Решение по дело №1077/2020 на Районен съд - Разград

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      №38, 31.05.2021г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                        състав

На тринадесети май                                          две хиляди и двадесет и първа година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1077 по описа за 2020г. на РРС

 

            Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

            Депозирана е искова молба от „Банка ДСК“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв.М.Д.Н., че като наследник на Г.И.И., дължи на ищеца сумата от 8566.97лв.- главница, сумата 429.90лв.-договорна лихва от 07.04.19г. до 16.01.20г., сумата 20.57лв. лихвена надбавка върху просрочена главница от 08.04.19г. до 15.01.20г., сумата 2.38лв. лихвена надбавка за периода от 16.01.20г. до 16.01.20г., сумата от 120лв. заемни такси,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.20г., както и разноските по заповедното и исковото производства. Ищецът е депозирал заявление по чл.417 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№79/20г. на РРС. Издадена е заповед за незабавно изпълнение №230/20.01.20г. за горепосочените суми. С оглед невъзможността заповедта за изпълнение да бъде връчена на длъжника, заповедният съд е дал указания на ищеца, че следва да предяви установителен иск  за установяване размера на вземането си.              

            Ищецът твърди, че с майката на ответницата на 27.11.2017г. са сключили договор за кредит за текущо потребление, съгласно който на Г.И. е предоставен кредит в размер на 9 600лв.,платим на 120 месечни вноски от 113.98лв. Уговорен е променлив лихвен процент от 6.80% и ГПР-7.91%. Кредитът е усвоен чрез разплащателната сметка на кредитополучателя. Г.И.И. е починала на 21.06.2018г. Ответницата е подала заявление с вх. №2625 от 24.07.2018г. при ищеца, че като наследник на починалата си майка е приела наследството й.

           Поради допусната забава в плащанията на уговорените месечни вноски е изпратена покана - уведомление до длъжника М.Д.Н., чрез ЧСИ Деян Драганов, per. №762, с Район на действие ОС - Разград, с което банката уведомява длъжника, че ще превърне кредита в предсрочно изискуем. Поканата - уведомление е получена на 16.07.2019г. от В.С. В.- дъщеря на длъжника.

            На 17.01.2020г. банката е депозирала заявление по  чл.417 от ГПК , като съда е издал заповед за изпълнение №230/20.01.20г. по гр.д.№79/20г. и изпълнителен лист. Въз основа на него е подадена молба за образуване на изпълнително дело №57/2020 г. при ЧСИ Деян Драганов. Ищецът е уведомен за невъзможността длъжникът да бъде уведомен лично за предприетите от страна на Банката действия по събирането на вземането и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за „Банка ДСК“ е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си.

         Ответницата  М.Д.Н. е призована при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният й особен представител счита иска за допустим, но  неоснователен.

           Ответницата е наследник на Г.И.И., в чиято полза е предоставен кредит за текущо потребление в размер на 9600лв от ищеца.

           Спорните обстоятелства въз основа на които гради защитата се основават на това дали с подаденото заявление с вх.№ 2625/24.07.2018г. от М.Д.Н. и извършила ли е тя действия по приемане на наследството на Г.И.И., от кьдето следва активната легитимация за този именно наследник.

          Представените доказателства по делото удостоверяват образуване на гр.д.№ 1632/2019г. на РРС. Предмет на това производство е призоваване на наследниците на Г.И.И. да приемат наследството по реда на чл.51 от ЗН. Делото е прекратено с определение на съда от 27.11.2019г. поради неявяване на заинтересованите лица - наследници.

          В отговора си ответницата е твърдяла, че се е отказала от наследството на своята майка   на 05.08.2019г., който е надлежно вписан в регистрите на РРС и не е извършвала действия, които да предполагат мълчаливо или изрично изявление за приемане на наследството.

          В с.з. особения представител счита, че с оглед извършените плащания от страна на ответницата по дълга на своята майка, то е налице приемане на наследството от 24.07.18г. 

          В условията на евентуалност счита, че следва  да бъдат съобразени и евентуалните плащания по застраховка „Живот“ по кредита.

           Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

           Видно от приложеното ч.гр.д. №79/2020г. по описа на РРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за незабавно изпълнение.

            На 27.11.2017г. ищецът е майката на ответницата Г.И.И. са сключили договор за кредит за текущо потребление, съгласно който на Г.И. е предоставен кредит в размер на 9600лв., платим на 120 месечни вноски от 113.98лв. Уговорен е променлив лихвен процент от 6.80% и ГПР-7.91%. Кредитът е усвоен чрез разплащателната сметка на кредитополучателя. Г.И.И. е починала на 21.06.2018г., като е оставила наследници по закон шестте си деца: Д., В.,Н.,М.,Й. и Н..

           Ответницата е подала заявление с вх. №2625 от 24.07.2018г. при ищеца, че като наследник на починалата си майка е заявил, че приема наследството на своята майка и поема задължението й по кредитна карта №24879962 и кредит за текущо потребление №24906461 от 27.11.2017г., като кредитът ще се погася по сметка 02/25447376.  Видно от представеното извлечение от сметката на ответницата, считано от 07.07.18г. до 07.04.19г. същата е платило общо 1111,54лв. и е преустановила плащанията по кредита.

           Поради допусната забава в плащанията на уговорените месечни вноски е изпратена покана - уведомление до длъжника М.Д.Н., чрез ЧСИ Деян Драганов, per. №762, с Район на действие ОС - Разград, с което банката уведомява длъжника, че ще превърне кредита в предсрочно изискуем. Поканата - уведомление е получена на 16.07.2019г. от В.С. В.- дъщеря на длъжника.

            По делото са приложени удостоверения за отказ от наследството на Г.И.И., направени от страна на наследниците й М.Д.Н. и от Виолета Д.Н.. Отказът на ответницата е от 05.08.2019г.

             Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            От приложените писмени доказателства, е видно наличието на валидно облигационно отношение между ищеца и майката на ответницата, обективирано в договор за кредит за текущо потребление от 27.11.17г за сумата от 9600лв. В договора ясно са уговорени договорната лихва, ГПР и дължимите такси. От погасителния план ответницата е била в известност кога, какво дължи.

            Тъй като кредитополучателката е починала на 21.06.2018г., със заявление до банката ответницата е декларирала, че поема изцяло задължението на своята майка по кредитна карта №24879962 и кредит за текущо потребление №24906461 от 27.11.2017г., като кредитът ще се погасява по сметка 02/25447376.

            Съгласно Решение № 395/4.11.2010 г. на ВКС по гр.д.№309/2010г., II г. о. ГК, налице е мълчаливо приемане на наследството при извършване на фактически или правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството. Действията не трябва да са двусмислени, т.е. от тях да е възможно да се направят и други изводи, както е при ползване на обикновената покъщнина или действия по обикновено управление на наследството, като законът предвижда при всеки конкретен случай съдът да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на наследството, т.е. касае се за фактически въпрос, различен за всеки отделен казус.

            В депозираното писмено заявление до банката ответницата изрично е посочила, че приема наследството на своята майка и поема задължението й по кредита от 27.11.2017г., като след това е извършила плащания общо то 1111.54лв.. Всички тези действия, направени от ответницата съдът намира за недвусмислено сочещи на намерението й да приеме наследството на 24.07.2018г.. Извършеният година след това отказ от наследството е ирелевантен, тъй като вече е налице валидно приемане на наследството, което е породило действие, считано от откриването на наследството.

            Предвид забава в плащането до настъпването на предсрочната изискуемост ответницата дължи освен уговорената възнаградителна лихва, както и лихвените надбавки за забава върху главницата, тъй като са направени няколко частични плащания.

            Съгласно ОУ /чл.19.2/ при забава на плащането на главница и/или лихва повече от 90 дни /три поредни месечни вноски/ кредиторът е в правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на предсрочната изискуемост е 16.01.2020г., за което ответницата е уведомена,чрез своята дъщеря.

             Ответницата дължи и всички такси, начислени от банката по повод обслужването на кредита.

             По делото се събраха доказателства, че застрахователна претенция не е отправяна и застрахователно обезщетение не е изплащано.

             С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски в размер на  625лв. представляващи държавна такса от 25лв., 450лв. за особен представител и 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.

              Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, поради което ответницата следва да заплати на ищеца за разноски по ч.гр.д. №79/2020г. на РРС в размер на 283.30лв.

             По гореизложените съображения, съдът:

 

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, адрес за кореспонденция гр.Разград, ул. Кв.Св.Кирил и Методий“ №19, че  М.Д.Н., ЕГН ********** *** дължи  сумата  8566.97лв./осем хиляди петстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/ главница, сумата 429.90лв./четиристотин двадесет и девет лева и деветдесет стотинки/-договорна лихва от 07.04.19г. до 16.01.20г., сумата 20.57лв./двадесет лева и петдесет и седем стотинки/ лихвена надбавка върху просрочена главница от 08.04.19г. до 15.01.20г., сумата 2.38лв. /два лева и тридесет и осем стотинки/ лихвена надбавка за периода от 16.01.20г. до 16.01.20г., сумата от 120лв./сто и двадесет лева/ заемни такси,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.20г., за които суми има издадена заповед за изпълнение № 230/20.01.20г. по гр.д.№79/2020г. на РРС.

            ОСЪЖДА  М.Д.Н. ДА ЗАПЛАТИ на  „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК **********  сумата 625лв./шестстотин двадесет и пет лева/ съдебни разноски, както и сумата 283.30лв /двеста осемдесет и три лева и тридесет стотинки/ разноски по ч.гр.д.№307/2018г. на РРС.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: