Р Е Ш Е Н И Е
№………./………….2019г
гр.****
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав
в отрито съдебно заседание на двадесет и шести март 2019г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при участието на
секретаря Димитричка Георгиева
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д. № 114 по описа за 2019г,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение на ВРС-ХХХс-в № 4254/25.10.2018г по
гр.д.№ 2516/2018 е ПРИЕТО за установено в отношенията между
страните, че ответникът П.Ц.М. ЕГН **********
***, дължи на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.**** ***, следните суми, присъдени по ч.гр.д.№ 16692/17г
на ВРС-ХХХс-в: 2,68лв - лихва за
забава за времето от 16.04.2017г до
24.10.2017г, начислена върху сумата от 1454,09лв-главница за ползвана ВиК
услуга за времето от 19.07.2010г до 6.10.2017г, като e
ОТХВЪРЛЕНА претенцията за сумата от 129,91лв-главница за ползвани и незаплатени „ВиК“-услуги за периода
от 18.01.2017г до 5.10.2017г на
адрес гр.**** ул.Мир бл.17 ет.2, ап.9; ОСЪДЕН e отв.П.Ц.М. да
заплати на ”ВиК”ООД разноски в размер на 495лв-по
исковото производство и 89лв-по
заповедното производство.
С Определение № 13747/27.11.2018, на осн.чл.248 ГПК, ВРС е намалил присъдените в
полза на “ВиК” разноски от 495лв на 10,01лв – за исковото и от 89лв на 0,12лв –
за заповедното, както и е осъдено “ВиК”ООД да заплати на ответника сумата от
20,08лв – разноски за заповедното и 293,94лв – за исковото.
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№ 76698/21.11.2018 от
ищеца „ВиК“ООД-**** срещу решение то в ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията
му за сумата от 129,91лв, представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К-услуги за
периода от 18.01.2017г до 05.10.2017г на адрес ****
Счита решението за постановено при нарушаване
съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на
материалния закон.
Неправилно е прието от РС, че с постъпилата по
сметката на дружеството сума от 670,86лв били погасени само главниците по
фактурите за периода м.11.2014-м.12.2017. Всяка от издадените фактури
обективира задължение за главница и лихва, както е било установено и в
заключението на в.лице по ССчЕ, което посочва размера на всяко едно от
месечните задължения за главница и лихва по фактурите за процесния период.
Ето защо неправилно е отхвърлен искът за
претендираната главница от 129,91лв и затова моли за отмяната на решението в
тази част, вместо което да бъде постановено друго за уважаване изцяло
претендираната сума, както и за присъждането на сторените по делото разноски за
двете инстанции.
В о.с.з. се поддържа
становището и исканията.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК
ответната страна П.Ц. **** чрез
процесуалния си представител адв.П.Т., е депозирала писмен отговор вх.№ 85197/27.12.2018 със становище за
неоснователност на жалбата.
Възразява, че по делото няма представени фактури,
от които да е видно дали посочените в тях парични суми включват и изтекли
лихви. Освен това, счита претенцията за 129,91лв за недопустима поради несъвпадане
на претендираното право, заявено по фактура за услуги, с исковата претенция на
договорно основание при ОУ за предоставени ВиК услуги.
В евентуалност навежда възражение за
неоснователност на жалбата, тъй като искът бил предявен за договорно задължение,
без да са посочени услугите по вид, размер и цена, за които се претендира
заплащането, а относно лихвите – по главница и начало.
Същият в срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозирал въззивна жалба вх.№ 74468/13.11.2018 срещу
решението в частта, с която е прета за
установено, че ответникът дължи на търговското
дружество сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 16692/2017. на ВРС-ХХХс-в, както следва :
2,68лв лихва
за забава за времето от 16.04.2017г до
24.10.2017г, начислена върху сумата от 1454,09лв - главница за ползвана „ВиК“-услуга за
времето от 19.07.2010г до 6.10.2017г, както и 495лв–разноски, сторени от ищцовото дружество в исковото производство, и 89лв–разноски, сторени в
заповедното производство.
Счита постановеното решение за
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл
по претенция, която не била индивидуализирана. Доста пространното изложение в
тази насока може да бъде обобщено в следното:
Предметът на иска
по чл.422 ГПК е за установяване съществуването на оспореното
от длъжника вземане, за което вече била
издадена заповедта за изпълнение. С
решението по този иск съдът се произнася
за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена
заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя
обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. Затова исковият съд има задължението да извърши
преценка за идентичност - дали ищецът е предявил иск за установяване
на същото вземане, за което е поискано издаването на заповед за изпълнение по
чл.410 или чл.417 ГПК.
В настоящия случай не можело да се установи
за коя част от задължението, посочено в заповедта за изпълнение, се
отнасял предявеният
иск. Освен липса на съвпадение в размера на
вземанията - главница и лихви по заявлението по чл.410 ГПК и по ИМ, при предявяването
на настоящия иск по чл.422 ГПК, бил въведен
различен правопораждащ факт в сравнение с фактическото основание, заявено от
кредитора по реда на чл.410 ГПК. Идентичност липсвала, тъй
като за
заявения период нямало претенция доколкото за периода от 7.11.2014г
до 6.10.2017г длъжникът
бил заявил плащане в срока по чл.412 т.8 ГПК,
а пък в ИМ липсвало искане за период
от 7.10.2017 до 25.10.2017г. Затова искът
по чл.422 ГПК, различаващ се по основание от заявеното по
заповедното производство,
се явявал недопустим поради липсата
на правен интерес. Съответно, ако имало
частично несъвпадение, допустимост би била налице само за
припокриващата се част.
Поради изложеното счита, че решението на РС подлежи на обезсилване като
постановено по
предявен недопустим установителен иск по чл.415
ал.1 ГПК, а производството – на
прекратяване. Сътоветно, заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване изцяло, съгл.т.13
от ТР от 18.06.2014г по тъл.к.д.№
4/2013г на
ВКС, ОСГТК
В изложението е обективирано и становището на длъжника, че по общото
правило на чл.235 ал.3 ГПК съдът следвало да вземе
предвид всички факти от значение за
спорното право, вкл. и тези,
настъпили след подаване на заявлението за ЗИ до
приключване на съдебното производство по иска по чл.422 ГПК, в който смисъл са дадените с т.9 от
ТР № 4/18.06.2014г
по тълк. д. № 4/2013г на ВКС, ОСГТК. Това, обаче, не
можело да
промени извода за липсата на
идентичност
и не водело до обратния извод,
че искът
е предявен за едно и също
правоотношение.
Твърди се още, че в заявлението не
било отразено, че се
касаело за доставена вода, начислена
служебно или по СТИ за минал период, каквито твърдения били наведени с уточняването на ИМ; липсвало
изявление за законово регламентираните видове услуги - доставяне, отвеждане,
пречистване на вода. По този начин бил подменен предметът
на делото, т.е. ищецът е претендирал установяване
съществуването на вземания - главница и лихви на основание, различно от отразеното в заявлението и в издадената
въз основа на него ЗИ.
В евентуалност, изразява
становище за отхвърлянето на иска като
недоказан по размер, доколкото вещото лице по ССЕ при изготвянето на
експертизата си е ползвало данни, публикувани в интернет, в сайта на ищеца, в
които е видял данните за суми по фактури и не било ползвало представените в с.з.,
както и поради липса на експертиза за конкретни по вид услуга единична цена и
количество.
Освен горното,
в жалбата се съдържат оплаквания че съдът
отказал да се произнесе по възражението за погасени по давност вземания по фактури за
периода, заявен в запов.производство.
Освен това, диспозитивът на решението бил хипотетичен
и неясен - „за
ползвани и незаплатени ВиК услуги за
периода от 18.01.2017г до 5.10.2017г“; липсвала конкретизация
кои са услугите, колко са, измерими ли били и
как са били измерени в какви мерни единици или са
неизмерими, имат ли цена и ако да каква е тя.
Въведено е и възражение по отношение на разноските.
В
заповедното производство е възразено за недължимост на претендираните размер на
89лв разноски, от които за държ.такса-39лв
и за юриск.възнаграждение 50лв и при липса на предявен
иск за разликата над предявената претенция от 129,91лв и лихва от 2,68лв, като относими са и сумите за които е
възразено погасяване по давност и тези за които ответникът
твърди, че е платил, спрямо заявеното вземане за 1454,09лв и лихва 495,68лв
Доколкото
стои извън предмета на иска,
съдът не се бил
произнесъл по чл.235 ГПК за непредявено искане за вземане в размер на 670,86лв,
липсва установяване дължимост за предявения иск за главница от 129,91лв,
следва да е присъдено само за уважения иск за лихва от 2,68лв.
Предвид изложеното моли за отмяната на решението
като недопустимо и за прекратяване на производството
поради неиндивидуализирани по вид и основание
услуги и непосочена единична цена. А в евентуалност - за отхвърлянето на
исковете като недоказани, доколкото вещото лице е
ползвал данни, публикувани в Интернет -
сайт на ищеца, в които е видял данните за суми по фактури и не е ползвал
представените в с.з протоколи и карнети - такива не са посочени в експертизата.
Претендира се присъждане на направените
разноски.
Подадена е и частна жалба от П.Ц. **** вх.№
82066/11.12.2018 срещу Определението
на ВРС-ХХХс-в № 13747/ 27.11.2018 по същото гр.д.№ 2516/2018, постановено
на осн.чл.248 ГПК, в частта, с която
му е отказано да се произнесе по направените
от него разноски в заповедното производство за сумата от 300лв и е
прието, че от нея са присъдени 64,67лв.
Счита, че по отношение на тези разноски се дължи
произнасяне от съда, разгледал исковото производство.
Ето защо моли за уважаването на жалбата и
присъждането на посочените разноски в размер на 300лв за заплатено адв.хонорар
в заповедното производство
Срещу подадените от ответника по иска въззивна
жалба и частна жалба не са депозирани
отговори от страна на „ВиК“ООД-****.
Подадените две възивни жалби от
насрещните страни по спора поставят във висящност изцяло решение на ВРС.
Въззвният съд, за да се произнесе, взе предвид:
В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и
канализация ****“ ООД твърди, че в качеството си на „ВиК“-оператор е предоставил „ВиК“- услуги на
отв.П.М. за имот на адрес ***, който в качеството си на потребител ги е получавал и е ползвал на този
адрес, като ползваните „ВиК“-услуги се отчитат по партида с аб.№ 1528551,
чийто титуляр е ответникът.
Твърди се от ищеца, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до ВРС
срещу ответника, въз основа на което е било образувано гр.д.№
16692/2017г и по него съдът издал заповед № 9157 за
изпълнение на парично задължение с която е разпоредено на
ответника да заплати на кредитора-ищец сумата от 1454,09лв,
представляваща стойността на ползвани и незаплатени „ВиК“- услуги за
периода от 19.07.2010г до 6.10.2017г, сумата от 495,68лв, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 19.08.2010г до 24.10.2017г,
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда 31.10.2017г до окончателното плащане, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски и юриск.възнаграждение.
След подаденото
възражение, ищецът депозирал настоящата искова молба, в която излага, че
на 1.12.2017г ответникът е заплатил доброволно по банков път част от дължимата сума в размер на 670,86лв. Претендираните суми за главница и лихви по
фактури са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № 1528551 до 24.10.2017г.
Отправя искане
за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че отв. П.Ц.М. в качеството си на потребител на „ВиК“-услуги,
отчитани по партида с аб.№ 1528551, дължи сумата в разер общо на 129,91лв - главница за ползвани и незаплатени „ВиК“-услуги за
периода от 18.01.2017г до 5.10.2017г.
на адрес гр.**** ул.Мир бл.17 ет.2 ап.9, сума в общ размер на 2,68лв - лихва за забава върху главницата за периода 16.04.2017-24.10.2017г,
считано от датата на подаване на заявлението в
съда 31.10.2017г до окончателното погасяване на задължението и начислена върху сумата от 1454,09лв-главница за ползвана ВиК услуга
за времето от 19.07.2010г до 6.10.2017г
Претендира и сторените по делото разноскиа, както и тези сторени в заповедното.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал
писмен отговор със становище за
неоснователност на иска. Възразява, че след
издаване на заповед на ВРС за сумата по заведената от ищеца претенция е превел
по посочената в нея банкова сметка ***,86лв.
Възразява, че дължи суми по счетоводните
документи, представени от ищеца за периода от 13.03.2017г до 24.10.2017г, като
твърди, че липсва индивидуализация по основание и размер и са неизвестни за
исковия процес. Възразява, че липсва пълна идентичност между заявеното
и постановеното от съда по заповедното производство и претенцията в
исковото производство.
Счита, че
с поведението си не е дал повод за предявяване на заявлението и затова не дължи разноски за производството.
Твърди, че
не дължи главницата от
129,91лв, тъй като това задължение било погасено с
плащането, представено по делото.
Възразява срещу допустимостта на претенцията
за сумата от 2,68лв, представляваща лихва за забава върху главницата, както и
за недължимост на претенцията за заплащане на цялата сума от 89лв - разноски
за заповедното производство поради изявлението на заявителя за отказ да
реализира права по чл.415 ГПК и поддържане на заявлението само до
размера от 129,91лв.
Възразява, че без данни за конкретно сключен
договор, предмет и срок на действие, както и
срок за плащане на услуга, не може да се счете за достатъчно индивидуализирано
вземането за „ползвани неплатени „ВиК“-услуги.
Поради изложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и претендира
разноски.
Така
предявният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 вр.чл.415 ГПК и
чл.86 ЗЗД.
С оглед събрания доказателствен материал съдът приема
за установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са в
облигационното павоотношение по силата на договор за доставка на „ВиК“-услуги,
сключен при общи условия с „ВиК“ЕООД-****.
Съобразно чл.2 ал.1 от ОУ за
предоставяне на „ВиК“-услуги на потребителите от „ВиК“-операторите,
потребители са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят „ВиК“-услуги. В конкретния случай от представената
разпечатка от СлВп се установява, че ответникът се явява собственик на имота, което му придава качеството и на абонат на
ищеца.
Представени са по делото 3бр констативни протоколи №№ 54/ 8.10.2018г,
45/5.10.2017г и 35/6.07.2017г за липса на достъп до отчетното устройство в имота на
ответника.
Приети са като доказателство и два броя
карнети за адреса на ответника, обхващащи периода от м.май 2016г до
м.октомври 2018г с отразени в тях месечни разходи на вода в
имота.
По делото е приложено ч.гр.д.№ 16692/2017г на ВРС-ХХХс-в, от което е видно, че по
заявление на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за следното: главница от 1454,09лв за периода 19.10.2010
- 6.10.2017, за доставена и незаплатена услуга „ВиК“; Лихва в размер на 495,68лв
за периода 19.08.2010 - 24.10.2017, както
и законната лихва от датата на
заявлението - 31.10.2017.
На 1.12.2017г длъжникът
извършил частично погасване на задължението си, като заплатил сумата от 670,86лв след уведомяването му за издадената ЗИ и в срока за подаване на възражение по
чл.414 ГПК. В депозираното възражение /л.13,14 запов.пр-во/ заявил, че погасява задълженията си по фактури, издадени
за времето от м.ноември 2014г до м.октомври 2017г.
В отговор на същото, кредиторът приел частичното изпълнение /л.25 от запове.пр-во/, посочвайки, че с него приема за погасени
задълженията за главница и лихва по фактурите от 16.10.2014-16.03.2017. Същевременно
е заявил, че по повод направеното от длъжника възражение за давност,
дружеството няма да реализира правата си за предходния перид.
Така, в изпълнение на дадените от заповедния съд
указания кредиторът е представил в посочения срок доказателства за предявяването
на иска си по чл.422 ГПК за претендираните суми в размер на 129,91лв–главница за ползвана ВиК-услуга за периода 18.01.2017-5.10.2017 за процесния обект
в гр.**** и сумата от 2,68лв-лхва за
забава за периода 16.04.2017-24.10.2017.
Горното обстоятелство е било съобразено от
заповедния съд, като издадената заповед
за изпълнение е била обезсилена в следните части: за сумата от 1324,18лв-по фактури от 19.07.2010-17.01.2017, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 31.10.2017 до
окончателното заплащане, както и сумата за лихва
от 492,40лв за периода 19.08.2010-15.04.2017.
За да се произнесе по този начин заповедният съд е съборазил както
частичното погасяване, така и наведеното от длъжника възражение за давност за
част от вземането /най-старата по време/, по което възражение е било признато
от кредитора и затова е заявил, че няма да поддържа претенцията си. Затова в
тази част и не е представено доказателство за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Ето защо дължимият остатък е останала в размер на
129,91лв главница и за 2,68лв–лихва.
От приетото по делото заключение на в.лице по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че не са били констатирани нередовности при воденето счетоводството от страна на дружеството. От което следва, че извършените от дружеството записвания са били редовни
и достоверни. В.лице е констатирало и извършено плащане на сумата от 14,33лв на
1.12.2017г, като е посочило, че размерът на претенцията съответства на размера на
дължимото и че с тази сума е било погасено
задължение по фактура № **********/16.03.2017г
Що се отнася до наведеното в жалбата оплакване, че в заключението си вещото
лице било ползвало
данни, публикувани в Интернет -
сайт на ищцовото и не бил ползвал
представените в с.з протоколи и карнети, съдът намира за несъстоятелно
при положение, че заключението на в.лице не е оспорено в първата инстанция и е
прието като обективно и компетентно дадено.
Въз основа на горната фактическа установеносх се
налагат следните правни изводи:
Между страните съществува и понастоящем
обилгационно правоотношение по силата на договор за доставка на „ВиК“-услуги,
сключен при Общи условия с „ВиК“ЕООД-****, като ответникът се явява собственик
на имота, за който е била доставяна водата и затова ссъщият има качеството на абонат на ищцовото дружество.
След като ответникът се е съгласил с публично
известните общи условия на договора за доставка и продажба на вода и
водопроводни услуги, неоснователни са всичките му възражения за това, че не
било ясно какво на какво основание се претендирана посочената сума –
„ВиК“услуги. Това следва и от самия предмет на дейнсот на дружеството, което
предоставя само този вид услуга - доставка на питейна вода, отвеждането на
мръсната вода и поддържането на канализационната мрежа в изправност.
Съобразно общото
правило на чл.235 ал.3 ГПК съдът е длъжен да вземе
предвид всички факти от значение за
спорното право, вкл. и тези,
настъпили след подаване на заявлението за ЗИ до
приключване на съдебното производство по иска по чл.422 ГПК. В съответствие с това настоящият състав съборазява, че още в заповедното производство, което няма
самостоятелен характер спрямо настоящото, длъжникът чрез конклудентните си
действия /изразяващи се в частично плащане/ е признал съществуването на
вземането.
Неоснователно е възражението му за разминаване на
претенциите по заповедното и по настоящото производтво както по размер, така и
по основание. Заповедният съд е обезсилил отчасти ЗИ въз основа на частичното
погасяване на вземането, а в останалата част поради зявеното от длъжника възражение
за изтекла давност, в която връзка е било направеното изявление на кредитора за
неподдържане на част от претендираната сума. Затова и не е представило доказателства
за предявяването на иск за съответата част, чийто паричен израз са сумите от
653,32лв за главница и 492,40лв – за лихва. Следователно, възражението на
длъжника за погасяване по давност е било зачетено още в рамките на заповедното
производство. Затова и възражението му по отношение претендираната сума от
129,91лв, дължима за периода от 18.01.2017г до 5.10.2017г, се явява неоснователно.
Що се отанася до възражението на ответника какво
е било погасено от задължението – дали само главниците или и лихвите за
посочените периоди, съдът съобразява разпоредбата на чл.75 ЗЗД. Длъжникът се е ограничил
да посочи пред заповедния съд, че погасява паричните суми за определен период
от време, без да конкретизира дали това се отнася само за лихви или са включени
и главниците. Приемайки частичното плащане, което не е длъжен да стори с оглед разпоредбата
на чл.66 ЗЗД, кредиторът е приел, че се погасяват както главници, така и лихви,
тъй като по всяка издадена фактура такива са били калкулирани. Това се
установява и от заключението на вещото лице. При положение, че е констатирано
редовното водене на счетоводството, не може да се приеме, че посочените фактури
обективират само вземането за главница.
Освен това, след като длъжникът веднъж се е възползвал от правото си по
чл.76 ЗЗД, не може да се позовава на същото отново в настоящото производство.
Това е така, защото правото му да избере кое задължение погасява се ограничава само до момента на плащането, към който момент следва
да заяви еднозначно желанието си за поредността на погасяване.
По
отношение размера на претендираната главница.
Неоснователни са доводите на длъжника за
недоказаността й по размер доколкото при изготвянето на ССчЕ вещото лице било
ползвало данни, публикувани в сайта на ищеца в Интернет, откъдетобил видял
данните за сумите по фактури, а не било ползвало представените в с.з., също и поради липса на експертиза за конкретни
по вид услуга единична цена и количество.
Не първо мсто, заключението не е било оспорено в
с.з. и не е било установено въз основа на това нещо различно. Както се изложи и
по-горе, след като е прието, че счетоводството на ищеца е било водено надлежно,
няма основание да се направи извод, че публикуваните в електронния сайт на
дружеството фактури обективират данни, различни от тези, съдържащи се на
хартиен носител при ищеца.
Предвид изложеното решаващият състав
приема, че претенцията в частта за сумата от 129,91лв - сборна главница за времето от 18.01.2017г до 5.10.2017г следва да
бъде уважена като доказана по основание и размер.
Достигането до правни изводи, несъвпадащи с тези на РС,
налагат отмяната на постановеното решение в тази част, вместо което следва да бъде
постановено друго за уважаването на предявения иск.
Що се отнася до претенцията за лихва в размер на 2,68лв за
времето от 16.04.2017г до 24.10.2017г.
От заключението на в.лице по приетата ССчЕ се
установява дължимостта й в посочения размер и за посочения период. Затова
същата следва да бъде присъдена.
Неоснователен е доводът на длъжника относно размера на същата, който
следвало да бъде 1,19лв, тъй кото изчислената от него сума е на базата на различен
период - от 31.10.2017г до 2.12.2017г.
Достигането
до крайни правни изводи, съвпадащите с тези на РС, обуславят потвърждаване
решението в тази част.
Изходът на спора във въззивната инстанция
обуславя присъждането на сторените от дружеството разноски за въззивната
инстанция, с оглед своевременно отправеното искане и представени доказателства, а именно - сумата от общо 302,60лв, включваща 2,60лв–заплатена държавна такса; 300лв -
адв.хонорар.
Предвид, че за въззивното производство ищцовото дружество по дадени от ВРС
указания е заплатило само 2,60лв, вместо половиният размер съобразно
разпоредбите на чл.18 ал.1 и чл.1 от Тарифата за държавните такси, разликата до
дължимата сума от 37,50лв, а именно-35лв
следва да бъде възложена и събрана от длъжника.
По
останалите разноски–за първата инстнация и за заповедното производство.
С решението на ВРС в полза на ищцовото дружество
са били присъдени разноски, дължими от ответника, както следва : в размер на 495лв за исковото производство пред първата инстанция /от които 75лв – доплатена д.такса; 120лв-депозит за
в.лице; 300лв- юриск. възнаграждение, определено съгласно 78 ал.8 ГПК и чл.25
ал.1 от НПП/, 89лв за заповедното
производство, от които: д.такси в размер общо на 39лв и юриск.възнагр-е от 50лв.
По отношение на същите, по повод подадена от
длъжника молба по чл.248 ГПК, ВРС е изменил решението си в тази част, имаща
храктера на определение, с Определение №
13747/27.11.2018, на осн.чл.248 ГПК, като е намалил присъдените в
полза на “ВиК” разноски от 495лв на
10,01лв – за исковото и от 89лв на
0,12лв – за заповедното, както и е
осъдил “ВиК”ООД да заплати сторените
от ответника разноски, както следва : 20,08лв
– за заповедното и 293,94лв – за
исковото.
Ищецът не е подал частна жалба и
затова Определението в частта, с
която е намален размерът на присъдените в негова полза разноски, е влязло в законна сила.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба от ответника П. Ц.**** вх.№ 82066/11.12.2018 срещу
Определението на ВРС в частта, с
която са му присъдени разноски за заповедното
производство само в размер на 20,08лв
Моли за уважаването на жалбата и присъждането на
посочените разноски в размер на 300лв за заплатено адв.хонорар в заповедното
производство
По това искане въззивният съд съобрази, че такива
са му били присъдени още от заповедния съд в размер на 64,67лв при реално
дължими 279,50лв, което определение не е било обжалвано от длъжника в тази част
и то е влязло в сила. Ето защо в рамките на исковото производството могат да му
бъдат присъдени само разноските, касаещи заповедното доколкото са съответни на
заявената искова претенция от 129,91лв лихва и 2,68лв главница, т.е. в размер н
20,08лв, като правилно РС ги е определил.
Ето защо жалбата се явява неоснователна и
постановеното определение в атакуваната част следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
решението на ВРС-ХХХс-в № 4254/25.10.2018г по гр.д.№ 2516/2018 в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът П.Ц.М.
дължи на ”ВиК”ООД сумата от 129,91лв, присъдена по ч.гр.д.№ 16692/17г на ВРС-ХХХс-в, търсена
като главница за ползвани и незаплатени „ВиК“ услуги за периода от 18.01.2017 до 05.10.2017 на адрес гр.**** ул.Мир бл.17 ет.2 ап.9,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът П.Ц.М. ЕГН **********
***, дължи на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.**** ул.”Прилеп” № 33, сумата от 129,91лв,
присъдена по ч.гр.д.№ 16692/17г на ВРС-ХХХс-в, търсена
като главница за ползвани и незаплатени „ВиК“ услуги за периода от 18.01.2017 до 05.10.2017 на адрес гр.**** ***
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС в
частта, с която е прието за установено в отношенията между ”ВиК”ООД и П.Ц.М., че физическото лице-ответник дължи на търговското дружество-ищец сумата, присъдени по ч.гр.д.№ 16692/2017г на ВРС-ХХХс-в в размер на 2,68лв-лихва за забава за времето от 16.04.2017г. до
24.10.2017г, начислена върху сумата главницата от 1 454,09лв за ползвана „ВиК“-услуги за времето от 19.07.2010г до 6.10.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА Определението на ВР-ХХХІс-в № 13747/ 27.11.2018, на осн.чл.248 ГПК, в частта му, с която е осъдено
“ВиК”ООД да заплати на ответника
сторените от него разноскив размер на 20,08лв
– за заповедното производство.
Определението на ВРС-ХХХІс-в № 13747/27.11.2018, постановено на осн.чл.248 ГПК в частите му, с
които е намален размерът на
присъдените в полза на “ВиК” разноски от 495лв на 10,01лв – за исковото и от
89лв на 0,12лв – за заповедното, както и е осъдено “ВиК”ООД да заплати
сторените от ответника разноски в размер на 293,94лв – за исковото, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
П.Ц.М. ЕГН ********** *** да заплати на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ”ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.**** ул.”Прилеп” № 33, сумата от 302,60лв
/триста и два лева и 60ст/ - разноски в исковото производство за въззивната инстнация.
ОСЪЖДА
П.Ц.М. ЕГН ********** *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
ВСС, по смета на ВОС, държавна такса за въззивното производство, дължима от ищеца и незаплатена от
него, в размер на 35лв /тридесет и пет лева/.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: