№ 1158
гр. София, 02.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601170 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано
по жалба на упълномощения защитник на осъдения М. М. М. срещу протоколно
определение от 11.10.2021 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 11.
състав, постановено по н.ч.д. № 3276/21 г. С определението е оставена без уважение молбата
на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.
В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена по 15.10.2021
г. по пощата) адвокат Д. Л. е депозирала частна жалба, с която иска определението да се
отмени. Защитникът намира, че са налице всички изисквания на закона за постановяване на
предсрочно условно освобождаване по отношение на подзащитния й. Посочва, че той е
ангажиран трудово в затвора и се справя добре с трудовите си задължения; че е награждаван
многократно – шест пъти, а не както било посочено в справката – три. Защитникът твърди и,
че срокът на оставащото за изтърпяване наказание бил некоректно изчислен, защото по
сведения на осъдения той възлизал на година и седем месеца, а не на две години три месеца
и три дни. На следващо място определя като необективни докладите и подлага на критика
изведените в тях заключения. Конкретно изразява недоволство от констатацията за
дефицитните зони и намира за неясни изводите за проблеми в „умения за мислене“ и
„управление на финанси и доходи“. Настоява, че оценката на риска се изчислявала по
някаква неизвестна методика. Като подчертава, че, с оглед отразеното в докладите,
осъденият е с отлични характеристични данни, спокоен, работи, неконфликтен е, не
контактува със системни нарушители, не инициира конфликти, не участва в такива ситуации
и се отнася с респект и уважение към служителите в затвора, адвокат Л. намира, че са
налице всички предпоставки за удовлетворяване на искането за условно предсрочно
освобождаване.
Като съобрази жалбата и доказателствата по делото, съдът прие следното:
Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите,
подадена е в срок и от лице с право на жалба.
1
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Макар и да не споделя всички
съображения на първия съд, въззивният се солидаризира с крайния му извод.
За да постанови определението си, първостепенният съд е съобразил всички налични
в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от
затворническата администрация, но е отчел неправилно някои факти, свързани с данните за
изтърпяваното от осъдения наказание. Последният не търпи наказание за деяние,
осъществено в условията на опасен рецидив. Видно от справката за съдимост и от
приложените копия от съдебните актове, М.М. търпи едно общо най-тежко наказание от
шест години и шест месеца лишаване от свобода измежду две, наложени му съответно по
н.о.х.д. № 205/2014 г. на СОС и по н.о.х.д. № 195/2017 г. на РС – Сливница. С първата
присъда М. е осъден за престъпление по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 128, ал. 2 НК, а с втората – за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Нито едно от двете престъпни посегателства не е
квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив. Оттук се налага извод, че
при оценка на предпоставката за фактически изтърпяното наказание е релевантен период от
една втора от наложеното, а не от две трети.
Към датата на разглеждането на делото в СГС, видно от отбелязаното в справката,
осъденият е изтърпял фактически 3 години, 6 месеца и 28 дни, от които 11 месеца и 28 дни -
предварителен арест; от работа - 10 месеца и 16 дни или всичко 4 години, 5 месеца и 14 дни.
Остатъкът за изтърпяване възлиза на 2 години и 16 дни, от чието изтърпяване осъденият
претендира да бъде освободен под условие.
Защитникът оспорва размера на приспаднатото от работа наказание, навеждайки
твърдение за погрешни изчисления. Съдът отбелязва, че от значение за решаване на въпроса
дали да се постанови условно предсрочно освобождаване е размерът на фактически
изтърпяното наказание. Размерът на намаленото чрез полагане на труд наказание е
релевантен към изчисляването на остатъка и в случай на положителен извод за
приложението на института действително би следвало да бъде несъмнено изяснен. В
конкретната хипотеза обаче това не се определя като наложително, тъй като становището на
съда е, че не са изпълнени условията за уважаване на искането на осъдения.
В началото на корекционната работа с осъдения рискът от рецидив е бил определен
на 51 точки. Впоследствие е бил снижен последователно до 47 т., а после до 43 т.
Снижението е регистрирано в проблемните зони: отношение към правонарушението (от 9 на
8 точки), междуличностни проблеми (от 6 на 3 точки), в които е бил отчетен положителен
напредък.
Планът на присъдата се изпълнява безпроблемно и със съдействието на осъдения,
който е с добро поведение, работи през целия си престой, не е допускал дисциплинарни
нарушения, не инициира и не участва в конфликтни ситуации. Осъденият е бил награждаван
многократно.
Рискът за вреди за обществото е среден, какъвто е бил и в началото, а този за
персонала, за другите лишени от свобода и за самия осъден – нисък.
Досието на осъдения разкрива, че заради постигнатите от него положителни
резултати първоначалният строг режим е бил заменен с общ на 17.6.2021 г.
М.М. е осъждан и преди, а и е изтърпявал наказание лишаване от свобода от една
година и девет месеца, наложено като едно общо най-тежко наказание, в ЗО „Кремиковци“
за периода от 1.9.2005 до 4.1.2006 г.
Становищата на служителите от затворническата администрация са отрицателни и в
2
насока, че макар да има положителни промени и да е постигнат напредък, работата с
осъдения следва да продължи.
При тези факти се налага извод, че предният съд обосновано е заключил, че е налице
едната от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно условно
освобождаване, въпреки че е преценявал период от две трети (какъвто период пък не е
изтекъл). Осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му
наказание.
Все още обаче не може да се приеме, че е налице втората - доказателства за
поправянето на осъдения.
Осъденият не попада за първи път в системата на пенитенциарните заведения. Съдът
е последователен в застъпваната принципна своя позиция, че в подобни случаи, за да се
приеме, че по-нататъшният престой на лишения от свобода в затвора е ненужно
ограничение, е необходимо да има висока степен на сигурност, че осъденият не
представлява риск за обществото и че целите на наказанието са изпълнени, което означава,
че деецът се е поправил и превъзпитал и може да бъде контролиран в условията на свобода
до изтичане на съответния срок без да е нужно продължаване на престоя му в затвора.
Настъпването на положителна промяна в нагласите на осъдения М. и доброто му
поведение досега са несъмнено установен факт, който очевидно е бил отчетен и от
затворническата администрация, поощрявала многократно постигнатите позитивни
резултати. Независимо от последното, продължават да съществуват проблемни зони, в които
не са отстранени напълно установените дефицити и които налагат продължаване на
корекционния процес. Досегашната превъзпитателна работа все още не е дала основания за
изпълнение на наказанието в условията на лек режим, за да се проследи поведението на
осъдения в по-слабо контролирана среда.
За стабилна и надеждна прогноза относно очакваната успешна ресоциализация на
осъдения е нужно усилията за поправянето му да продължат. От съществено значение за
поправянето на лишения от свобода е осъзнаването, осмислянето и формирането на
адекватно отношение към причините, обусловили престъпен начин на живот, за да постигне
и формиране на действително желание за промяна в поведението си чрез решимост за
законосъобразен начин на живот и зачитане на правата на останалите членове на
обществото.
Данните за актуалния семеен статус на осъдения (поддържаните контакти с
партньорката му, с която имат малко момиченце, дъщеря му от предишен брак и майка му)
са надежден знак за очакваната успешна ресоциализация, но те не са с пряко отношение към
оценката за условното предсрочно освобождаване. От съществено значение е лишеният от
свобода да не представлява с поведението си риск за обществото, тоест да няма угроза от
повтаряемост на престъпната дейност. Това предполага солидна промяна в нагласите му за
мислене в обсъждания аспект, предпоставена от адекватна оценка на престъпното деяние
(включваща осъзнаване на увреждащия ефект за накърнените обществени отношения,
самоосъзнаване на ролята на дееца в стореното от него и изграждане на действително
критично отношение) и формирана решимост за законосъобразен живот и за зачитане на
правата на другите членове на обществото.
В заключение от изложените съображения съставът на апелативния съд намери, че
обжалваното определение се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Ето
защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.10.2021 г. на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 11. състав, постановено по н.ч.д. № 3276/21 г., с което е оставена
без уважение молбата на лишения от свобода М. М. М. за освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4