Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.София 09.03.2020г.
Ани
Захариева – съдия - докладчик по НЧД 989/2020г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 25
състав, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.12 ЗПИЛишСв.
Софийски градски
съд е сезиран с предложение от Главния прокурор на Република България за
решаване на въпроси, свързани с изпълнение на присъда, постановена от съд на
друга държава срещу български гражданин. В предложението се излага твърдение,
че на 07.02.2020г. в съответствие с Конвенцията за трансфер на осъдени лица и на
основание чл. 455-457 НПК вр. параграф 8 ПЗР на ЗПИИСАННЛСМВЛС осъденият С.В.Л.
е приет, приведен в Република България и настанен в затвора – София на 07.02.2020г.
Параграф 8 на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за
налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от
свобода изрично визира, че незавършените до влизането в сила на този закон
процедури и производства за трансфер на осъдени лица се довършвт по досегашния
ред – т.е. по процедурата на чл. 457 НПК. Според този съдебен състав ситуацията
в настоящия случай не е такава, тъй като осъденият С.В.Л. е приет и настанен в затвора – София на
07.02.2020г. възн основа на
Постановление от 28.01.2020г. на прокурор при ВКП. При тези констатации и
поради факта, че ЗПИЛишСв е влязъл в
сила на 01.01.2020г., не може да бъде възприета тезата, че по отношение на С.Л.
е налице започнали преди влизане в сила на закона и незавършили към
01.01.2020г. процедура и производство по негов трансфер, за да се прилага
процедурата по процесуалния закон. Застъпвайки позицията за разглеждане на
основанията за признаване и изпълнение на съдебния акт, с който на С.Л. са
наложени наказания включително и лишаване от свобода по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС,
а не по чл. 457 НПК съдията-докладчик преценява, че не е компетентен да разгледа
делото. Съгласно чл. 7 ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен орган в Република България да
признае съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на
мерки, включващи лишаване от свобода , постановени в друга държава – членка, е
окръжният съд по местоживеене на осъденото лице. При изискване на информация от
НБД „Население“ се установява, че осъденото лице има постоянен и настоящ адрес
на територия, различна от подсъдната на Софийски градски съд. Според цитираната
справка С.В.Л. е с постоянен и настоящ адрес *** Търново. Компетентен да разгледа делото е окръжният
съд по местоживеене на лицето, който в конкретния случай е в гр. Велико Търново.
Разпоредбата на чл.7 ЗПИИСАННЛСМВЛС е категорична, че подсъдността се обвързва
с местоживеенето на лицето и това е свързано с осигуряване на възможност за осъденото
лице да участва в производството пред българския съд дори и в ситуация, в която
спрямо него е поставена друга мярка, различна от задържане под стража, но
такава, която да се осигури оставането му на територията на Република България
до вземане на решение относно признаване на съответния съдебен акт. Това,
според съдията-докладчик, определя като местно компетентен да разгледа
производството по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС Окръжен съд – Велико Търново, тъй като
негова е подсъдността, съобразена с местоживеенето на осъденото лице, визирана
от правилата на чл.7, ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Поради
това и на основание чл.7, ал.3 ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдията - докладчик
Р
А З П О Р Е Д И :
Прекратява
съдебното производство по НЧД 989/2020г. по описа на Софийски градски съд –
Наказателно отделение, 25 състав.
Разпореждането
заедно с материалите по делото да бъдат изпратени на Окръжен съд – град Велико Търново по компетентност.
Разпореждането
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
СЪДИЯ: