен да
разгледа спора, тъй като въпросната конвенция определяла като основание за местната
компетентност обичайното пребиваване на детето във връзка с мерки за запазване на имуществото
и личността на детето, което в случая е във Великобритания, е неправилно. Според
жалбоподателката, цитираната Конвенция не третира въпроси за личните отношения между баба и
внук, поради което е и неприложима в случая, а прилагането и, както и извършеното от РС-Варна
́
разширително тълкуване е незаконосъобразно. Счита, че по иск с правно основание чл. 128 СК, в
който ответници са родителите на детето, а ищец е бабата и при положение, че бабата, единият
родител и детето са български граждани, а другият родител е гражданин на друга държава и е
признал иска, българският съд е компетентен да разгледа спора и да реши делото. Навежда, че
няма норма, с която българското или международното право да задължава друг съд, извън
сезирания, да се произнесе по спора, а направеното от първоинстанционния съд тълкуване
противоречи на нормата на чл. 35, § 2 от Конвенцията, който задължава съда, сезиран с молба за
определяне на режим на лични отношения да се произнесе по указания в цитираната норма начин с
нарочен акт. Неправилно е отречено и приложението на Регламент (ЕО) 2201/2003 год. на Съвета
(според чиито норми, според жалбоподателката, компетентен да разгледа и реши спора е именно
1
българският съд), като не е съобразено, че към момента на образуване на делото, Великобритания
е била обвързана от правото на ЕС.
От насрещните страни – К. М. П. и Инна Хончар, гражданин на РУкрайна, родители на
детето Орез П., роден на 03.03.2019 год., ответници по иска по чл. 128 СК – отговор на жалбата не
е подаден.
Подадена е и частна жалба от К. М. П. срещу Разпореждане № 280029/19.11.2021 год. по гр.
дело № 13500/2020 год. на РС-Варна, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл. 248
ГПК за допълване на прекратителното № Определение № 265952/21.10.2021 год., постановено
по гр. дело № 13500/2020 год. по описа на РС-Варна в частта му за разноските и за
присъждане в негова полза на разноски за производството в размер на сумата от 1300 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
В жалбата са наведени оплаквания, че разпореждането е неправилно. Твърди се, че
съдът не е администрирал молбата на настоящия частен жаалбоподател за допълване на
прекратителното определение относно разноските, не е уведомил насрещната страна –
ищцата Е.Ш. за направеното от ответника искане по чл. 248 ГПК и по този начин я е лишил
от възможността да изрази становище по молбата, при което и произнасянето на съда е
преждевременно, съответно и разпореждането е неправилно, като се настоява за отмяната
му.
І. По частната жалба на Елена Николаева Ш. с постоянен адрес гр. Разград, подадена
чрез процесуален представител, срещу Определение № 265952/21.10.2021 год., постановено
по гр. дело № 13500/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено производството
по цитираното гражданско дело, съдът приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по гр. дело № 13500/2020 год. е образувано по искова молба от дата
23.10.2020 год., с която от ЕЛ. Н. Ш., гражданин на РБългария против К. М. П., гражданин на
РБългария и Инна Хончар, гражданин на РУкрайна е предявен иск по чл. 128 СК за определяне
на режим на лични отношения на ищцата с нейния внук Орез П., роден на 03.03.2019 год.,
гражданин на РБългария.
Ищцата навежда следните твърдения: Баба е по бащина линия на детето Орез, родено
2019 год. С майката на детето е в добри отношения и същата няма против ищцата да
осъществява лични контакти с Орез. По настояване на бащата контактите на ищцата с
нейния внук били прекратени. След раждането на Орез ищцата и нейният съпруг са
отглеждали детето около година. Между родителите на детето настъпили проблеми, в
резултат на които двамата се разделили и детето останало при бащата, който отказвал на
ищцата всякакви контакти с внука и. Твърди, че между нея и внука и има прекрасни
́́
отношения, които по никакъв начин не се отразяват негативно на детето, а напротив – то се
радвало на контактите с нея. Изразява опасения, че липсата на контакт между нея и внука и,
́
връзката им ще бъде опразнена от съдържание и прекъсната. Майката на детето – Инна
Хончар била съгласна ищцата да има контакт с детето.
Отправеното искане е да бъдат определени мерки за лични отношения на ищцата с
нейния внук, съответно: всяка трета събота от месеца от 12, 00 ч. до 18, 00 ч. без преспиване
през първата година от влизане в сила на съдебното решение, а след изтичане на една
година от влизане в сила на съдебното решение – всяка трета събота и неделя от месеца от
12, 00 ч. в събота до 16, 00 ч. в неделя, с преспиване на детето при нея, както и 10 дни през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата Инна Хончар,
гражданин на РУкрайна, майка на детето Орез П., роден на 03.03.2019 год., не оспорва иска.
Заявява, че не възразява синът и да има лични отношения с баба си по бащина линия. Излага,
́
че ищцата и нейният съпруг са помагали в отглеждането на детето при престоя на
ответниците и детето в Испания; че са изградени добри отношения между баба и внук, които
2
да продължат и занапред. Отправя искане осъществяването на личните отношения между
бабата и детето да е в нейно присъствие. Сочи, че понастоящем бащата и детето живеят във
Великобритания.
В писмен отговор, ответникът К.П. – баща на детето Орез П., чрез процесуален
представител, настоява за прекратяване на делото поради липса на компетентност на българския
съд да го разгледа. Твърди, че от месец юли 2020 година живее заедно с детето в гр. Лондон,
Великобритания, където е и обичайното местопребиваване на детето; ищцата живее в
Кралство Испания и не е живяла поне шест месеца преди предявяване на иска в РБългария.
С оглед различното гражданство на страните и различното им обичайно местопребиваване и
преди всичко обичайното местопребиваване на детето Орез, ответникът К.П. – баща на
детето Орез П., счита, че българският съд не е компетентен да разгледа делото, съобразно
нормите на Регламент /ЕО/ 2201/2003 год. на Съвета, който е приложим в случая, тъй като
искът е предявен на 23.10.2020 год. и към този момент спрямо Великобритания е
приложимо правото на ЕС, а едва след 31.12.0220 год. Великобритания не е обвързана от
нормите на общностното право. Изложени са и съображения, че българският съд не е
компетентен да разгледа делото с оглед и на нормите на Хагската конвенция от 1996 г. за
компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, при положение, че е
приложима в настоящия случай.
Настоява за прекратяване на делото поради липса на международна компетентност на
българския съд.
От доказателствата по делото е видно, че детето Орез П. е роден на 03.03.2019 год.
във Великобритания, гражданин е на РБългария. Бащата Кирилл Мхайлович П., също е
български гражданин, майката Инна Хончар е граждани на РУкрайна. Ищцата Елена
Николаева Ш. е баба на детето Орез по бащина линия, същата е български гражданин.
Установено е, че от средата на месец юли 2020 година, бащата и детето живеят в гр.
Лондон, Великобритания; бащата работи на постоянен трудов договор и има собствено
жилище, има статут на постоянно пребиваващ във Великобритания; на 15.09.2021г. са
подадени документи за промяна на статуса на детето на постоянно пребиваващ; детето има
личен лекар в Лондон; подадени са документи за безплатно ранно обучение на детето в
училище в Лондон.
В обжалваното определение е съобразено, че детето заедно със своя баща са се
установили да живеят трайно на територията на Великобритания, при което и делото с
международен елемент. Прието, е че при определянето на международната компетентност
на съда правилата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с
родителската отговорност, са неприложими, тъй като Великобритания не е държава – членка
на ЕС, а международната компетентност следва да бъде определена съобразно правилата на
Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата, тъй като обичайното местопребиваване на детето е във Великобритания,
а последната, както и РБългария, са страни по Конвенцията. Съобразено е, че предявеният
иск е за определяне на право на лични отношения на близък роднина - баба по бащина линия
– с ненавършило пълнолетие дете. Прието е, че Конвенцията урежда международни спорове
между родители относно правото на упражняване на родителски права или правото на лични
отношения/поддържане на контакти, като в контекста на интереса на детето е прието, че
нормите на Конвенцията са приложими и по отношение на правото на лични отношения на
детето с прародителите му (баба и дядо). Като е съобразил, че обичайното местопребиваване
на детето към момента на предявяване на иска е във Великобритания, съдът се е позовал на
чл. 5, § 1 от Конвенцията, утвърждаващ принципа, че международно компетентен да се
произнесе по тези въпроси е съдът по обичайното местопребиваване на детето, с оглед на
което е приел, че не е компетентен да разгледа делото и е прекратил производството.
Определението е правилно.
3
Предявеният иск е с правно основание чл. 128 СК за определяне на режим на лични
отношения на ищцата ЕЛ. Н. Ш., гражданин на РБългария с нейния внук Орез П., роден на
03.03.2019 год., гражданин на РБългария, произхождащ от родители К. М. П., гражданин на
РБългария и Инна Хончар, гражданин на РУкрайна. Делото е с международен елемент – бабата на
детето, единият родител и самото дете са български граждани, майката е граждани на държава,
който не е член на ЕС, а обичайното пребиваване на детето към датата на предявяване на иска и
образуване на съдебното производство (23.10.2020 год.) е в Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия. Съобразно този факт следва да бъде извършена
преценка за наличието на международната компетентност за разрешаването на конкретния
спор, обуславяща и допустимостта на производството.
В случая местоживеенето на детето е на територията на Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, а искът е предявен на дата 23.10.2020 год.
Съгласно чл. 67 § 1, б. "в" от Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия, одобрено с Решение (ЕС) № 2020/135 на Съвета от 30.01.2020 год., в
държавите членки в ситуации, засягащи Обединеното кралство, по отношение на съдебни
производства, образувани преди края на преходния период, се прилагат разпоредбите
относно компетентността от Регламент (ЕО) № 2201/2003. Съгласно чл. 126 от
Споразумението преходният период приключва на 31.12.2020 год. Предвид обстоятелството,
че първоинстанционното производство е образувано на 23.10.2020 год., т. е., преди
приключването на преходния период, в случая приложение намира Регламент (ЕО) №
2201/2003 на Съвета.
С решение на Съда на Европейските общности, първи състав, от 31 май 2018 г. по
дело C-335/2017 г. с предмет преюдициалното запитване, отправено от Върховния
касационен съд на РБ по ч. гр. дело № 1323 по описа на четвърто гражданско отделение на
съда за 2017 г., е прието, че понятието „право на лични отношения“, посочено в чл. 1, § 2, б.
а) и чл. 2, т. 7 и 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. от 27 ноември 2003 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата, свързани с родителската отговорност, трябва да се тълкува в смисъл, че включва
правото на лични отношения на дядото и бабата с техните внуци.
Предвид дадения отговор, в конкретния случай приложение намират нормите на Глава
ІІ, Раздел II относно родителската отговорност като се възприеме широкото тълкуване на
това понятие, дадено с цитираното решение на Съда на ЕО и приложимостта му спрямо
отношенията между баба и дядо и внуче.
Съгласно чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 съдилищата на държава-членка са
компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има
обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран. Тази
компетентност не е изключителна, но в конкретния случай не е налице нито едно от
изключенията, предвидени в чл. 9 – 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета, които да
изключват общата компетентност по чл. 8, § 1 от цитирания Регламент.
С Решение на Съда на ЕО от 28 юни 2018г. по дело С-512/ 17 по преюдициално
запитване, е дадено тълкуване на „обичайното местопребиваване“ на детето, по смисъла на
разпоредбата, като „ мястото, което на практика е център на живота му „ според
съвкупността от фактически обстоятелства с определящо значение. Между изброените в
цитираното решение на Съда на ЕО обстоятелства е и обстоятелството, че от раздялата на
двойката родителят, който упражнява родителските права върху детето, на практика
ежедневно пребивава с него на това място и там упражнява професионалната си дейност.
Предвид изложеното и съобразно установеното по делото, че обичайното
местопребиваване на детето към момента на предявяване на иска е на територията на
Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, правилно е прието в
обжалваното определение, че българският съд не е компетентен да разгледа делото и
производството е прекратено.
4
В случай, че Регламент /ЕО/ № 2201/ 2003г. не намира приложение, предвид
установените по – горе факти относно обичайното местопребиваване на детето, приложение
ще намерят разпоредбите на Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата от 1996 год., ратифицирана от Република България със закон,
приет на 18.01.2006г., тъй като Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия
също е страна по тази конвенция.
Съгласно уредената в чл. 5 от Конвенцията международна компетентност въпросът за
личните отношения между ищцата и нейния внук, съобразявайки и Преамбюла на
Конвенцията относно необходимостта от подобряване закрилата на децата в отношенията с
международен характер и първостепенното значение на висшия интерес на детето, следва да
бъде разрешен от съда по обичайното местопребиваване на детето Орез П., а именно – от
съответния съдебен или административен орган в Обединеното Кралство Великобритания и
Северна Ирландия. Този извод се налага от анализа на разпоредбите на чл. 3, б. "а" и б. "б"
от Конвенцията, доколкото режима на лични контакти на детето вкл. и с неговите
прародители (баба и дядо) представляват по съществото си мерки за закрила в посочения
там смисъл.
В обобщение обжалваното определение, с което е прекратено производството по
делото поради липса на международна компетентност на българския съд е правилно, а
подадената частна жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без
уважение.
ІІ. По частната жалба на К. М. П. срещу Разпореждане № 280029/19.11.2021 год. по гр. дело
№ 13500/2020 год. на РС-Варна, с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. №
302246/17.11.2021 год. по рег. на РС-Варна по чл. 248 ГПК за допълване на прекратителното
Определение № 265952/21.10.2021 год., постановено по гр. дело № 13500/2020 год. по описа
на РС-Варна в частта му за разноските и за присъждане в негова полза на разноски за
производството в размер на сумата от 1300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат, съдът намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 248 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
измени първоинстанционното решение в частта му за разноските. Нормата намира
приложение и относно прекратителните определения.
В случая определението, с което е прекратено производството по делото, е връчено на
ответника по иска – К.П., чрез процесуалния му представител (чл. 39, ал. 1 ГПК) на дата
28.10.2021 год., определението е обжалваем акт, срокът за обжалването му, съответно и
срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на искане за неговото допълване или изменението в
частта му за разноските, е едноседмичен и е изтекъл на 04.11.2021 год. – четвъртък,
присъствен ден. Молбата за допълването на определението в частта му за разноските е
подадена на 17.11.2021 год., т. е., след изтичането на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради
което и правилно е прието от първоинстанционния съд, че е процесуално недопустима и е
оставена без разглеждане.
По тези съображения обжалваното разпореждане № 280029/19.11.2021 под. по гр.
дело по гр. дело № 13500/2020 год. на РС-Варна, с което е оставена без разглеждане молбата на
К.П. с вх. № 302246/17.11.2021 год. по рег. на РС-Варна по чл. 248 ГПК за допълване на
прекратителното Определение № 265952/21.10.2021 год., постановено по гр. дело №
13500/2020 год. по описа на РС-Варна в частта му за разноските и за присъждане в негова
полза на разноски за производството в размер на сумата от 1300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и
същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Елена Николаева Ш., с постоянен адрес гр.
Разград, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 265952/21.10.2021
год., постановено по гр. дело № 13500/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено
производството по цитираното гражданско дело;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. М. П. срещу Разпореждане №
280029/19.11.2021 год. по гр. дело № 13500/2020 год. на РС-Варна, с което е оставена без
разглеждане молбата му с вх. № 302246/17.11.2021 год. по рег. на РС-Варна по чл. 248 ГПК за
допълване на прекратителното Определение № 265952/21.10.2021 год., постановено по гр.
дело № 13500/2020 год. по описа на РС-Варна в частта му за разноските и за присъждане в
негова полза на разноски за производството в размер на сумата от 1300 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на
РБългария при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на
странните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6