№ 52
гр. Велико
Търново, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на
пети февруари две хиляди и
двадесета
година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С. като
разгледа докладваното от съдията И. Янева
адм.дело N 38 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от
АПК.
Образувано е по жалба на М.И.Н. *** против Решение № 04-РД06-0119 / 11.02.2018г. на Директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, с което е отхвърлена
жалба на лицето срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ/1606 / 16.10.2017г. на Директора на
дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, с която му е отказано отпускане
на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2017/2018г. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на заповедта поради неправилен извод за липса
на регистрация като безработен. Твърди се оспорване пред съд на решението за
прекратяване на регистрацията като безработен, поради което и при липсата на
влязъл в сила административен акт органът е следвало да се съобрази с
висящността на въпроса. Моли заповедта да бъде отменена и претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът – Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново, оспорва
жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира за разноски.
Предмет на настоящото съдебно производство е Решение № 04-РД06-0119 / 11.02.2018г. на Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ Велико Търново, с което е отхвърлена жалба на лицето
срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ/1606 / 16.10.2017г. на Директора на дирекция „Социално
подпомагане“ Велико Търново, с която му е отказано отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2017/2018г.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
М.И.Н. е
неженен, безработен, живеещ сам в лоши битови условия без източници на доходи.
М.Н. през 2017г. е регистриран като безработен по смисъла на чл.18,
ал.2, т.1 от ЗНЗ в дирекция „Бюро по труда“ гр.Велико Търново. Лицето е насочено към свободно работно място за длъжността
„главен специалист“ в НВУ „Васил Левски“ Велико Търново на 15.06.2017 г., но в
определения срок не се е явило при работодателя, а на 26.06.2017 г. при
посещение в дирекцията и срещата с трудовия посредник в насочващото си писмо
посочва саморъчно, че причината за това са здравословни, без обаче да представи
медицински документ за заболяването си и към тази дата. С Решение от 26.06.2017 г. на директора
на дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново е прекратена регистрацията му в
бюрото като безработно лице. Решението е оспорено пред Административен съд
Велико Търново.
На 27.09.2017г. Н. подава Заявление-декларация за
отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон
2017/2018г. При извършената проверка е установено, че същия няма регистрация
като безработно лице в Бюрото по труда, поради което и поради неизпълнение на
законовото изискване на чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП помощта е отказана.
В
хода на настоящото повторно съдебно производство са представени нови
доказателства – Решение № 16484 / 04.12.2019г. по а.д. № 5698 / 2019г. на
Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 68 /
27.02.2019г., постановено по а.д. № 854 / 2018г. на Административен съд Велико
Търново, с което е отменено Решение от 26.06.2017г. на Директора на Дирекция
„Бюро по труда“ Велико Търново, с което е прекратена регистрацията на М.Н. като
безработно лице и служебна бележка от 30.12.2019г., издадена от Агенция по
заетостта.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от от компетентен орган,
в изискуемата форма и при спазване на процесуалните правила по издаването му.
Основният спорен въпрос между страните е
наличието на изискването на чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП – безработното лице да е
регистрирано в дирекция „Бюро по труда“ най-малко 6 месеца
преди подаването на заявление-декларацията за социална помощ или в конкретния
случай за периода от 26.03.2017г. до 27.09.2017г. Представената в съдебно
заседание на 05.02.2020г. служебна бележка установява по безспорен начин
наличието на регистрация като безработен на Н. за посочения период. Доводите на
ответника за наличие на прекъсване на периода на регистрацията като безработен
поради посочването на два периода - от
03.10.2011г. до 14.06.2017г. и от 15.06.2017г. до момента – са в противоречие с
документа, основни правни принципи и правилата на формалната логика. Видно от
служебната бележка, така посочените периоди установяват непрекъснатост на
периода на безработица, тъй като началната дата на втория период е следваща
дата на посочения краен срок на първия период. Следователно независимо от
начина на посочване в документа периодът на регистрация като безработен е
непрекъснат.
Това
следва и от задължението на административния орган, издал административен акт в
нарушение на закона и отменен от съда като такъв, да възстанови съществуващото
преди издаването на акта положение. След като с окончателен съдебен акт е
отменено решение за прекратяване на регистрация като безработен, то органът
дължи възстановяване на регистрацията като безработен на лицето от момента на
издаване на заповедта.
След
като за издаване на заповедта за отпускане на социална помощ от значение е
въпрос, който е спорен / в случая обжалване на заповедта за прекратяване на
регистрацията като безработен/, то органът е следвало да спре образуваното пред
него административно производство до разрешаване на спора. В настоящия случай
въпреки наличието на преюдициален спор административното производство не е
спряно, а е постановен отказ, мотивиран именно с липсата на регистрация като
безработен на молителя. Последиците от неизпълнението на задължението за
спиране на административното производство при наличие на преюдициален спор
следва да се понесат от ответника с отмяна на оспореното пред настоящия състав
решение.
По изложените съображения жалбата се явява основателна и оспорения акт
следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора съдът намира за допустимо, но неоснователно направеното
искане от жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, тъй като
липсват доказателства за направени такива разноски. По силата на закона
жалбоподателя е освободен от заплащането на държавна такса, а в съдебното
производство лицето се явява лично и няма данни за упълномощен адвокат.
Искането за присъждане на 800лв., представляващи вложен личен труд при
оспорването е неоснователно поради липсата на законово основание за заплащане
на дейността на ищеца/жалбоподателя по заведени от тях съдебни производства.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 04-РД06-0119 / 11.02.2018г. на Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ Велико Търново, с което е отхвърлена жалба на лицето
срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ/1606 / 16.10.2017г. на Директора на дирекция „Социално
подпомагане“ Велико Търново.
ВРЪЩА преписката на компетентния орган при дирекция „Социално подпомагане“ Велико Търново за постановяване на решение
по заявлението на лицето в едномесечен срок от получаване на решението.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.И.Н.
*** за присъждане на сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: