РЕШЕНИЕ
№
02.10.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 10.09.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
Секретар: Ива Ч.,
като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 468 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „П.“ ЕООД, ИЕК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик,
представлявано от управителя Ц.Ц.Г. против НП № Е-НП-22 от 06.12.2019г. на министъра
на енергетиката, с което на основание чл.93 ал.2, т.1 от ЗПБ и за нарушение на
чл.4 ал.2 от ЗПБ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
50 000 лв. /петдесет хиляди лева/.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до
това, че атакуваното НП е материално и процесуално незаконосъобразно, като се
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподателят
се явява неговият управител лично и с процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства, а в хода по същество, в писмени бележки излага
съображения за нейната основателност. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – АНО, не се явява, но изпраща процесуален представител, който в хода
по същество представя писмено становище, с което иска НП да се потвърди, като
правилно и законосъобразно.
Съдът като провери
основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Дружеството - жалбоподател
е санкционирано при следната установена фактическа обстановка:
На 18.03.2019 г., на
основание чл.90, ал.1 от Закона за подземните богатства и във връзка със
Заповед № Е-РД-16-220/15.02.2017 г. изменена и допълнена със Заповед №
Е-РД-16-77/31.01.2019 г. на министър на енергетиката, от проверяващ екип от
служители на Министерство на енергетиката (МЕ), в състав:
Т.П.Д. - главен
инспектор в отдел „Контрол“ на дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“
към Министерство на енергетиката;
П.Георгиев И. -
главен експерт в отдел „Разрешения и концесии“ на дирекция „Природни ресурси,
концесии и контрол“ към Министерство на енергетиката,
при извършване на
проверки на място за изпълнението на договори за предоставяне на концесии за
добив на подземни богатства, в района на селата В. и Ю., област Пазарджик,
движейки се в посока от с. В. към с. Ю., преди моста на р. Т., със служебен
автомобил, около 15.10 часа, констатирали, че вляво от пътя, комбиниран
хидравличен багер тип „JBC“ изгребва баластра от масив и го натоварва в коша на
автосамосвал. Автосамосвалът билс регистрационен номер .., марка „..“.
По повод
извършваните дейности, от служителите на МЕ, с помощта на GPS Map GARMIN 64 s,
било установено, че изкопаването и натоварването на баластрата се извършва в
границите на находище „Лозница 2, участък 1“, което е регистрирано като
находище на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните
богатства - строителни материали. Извършено било фотозаснемане от разстояние.
При проверката на
място, на 18.03.2019 г., проверяващият екип на МЕ бил придружаван от служители
на „Холсим кариерни материали“ АД, ЕИК ********* - И.Б.Р. и К.Николаев М..
По време на
проверката е констатирано следното:
В точка с координати
35Т 0273713, 4682389, попадаща в границите на находище „Лозница 2, участък 1“,
е установен комбиниран хидравличен багер тип „JBC ЗСХАЕС“, регистрационен номер
…, продуктов идентификационен номер JCBSCX4TP02107057, който натоварва на
автосамосвал с марка „…“, с peг. № …. В момента на проверката на място не са
представени документи за собственост на багера и автосамосвала. Копие от
договори за отдаване под наем са били представени по-късно в офиса на търговско
дружество „П.“ ЕООД- Пазарджик.
Комбинираният
хидравличен багер тип JBC ЗСХАЕС се управлявал от В. Д.Т., ЕГН **********,
който бил служител на фирма „Ленд“ ЕООД на трудов договор и твърдял, че му е
възложено да почисти улици в с. Величково, както и да товари баластра от
находище „Лозница 2, участък 1“.
Автосамосвалът с
марка „…“, с peг. № …, се управлявал от К. И. А., ЕГН **********, който бил
служител на трудов договор в „П.“ ЕООД и твърдял, че му е възложено да почисти
улици в с. В., както и да транспортира натоварената баластра от находище
„Лозница 2, участък 1“ за подсипване на улици в с. Величково, след ремонт на
ВиК.
От обясненията на
работниците, установени на място – В. Т. и К.А.станало ясно, че им е възложено
да почистят две улици в с. Величково, след направена канализация и да ги
засипят с баластра, която да се натовари от находище „Лозница 2, участък 1“.
След започване на
проверката на територията на находище „Лозница 2, участък 1“ пристигнал
управителя на „П.“ ЕООД - Ц.Ц.Г., който потвърдил обясненията, дадени от
горепосочените лица и твърдял, че трудовите им договори се съхраняват в офиса
на фирмата.
След изясняване на
фактическа обстановка на място, проверяващият екип посетил офиса на „П.“ ЕООД,
където от страна на управителя на дружеството са предоставени копия на следните
документи:
Договор за наем на
автомобил между „Ленд“ ЕООД и „П.“ ЕООД от дата 05.10.2018 г.;
Договор за наем на
комбиниран багер JCB между „Ленд“ ЕООД и „П.“ ЕООД от дата 02.01.2019 г.;
Трудов договор №
066/22.12.2017г. между „П.“ ЕООД и К. И. А.;
Трудов договор №
013/09.05.2016г. между „Ленд“ ЕООД и В. Д. Т.
Въз основа на
гореописаната фактическа обстановка било установено, че в момента на проверка в границите на находище
„Лозница 2, участък 1“ се извършвал добив на подземни богатства - строителни
материали, представляващи подземно богатство по смисъла на чл.2, ал.1, т.5 от
Закона за подземните богатства, без надлежно предоставени права и без знанието,
съгласието и участието на концесионера - „Холсим Кариерни Материали“ АД.
Организатор, възложител и извършител на добивните дейности било дружеството „П.“
ЕООД, което не било в договорни отношения с „Холсим Кариерни Материали“ АД.
По време на проверката се извършвало
изкопаване на баластра с комбиниран багер JCB и натоварване на изкопаната маса
на автосамосвал с марка „…“, с per. № …
От направения оглед
на място можело да се направи изводът, че част от нарушенията на терена са
извършени в предишен период. Общо иззетото количество баластра било около 3 000
м3.
С помощта на GPS Map
GARMIN 64 s е установено, че изкопаването и
натоварването на баластрата се
извършвало в границите на находище „Лозница 2, участък 1“, което е регистрирано
като находище на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните
богатства - строителни материали.
Концесия за добив на
подземни богатства по чл.2, т.5 от Закона за подземните богатства - строителни
материали - баластра, от находище „Лозница 2“, участък "1-ви" и
участък "2-ри", разположено в землищата на с. Величково и с. Юнаците,
община Пазарджик, област Пазарджик, е била предоставена на „Холсим Кариерни
Материали“ АД, съгласно Решение на Министерския съвет на Република България №
672 от 29.10.2008 г. и сключен концесионен договор от 03.12.2008 г., за срок от
25 години, считано от датата на подписването на договора.
Въз основа на
гореописаната фактическа обстановка била направен извод, че извършваните на
18.03.2019 г. дейности по изкопаване на подземни богатства - строителни
материали /баластра/, с комбиниран хидравличен багер тип JBC ЗСХАЕС,
предоставен под наем на „П.“ ЕООД и натоварване на изкопаната маса на
автосамосвал с марка „..“, с peг. № …, на място с координати 35Т 0273713,
4682389, попадащо в границите на находище „Лозница 2, участък "1-ви"
и участък "2-ри", обл. Пазарджик, представляват добив по смисъла на
т. 4 от параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за подземните
богатства.
Добивът е осъществен
от "П.“ ЕООД, представлявано от Ц.Ц.Г. - управител, без надлежно
предоставена концесия за добив. Осъществяваният добив без надлежно предоставена
концесия за добив, представлява нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за подземните
богатства и подлежи на налагане на административно наказание, съгласно чл.93,
ал. 2, предложение първо от ЗПБ.
С писмо изх. №
Е-26-П-293/09.05.2019 г. от директор на дирекция „Природни ресурси, концесии и
контрол“, Министерство на енергетиката, до „П.“ ЕООД била отправена покана за
явяване за съставяне и връчване на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) в сградата на Министерство на енергетиката, в гр. С., ул. .. №
.., на 11.06.2019 г., 14.00 ч., която видно от обратната разписка е получена на
15.05.2019 г.
За установеното
нарушение е съставен в присъствие на нарушителя на определената дата АУАН №
17/11.06.2019 г. от Т.П.Д.. Актът е бил предявен, подписан и връчен лично на
управителя на „П.“ ЕООД на горепосочената дата
В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН от страна на „П.“ ЕООД е било подадено възражение против АУАН. В
него от управителя на горепосоченото дружество се сочело, че дружеството не
извършвало добив на подземни богатства
по смисъла на Закона за подземните богатства. Посочено било, че кметът на с. В..
- П.Г., през месец март 2019 г., е помолил за съдействие дружеството - „П.“
ЕООД да използва машините на дружеството, за да се подсипе улица с баластра и
да я подравни, като кметът посочил мястото, от което да се натовари материал -
„на река Тополница /дупката/ - там, където беше установено нарушението“. Във
възражението се потвърждавало, че дружеството - „П.“ ЕООД е натоварило четири
камиона с баластра, която е разстлана на улицата, като точно тогава служители
на Министерство на енергетиката са извършили проверка и са установили факта, че
багер на дружеството товари самосвал с баластра. Посочено е било, че още на
следващия ден след проверката баластрата, разстлана на улицата, е събрана и
върната в находището, с което е възстановено състоянието му във вида, в който
същото е било преди да бъдат помолени за съдействие от кмета на с. В., обл. П..
Към възражението било приложено в оригинал саморъчно обяснение от П.Г.
***, което е с изх. № 124/13.06.2019 г., имало поставен мокър печат на „Кмет, с. Величково“, но не било подписано. Това
обяснение било със сходно съдържание като възражението, като се твърдяло от
кмета на селото, че установеното нарушение е по негово искане за съдействие и
че той не е знаел, че тези действия представляват нарушение на закона. Впоследствие
в Министерство на енергетиката, с вх. № Е-08-00-167/14.06.2019
г. /изх. № 124/13.06.2019 г./ е постъпило обяснение от П.Г. ***, което било със
същото съдържание като приложеното обяснение към възражението, но второто
съдържало подпис и печат „Кмет, с. В.“.
Относно направените
възражения АНО счел, че те са
неоснователни, т.к. съгласно Параграф 1, т. 4 от Допълнителните
разпоредби на Закона за подземните богатства - „добив“ е цялостният
технологичен процес на извличане на твърди, течни и газообразни полезни
изкопаеми от земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им
състояние.
При проверката,
извършена на 18.03.2019 г., са установени дейности - изкопаване на подземни
богатства - строителни материали /баластра/ и натоварване на изкопаната маса на
автосамосвал на място с координати 35Т 0273713, 4682389, попадащо в границите
на находище „Лозница 2, участък "1-ви" и участък "2-ри",
обл. П., които представляват извличане от земните недра на твърди полезни
изкопаеми - строителни материали /баластра/. По същество тези дейности
представляват добив по смисъла на т. 4 от параграф 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за подземните богатства.
Констатираните
дейности при проверката на място са потвърдени и във възражението, подадено от
„П.“ ЕООД срещу съставения АУАН № 17/11.06.2019 г.
„П.“ ЕООД е
извършител на нарушението, установен при извършената проверка на място, като за
извършване на нарушението от дружеството е използвана наета от друго дружество
техника.
От събраните по
административнонаказателната преписка доказателства не се установило възлагане
от друго лице /от негово име и за негова сметка/ извършването на установените
при проверката на място дейности. Направените възражения не кореспондирали със
събрания доказателствен материал и според АНО са проявление на стремежа да се
омаловажи собственото участие в деянието.
С оглед на всичко
това АНО приел, че не са налице основания за освобождаване на „П.“ ЕООД от
административнонаказателна отговорност. По повод на това и след като били
разгледани подробно събраните в хода на производството доказателства, било
издадено обжалваното НП, а именно за осъществяваният добив на подземни
богатства - строителни материали /баластра/, посредством изкопаване с
комбиниран хидравличен багер тип JBC ЗСХАЕС и натоварване на изкопаната маса на
автосамосвал с марка „…“, с peг. № … на място с координати 35Т 0273713,
4682389, попадащо в границите на находище „Лозница 2", участък
"1-ви" и участък "2-ри", обл. П., от „П.“ ЕООД,
представлявано от Ц.Ц.Г. - управител, без надлежно предоставена концесия за
добив, което било нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за подземните богатства,
извършено за първи прът и подлежи на налагане на административно наказание,
съгласно чл. 93, ал. 2, предложение първо от ЗПБ.
НП било връчено
лично на управителя на санкционираното дружество на 05.02.2020г., а въззивната
жалба била подадена чрез АНО на 11.02.2020г., оглед на което е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
съответния компетентен съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на писмените доказателства приети по делото и от показанията на актосъставителя
– св.Д., както и от тези на свидетелите Г. и Г..
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата по
същество е основателна поради следното:
Според настоящия
съдебен състав, в рамките на настоящото административнонаказателно производство
е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател при допускане на съществено нарушение на
процесуалните правила, което драстично е накърнило правото на защита на
санкционирания и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Това е така,
защото АУАН, с който е поставено началото на АНП, е съставен в драстично
нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда,
че актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави в присъствието
на свидетели-очевидци или на самото извършване на нарушението, или на неговото
установяване. Изключение от това
изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано,
че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той
се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в акта.
В конкретния казус
се установи безспорно, че актосъставителят – св.Д. и
неговият колега – П.Георгиев И., в качеството си на служители на
дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ към Министерство на
енергетиката, съвместно с лицата И.Б.Р. и К.Николаев М., в качеството си на служители на „Холсим
кариерни материали“ АД, ЕИК *********, са извършвали проверка на обекти на
последното дружество, отдадени му на концесия. Именно в хода на тази проверка
четиримата са се натъкнали на добива на подземни богатства - строителни
материали, при подробно описаната по-горе фактическа обстановка, който е бил осъществяван
от „П.“ ЕООД, без надлежно предоставена концесия за добив. Казано с други думи,
горепосочените четири лица са били преки очевидци на извършването и на
установяването на нарушението.
При това положение
актосъставителят и свидетел по делото Т.Д. е имал задължението да състави акта
в присъствието на някои от горепосочените трима останали очевидци и да ги впише
като свидетели в него. Вместо това обаче той е вписал като свидетели в акта
други свои колеги – Г.П. Л.и Х.Д. К., без обаче да са били налице условията на
чл.40 ал.3 от ЗАНН, доколкото не е била налице невъзможност актът да бъде
съставен в присъствието на поне двамата свидетели-очевидци.
От показанията на
актосъставителя стана ясно, че когато е съставен актът, за това действие бил
поканен И.Р., за да бъде вписан и подпише акта като свидетел на извършване и
установяване на нарушението. Това се потвърждава и от поканата на лист 49 от
делото. Става ясно също, че И.Р. отклонил поканата, защото имал служебен
ангажимент. Това пък се потвърждава от писмото на лист 44 от делото. Пак от
показанията на актосъставителя стана ясно, че към момента на съставянето на
АУАН неговият колега - П.И., вече бил напуснал работа, а понеже Д. нямал негов
телефонен номер, не го бил търсил, за да го покани да присъства като
свидетел-очевидец при съставянето на акта. Тези обяснения на актосъставителя са
меко казано несериозни. Първо, защото за съда няма съмнение, че ако той е искал
винаги е можел да се снабди с телефонен номер на бившия си вече колега,
например като го поиска от други свои колеги. Второ - можел е също така
например да се снабди от кадровото досие на П.И., находящо се в министерството,
с неговия домашен адрес и на него да изпрати покана за явяване като
свидетел-очевидец с цел съставяне на акта. Отделно от това, след като
актосъставителят е бил уведомен, че И.Р. има служебен ангажимент и не е можел
да се яви в деня на съставянето на акта, то е можело да се промени датата на
неговото съставяне, като се съгласува с управителя на „П.“ ЕООД и със
свидетелите-очевидци. Не следва да се забравя и това, че освен И.Р.,
свидетел-очевидец на нарушението е бил и колегата на последния - К.Н. М..
Актосъставителят обаче не спомена да го е търсил или поне да е правил опит да
го търси и покани да присъства при съставянето на акта и да бъде вписан в него
като свидетел-очевидец, а не го спомена, очевидно защото не е полагал усилия в
тази насока.
В същото време не
може да не направи впечатление, че в АУАН е отразено, че се съставя в
присъствието на Г.Л.и Х.К., които са свидетели само на неговото съставяне, след
което е изписано: „… поради липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението“, което обстоятелство обаче е категорично
невярно. Вече бе подробно пояснено, че освен актосъставителят още три лица са
присъствали при извършването и установяването на административното нарушение.
Стана ясно и това, че не са съществували никакви пречки от непреодолим характер
двама от тях или пък и тримата да бъдат поканени, за да присъстват при
съставянето на акта и да го подпишат като свидетели-очевидци. Изтъкнатият
служебен ангажимент за И.Р. за датата на съставянето на акта не дава основание
да се приеме, че е съществувала абсолютно обективна невъзможност той да
присъства на това действие на друга дата. Същевременно няма никакви данни
останалите двама свидетели-очевидци да са били в обективна невъзможност да
присъстват при съставянето на акта.
Нормата на чл.40
ал.3 от ЗАНН императивно разписва две хипотези, в които е допустимо актът да се
състави не в присъствието на свидетели на извършване или установяване на
нарушението. Първата от тях се изразява в изначална липса на
свидетели-очевидци, каквато не е налице в настоящото АНП, а втората – при
невъзможност да се състави акта в тяхно отсъствие. Едва ли може да има
съмнение, че под „невъзможност“ следва да се разбира обективна, трайна и
непреодолима невъзможност, например смърт, тежко заболяване на
свидетел-очевидец, напускане на пределите на страната за дълго време и др.
подобни. Такава невъзможност обаче, както се изясни по-горе, също не е била
налице в настоящото АНП.
Изискването за
спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и
разкриване на обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира,
освен в строго и лимитативно определени от закона случаи. Това изискване
корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение
лице да научи въз основа на кои доказателства – в случая гласни, е установено
самото извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил
изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което
представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП,
издадено въз основа на порочния акт.
При наличие на
очевидци на нарушението или на неговото констатиране, в акта за установяване на
административно нарушение не следва да се посочват за свидетели други лица,
присъствали само при съставянето му, защото това затруднява дейността на
административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване на обективната истина
/Виж Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС на Р България/. В същия
смисъл има и достатъчно съдебна практика на районни и административни съдилища
в страната. Само за пример биха могли да се цитират решение по АНД № 290/20г.
на ПзРС, решение по АНД № 2203/19г. на ПзРС, решение по АНД № 1940/18г. на
ПзРС, потвърдено с решение по КАНД № 359/19г. на ПзАС и др.
Дори гореописаното
процесуално нарушение хипотетично да бъде игнорирано, то е налице и друго основание
за отмяна на НП.
Не е спорно по делото,
че на посочените в НП дата и място санкционираното дружество е извършило
вмененото му административно нарушение. От неопроверганите показания на св.Г. и
св.Г., които съдът кредитира изцяло, категорично се изясни причината, поради
която санкционираното дружество е извършило добив на процесните подземни
богатство – строителни материали /баластра/. Стана ясно, че кметът на с.В.,
обл.П. - св.Г., помолил управителя на санкционираното дружество да помогне
безвъзмездно в полза на жители от селото. Поискал от него с техника,
стопанисвана от дружеството, да бъде изкопана баластра около 3-4 камиона, която
след това да бъде разстлана по улици в селото с цел тяхното заравняване. Това
се наложило, т.к. след зимния сезон земна маса от тези улици била извлечена при
снеготопенето и дъждовалежи, като се формирали улеи по улиците, които правели
невъзможно придвижването по тях, особено от МПС. След като управителят на
дружеството Г. откликнал на молбата на кмета, още повече че това не бил първият
път, когато безвъзмездно помага в полза на селото, св.Г. му показал мястото,
откъдето да се изкопае баластрата, като го уверил, че то е общинско, т.к. и той
самият не знаел, че е държавно, още по-малко, че е отдадено на концесия. След
няколко дни управителят на дружеството изпратил свои служители с багер и
самосвал, които започнал копаенето и товареното на баластра от мястото на
установеното в последствие административно нарушение. След като на улица в
селото били изсипани 3-4 камиона с баластра, нарушението било установено по
подробно описания по-горе начин. В деня след констатиране на нарушението, по
нареждане на управителя на дружеството, неправомерно изкопаната и разсипана по
улиците баластра била натоварена отново на камион и върната на мястото,
откъдето била добита.
Всички тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, обосновават извод, че е налице маловажен случай на горецитираното административно нарушение. В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но в случая, предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение тази, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е бил осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
При това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК - ВКС/.
Вярно е, че
обществените отношения, регулирани от ЗПБ са от особена обществена важност, но
това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния нарушител. В този смисъл следваше да се
държи сметка, че е осъществен добив само на 3-4 камиона баластра. Този добив е
осъществен не с цел незаконосъобразно обогатяване на някой правен субект, а в
обществен интерес – да се заравнят улици в населено място по причини подробно
изяснени по-горе. Управителят на санкционираното дружество не е имал съзнание,
че се извършва административно нарушение, т.к. мястото на което е осъществен
добивът му е било показано от кмета на с.Величково, който го е уверил, че то е
общинско и няма проблем от там да се добие баластра, която да се ползва в
интерес на кметството. Накрая, но не по значение, следваше да се държи сметка и
за това, че в деня след установяването на нарушението, първоначалното
фактическо положение е било възстановено, т.е. по нареждане на управителят на
дружеството баластрата е била върната на мястото, откъдето е била добита.
При всички тези
обстоятелства е несъмнено, че процесният случай разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения и очевидно е
маловажен случай на административно нарушение. Като не го е квалифицирал като
такова, административнонаказващия орган е приложили неправилно материалния
закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Всичко това съставлява второ самостоятелно основание за отмяна на НП.
Относно искането за
присъждане на разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно – в
последното съдебно заседание, от страна на пълномощника на дружеството жалбоподател,
като последното има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че е
било договорено и изплатено от дружеството жалбоподател адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв. (две хиляди лева).
При това положение Министерството
на енергетиката следва да бъде осъдено да заплати от бюджета си в полза на дружеството
жалбоподател посочените по-горе съдебни разноски. Поради липса на възражение за
прекомерност на разноските съдът не може служебно да пристъпи към обсъждане на
този въпрос.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № Е-НП-22 от 06.12.2019г. на министъра на
енергетиката, с
което на „П.“ ЕООД, ИЕК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Пазарджик, представлявано от управителя Ц.Ц.Г., на основание чл.93 ал.2, т.1
от ЗПБ във вр. с чл.4 ал.2 от ЗПБ е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди
лева/.
ОСЪЖДА Министерството на енергетиката ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ЕООД, ИЕК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Ц.Ц.Г. разноски в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ - адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: