№ 104
гр. П., 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Божана Манасиева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Административно
наказателно дело № 20221230200469 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН,образувано е по жалба на
„Б.К.“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление /населено
място/, кв.Ц.,ул.“Б.“ № *, представлявано от управителя М.Е.Б., чрез
Адвокатско дружество „Л. и партньори“,ЕИК: ***, чрез процесуален
представител адв. К. И. А., с адрес за книжа и призовки: област С.-град,
/населено място/, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № ********** на Агенция
„Пътна инфраструктура“ за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата.
Жалбата съдържа подробни съображения за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш,постановен при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Оспорват се изводите на АНО за съставомерност
на деянието. Изразява се становище, че неправилно е ангажирана
отговорността на дружеството посредством издадения електронен
фиш,каквато възможност според жалбоподателя не съществува. Твърди се, че
процесният електронен фиш е издаден в разрез с разпоредбата на чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП и при неспазване на сроковете за образуване на
административнонаказателното производство, визирани в чл. 34 от ЗАНН.
1
Поддържа се и тезата, че наложената имуществена санкция се явява
непропорционална на констатираното нарушение, като аргументи в подкрепа
на това становище жалбоподателят черпи от съдържанието на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни
инфраструктури, както и от редица решения на СЕС. Предвид на това се
навежда довод за несъответствие на правилото на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с
европейското законодателство. Изложени са и съображения за
приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Иска се от съда съда да отмени обжалвания ел. фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К. А., която
поддържа съображенията изложени в жалбата. Представя писмено становище
в същата насока, съдържащо допълнителна аргументация. Иска отмяна на
оспорения електронен фиш и претендира направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - Агенция "Пътна Инфраструктура" към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, редовно
призовани, изпращат представител-юрисконсулт Н., която оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди обжалвания ЕФ като правилен и
законосъобразен, като излага доводи в тази насока в представеното пред съда
писмено становище. Претендира присъждане на разноски по делото, а именно
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Б., ТО-П. не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност установи следното
от фактическа страна:
На 23.02.2021г. в 23:05ч. е установено нарушение №
BС7615С53Е2D6BFAE053031F160A8851 с ППС Влекач Волво ФХ42ТБ, с
рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18 600, брой оси 2,
екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
2
технически допустима максимална маса на състава 40 000, в Община - П., при
движение по път А-3 км.163+488, с посока намаляващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването. Нарушението е установено с устройство №10112,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-3 км 163+488.
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
179, ал.3б, във връзка с чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП с обжалвания ЕФ на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.
Електронният фиш е връчен на 05.07.2022 г. и е обжалван с жалба с входящ
номер от 08.07.2022г.
Съгласно представените писмени доказателства-справка от системата за
констатираното нарушение се установява, че местонахождението на
контролното устройство № 10112 е на пътен участък на територията на
Община П., по който е осъществявано движението на процесното ППС,за
което няма спор.Представеният доказателствен запис от системата за
констатираното нарушение, ведно със статично изображение във вид на
снимков материал за ППС с рег.№ ***, становище от Отдел "Управление на
информационната система и инфраструктура" на НТУ установяват, че за
датата и часа на нарушението не е подадена тол декларация за сегмент №
**********, на който е разположено устройство № 10112, с което е
установено нарушението. А съгласно Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г.
за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса
за изминато разстояние – тол такса, сегмент № ********** попада на участък
от АМ А-3L:К-Мучастък 1.
Представя се договор за предплатен баланс от 28.02.2020, който собственикът
на ППС, а именно дружеството - жалбоподател „Б.К.“ЕООД е сключил с
Интелигентни трафик системи като се настоява, че по силата на този договор
дружеството е действало добросъвестно и е поддържало постоянен депозит в
размер, достатъчен да покрие целия заложен маршрут, поради което и е
изпълнило задължението си по чл.102,ал.2 от ЗДвП. В тази връзка от изискана
справка от Интелигентни трафик системи се установява, че бордово
3
устройство, асоциирано към ППС с рег.№ *** е било изключено или
неправилно включено в електрическото захранване в периода от 22.02.2021г.
17.05ч до 23.02.2021г.-23:04ч. Уточнено е, че за да предаде данни за
геолокации бордовото устройство е необходимо да има покритие и да е
свързано с мобилната мрежа, за който процес на свързване са необходими
приблизително до 5 минути в зависимост от наличието на връзка с мобилната
мрежа и сателит, както и в зависимост от географския релеф на местността,
където се намира бордовото устройство. Бордовото устройство,асоциирано
към ППС с рег. № *** не е подавало данни за геолокация и съответно няма
създадени тол декларации изцяло за посочения сегмент № *********2 като
тол декларация е получена за следващия сегмент от рамка 10112-а именно за
сегмент №*********3/сегмента е използван на 23.02.2021г в 23.05.54ч,/виж
приложение към становище от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“.От посоченият анализ,съдът прави извод,че най-
вероятно водачът е включил бордовото устройство след преминаването през
контролното устройство като за следващия сегмент от рамка 10112 вече са
създадени са налице изпращани данни и създадени тол декларации.
В изискано и приложено становище от отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“ при НТУ се установява,че размерът на дължимата
такса за процесното ППС за сегмент № ********** е в размер на 0.43лева.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по
категоричен начин от приложените по административнонаказателната
преписка писмените доказателства и от представените в съдебно заседание
такива. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и съдът ги кредитира за достоверни.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
4
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е
предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената
пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на
база време и на база изминато разстояние - тол такси. Това изменение
въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията,
свързани с неплащане на дължимите такси.
Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , а в чл.
139, ал. 7 от ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице.
В казуса административно-наказателната отговорност на дружеството –
жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл.102,ал.2 от Закона за
движение по пътищата,която въвежда задължение за собственика да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него. С посочената разпоредба
законодателят е предвидил отговорност за собственика, респ. ползвателя на
превозното средство, чието задължение е да установи размера и да заплати
пътната такса.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
5
база изминато разстояние: т. 1 - такса за ползване на платената пътна мрежа -
винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на
винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа и т. 2 – такса за изминато разстояние -
тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в
които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите
такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение
по чл. 179, ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство-част
от системата.
6
Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП при нарушение по чл. 179,ал.3, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал.3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния
съвет на АПИ.
По делото е безспорно установено, че на сочените в ЕФ дата и час процесният
автомобил се е движил по път А-3, км. 163+488, както и че конкретният пътен
участък попада в обхвата на платената мрежа, поради което за същия се
дължи такса за ползване на платената пътна мрежа – тол такса, която не е
платена. Нарушението е установено с устройство № 10112,представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км 163+488.В тази връзка са
представени доказателства за местоположението на процесното устройство №
10102, с посочване на точните му координати и локация. Решение на МС №
101 от 20.02.2020 г., обн. в ДВ бр. 16/24.02.2020 г., се установява, че път А-3,
е част от списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние – тол такса. От справка от информационната система на
Националното тол управление към АПИ се установява,че на 23.02.2021г. в
23:05ч. няма подавани данни и съответно липсват тол декларации при
констатирано движение по платената пътна мрежа на ППС Влекач Волво
ФХ42ТБ,с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18 600, брой
оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща технически допустима максимална маса на състава 40 000. Приложени
са и статични изображения във вид на снимков материал, от които се
установява пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен
номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство - част от системата. Съгласно приложеното свидетелство за
регистрация Част 1 и съответно изискана справка относно регистрацията на
7
МПС към процесната дата се установява безспорно, че собственик на
процесното ППС е „Б-К“ ЕООД. От становище за извършеното от отдел
"Управление на информационната система и инфраструктура“ НТУ, във
връзка с извършен проверка относно нарушение № ********** на 23.02.2021
г. в 23:05ч, е установено, че не е получена тол декларация за сегмент
№********** от рамка №10112, от която е отчетено нарушението.
Ето защо, съдът намира за безспорно доказано и установено нарушението на
чл. 102, ал. 2 от Закон за движение по пътищата, който задължава
собственикът на МПС да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство.
Нарушението е санкционирано на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП във
вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се
предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на
нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство
е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същия член императивно е
установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото
движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага
имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2500 лева, каквато
именно е била наложена на жалбоподателя с процесния ЕФ.
Съгласно чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател,
се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и ал. 2
във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от
7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение
или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство.
8
Предвид цитираната законова регламентация правилно в случая е определен
субектът на отговорността. По делото са налице категорични данни, че
именно „Б-К“ЕООД е собственик на процесното МПС.
В производството по установяване и санкциониране на нарушението са
спазени изискванията на Закона за движение по пътищата и специфичните
условия на Закона за пътищата, като нарушението е установено от доклад и
снимки от електронната система за събиране на пътни такси, които съгласно
разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в системата данни се
считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол
данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж от Закон за движение по
пътищата, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.В този смисъл, посоченото възражение за
невъзможност процесното нарушение да бъде санкционирано посредством
издаването на ЕФ е неоснователно. Такава възможност изрично е предвидена
от законодателя в разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, именно за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, установени в отсъствие на нарушителя.
Следователно, нарушения от категорията на описаното в ЕФ могат да бъдат
санкционирани с имуществена санкция, определена по реда на чл. 187а, ал. 2,
т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Определените в закона изисквания към електронния фиш са да съдържа
данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Според
съда атакуваният електронен фиш отговаря на тези изисквания и е издаден по
9
образец, утвърден от управителния съвет на АПИ. Електронният фиш е
издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 ЗП,
установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура " осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси,
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Видно от генерираният на основание чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП доклад за
извършеното нарушение същото е установено от устройство /тол секция/
номер 10112, намиращо се на път А-3 км 163+488, където е заснето
движението на процесното ППС и е генериран снимков материал.
В електронния фиш са описани датата и часа на извършеното нарушение,
регистрационния номер на автомобила и данни за неговата маса, брой оси,
екологична категория, които дават възможност за идентификация на
автомобила и определяне на неговата категория.
Изложеното дава основание на съда да прецени, че няма допуснати
съществени нарушения на правилата за установяване и санкциониране на
нарушението, които да ограничават или препятстват правото на защита.
В този смисъл, неоснователно е възражението за допуснато нарушение на чл.
34 от ЗАНН при издаване на процесния електронен фиш. Според
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по т.д. №
1/2013 г. - съкратеното производство за административнонаказателната
отговорност- издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от
общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и
завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по
отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява сроковете за
съставяне на актове за установяване на административния нарушения и
издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното
производство по издаване на електронните фишове. Разпоредбата на чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен фиш към влязло в сила
НП единствено по отношение на неговото правно действие. Що се отнася до
10
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни
фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката
относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. След установяване и
заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок
за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца,
предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. В настоящия
случай, обаче, предвид датата на извършване на нарушение по ЗДвП -
23.02.2021 г. давностният срок за административно - наказателно преследване
по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е изтекъл.
Случаят не може да бъде възприет и за маловажен. Административното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Задълженията за заплащане
на пътни такси и контролът са свързани със събираемостта на приходите
относно поддържането на републиканската пътна мрежа.Тук е мястото да се
отбележи,че съдът не разполага с възможността за приложението на чл.28
ЗАНН,когато за констатираното нарушение е издаден електронен
фиш.Аргумент за това е разпоредбата на чл.63,ал.2,т.2 от ЗАНН,/изм.
бр.109/2020г/,с която законодателят предвиди,че съдът разполага с
възможността да отмени наказателното постановление/не и ел.фиш/ и да
предупреди нарушителя,че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид,представляващо маловажен случай,в едногодишен
срок от влизане в сила на съдебния акт,за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. В този смисъл,съдът е на мнение,че
липсва законово основание за приложението на чл.28 ЗАНН при
нарушения,за които е издаден електронен фиш.
Наложеното административно наказание е от категорията на абсолютно
определените и не подлежи на индивидуализация. Същото е определено
правилно и законосъобразно в съответствие с чл. 187а, ал. 2,т.3 във вр. с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП.
По отношение на възражението за непропорционалност на предвидената
имуществена санкция спрямо извършеното нарушение и твърденията за
несъответствието на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО, съдът намира, че не следва да бъде възприето. Съобразно
11
цитираната разпоредба от директивата, "държавите-членки установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за
нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива.".
Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими
мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби,
включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи. Според настоящия съдебен състав
българският законодател е създал достатъчно гъвкав законов механизъм,
залегнал както в ЗДвП, така и в Закона за пътищата, целящ именно
съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата
изискване. Този режим включва не само инструментариума на
административнонаказателната принуда, който борави с административни
наказания и санкции в абсолютен размер, а и уредената възможност в чл. 10,
ал. 2 от ЗП за лицето да заплати компенсаторна такса,в който случай същият
се освобождава от административнонаказателна отговорност. В чл. 26, ал. 2
от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП, е
диференциран и дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане
на категорията на пътното превозно средство, съответно неговата допустима
максимална маса и оси, като за нарушителя е съществувала възможност да
заплати тази такса в указания в ЕФ срок, в резултат на което фишът би бил
анулиран. В контекста на гореизложеното, съдът намира, че правилно АНО е
пристъпил към ангажиране на отговорността на дружеството, доколкото не е
налице соченото от жалбоподателя противоречие с правилото на чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО.
При законосъобразно проведено административно-наказателно производство,
без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при
правилно прилагане на материалния закон, категорична установеност на
нарушението и неговия автор, както и справедливост на наказанието,
обжалвания ЕФ следва да бъде изцяло потвърден. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Правилата на чл. 143
от АПК предвиждат в случай, че съдът отхвърли оспорването, ответникът да
има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредба за
12
заплащане на правна помощ, където в текста на чл. 27е е предвидено
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания да е от 80 до 150 лв. Съдът счита, че съобразно с
правната и фактическа сложност по делото и осъщественото процесуално
представителство на наказващия орган, следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо с оглед
изхода на делото,на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ конкретното възнаграждение
следва да бъде възложено в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5,във вр. с чл.58д,т.4 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от
Агенция "Пътна Инфраструктура" към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, с който на „Б.К.“ ЕООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление /населено място/, кв.Ц., ул.“Б.“ № *,
представлявано от управителя М.Е.Б., за извършеното нарушение на чл.102,
ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 179, ал.3б, във
връзка с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата, е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин /лева.
ОСЪЖДА „Б.К.“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
/населено място/, кв.Ц., ул.“Б.“ № *, представлявано от управителя М.Е.Б.,
ДА ЗАПЛАТИ на Агенция "Пътна инфраструктура", сумата от 100 лева /сто
лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок, считано от
13
получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна жалба пред
Административен съд – Б. по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
14