Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 29.11.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на седемнадесети
септември две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СТЕФКА АТАНАСОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1290 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск с правно основание член 383, ал.3 вр. с ал.1 от КЗ.
Ищецът Н.Х.М.
с ЕГН ********** *** твърди, че е наследник на И.В.М., бивш жител ***, починал
на *****г. съгласно удостоверение за наследници с изх. № 138/19.06.2020г. на
Кметство Б.. Същият сключил договор за банков кредит № ************ г. с „П.И.Б.“
АД, с размер на кредита 6000 лева, който бил усвоен от кредитополучателя. За
гарантиране изпълнението на задълженията на наследодателя на ищцата, в
качеството му на кредитополучател по посочения договор била сключена
застраховка с „Ф.Х.З.“АД, а именно договор за корпоративна застраховка „С. F.“
на кредитополучателите на П.И.Б. № ********със застрахователна полица № ************,
като спрямо застрахователното правоотношение приложение намирали и специални
условия по корпоративна застраховка „С. F.“ на кредитополучателите на „П.и.б.“АД
и общи условия по застраховка „С. F.“. Договорът имал за предмет
застрахователен риск „смърт“ на застрахованото лице по силата на т.3.1 от
общите условия на застрахователя. На ***** г. кредитополучателят И.В.М.
починал, съгласно препис-извлечение от акт за смърт от *****г. Ищецът Н.Х.М., в
качеството си на наследник на кредитополучателя И.В.М., встъпила в неговите
права на застраховано лице по застрахователния договор. Застрахователят бил
уведомен за настъпилото застрахователно събитие, както и му било предявено и
искане за заплащане на застрахователно обезщетение. Банката също била уведомена
за смъртта на кредитополучателя. С писмо изх. № 7037/12.08.20г. застрахователят
заявил, че на основание точка 3.2.22. от корпоративен договор за застраховка „С.
F.“, застрахователят не може да бъде ангажиран и същият не носи риска от
настъпването на застрахователно събитие при: „резултат от предходни
състояния/заболявания или злополуки/, настъпили преди сключването на застраховката,
също директните и индиректни последствия от тях, които не са декларирани на
застрахователя“. Според застрахователя, той нямал основание да удовлетвори
претенцията, тъй като се касаело за смърт, причинена от настъпили усложнения в
развитие на съществуващо заболяване преди подписването на договора за кредит. Счита,
че отказът на застрахователя е необоснован и незаконосъобразен. Видно от
приложените застрахователен сертификат към групова застраховка „С. F.“ № ************,
общи условия по застраховка „С. F.“ и специални условия по корпоративна
застраховка „С. F.“ на кредитополучатели на „П.И.Б.“ АД било, че И.В.М. бил
застрахован при ответника, като един от покритите рискове на застраховката бил
животът на застрахованото лице. Установявало се още, че ползващи се лица от
сключения договор с ответника са „П.И.Б.“ АД. От приложените писмени
доказателства било видно, че между И.В.М. и „П.и.б.“ АД бил сключен Договор за
банков кредит № ************г., като по силата на този договор, „П.и.б.“ АД
като кредитодател, опуснала на И.В.М., като кредитополучател сумата от 6000 лв.
Съгласно т.14 от същия договор, кредитополучателят имал право по своя преценка
да възложи на банката да сключи застраховка върху живота, здравето, телесната
цялост и работоспособността му, за негова сметка и в полза на Банката при
предварително одобрен от нея застраховател. Във връзка със сключването на
застраховката по предходното изречение кредитополучателят получавал от Банката
сертификат за застраховане. Видно било, че между „П.и.б.“ АД и „Ф.Х.З.“ АД е
сключен договор за застраховка „живот“ на кредитополучателя И.В.М., в полза на
„П.и.б.“ АД, който договор за застраховка покривал застрахователния риск смърт
или трайна неработоспособност над 70%. Видно било, че при действието на
договора настъпило и застрахователно събитие - смърт на застрахованото лице,
което съгласно уговореното от страните в общата хипотеза представлявало покрит
риск по договора за застраховка „живот“. Видно от погасителния план към договор
за банков кредит № ************г. било, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие - ***** г. размерът на задължението по договора за
кредит е в общ размер на 1946.00 лв.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което осъди „Ф.Х.З.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес
на управление:***,,П.А.Ф.“ № ******, представлявано от М.Х.К. да заплати на „П.И.Б.“
АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, законни представители С.А.П., Ч.Г.З., Н.Х.Б., Р.И.Б. - заедно всеки двама
от изпълнителните директори, сумата от 1946.00 (хиляда деветстотин четиридесет
и шест) лева, представляваща застрахователна сума по Договор за корпоративна
застраховка „С. F.“ на кредитополучателите на П.И.Б. № ********, обективирана в
Застрахователен Сертификат към групова застраховка С. F. № ************, Общи
условия по застраховка „С. F.“ и Специални условия по корпоративна застраховка
„С. F.“ на кредитополучатели на „П.И.Б.“ АД, в полза на трето лице, със
застраховано лице И.В.М. - наследодател на ищеца Н.Х.М., при ползващо се лице „П.и.б.“
АД, който договор за застраховка „С. F.“ е сключен за обезпечение на
задълженията на И.В.М. с ЕГН ********** по договор за банков кредит № ********г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира за разноските по
делото.
Съдът е
конституирал „П.И.Б.“ АД като съищец по делото, доколкото пред съд са предявени
чужди права. В дадената възможност за становище, съищецът заявява следното:
1. Относно
искането на ищеца, съответно уважаването му от съда кредиторът да бъде
конституиран като съищец счита, че доколкото ищцата е предявила иск за
собствени права, а не за права на „П.и.б.“ АД, то банката не би следвало да
бъде включвана в делото като съищец. Ищцата мотивирала активната си процесуална
легитимация на основание чл.382, ал.1 от КЗ. Като резултат от прилагането на
чл.382, ал.З от КЗ при смърт на застрахованото лице, кредиторът следва да
предприеме действия за претендиране и изплащане на застрахователното
обезщетение. Банката изпратила искане за плащане от страна на „Ф.Х.З.“ АД, но
последният отказал. Или последното изречение на алинея трета от чл.382 от КТ
давало право на наследниците да предявят иск от тяхно име срещу „Ф.Х.З.“ АД за
плащане на обезщетението в полза на банката, или в конкретния случай ищцата
упражнила свое право с предявения иск, а не чуждо право на банката по договора
за застраховка.
2. Относно
претенцията на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение и отказа на
застрахователя за изплащането му. Доколкото от наследника на починалия М. било
отправено искане за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховката,
кредиторът предоставил за разглеждане пред застрахователя, чийто експерти
изразили становище, че конкретният случай се касае за събитие, което не е
покрито по приложимите към застраховката общи условия, или липсва
застрахователно събитие поради, което претенцията била отказана на това
основание. Съгласно писмо на застрахователя до кредитора, изх. № 7037/12.08.2020
г., представено от ищеца като доказателство № 9 към исковата молба,
застрахователят установил, че причина за настъпилата смърт на клиента според
съобщение за смърт № 269/13/06/20 издадено от БНМП Е., гр.П.била „*********“.
Същевременно застрахователят изискал карти за предварителни медицински
прегледи, от които било видно и пояснено, че още през 2009г. на И.М.била
установена Х.С.Б, гр. I, ІІ; през 2011 на И.М.била установена А.Х, гр. I, ІІ,
като било измерено и кръвно налягане 145/100; през 2013г. на И.М.било
установена А.Х, гр. I,ІІ, като било измерено и кръвно налягане 160/100; през
2015г. на И.М.е установена А.Х, гр. І,ІІ. Според застрахователя била установена
и е налице пряка причинно - следствена връзка между настъпилата смърт в
резултат на заболяване и горепосочените обстоятелства около здравословното
състояние на застрахованото лице. Застрахователят обосновал отказа си с това,
че съгласно изключените рискове и условията на корпоративен договор за
застраховка „С.Ф.Х.“, застрахователят не може да бъде ангажиран и същият не
носи риска от настъпване на застрахователното събитие в съответствие с
договореното в т.3.2.22. от общите еловия, а именно „резултат от предходни
състояния (заболявания или злополуки), настъпили преди сключването на
застраховката, също директните и индиректни последствия от тях, които не са
декларирани на застрахователя. При така извършените констатации от страна на
застрахователя и обоснованият му отказ пред банката, в съответствие с т.3.2.24
на Раздел III „Покрити рискове. Изключени рискове“, на която застрахователят се
позовал, че неговата отговорност не може да бъде ангажирана и че същият не носи
риска от настъпване на застрахователното събитие в случай „при укрито
заболяване, както и възможни негови последствия, които са настъпили в срока на
застрахователния договор, при известност, на което застрахователят не би
сключил застрахователният договор“ и предвид декларираните от застрахования
обстоятелства относно здравословното му състояние, при сключване на
застраховката, с попълване на заявление за застраховане от 11.11.2016г.-
доказателство № 8, представено от ищеца с исковата молба, от което ставало
видно, че застрахованият е декларирал, че през последните 5 години не е бил
лекуван от високо кръвно налягане, сърдечни атаки и заболявания, както и не са
налице други обстоятелства, изброени в декларацията и че е отговорил на всички
въпроси пълно и вярно, както и че изявленията отговарят на истината, банката на
основание отказа нямала друга възможност, освен да насочи претенцията си за
погасяване на оставащата част от кредита към наследника на починалия
кредитополучател, който от действията му можел да се направи недвусмислен и
непротиворечащ извод, че приел наследството от наследодателя си. Според
застрахователят лицето, което дало съгласие да бъде застраховано, съответно е
попълнило необходимите за сключване на застраховката документи -И.М.-
понастоящем починало лице, още при сключването й било информирано, че
застрахователят не му дължи изплащане на застрахователно обезщетение за
събития, които имат причинно- следствена връзка с предходни заболявания.
Застрахователят, при разглеждане на застрахователната претенция, изискал от Р.З.К.
- П., информация за ползвана медицинска дейност от застрахованото лице по
регистрирани данни в ИСС при НЗОК, от която установило, че застрахованото лице
е било диагностицирано с артериална хипертония още от 2011 г., данни за такава
хипертония се съдържали да е установявано и през 2013г, както и през 2015г.,
както и че настъпилата последваща смърт била причинена именно от установеното
преди сключване на застраховката заболяване. Или застрахователят обосновал
отказа си с това, че застрахованото лице е премълчало поставената му още през
предходен период 2011-2015г. диагноза, провеждано лечение и наличие на високо
кръвно налягане, както и че това са обстоятелства, които се изключват от
покритите от застраховката рискове, съгласно т.3.2.20 и т.3.2.24 от Раздел
„Покрити рискове. Изключени рискове“ от ОУ на застрахователя, за които
последният не носи риска от настъпване на застрахователно събитие при обявяване
на обстоятелства от застрахования, при коректно обявяване и деклариране на
обстоятелство, за което застрахователят е поставил въпрос и за което
застрахованият не отговорил или е отговорил, посочвайки неверни данни.
Задължението на застрахования да обяви конкретни обстоятелства било относимо
към преценката на риска от страна на застрахователя да сключи конкретния
застрахователен договор. Разпоредбата на чл. 363, ал.1 от КЗ сочела възможност,
ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство,
при наличието на което застрахователят не би сключил застраховка, ако е знаел
за това обстоятелство, застрахователят да може да прекрати договора за
застраховка. Това била и причината застрахователят да откаже плащане на
застрахователно обезщетение. Видно от декларацията, съдържаща се в заявление за
застраховане попълнена и подписана от И.М.- понастоящем починало лице, и
приложена като доказателство № 8 към исковата молба, застрахованото лице
посочило, че е здрав, не е налице никое от изброените в декларацията
обстоятелства, които за застрахователя са съществени за сключване на застраховка
и преценка на риска на застрахователя. На основание гореизложеното можел да се
направи извод, че застрахованият знаел за неточно обявените, респективно
затаените от него обстоятелства, както и за значението им за сключване на
договора. Бил е наясно, че застрахователят не би го включил в застрахователното
покритие, ако знаеше за наличието на затаените от застрахованото лице
обстоятелства. В тази връзка счита, че ако горните обстоятелства се докажат, то
застрахованото лице е проявило недобросъвестност при сключване на
застраховката, декларирало е неверни обстоятелства, с ясното съзнание, че
декларираното не отговаря на действителното положение, и че лицето има
установено високо кръвно налягане и е лекуван от това преди сключване на
застраховката, и това е дало основание на застрахователят да постанови отказа
си.
МОЛИ съда да
отхвърли иска като неоснователен.
Ответникът „Ф.Х.З.“
АД оспорва иска като неоснователен. Дружеството било уведомено за настъпилото
събитие на 13.07.2020 година от упълномощен представител на ищцата, като било
отправено искане за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховката.
Случаят бил разгледан от експерти на дружеството, които решили, че в конкретния
случай се касаело за събитие, което не е покрито по приложимите към
застраховката общи условия, т.е. липсва валидно застрахователно събитие, тъй
като била налице пряка причинно-следствена връзка между смъртта на лицето и
негово предходно заболяване, и в тази връзка претенцията следвало да бъде
отказана на това основание. Застраховката покривала изрично изброени рискове и
покрития, регламентирани в приложимите към нея общи условия (ОУ). Съгласно
предвидената разпоредба на т. 3.2.24 от Раздел III „Покрити рискове. Изключени
рискове“ отговорността на застрахователя не можела да бъде ангажирана и същият
не носел риска от настъпване на застрахователно събитие при „предварително
съществуващи заболявания или болестни състояния, настъпили преди началото на
индивидуалното застрахователно покритие...“. Съгласно „Съобщение за смърт“ №
169/***** г., издадено от БНПМ „Е.“ град Карлово, причината за смъртта на И.М.била
*********, като основна (начална) причина за смъртта на лицето е посочено
исхемична болест на лицето (ИБЛ). Като придружаващи заболявания/състояния било
записано, че лицето е страдало от артериална хипертония (високо кръвно
налягане). Към момента на включване на И.М.в покритието към застраховката
лицето попълнило собственоръчно изрична декларация, касаеща въпроси от неговото
здравословно състояние към момента на отпускане на договора за кредит. Видно от
тази декларация (Заявление за застраховане от 11.11.2016 г.) И.М.декларирал, че
през последните 5 години (т.е. от 2011 година) не е бил лекуван от високо
кръвно налягане, сърдечни атаки, заболявания на кръвоносните съдове и други,
както и от каквото и да било хронично заболяване. Видно от справката, получена
от РЗОК-П., кредитополучателят И.М.бил диагностициран и лекуван от високо кръвно
налягане (артериална хипертония) в периода 2009 г. - 2015 г. (вж. Карта за
предварителен медицински преглед от 30.04.2009 г.). С оглед на това следвало да
се приеме, че застрахованият е имал информация и знание за естеството на
заболяванията си (здравословното си състояние) преди да подпише горепосоченото
заявление на 11.11.2016 г. В тази връзка можели да направят обосновано
заключение, че между настъпилата смърт и предходните здравословни заболявания
на И.М.съществува пряка причинно-следствена връзка и в тази връзка е налице
хипотезата на изключен риск, съгласно ОУ по Застраховката, предвидени по-
конкретно както посочихме по-горе в т. 3.2.24. Съгласно разпоредбата па чл.362,
ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) при сключването на застрахователния
договор застрахованият бил длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. За съществени се
смятали обстоятелствата, за които застрахователят писмено поставил въпрос. В
случая такива въпроси се съдържали в заявлението, който документ бил неразделна
част от застрахователния договор „С.Ф.Х.“. Според чл. 363, ал.1 и ал.4 от КЗ,
ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство,
при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за
това обстоятелство и застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да
откаже изцяло или частично плащане на застрахователна сума, ако неточно
обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването
на събитието. За да е налице възможността дружеството да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение следвало да бъде установено по безспорен начин, че
между премълчаното обстоятелство и настъпването на застрахователното събитие
съществува пряка причинно-следствена връзка, като в тази връзка била освен
законовата разпоредба на чл. 363, ал. 4 от КЗ, така и съдебната практика.
Съгласно приложимите ОУ, както и с оглед подписаното изрично заявление за
застраховане при включването му в застрахователното покритие се установило, че
същият декларирал, че е наясно, че застрахователят може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение при положение, че се установи, че декларираната
информация е невярна, както и че е налице причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и предхождащи сключването на застраховката факти и
обстоятелства. С оглед на това, както и с оглед разпоредбата на чл. 363, ал. 4
от КЗ, дружеството имало основание да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение относно настъпилото събитие, тъй като от наличната информация,
предоставена от самия застрахован преди включването му в застраховката, същият
не декларирал съществени обстоятелства, касаещи негови предходни здравословни
проблеми. В този случай счита, че може да се направи обоснован извод, че лицето
е укрило обстоятелства, които са съществени от гледна точка на оценката на
риска. Не само това, именно тези факти и обстоятелства оказали съществено
въздействие за настъпване на събитието. От друга страна дружеството изрично
предвидило в ОУ (т. 3.2.24) към застраховката възможност за отказ от изплащане
на застрахователно обезщетение.
МОЛИ съда да
отхвърли иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и
се установява от представените препис-извлечение от акт за смърт и
удостоверение за наследници изх. № 138 от 16.06.2020 г., че И.В.М., бивш жител ***
е починал на ***** г., като е оставил единствен наследник по закон своята
майка, ищцата Н.Х.М.. Не се спори, че И.М.е сключил с „П.и.б.“ АД договор за
банков кредит № ************ г. Уговорен е размер на кредита – 6000 лева и не
се спори, че същият е усвоен. Срокът на договора е 60 месеца, платим на равни
месечни вноски съгласно представения погасителен план. Не се спори, че при
сключване на договора за кредит, И.М.е сключил и договор за застраховка „С. F.“.
Към исковата молба са представени и приети по делото заверени преписи от: Общи
условия за кредити на физически лица, Застрахователен сертификат към групова
застраховка „С. F.“ № ************, издаден на името на наследодателя на
ищцата, Общи условия на застраховка „С. F.“; Специални условия по корпоративна
застраховка „С. F.“ на кредитополучатели на „П.и.б.“ АД; Декларация-съгласие за
застраховане, подписана от наследодателя на ищцата; Заявление за застраховане,
подадено от наследодателя на ищцата; Писмо изх. № 4037/12.08.2020 г., с което
ответникът е отказал на кредитора изплащане на застрахователно обезщетение като
е посочил, че счита застрахователната претенция за непокрита. В писмото се
сочи, че рискът е непокрит, тъй като попада в изключенията, предвидени в чл.
3.2.22 от общите условия по
застраховката. По делото са представени и редица медицински документи, касаещи
здравословното състояние на застрахованото лице, както и справки от РЗОК. По
делото е представено заявление за застраховане от 11.11.2016 г., в което И.В.М.
е декларирал, че през последните 5
години не е бил лекуван от високо кръвно налягане, сърдечни атаки, заболявания
на кръвоносните съдове и други, както и от каквото и да било хронично
заболяване. Съгласно чл. 3.2.24 от общите условия на застраховката, отговорността на застрахователя не може да
бъде ангажирана и същият не носи риска от настъпване на застрахователно събитие
при предварително съществуващи заболявания или болестни състояния, настъпили
преди началото на индивидуалното застрахователно покритие, също директни и
последствия, които не са декларирани на застрахователя. По делото не е спорно,
че след кредитополучателя банката– съищец е предявила претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение до размера на остатъка от кредита, по която
застрахователят приел, че няма основание да извърши застрахователно плащане,
позовавайки се на т. 3.2.22 от общите условия, съгласно която същият не носи
риска при настъпване на застрахователно събитие, когато застрахованият не
извърши преглед или освидетелстване от медицински специалист, в случаите,
когато застрахователят е изискал прегледа или освидетелстването. От справката,
извършена от „П.и.б.“ АД, се установява, че непогасеното задължение по договор
за потребителски кредит към ***** г. е в размер на 1 936.73 лева.
Приложени са
по делото медицински документи и е изготвена съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни, която съдът е приел като обективна и компетентно изготвена. От
експертното заключение и след изслушване на вещото лице се установява следното:
1) От
наличната по делото медицинска документация се установява, че И.В.М. в последните
16 години преди смъртта си на ***** година е бил хоспитализиран еднократно през
2004 година по повод на артериална хипертония, протичаща на кризи. След тази
дата не са посочени други заболявания и хоспитализации. В периода 2011-2015
година е бил преглеждан трикратно от общопрактикуващ лекар, еднократно от УНГ
специалист и еднократно от ортопед-травматолог по повод на леки болестни
състояния.
През годините
2003, 2005, 2007, 2009, 2011, 2013, 2015, 2017 е бил преглеждан от специалисти
по повод на постъпване на работа.
Във връзка със
отбелязаните данни в „Уведомление за застрахователна претенция № 68916
експертът провери посочените данни:”....
Същевременно в
предоставени карти за предварителни медицински прегледи е посочено, че:
- през 2009г. на И.В.М. е установена Х.С.Б, гр. I,
II - коректно отразени данни при измерено кръвно налягане 150/90 мм/Hg. (лист
70);
- през 2011г. на И.В.М. е установена А.Х, гр. I,
II, като е измерено и кръвно налягане 145/100- При направената проверка се
установи записана диагноза: АХ - I степен (лист 79);
- през 2013 г. на И.В.М. е установена А.Х, гр. I,
II, като е измерено и кръвно налягане 160/100 - Данните са посочени коректно.
Препоръчан е контрол на кръвното налягане (лист 78);
- през 2015г. на И.В.М. е установена А.Х, гр. I,
II- Проверката на документа (лист 80) сочи измерено артериално кръвно налягане
135/80 и диагноза AX-I степен.
Не са е водил
на диспансерен отчет за хронични заболявания или психични заболявания.
От 2015 година
личен лекар на М. е д-р Х.Х., който не го е преглеждал последните пет години
преди смъртта му, т.е. от 2015 до 2020 година.
От изложените
факти, се установява, че И.В.М. не е имал хронични здравословни проблеми,
независимо от установената през 2004 година артериална хипертония, която в
следващите 16 години до смъртта му е била компенсирана.
От документите
не се установяват контролни прегледи или каквото и да е било медикаментозно
лечение по повод на каквото и да е заболяване.
Наличието на
артериална хипертония от I степен с посочените при прегледи стойности в
диапазона 140 систолично и 90 диастолично налягане не може да се приеме за
сериозен здравословен проблем и явно М. не е търсил медицинска помощ по този
повод. Това не му е пречело да работи и живее със самочувствието и като здрав
човек.
2) Каква е
причината за смъртта на И.В.М.? Какво представлява състоянието „остра сърдечна
недостатъчност“, както и „исхемична болест на сърцето“?
3) Има ли
медицински данни И.М.да е страдал от високо кръвно налягане?
По делото е
представено „Съобщение за смърт“ № 169/13.60.2020 година, от което се
установява, че И.В.М. е починал на ***** година в 0:40 часа. Не е извършвана
аутопсия на тялото. Като причина за смъртта е записано: *********. Основна
причина за смъртта е записана като ИБС - исхемична болест на сърцето. Като
предхождащи заболявания, които са довели до непоредствената причина за смъртта
е записана артериална хипертония. Съобщението е попълнено и подписано от М.С.М.
(неизвестно лекар или фелдшер).
Експертът не
разбира и не може да приеме основанията на М.М.да напише такава причина за
смърт. От документите по делото не става ясно дали д-р М.е преглеждала пациента
приживе и дали е наясно със здравословното му състояние. В представените
медицински документи името й не фигурира като лекуващ лекар.
Неизвършената
аутопсия на тялото на М. завинаги е лишила от възможността да се установи на
базата на медицински доказателства заболяванията на М. и действителната причина
за смъртта му.
От наличната
цялостна документация по делото конклудентно става ясно, че смъртта на И.М.е
настъпила внезапно. Експертът счита, че „Съобщението за смърт“ е попълнено от
(д-р) М.М.по възприет в страната абсолютно неправилен „медицински обичай“ бързо
настъпилата смърт да е в резултат на смърт от сърдечно-съдов произход. В такива
случаи като основна причина за смъртта се записва или ИБС, или инфаркт на миокарда.
Абсолютно неправилно в съобщението като непосредствена причина за смъртта е
записана сърдечна и дихателна недостатъчност, каквато е налична при всеки вид
смърт, т.е. това е нормалният завършек на човешкия живот, независимо от причината
за смъртта.
В конкретния
казус следва да се обсъжда настъпването на внезапна сърдечна смърт, тъй като не
са налице данни за друго заболяване, освен регистрирана нискостепенна неконтролирана
артериална хипертония.
Понятието за
внезапна смърт съществува от древни времена. Такава смърт се наблюдава не само
при човека, но и в останалия животински мир. За внезапната смърт при човека са
писали още Х., Г., П.и други философи и медици. От съдебномедицинско гледище
най-съществените признаци в понятието скоропостижна смърт са ненадейността,
бързината и настъпването й при видимо добро здраве.
С оглед на
изтъкнатото съвременната съдебна медицина включва в понятието „ненасилствена
скоропостижна смърт“ следните характерни елементи:
- Наличност на
патоморфологични изменения в организма или недоловими патоморфологични
изменения, но с тежко прижизнено разстройство на функциите.
- Настъпилите
изменения в организма са се развили при остро или хронично заболяване, протекло
безсимптомно или по-точно относително скрито или атипично, или при състояния,
изменящи реактивността на организма.
- Смъртта е
настъпила ненадейно, бързо, при видимо добро здраве.
- Смъртта е
настъпила при обстоятелства или поводи, пораждащи съмнение за насилствена
смърт.
Като се
изхожда от определението на понятието за здраве - като израз на уравновесяване,
т. е. приспособяване на организма към постоянно променящата се среда, и болест -
като нарушение на приспособимостта на организма към дадени условия, от обща
медико-биологична гледна точка би могло да се даде следното определение на
понятието скоропостижна, ненасилствена смърт: Скоропостижната ненасилствена смърт се дължи па бърза и неочаквана загуба
на адаптивно-компенсаторните възможности на организма спрямо такива влияния на
външната среда, към които той не може да се приспособи вследствие на типично
протекло остро заболяване, а също при относително скрит, атипичен и дори съвсем
латентен остър или хроничен болестен процес, както и при състояния, които
променят реактивността на организма.
Исхемичната
болест на сърцето (ИБС), наричана още коронарна болест или коронарна
недостатъчност, е най-разпространеното и най-срещащото се заболяване между сърдечносъдовите
заболявания. Това показват епидемиологичните статистически проучвания във
всички напреднали в икономическо отношение страни. Според данни на СЗО,
получени от 29 икономически развити страни, през последните години
сърдечно-съдовите заболявания са били причина за смъртта на 46,2% от всички
починали, като при почти половината от починалите (22,3%) смъртта се е дължала
на коронарна атеросклероза, или смъртта на всеки четвърти е обусловена от
исхемична болест на сърцето. Обобщено може да се каже, че всички изследвания на
исхемичната болест на сърцето у нас показват нарастваща заболяемост и
смъртност. Почти всички статистики показват, че с увеличаването на възрастта до
60 години се увеличава и честотата на исхемичната болест на сърцето, обаче много
автори говорят за нейното зачестяване и при млади хора под 40 години. Основната
причина за скоропостижна смърт от сърдечно-съдови заболявания са
атеросклеротичните промени в сърдечно-съдовата система и техните усложнения, от
които в огромния процент случаи са атеросклеротични увреждания на коронарните
артерии на сърцето. Тези данни показват, че скоропостижната смърт в
преобладаващия процент е свързана с коронарната атеросклероза, което определя и
честотата на скоропостижната смърт у възрастните. Скоропостижната сърдечна
смърт и ранният леталитет след хоспитализирането на болните с исхемична болест
на сърцето са един от основните проблеми на това заболяване. Въпреки различията
в становищата на отделни автори, че острият миокарден инфаркт не може да се
приеме като основна причина за скоропостижна смърт при коронаросклероза, поради
това, че у лица, починали внезапно, той се открива само в 13-28% от случаите и
се предлага терминът „остра исхемична атака“, това по същество не намалява
относителния дял на исхемичната болест на сърцето в танатогенезата.
Основна
причина за скоропостижната сърдечна смърт при остър миокарден инфаркт е
спирането на сърдечната дейност, в основата на което най-често стои камерната
фибрилация, асистолията на камерите и сърдечната руптура. Анализът на данните
от литературата показва, че скоропостижна смърт при остър инфаркт на миокарда в
повечето случаи настъпва в резултат на най-често обратими ранни нарушения на
сърдечния ритъм и на първо място камерната фибрилация.
От изложените
данни се вижда, че исхемичната болест на сърцето е едно от най-разпространените
заболявания при човека, което взема все по-широки размери в нашия век. Не
случайно много автори я разглеждат като „болест на цивилизацията“ и смятат, че
в световен мащаб тя е най-важната болест на настоящето и бъдещето. Исхемичната
болест на сърцето намалява работоспособността на човека през най-действения
период от живота му и е най-честата причина за инвалидност и скоропостижна
смърт след 40-годишна възраст и основен фактор за скъсяване на средната
продължителност на живота. Всичко това определя исхемичната болест на сърцето
като актуален и много важен медико-биологичен и социален проблем.
Атеросклерозата
на коронарните артерии на сърцето е една от най-често срещаната локализация на
атеросклеротичния процес. Обикновено тя се съчетава в една или друга степен с
другите локализации, най-често с тази на аортата и мозъчните артерии. В
последните десетилетия се наблюдава значително увеличаване на случаите с тежка
атеросклероза на коронарните артерии и нейните последствия, в това число и в
млада възраст.
Данните от
литературата показват, че функционалните разстройства в коронарните артерии
играят решаваща роля както за появата и за крайното (фатално) развитие на
острото коронарно разстройство, така и в генезата на скоропостижната смърт на
базата на предшестващи съдови увреждания. В това убеждават както случаите на
настъпила скоропостижна смърт с липса на нови качествени морфологични промени в
атеросклеротично променените коронарни артерии (в някои случаи само с единични
плаки, в други - с изразена атеросклероза при много добре развито колатерално
кръвообращение и пр.), така и случаите на настъпила смърт от органично
усложнение (тромбоза) преди още да има пълно тромботично запушване на
склерозиралия магистрален клон, а в някои случаи с една пристенно изразена
тромбоза, установена само чрез хистологично изследване.
Изясняването
на танатогенезата на острата коронарна недостатъчност при настъпила
скоропостижна смърт в ангинозен пристъп или наскоро след него е трудна, тъй
като липсват патогномонични морфологични признаци за остра коронарна
недостатъчност. В тези случаи диагнозата остра коронарна недостатъчност се
основава на катамнестичните данни за болестните прояви и обстоятелствата, при
които е настъпила смъртта, въз основа на патоморфологичната находка (трупна
картина на бързо настъпила смърт с оток на белия дроб, хистоморфологични данни
за остри циркулаторни разстройства на коронарното кръвообращение и др.),
изключването на други болестни причини и на насилствена смърт.
Още в 19в. се
изказва възгледа, че внезапната смърт у хора вероятно е свързана с мъждене на
камерите на сърцето. По-късните изследвания безспорно установяват, че
внезапното спиране на сърцето се дължи на мъжденето на камерите, което обуславя
прекратяване изтласкващата дейност на миокарда и във връзка с това рязко
спадане на кръвното налягане. При скоропостижната сърдечна смърт времето от
началото на мъжденето на камерите до окончателното спиране на сърцето е твърде
кратко и понякога може да трае секунди.
Изучаването на
скоропостижната смърт е затруднено поради липса обикновено на каквито и да било
клинични данни за развоя на заболяването и за проявите, при които е настъпила
смъртта. Тъкмо затова голямо значение придобиват катамнестичните данни (събрани
чрез анкетния метод) за здравословното състояние на починалите и особено за
условията и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
Научни
проучвания показват, че около половината от случаите на скоропостижна сърдечна
смърт са имали катамнеза на сърдечно болни. Приживе починалите са се оплаквали
от болки в сърдечната област (бодежи, стягащи болки в гърдите, сърцебиене,
понякога задух, лесна уморяемост и др.), но не са им обръщали внимание,
лекували са ги по свой начин или са вземали нередовно лекарства. За тези болки
починалите са се оплаквали на своите близки, обяснявали са ги по различен начин
- от тютюнопушене, от преумора, преяждане и др. Някои от тях са изявявали
желание да се откажат от вредни привички (пушене, пиене), тъй като им вредели,
канели се да отидат на лекар, но когато болките преминавали, не са търсели
медицинска помощ, смятайки,че всичко е отзвучало, и продължавали както преди
обичайната си работа.
Много от
скоропостижно починалите са посещавали лекар дни или седмици преди смъртта, но
обикновено за неспецифични оплаквания (поставяна била диагноза неврастения,
миалгия, мигрена и др.).
При
направените статистически проучвания за установените заболявания, причина за
смърт в тези случаи се установява, че артериалната хипертония изолирано се
среща в 45% от случаите, а в комбинация с други фактори — в 55%. Най-честа се е
оказала комбинацията артериална хипертония, хиперхолестеринемия и затлъстяване
независимо от това, че относителното тегло на затлъстяването и
хиперхолестелоремията сред останалите изолирани фактори е бил неголям.
Според Г. В. Ш.скоропостижната
смърт настъпва тогава, когато в организма се създадат „особени условия“, при
които е достатъчен неголям тласък, за да настъпи внезапна смърт. Към факторите,
благоприятстващи настъпването на скоропостижна сърдечна смърт, той отнася:
преумората, психичната травма, алкохолната интоксикация (алкохол, консумиран
дори в умерени дози), промените в барометричното налягане, препълването на
стомаха с храна, акта на дефекация, глада, леки инфекции (чиято роля е все още
недостатъчно изяснена) и др.
Внезапните
натоварвания от различен произход (психични, физически и др.), благоприятстващи
настъпването на смърт от остра коронарна недостатъчност, Г. В. Ш.сравнява с
„последната капка, преливаща чашата“.
Психичната
травма може да предизвика разстройство на здравето и да доведе до скоропостижна
смърт.
Неочакваните
реакции и голямото разнообразие в наблюденията по отношение на поводите и
обстоятелствата, при които настъпва скоропостижната сърдечна смърт, зависят, от
една страна от състоянието на централната нервна система и невроендокринните
връзки и тяхната взаимна обусловеност, от естеството на нарушенията на тези
връзки (обусловени от цялото многообразие на жизнените явления) и, от друга страна,
от характера на патологичните увреждания на сърцето и възможностите му за
компенсаторно приспособяване.
Досега няма
установени специфични благоприятстващи фактори или някакви условия на околната
среда, които неминуемо да водят до скоропостижна сърдечна смърт.
Фактът, че скоропостижната смърт у възрастни от
заболявания на сърдечносъдовата система настъпва най-често във възрастта след
40 години, особено в периода между 50 и 65 години, когато у тях са налице
значителни увреждания, а те продължават да понасят работното натоварване на
здравия човек, налага извода, че независимо от болестните изменения на
сърдечно-съдовата система и други системи, сами по себе си не винаги
задължително водят до развитието на остро заболяване и до смърт. Само при
определени условия се развиват бързи процеси на декомпенсиране на състоянието,
развитието на остро заболяване и евентуално смърт.
4) На базата
на изложените по-горе научни факти експертът счита, че не са налице аргументи и
доказателства, че смъртта на подекспертния И.В.М. е в доказана
причинно-следствена връзка с наличното заболяване от нискостепенна артериална
хипертония (високо артериално кръвно налягане).
Експертът
подчертава, че по делото не са налице документи със записана диагноза ИБС (исхемична
болест на сърцето), което заболяване е различно от артериална хипертония и е
записано като основна причина за настъпването на смъртта на М..
Извършването
на аутопсия на тялото би дало доказателства и аргументи в една или друга посока
и би установило с голяма степен на вероятност действителната причина за смъртта
на М., а не такава записана по презумпция, без налични доказателства.
От показанията
на св. Х., личен лекар на И.В. се установява, че при той не е поставял на
пациента диагноза „артериална хипертония“ и не е назначавал лечение.
Заключението, изпратено на застрахователя свидетелят написал по пътя на
логиката. Починалият работил в БДЖ и работодателят имал задължение да извършва
прегледи.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Разпоредбата
на чл. 448, ал. 1 от КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователното
събитие или на определените в договора условия по застраховка „Живот“
застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея,
определена в застрахователния договор. За уважаване на иска за присъждане на
застрахователно обезщетение в полза на наследниците на починало лице, върху
чийто живот е сключена застраховка живот в полза на кредитор, е необходимо да
са налице следните предпоставки: валидно сключен застрахователен договор върху
живота на длъжник с бенефициент негов кредитор; настъпване на застрахователно
събитие; реализиране на покрит застрахователен риск; уговореният със застрахователния
договор размер на застрахователната сума да е по-голям от непогасената част от
задължението.
В представения
сертификат към групова застраховка смъртта на застрахованото лице поради
заболяване е посочена като покрит риск, а общата застрахователна сума на
застраховката съвпада с получената по договора за кредит – 6000 лева. Ищецът
претендира плащане в полза на кредитора по договора за кредит в размер на
остатъка от договора, т.е. сума, по-малка от застрахователната.
Безспорно е
установено наличието на настъпило
застрахователно събитие по покрит от застраховката риск, а именно – смъртта на
застрахованото лице И.В.М., в срока на действие на застрахователния договор –
на *****г., както и това, че към датата на настъпването на събитието
неизплатеният остатък по кредита е 1 9 36.73 лева, включващ главница и лихви.
Застрахователната сума в размер на 6 000 лева е по-голяма от непогасената част
от задължението.
Спорният и
релевантен за изход на делото въпрос е дали застрахованият съзнателно не е декларирал
съществено за риска обстоятелство и то да е в причинно-следствена връзка с
настъпване на покрития риск. В разглеждания казус съдът приема за доказано, че
по повод сключване на договора за кредит застрахованото лице - И.В.М. е
попълнил декларация за здравословното си състояние, при което отсъстват данни
същият съзнателно да е декларирал
неверни данни и да е премълчал обстоятелства, касаещи здравословното му
състояние, при наличието на които застрахователят не би сключил договора. От представените
медицински документи и обстойното заключение на съдебно медицинската експертиза
се установи, че наследодателят на ищцата не се е лекувал от заболяването
артериална хирептония, трикратно при него са измервани завишени стойности на
артериалното налягане, всяка от тях е измерена приблизително две години след
предходната (2009, 2011, 2013), а последното измерване, въпреки посоченото при
изследването, е със стойности 135/80. Т.е. не се доказа по несъмнен начин И.В.М.
да е знаел, че страда от артериална хипертония и да е бил лекуван от това
заболяване, вследствие на това да е декларирал неверни данни. В подписаната от
него декларация текстът гласи „през последните пет години не съм бил/а,
лекуван/а: ….високо кръвно налягане, сърдечни
атаки или заболявания, ….. както и от каквото и да е хронично заболяване.“
По делото не е представено нито едно доказателство установяващо предписано
лечение след 2009 г.
Не се установи
по делото, заболяването на застрахования да е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие. От приетото заключение на вещото
лице става ясно, че най-вероятната причина за смъртта е внезапна сърдечна
смърт, тъй като липсват данни за друго заболяване, освен нискостепенна
неконтролирана артериална хипертония.
При това
положение, съдът приема, че застрахованият И.В.М. не е декларирал неверни
данни, доколкото такива за провеждано лечение за високо кръвно налагане
съществуват сами през 2009 г., т.е. по време по-ранно от посочените в декларацията
5 години.
При тълкуване
на разпоредбите на чл. 362 от КЗ се налага изводът, че застрахователят, който
предвижда, че едно обстоятелство е съществено за застрахователния риск, следва
писмено да постави пред застрахованото лице въпрос дали това обстоятелство е
налице към сключването на договора за застраховка. В случая, на наследодателя
на ищцата не е дадена възможност да посочи едно или няколко заболявания, ако
има такива, доколкото липсва въпросник. Предвид изложеното съдът намира, че
субективното отношение на лицето за непосочване на предхождащите сключване на
договора за застраховка заболявания, следва да бъде установено от
застрахователя – ответник при позоваване на тази разпоредба, тъй като
несъзнаваното неточно деклариране не води до възможност за отказ от
застрахователно плащане (чл. 364 от КЗ), като установяването на такова
обстоятелство може да доведе до изменение или прекратяване на договора, а в
случай, че застрахователното събитие е настъпило преди изменението, приложима е
ал. 4 от чл. 364, ал. 4 КЗ, и застрахователно обезщетение се дължи. В контекста на разпоредбата на чл. 362 от КЗ,
съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство от посочените в
чл. 362 от КЗ има две разновидности - първа, когато застрахователят писмено е
поставил въпрос, на който застрахованото лице е отговорило невярно, знаейки за
наличието на такова обстоятелство („съзнателно неточно обявяване“) и втора -
когато застрахованото лице знае, че обстоятелството е съществено за интереса на
застрахователя, но не го обявява („съзнателно неточно премълчаване“). По делото
липсват доказателства, че застрахователят - ответник е поставил на
застрахованото лице въпрос за наличието на заболявания, за които е лекуван,
поставена му е диагноза, или са му били изписвани лекарства. Всъщност, в
конкретния случай въобще липсват данни за посочените в отказа на застрахователя
заболявания, застрахованият да е бил лекуван, в какъвто смисъл същият е
попълнил декларация. Поради това не може да се приеме нито, че е налице
съзнателно неточно обявяване, нито че е налице съзнателно неточно премълчаване от
страна на наследодателя на ищцата. Т.е. ответникът, чиято доказателствена
тежест беше да установи наличието на факти, които го освобождават от риска да
покрие остатъка от сумата по кредита, който е бил обезпечен с посочената
застраховка, не успя в условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на такива.
Поради
изложеното, съдът счита, че не са налице предпоставки да бъде отказано
изплащането на застрахователно обезщетение с изтъкнатите от ответника
съображения и искът следва да се уважи до размера на остатъка по кредита, а
именно 1936.73 лева. За разликата от пълния предявен размер от 1946 лева, искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО
разноските:
Следва, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищцата да се присъдят разноски съразмерно с
уважената част от иска, или разноски в размер на 705.81 лева. На ответника също
се следват разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Преди да се
произнесе по присъждането им, съдът следва да разгледа направеното от
пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира същото за неоснователно. Договореното адвокатско
възнаграждение, видно от представената фактура е в размер на 684.54 лева, и
върху тази сума е начислен 20% ДДС. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, при минимално възнаграждение в размер на 366.22 лева, уговорената сума
не се явява прекомерна. Поради това, на ответника следва да се присъди
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 5.10 лева.
При това
положение следва да се осъди ответника да заплати на ищцата разноски по
компенсация в размер на 700.71 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 383 от КЗ, „Ф.Х.З.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление:***,,П.А.Ф.“ № ******, представлявано от М.Х.К. да заплати на „П.И.Б.“
АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, законни представители С.А.П.,
Ч.Г.З., Н.Х.Б., Р.И.Б. - заедно всеки двама от изпълнителните директори, сумата
от 1936.73 лева (хиляда деветстотин тридесет и шест лева, седемдесет и три
стотинки), представляваща застрахователна сума по Договор за корпоративна
застраховка „С. F.“ на кредитополучателите на П.И.Б. № ********, за която е
издаден застрахователен сертификат към групова застраховка С. F. № ************,
за обезпечение на задълженията на И.В.М. с ЕГН **********,***, починал на *****
г. по договор за банков кредит № ********г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, по иска, предявен от Н.Х.М. с ЕГН ********** ***, като за разликата
над 1936.73 лева до пълния предявен размер от 1946 лева, отхвърля иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„Ф.Х.З.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***,,П.А.Ф.“ № ******,
представлявано от М.Х.К., да заплати на Н.Х.М. с ЕГН ********** ***
разноски по компенсация в размер на
700.71 лева (седемстотин лева, седемдесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: