Решение по дело №162/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС).

Образувано е по жалба на Я. С. Б., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица], вх. 2, ет. 2, представлявана съгласно нотариално заверено пълномощно № 19/05.01.2022 г. на нотариус с рег. № 219 на Нотариалната камара на Република България от Ж. Л. Ц., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица]; последната преупълномощила адв. В. М., АК Русе, с адрес гр. Русе, [улица], срещу Решение № 60/06.02.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе в частта на определения размер на обезщетение за отчуждаване на два имота, собственост на оспорващата Б., както следва:

1. Имот с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, с площ 10,184 декара, представляващ земеделска територия нива, с определен размер на обезщетението 7 129 лева.
2. Имот с [идентификатор] по КККР, [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, с площ 10,892 декара, представляващ земеделска територия нива, размер на обезщетението 3 377 лева.

Решението в оспорената част се обжалва като нищожно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се от съда да измени процесното решение относно посочените имоти, като определи нов размер на постановеното обезщетение за тяхното отчуждаване в полза на държавата. В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от адв. В.М., която поддържа жалбата на основания изложени в нея, но оттегля възраженията в жалбата относно нищожността на решението. Представя писмени бележки и списък на разноските

Ответникът - Министерски съвет на Република България (МС), редовно уведомен, не изпраща процесуален представител, представя административната преписка с придружително писмо с изх. № 20.Я-3/ 07.03.2025 г. (вх. № 1002/10.03.2025 г.), в което е изложено становище по оспорването, като се сочи, че същото е неоснователно. Опис на административната преписка е представен с писмо с вх. № 1366/24.03.2025 г.

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с молба с вх. № 1459/26.03.2025 г. са представени доказателства (надлежно заверени за вярност копия) във връзка с публикуване на обявление за започналата процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“, както следва:

1. Писмо с изх. № 90-03-1054/16/12.02.2025 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството заедно с обявление на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

2. Обявление на интернет страницата на МРРБ за започналата процедура по отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда

https://www.mrrb.bg/bg/procedura-po-otchujdavane-na-imoti-chastna-sobstvenost-za-durjavna-nujda-za-izgrajdane-na-obekt-avtomagistrala-ruse-veliko-turnovo-uchastuci-ruse-byala-i-obhod-na-grad-byala-ot-km-0-500-do-km-76-040-na-teritoriyata-na-ob-87986/

3. Писмо с вх. № 90-03-1054/17/18.02.2025 г. на МРРБ от О. И. (изх. № 04-12-27/1/17.02.2025 г.) относно изпълнението на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, с което кметът на Община Иваново информира министъра на регионалното развитие и благоустройството, че обявлението за започналата процедура по отчуждаване на имотите - частна собственост е „поставено на информационното табло в сградата да Община Иваново, както и на информационните табла в кметство [населено място] и кметско наместничество [населено място] и е публикувано да официалната интернет страница да Община Иваново [интернет адрес]“.

4. Писмо с вх. № 90-03-1054/18/21.02.2025 г. на МРРБ от К. Б., Община Иваново (изх. № 9/17.02.2025 г.), от което е видно, че обявлението за започналата процедура по отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда е поставено на 14.02.2025 г. на информационното табло в сградата на [населено място].

5. Обяви във вестник „Телеграф“; във вестник „Труд“ и във вестник „Утро“, за започналата процедура по отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда, публикувани на 14.02.2025 г.

В писмото е изразено становище относно неоснователността на жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, редовно уведомен, не изпраща представител, ангажира писмено становище с вх. № 1278/ 20.03.2025 г., в което жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Сочи се, че обжалваният административен акт е валиден, правилен и законосъобразен, поради което не са налице основания да бъде изменен. Размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на определените в Закона за държавната собственост изисквания. Твърди се още, че оплакванията в жалбата не се основават на конкретни доказателства, от които да се заключи, че не е спазена процедурата за законосъобразно отчуждаване на процесиите имоти или че равностойното парично обезщетение е определено неправилно. Иска се от съда да потвърди обжалвания административен акт като правилен и законосъобразен.

Заинтересованата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), редовно уведомена, не се представлява. Ангажира писмени доказателства относно връчването на процесното решение на жалбоподателя. С писмо с вх. № 1687/09.04.2025 г. е поискано даване на ход на делото в отсъствие на заинтересованата страна, представени са писмени бележки по съществото на спора и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл. 38, ал. 1 от ЗДС срок и отговаря на изискванията както на чл. 150 от АПК за форма и реквизити, така и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане и основателна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбоподателката Б. (заедно с М. Д. Г., [ЕГН]) се легитимира като собственик на следните имоти, разположени в землището на [населено място], чрез [нотариален акт]/27.06.1997 г. (л. 21) за собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи:

1. Нива в местността „Поляната“ с площ 18,405 декара; трета категория; парцел № 9 от масив № 6, съставляващ [имот номер] по плана за земеразделяне на [населено място] - имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе; с площ 10,184 декара, представляващ земеделска територия нива; с определен размер на обезщетението 7 129 лева. За този имот в административната преписка е представена скица № 15-674218/ 02.07.2024 г. (л. 15), издадена от СГКК Русе, с площ 10 184 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване нива; категория на земята: 3; собственици М. Д. Г. и Я. С. Б..

2. Нива в местността „Дъбравата“ с площ 18,602 декара; шеста категория; парцел № 7 от масив № 2, съставляващ [имот номер] по плана за земеразделяне на [населено място] - имот с [идентификатор] по КККР, [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, с площ 10,892 декара, представляващ земеделска територия нива; размер на обезщетението 3 377 лева. За този имот в административната преписка е представена скица № 15-673271/02.07.2024 г. (л. 271 от преписката, представена с писмо с вх. № 1463/26.03.2025 г.), издадена от СГКК Русе, с площ 10 892 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване нива; категория на земята: 6.; собственици М. Д. Г. и Я. С. Б..

Видно от Удостоверение за наследници № Л-0421/06.08.2024 г., издадено от Община Русе, жалбоподателката Б. е единствен наследник на майка си М. Д. Г., [ЕГН].

Процедурата по отчуждаване на имоти и части от тях, частна собственост за държавни нужди се е развила в следния порядък:

С Решение на МС № 660/15.09.2022 г. на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 1 от ДР на ЗДС, обект „Автомагистрала „Русе - Велико Търново“, който ще бъде изграден на територията на Република България, е обявен за обект с национално значение и за национален обект.

Със Заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е одобрил проект на подробен устройствен план - парцеларен план (ПУП – ПП) за обект „Автомагистрала „Русе - Велико Търново“, участъци „Русе - Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“, в землищата на гр. Мартен, [населено място], гр. Русе, [населено място], Община Русе; [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], Община Иваново; [населено място], Община Две Могили; [населено място], [населено място], Община Борово; [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], Община Ценово; [населено място], гр. Бяла, с. Полско Косово, с. Пейчиново, Община Бяла, съгласно приетите и одобрени текстови и графични части, представляващи неразделна част от същата заповед. На основание чл. 129, ал. 4 от ЗУТ, заповедта е обнародвана в Държавен вестник (ДВ), бр. 82/14.10.2022 г. като по делото е приложено копие.

С писмо с изх. № АУ13-8/03.11.2022 г. (вх. № 04-16-3301/03.11.2022 г. на АПИ) посочената заповед е изпратена до председателя на Управителния съвет (УС) на АПИ, в което се сочи, че след обнародването на заповедта същата не е обжалвана и е влязла в сила на 29.10.2022 г.

Със Заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, публикувана в ДВ, бр. 48/2023 г. е допусната поправка на очевидни фактически грешки в Заповед № РД-02-15-110/ 10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

От Договор за възлагане на обществена поръчка изх. № Д-78/30.08.2023 г. с предмет „Изготвяне на оценителски доклади от независими оценители, определящи равностойното парично обезщетение за имоти или части от имоти, засегнати от процедурите по теренното осигуряване изграждането на линейни инфраструктурни обекти с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“, по две обособени позиции, за обособена позиция № 2: „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участък „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040, участък „Русе-Бяла“ от км 24+018 до км 40+640, на територията на област Русе“ се установява, че АПИ е възложила на „Сървей груп“ ЕООД, ЕИК ********* да изготви посочените оценителски доклади. Това дружество има качеството на оценител на имоти съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС, доказателство за което е Сертификат рег. № *********/2011 г. за оценителска правоспособност на недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения, издаден от Камарата на независимите оценители в България.

С Възлагателно писмо с изх. № 53-00-11437/15.09.2023 г. председателят на УС на АПИ е уведомил „Сървей груп“ ЕООД за влязлата в сила Заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е одобрен проект на ПУП-ПП за обект „Автомагистрала „Русе - Велико Търново“, участъци „Русе - Бяла“ и обход на гр. Бяла от км 0+500 до км 76+040, като въз основа на сключения Договор № Д-78/30.08.2023 г. е възложил на дружеството да изготви оценителски доклад, определящ равностойни парични обезщетения, полагащи се при отчуждаване на имоти и части от имоти, находящи се в землищата на с. Божичен, с. Иваново, с. Тръстеник, Община Иваново, гр. Две могили, Община Две могили, с. Екзарх Йосиф и с. Обретеник, Община Борово, Област Русе, за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Русе - Велико Търново“, участък „Русе - Бяла“ и обход на гр. Бяла от км 0+500 до км 76+040, участък „Русе-Бяла“ от км 24+018 до км 40+640, на територията на област Русе.

С писмо с изх. № 24-00-2593/15.09.2023 г. член на УС на АПИ е уведомил изпълнителния директор на Агенцията по вписвания (с копие до службите по вписвания в гр. Русе и гр. Бяла), за необходимостта посочените служби по вписванията да издадат удостоверение и да предоставят копия от всички вписани сделки с поземлени имоти - земеделска и горска територия в землищата на с. Божичен, с. Иваново и с. Тръстеник, Община Иваново, гр. Две могили, община Две могили, е. Е. Й. и с. Обретеник, Община Борово, Област Русе, по които поне една от страните е търговец. Указано е, че сделките следва да са в посочения в ЗДС едногодишен срок - в конкретния случай в период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г. и да отговарят на характеристиките, визирани в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Посочени са и други изисквания към релевантните сделки.

В изпълнение на сключения договор за обществена поръчка, „Сървей груп“ ЕООД е представило Оценителски доклад (л. 118 – л. 127) за определяне на равностойно парично обезщетение, полагащо се на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен подробен устройствен план - парцеларен план, изготвен през ноември 2024 г. В резюме са посочени отделните участъци от процесната автомагистрала, като е представена графично обзорната схема на трасето. Изложена е информация за всички ограничителни условия и уточнения, които изпълнителят е съобразил за да изготви експертната оценка. При идентификацията на обекта са посочени само земеделски територии – частна собственост, които подлежат на отчуждаване и за които инвеститора АПИ дължи обезщетение. За имоти, подлежащи на отчуждаване в землището на с. Божичен са съобразени допълнителни фактори – изоставени трайни насаждения; широколистни гори; но същите не се отнасят за имотите на жалбоподателката Б.. Посочени са използваните изходни данни и информационни източници. В част VІІ Анализ на информацията и избор на оценителски подход подробно са представени правните норми, които са съобразени при изготвянето на оценките. В част VІІІ Определяне на равностойно парично обезщетение подробно е описана реализираната кореспонденция между АПИ и Агенцията по вписванията (включително със Служба по вписванията – Русе и Служба по вписванията – Бяла).

В Оценителския доклад е посочено, че за землището на село Божичен [ЕКАТТЕ], общ. Иваново, обл. Русе, земеделските територии са оценени по реда на Наредбата по чл. 36 от ЗСПЗЗ. Поради липса на подходящи сделки със сходни имоти е приложен чл. 32, ал. З, т. 2 от ЗДС - определянето на равностойното парично обезщетение е реализирано по Наредбата, издадена по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (чл. 32, ал. З, т. 2 от ЗДС), т.е. по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи (НРОЦЗЗ).

Съгласно чл. 7Б от НРОЦЗЗ, който е приложим в случая, цената на земеделските земи е определена по формулата:

Коригирана начална цена = К х Начална цена за категория, където:

К - Общ корекционен коефициент = К1+К2 + КЗ+К4 + К5+К6 + 1

К1 - Коефициент за площ на парцела по чл. 7Б, ал. 1, т. 2

К2 - Коефициент за поливност по чл. 7Б, ал. 1, т. З

К3 - Коефициент за отстояние от основни пазари по чл. 7Б, ал. 1, т. 4

К4 - Коефициент за отстояние от бреговата линия на Черно море по чл. 7Б, ал. 1, т. 5 (в конкретния случай със стойност 0,00)

К5 - Коефициент за отстояние, измерено по най-късата въздушна линия от границите на имота до границите на най-близката урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), определени с регулационен, градоустройствен план или околовръстен полигон по чл. 4, ал. 1, т. 5

К6 - Коефициент за отстояние на имота от автомагистрали или пътища от републиканската пътна мрежа по чл. 7Б, ал. 1, т. 6.

Към началната цена за съответната категория е добавена рентна бонификация, изчислена по формула: рентна бонификация за картофи = (бонитетен бал за картофи - 50) х 10 лв. или рентна бонификация за ориенталски тютюн = (бонитетен бал за ориенталски тютюн - 60) х 10 лв., съгласно чл. 7Б на НРОЦЗЗ. Изрично е посочено, че използваната в оценката информация за бонитетни балове и за двете култури е тази, предоставена в отговор на писмо на възложителя с изх. № 10-00-16/11.07.2024 г. от ОС „Земеделие“ с. Иваново (Приложение 7).

Не са установени доказателства за наличие на годни за експлоатация поливни съоръжения в оценяваните имоти, намиращи се в землище с. Божичен, поради което не е приложен коефициент за поливност, съгласно удостоверение за поливност, издадено от „Напоителни системи“ ЕАД клон Д. Д. Русе. За определяне категорията на засегнатите имоти за използвани актове за категоризиране на земеделските земи, издадени от ОД „Земеделие“ Русе (Приложение 8). Изпълнителят, при изготвянето на оценките на отчуждаваните имоти, е използвал удостоверенията за характеристики, издадени от СГКК Русе, съдържащи данни за площ, категория и местоположение. (Приложение 9). Равностойните парични обезщетения за всички засегнати имоти - земеделска територия, са посочени в обобщена таблица Регистър на имотите - земеделска територия (Приложение № 13).

В част ІХ Рекапитулация възложителят е представил данни за общата стойност на равностойното парично обезщетение, полагащо се на собствениците на засегнатите поземлени имоти в землищата на всяко селище поотделно.

К. О. доклад са налични следните приложения:

Приложение № 1. Договор изх. № Д-78/30.08.2023 г. и възлагателно писмо изх. № 53-00-11437/15.09.2023 г.

Приложение № 2. Решение № 660/15.09.2022 г. на Министерски съвет.

Приложение № 3. Заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на заместник -министъра на регионалното развитие и благоустройството и доказателства за влизането им в сила.

Приложение № 4. Регистри на засегнатите имоти - земеделска територия, неразделна част от одобрения ПУП-ПП за обекта.

Приложение № 5. Регистър на имотите подлежащи на обезщетение - по землища.

Приложение № 6. Кореспонденция с Агенция по вписванията - София и Служба по вписванията – Русе.

Приложение № 7. Удостоверение за бонитетни балове за ориенталски тютюн и картофи, издадено от ОС „Земеделие“ Иваново.

Приложение № 8. Удостоверения за поливност и актове за категоризиране за засегнатите имоти, издадени съответно от „Напоителни системи“ - клон Д. Д. Русе и Областна дирекция „Земеделие“ Русе.

Приложение № 9. Удостоверения за характеристики за засегнатите имоти, издадени от СГКК Русе.

Приложение №10. Използвани сделки като пазарни аналози - по землища.

Приложение № 11. Работна таблица Оценка на трайни (включително горски) насаждения и снимков материал.

Приложение № 12. Работна таблица Регистър с оценка на засегнатите имоти по землища.

Приложение № 13. О. Р. на засегнатите имоти - земеделска територия, оценени в съответствие с разпоредбите на ЗДС.

Приложение № 14. Сертификати за правоспособност.

По делото е представено Мотивирано искане с изх. № нечетлив/ 19.11.2024 г. (л. 55) от председателя на УС на АПИ на основание чл. 34 от ЗДС; отправено до МРРБ и до МФ, който е представил обяснения относно изграждането на автомагистрала „Русе – Велико Търново“, значението й за страната и за държавите от региона. Посочени са предприетите действия във връзка с поетапно теренно осигуряване на нейното изграждане от страна на АПИ в качеството на инвеститор на обекта – описана и приложена е кореспонденцията с Агенцията по вписванията и службите по вписвания в гр. Русе и в гр. Бяла. Последните са предоставили информация, на база на която да се извърши оценяването чрез копие на нотариални актове за извършени сделки в периода 15.09.2022 г. – 15.09.2023 г.; актуални скици на имотите; изготвен е оценителски доклад; установени са данни за собствениците на засегнатите имоти и др. Общата стойност на определеното равностойно парично обезщетение и начина на неговото обезпечаване са посочени във финансовата обосновка към искането, както и във финансовата обосновка, предложена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляващи неразделна част от това искане. Преписката за отчуждаване е окомплектована съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 на ЗДС. Предложен е проект на решение, което да бъде взето от Министерски съвет. Изрично е посочено, че предложеният проект на акт няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.

В приложената към мотивираното искане Финансова обосновка са изложени мотивите и целта за провеждане на принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда, съгласно ЗДС, като е описана фактическата обстановка. Представени са очакваните резултати от предлагането на този проект - засегнатите имоти ще бъдат принудително отчуждени, с което ще се осигури теренно участъка от автомагистралата и ще се обезпечи неговото изграждане. Постановеният от Министерски съвет отчуждителен акт ще бъде съобщен от АПИ индивидуално на всички собственици на засегнатите от проекта имоти, съгласно разпоредбите на чл. 346 от ЗДС, по реда на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Относно финансовата обезпеченост на отчуждителната процедура за обекта е записано, че средствата, необходими за изплащане на дължимите парични обезщетения на собствениците на засегнатите имоти - частна собственост, са в общ размер 2 247 494 лева, която сума се осигурява от АПИ в съответствие с чл. 39 от ЗДС. Посочено е, че сумата не е предвидена в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., тъй като необходимостта от изплащането им ще възникне през 2025 г. За целта АПИ ще включи тези средства в списъка с предложения за финансиране на капиталови разходи от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Изрично е записано, че както за изпълнението на отчуждителния акт, така и предложеният проект не водят до въздействие върху държавния бюджет.

С писмо с изх. № 12-00-770/29.01.2025 г. министърът на финансите информира министъра на регионалното развитие и благоустройството, че е подписан съвместният им доклад (без дата и номер), с който на основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА) е внесен за разглеждане проект на решение на МС за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект автомагистрала „Русе – Велико Търново“. В доклада е обяснено значението на реализацията на проекта и финансовата му обосновка. Теренното осигуряване на част от участъка „Русе-Бяла“ и обезпечаването на неговото изграждане ще се осигури чрез принудителното отчуждаване за държавна нужда на засегнатите имоти вследствие приемането на акт на МС. Отново е посочено, че този акт ще бъде съобщен индивидуално на собствениците на засегнатите имоти от АПИ на основание чл. 34б от ЗДС по реда на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

Посочено е още, че средствата в размер на 2 247 494 лева за обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти - частна собственост, ще бъдат разчетени в рамките на бюджета на МРРБ, респективно АПИ за 2025 г. и се осигуряват от АПИ съгласно чл. 39б от ЗДС. Според вносителите проекта на решение не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка по Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква Б от УПМСНА. Предвид естеството на проекта на акт - решение на МС, не е проведено обществено обсъждане, както и не е изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като не се предлага хармонизация на регламентираната материя с актове на Европейския съюз. Направено е предложение проекта на решение да бъде разгледан и приет от МС. Към доклада са приложени проект на решение на МС със списък на имотите; проект на съобщение до средствата за масово осведомяване; одобрена финансово обосновка и преписката.

Във връзка с финансовата обосновка на проекта, със същото писмо с изх. № 12-00-770/29.01.2025 г. министърът на финансите е информирал министъра на регионалното развитие и благоустройството за необходимите разходи за финансиране на процесния проект за автомагистрала със средства от държавния бюджет. Представена е информация за извършени и бъдещи разходи от страна на МРРБ във връзка с проекта. Посочена е необходимостта от прилагането на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, както и факта, че към момента на писмото повторно се разработва законопроект за държавния бюджет за 2025 г. Направен е извод, че при изготвяне на новия проектобюджет следва да бъдат актуализирани и съобразени произтичащите от проекта на решение ангажименти за изплащане на дължимите парични обезщетения на собствениците на засегнатите имоти-частна собственост.

Министерството на електронното управление (с писмо изх. № МЕУ-1120/ 30.01.2025 г.), Министерството на труда и социалната политика (с писмо изх. № 04-13-57/31.01.2025 г.), Министерството на здравеопазването (с писмо изх. № 04-15-17/03.02.2025 г.) и Министерството на външните работи (с писмо изх. № 04-13-16/03.02.2025 г.), на основание чл. 32, ал. 1 от УПМСНА са съгласували проекта на отчуждителния акт без бележки и предложения. За останалите министерства е приложена Справка за отразяване на становищата, получени след съгласуване на проект на Решение на Министерския съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“, на територията на област Русе.

На основание чл. 35, ал. 1 от УПМСНА, МРРБ е изпратило до МС проект на Решение на Министерския съвет за процедурата по отчуждаване; съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и благоустройството и от министъра на финансите относно проекта на решение; съгласувателни становища и таблица за отразяването им; одобрена финансова обосновка; проект на съобщение до средствата за масово осведомяване, както и копие от преписка с вх. № 90-03-1054/2024 г. Заявено е искане проектът на решение да бъде включен в дневния ред на предстоящото заседание на МС.

С Протокол № 5/05.02.2025 г. (т. 4) МС е приел предложеното решение.

На основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б от ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС, с Решение № 60/06.02.2025 г. на МС се отчуждават за държавна нужда имоти и части от имоти – частна собственост за изграждане на Обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“, в землищата на община Иваново, община Две могили и община Борово, област Русе, съгласно подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила Заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на с. Божичен, с. Иваново и с. Тръстеник, община Иваново, гр. Две могили, община Две могили, и с. Екзарх Йосиф, община Борово, област Русе, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици (т. 1). Посочено е, че средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите и частите от имоти се осигуряват от АПИ (т. 2). Съобщаването на решението следва да се извърши от АПИ, като то може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на АПК (т. 3). В Приложение към т. 1 от решението са посочени засегнатите имоти, като имотите на Б. са отразени както следва:

землище	номер в списъка на решението	идентификатор	№ по регистъра към ПУП-ПП	площ, подлежаща на отчуждаване, декари	обезщетение, лева
Божичен	5	04981.6.251	6.9	10,184	7 129
Божичен	66	04981.22.243	22.7	10,892	3 377

Решение № 60/06.02.2025 г. на МС е съобщено на жалбоподателката Б. (чрез пълномощник Ж. Л. Ц.) с писмо с изх. № 94-00-832/07.02.2025 г. на АПИ, получено на 19.02.2025 г. видно от Известие за доставяне R PS 1040 80Y176 6. Доказателствата относно надлежното връчване на процесното решение на МС на жалбоподателката са представени пред съда с писмо с вх. № 1245/19.03.2025 г. ( изх. № 11-00-44/17.03.2025 г. на АПИ).

Недоволна от определения размер на обезщетението, Б. обжалва решението в тази част като нищожно, по същество незаконосъобразно и необосновано, поради което иска да бъде изменено. Твърди се, че поради сключване на два договора за възлагане на обществена поръчка за изготвяне на оценки на имотите, подлежащи на обезщетение, жалбоподателката не знае кой изпълнител е изготвил оценка на нейните имоти. Направен е извод, че е недопустимо, а с това и нищожно възлагането на оценка едновременно на двама изпълнители за едно и също нещо. Записано е изявление, че впоследствие ще бъдат посочени и други основания относно нищожността на оспорения акт. Сочи се в жалбата, че „При проверка на цената на съседни имоти, е видно, че е налице разлика от порядъка на 0,01лв - до 0,03лв на дка, което поставя въпроса, за правилност на изчислението и закръгляването, според математическите правила.“. Иска се съпоставка на пазарните цени да е за всички сделки в Община Иваново, а не само за землището на с. Божичен. Цитирани са части от мотивите на Тълкувателно решение № 3/23.03.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на Върховен административен съд. Посочено е, че „В настоящия случай, оценката очевидно е в нарушение на принципа за равностойност на паричното обезщетение, като е нарушен принципът за съразмерност.“. Според жалбата, „Стесняването на обхвата на изследваните сделки само за село Божичен, безспорно е нарушение на принципа за съразмерност, тъй като независимо от характера на обекта с национално значение, това не означава, че хората трябва да бъдат ощетени за размера на обезщетението.“. Иска се от съда да измени размера на постановеното с оспорвания акт обезщетение.

Както с жалбата, така впоследствие и с молба с вх. № 1283/20.03.2025 г. жалбоподателката е поискала поставяне на задача на допуснатата от съда по искане на жалбоподателката съдебно-оценъчна експертиза „Вещото лице след като се запознае с доказателствата по делото, съобрази изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, съобрази изискването на § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС и съобрази доказателствата за използваните аналози от ответника, за имотите в землището на община Иваново - за населените места село Божичен, с [ЕКАТТЕ], Община Иваново, село Тръстеник, с [ЕКАТТЕ], Община Иваново, село Иваново, с [ЕКАТТЕ], Община Иваново, посочени в приложение №1 към решението, да определи размера на обещетението“ за имотите на жалбоподателката Б..

С Определение № 801/17.03.2025 г. съдът е конституирал страните, разпределил е доказателствената тежест между тях и е допуснал съдебно-оценителна експертиза.

Предвид възраженията на жалбоподателката, с Определение № 996/ 28.03.2025 г. съдът е разпоредил на заинтересованата страна АПИ да представи следните доказателства: Рамково споразумение № 53-00-13993/22.11.2022 г. между АПИ, „Сървей груп“ ЕООД и „Бачовски консулт“ ООД; Решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, взето с Протокол № РД-15-2376/25.08.2023 r.; Решение № D25017557 (102) от 03.07.2023 г. на П. на Управителния съвет за определяне на изпълнител на обществена поръчка и Договор за възлагане на обществена поръчка, сключен с „Бачовски консулт“ ООД. Във връзка с това разпореждане е постъпило писмо с вх. № 1508/31.03.2025 г. от ответника, в което възразяват срещу твърдението в жалбата, че „възлагането на оценка едновременно на двама изпълнители за едно и също нещо“ и определят същите като неверни по подробно изложени причини. Заинтересованата страна АПИ е представила изисканите доказателства с писмо с вх. № 1544/01.04.2025 г.

Постъпило е заключение с вх. № 1561/02.04.2025 г. от вещото лице инж. Д. И. – оценител на земеделски земи и трайни насаждения, вписана в Камарата на независимите оценители в България, в което подробно са описани проверените документи в хода на експертизата и са посочени фактите и обстоятелствата, свързани с процедурата по отчуждаване на процесния недвижим имот. Вещото лице е съобразило представените от Служба по вписванията Русе 4 бр. нотариални актове, описани в заключението, както следва:

„1. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№ 12512/03.10.2024 г, акт № 192, том 31, дело № 6660 за имот в землището на с.Божичен с начин на трайно ползване стопански двор, урбанизирана територия

2. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх.рег.№ 4205/09.04.2024 г, акт № 126, том 10, дело № 2078 за урегулиран поземлен имот по регулационния план на с.Божичен, введно с построените в имота сгради.

3. Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх. рег.№ 4206/09.04.2024 г, акт № 94, том 2, дело № 2084 за урегулиран поземлен имот по регулационния план на с.Божичен, введно с построените в имота сгради

4. Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх.рег.№ 13600/24.10.2024 г, акт № 165, том 5, дело № 7312 за 123 имота в землищата на Божичен, Иваново, М. П., Сваленик, Червен и Тръстеник, общ. Иваново, вписани с обща стойност“.

Направен е извод, че за периода от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г. нито един от тези нотариални актове за землището на с. Божичен не може да се използва за пазарен аналог. Приложените актове № 1, № 2 и № 3 по списъка в заключението са за имоти - урбанизирана територия, а не земеделска, с начин на трайно ползване нива. [нотариален акт] по списъка в заключението е за 123 имота ниви в няколко различни землища, но ипотекирани с обща стойност.

Според вещото лице на основание чл. 32, ал. З, т. 2 от ЗДС, следва оценката да се направи по НРОЦЗЗ. При подробно изложени математически изчисления съгласно цитираната наредба, определеното парично възнаграждение за всеки от имотите е идентично с тези, определени в оценителския доклад.

Като трети вариант съобразно допуснатите от съда въпроси, вещото лице е оценило недвижимия имот отново по реда на НРОЦЗЗ, но при съобразяване не на началните цени, посочени в таблицата по чл. З, ал. 1 от тази наредба, а на началните цени, определени съобразно заложената в същата разпоредба формула, приложена към актуалните размери на поземлената рента. В този случай капитализираната поземлена рента е в размер на 1 300 лева/декар и обезщетението за отчуждения имот е в размер на 1 858 лева.

В заключението е посочено още, че в одобрения проект за парцеларен план на трасето на автомагистралата, информацията за процесните имоти е следната:

• Имот с [идентификатор] по КККР на с. Божичен (идентичен с [имот номер] по Картата на възстановената собственост на с. Божичен) е разделен на два имота 04981.6.217 с площ 8,226 декара и [имот номер] с площ 10,184 декара (предмет на отчуждаване).
• Имот с [идентификатор] в землището на с. Божичен (идентичен с [имот номер] по Картата на възстановената собственост на с. Божичен) е разделен на три имота 04981.22.241 с площ 2,939 декара; [имот номер] с площ 4,774 декара и [имот номер] с площ 10,892 декара (предмет на отчуждаване).

Постъпило е Становище с вх. № 1574/02.04.2025 г. от ответника, в което е направено изявление представеното от вещото лице заключение да бъде прието, като съдът кредитира да изготвената оценка във варианта, потвърждаващ „оценката на административния орган и която е изготвена в съответствие с Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи.“

С молба с вх. № 1668/08.04.2025 г. процесуалният представител на жалбоподателката за трети пореден е поискала поставяне на вече посочената допълнителна задача на вещото лице, като отново са изложени едни и същи мотиви, базирани на ТР № 3/2015 г. по т.д. № 6/2014 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС. Представени са математически изчисления относно разликата в размера на определените обезщетения за имотите на жалбоподателката в три различни варианта, като е направен извод, че съдът следва да приеме като действителна цена на 1 декар отчуждавана земеделска земя 2 201,15 лева.

В проведеното единствено по делото съдебно заседание на 09.04.2025 г. процесуалният представител на жалбоподателката ангажира писмени бележки, в които за пореден, четвърти път се сочи, че размерът на обезщетението на отчуждените имоти, собственост на Я. Б., следва да бъде определен при съобразяване мотивите на ТР № 3/2015 г. по т.д. № 6/2014 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, като са представени отново математически изчисления и са развити доводи съобразно тази теза. Направено е позоваване на Решение на Европейския съд по правата на човека по делото К. и други срещу България. Претендират се разноски по представен списък и с подробно изложени мотиви в какъв размер следва съдът да присъди възнаграждение за един адвокат.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение № 60/ 06.02.2025 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе в частта на определения размер на обезщетение за отчуждаване на два имота, собственост на оспорващата Б., както следва: имот с [идентификатор] и имот с [идентификатор] по КККР, с. Божичен.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Разпоредбата на § 1 от ДР на ЗДС въвежда легална дефиниция на понятието национален обект - Национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за разполагането им, индустриални зони, технологични паркове или индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. С Решение на МС № 660/15.09.2022 г. на основание § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и § 1 от ДР на ЗДС обект „Автомагистрала „Русе - Велико Търново“, който ще бъде изграден на територията на Република България, е обявен за обект с национално значение и за национален обект.

Съдът приема, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, като постановено от МС във връзка с отчуждаване на имоти и/или части от тях – частна собственост, предназначени за изграждане на национален обект, т.е. изпълнено е изискването на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС.

Не е въведена специална форма за решения, с които се предвижда отчуждаване на имоти – частна собственост за задоволяване на държавни нужди. В този случай са приложими разпоредбите на чл. 59 от АПК. Единственото специално изискване е въведено с нормата на чл. 34б, ал. 1 от ЗДС В решението на МС по чл. 34а, ал. 1 се посочват държавната нужда, за която се отчуждават имотите; видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите, което условие е спазено в обжалваният административен акт.

Съдът не установи съществени нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната на решението. Напротив, в пълна степен са спазени изискванията, предвидени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.

Съдът намира, че решението в обжалваната му част е материално незаконосъобразно по следните причини:

Нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗДС предвижда, че Имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Законодателят е предвидил легална дефиниция на понятието равностойно парично обезщетение в § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС - цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Според ал. 2, чл. 32 от ЗДС Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Дефинирано е и понятието пазарни цени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС – осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Следва да се отбележи, че целта на посоченото изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. По този начин би се установила действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите имоти.

Съгласно § 1а, т. 4, буква В от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.

Съдът вече посочи, че както лицензирания оценител, така и вещото лице са достигнали до извода, че пазарната цена не може да бъде определена на основание § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС поради липсата на сделки, които отговарят на нормативно предвидените критерии.

По тази причина лицензирания оценител, а впоследствие и вещото лице са използвали метода, предвиден в НРОЦЗЗ.

Вещото лице, при изготвяне оценката на имотите е съобразило следната информация:

Относно имот с [идентификатор]

1. Определяне на начална цена на земята по чл. 3, ал. 1 от НРОЦЗЗ - Цнц

Площ на имота – 10,184 декара

Начин на трайно ползване - нива

Категория на земята при неполивни условия - IІІ (трета) - начална цена 500 лв/дка

Поливност - не

Отстояние от населено място — 3 115 м - от 3 до 5 км.

Отстояние от основни пазари (от гр. Русе) — над 15 до 20 км.

Отстояние от път с трайна настилка и държавна пътна мрежа — не граничи

2. Определяне на коефициентите по чл. 4, ал. 1 и чл. 7Б от НРОЦЗЗ:

Площ на имота над 10 декара К₁=+0,10

Поливност – не К₂=0,00

Отстояние от пазар гр. Русе К₃= +0.30

Отстояние от населеното място от 3 до 5 км К₅=0,00

Отстояние от път с трайна настилка К₆=0,00

3. Определяне на общ корекционен коефициент – К=0.00

К = 1 + К₁ + К₂ + К₃+ К₅ + К₆=1+0.10+0.00+0.30+0.00+0.00=1.40

4. Определяне цената на земята на 1 дка - Цз.

Цз = Цнц (1 +K₁ +К₂ + К₃ + К₄ + К₅)

Цз = 500 лв/дка х 1,40 = 700,00 лв/дка

Определяне на паричното обезщетение за отчужденият имот:

[имот номер] по КККР на с. Божичен: 10,184 дка х 700,00 лв/дка = 7 129 лева.

Относно имот с [идентификатор]

1. Определяне на начална цена на земята по чл. 3, ал. 1 от НРОЦЗЗ - Цнц

Площ на имота – 10,892 декара

Начин на трайно ползване - нива

Категория на земята при неполивни условия - VІ (шеста) - начална цена 200 лв/дка

Поливност - не

Отстояние от населено място — 1 269 м - от 1 до 2 км.

Отстояние от основни пазари (от гр. Русе) — над 15 до 20 км.

Отстояние от път с трайна настилка и държавна пътна мрежа — не граничи

2. Определяне на коефициентите по чл. 4, ал. 1 и чл. 7Б от НРОЦЗЗ:

Площ на имота над 10 декара К₁=+0,10

Поливност – не К₂=0,00

Отстояние от пазар гр. Русе К₃= +0.30

Отстояние от населеното място от 1 до 2 км К₅=+0,15

Отстояние от път с трайна настилка К₆=0,00

3. Определяне на общ корекционен коефициент – К=0.00

К = 1 + К₁ + К₂ + К₃+ К₅ + К₆=1+0.10+0.00+0.30+0.15+0.00=1.55

4. Определяне цената на земята на 1 дка - Цз.

Цз = Цнц (1 +K₁ +К₂ + К₃ + К₄ + К₅)

Цз = 200 лв/дка х 1,55 = 310,00 лв/дка

Определяне на паричното обезщетение за отчужденият имот:

[имот номер] по КККР на с. Божичен: 10,892 дка х 310,00 лв/дка = 3 3779 лева.

Съдът вече посочи, че вещото лице е достигнало до същите изводи, до които е достигнал и оценителя в оспореното решение.

След запознаване с така определената стойност на имота, разположен в землището на с. Божичен, съдът приема, че поради липса на пазарни аналози не може да се формира адекватна стойност на обезщетението, поради което е необходимо да се разгледа резултата от третия вариант на определяне на размера на обезщетението, възложено от съда на вещото лице, както следва: „При липса на пазарни аналози, т.е. ако има по-малко от 2 относими сделки, които са вписани в съответната Служба по вписванията, отговарящи на законовите критерии, вещото лице следва да определи оценката на отчуждавания имот и във вариант отново по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти, но при съобразяване не на началните цени, посочени в таблицата по чл. 3, ал. 1 от наредбата, а на начални цени, определени съобразно заложената в същата разпоредба формула, приложена към актуалните размери на поземлената рента – въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25) според категорията на отчуждаваните земеделски земи и актуалните към датата на отчуждаването 06.02.2025 г. пазарни условия в страната.“

За да определи годишното рентно плащане на декар, вещото лице е използвало информация от Протокол за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024 г. - 2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие" Русе. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, средното рентно плащане се изчислява на база вписани договори в Службата за вписвания за имоти с начин на трайно ползване ниви, пасища, ливади, трайни насаждения и лозя за всяко землище. Не се отчита почвената категория на наетата земя.

За с. Божичен средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024 г. - 2025 г. е в размер на 52 лв/дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 52 х 25 = 1 300 лв/дка.

Определяне на паричното обезщетение за отчуждените имоти е както следва:

Имот с [идентификатор] по КККР на с. Божичен: 10,184 дка х 1 300 лв/дка = 13 239 лева.

Имот с [идентификатор] по КККР на с. Божичен: 10,892 дка х 1 300 лв/дка = 14 160 лева.

Съдът посочва, че в заключението си вещото лице се е позовало на редакцията на § 2е от ЗСПЗЗ, която ще бъде приложима от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В тази редакция (ДВ, бр. 70/20.08.2024 г.) размерът на средното годишно рентно плащане се определя в евро - Размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в евро за декар от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие", въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. Единствената разлика с приложимата редакция (ДВ, бр. 33 от 2024 г., в сила от 10.01.2025 г.) се изразява във вида на валута – към настоящия момент размерът на средното годишно рентно плащане се определя в левове.

Нормата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията въвежда императивно правило, че Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Безспорно е, че Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) (ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г.; ДВ, бр. 66/14.08.1992 г.; обн., ДВ, бр. 80/02.10.1992 г., в сила от 07.09.1992 г.) е международен договор, нормите на които са задължителни имат приоритет пред вътрешното законодателство. Съгласно чл. 5 от Протокол № 1 Високодоговарящите страни ще считат членове 1,2,3 и 4 на този Протокол като допълнителни членове на Конвенцията и всички разпоредби на Конвенцията се прилагат съответно. Според разпоредбата на чл. 1 от Протокол № 1 „Защита на собствеността“ Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Константна е практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), че при отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването.

Съдът намира, че следва да се води от принципните разрешения, дадени от ЕСПЧ, каквото е Решението по делото К. срещу България (Жалби № 66581/12 и № 25054/15) (независимо, че се отнася до отчуждаване, различно по характер от настоящия казус) относно факта, че следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество, в противен случай би се допуснало нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи и то с оглед целите на закона, а именно собственика на земята да получи равностойно обезщетение. В мотивите на решението на ЕСПЧ е посочено, че условията за обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява непропорционална намеса. Следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество. Също така размерът на обезщетението следва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата на която собствеността върху него е изгубена.

Съдът отново посочва, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 4, буква В от ДР на ЗДС (за легалната дефиниция на понятието имоти, намиращи се в близост до отчуждавания) и във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (за легалната дефиниция на понятието пазарни цени) поради липса на пазарни аналози.

Безспорно е, че за периода 15.09.2022 г. – 15.09.2023 г. (датата на възлагане на оценката от възложителя АПИ на изпълнителя „Сървей груп“ ЕООД) не се установяват сделки, които да отговарят на условията за пазарни аналози. При прилагане на вече посочените нормативните изисквания въз основа на сделки, сключени в период 12 месеца преди датата на решението на Министерски съвет, т.е. за периода 06.02.2024 г. – 06.02.2025 г. също липсват пазарни аналози.

Следва да се отбележи изрично, че методиката, регламентирана от НРОЦЗЗ не осигурява спазването на целите на закона поради факта, че НРОЦЗЗ е приета през 1998 г., а последната актуализация на същата е с § 43 от ПМС № 10/25.01.2024 г. (обн., ДВ, бр. 9/30.01.2024 г., в сила от 01.02.2024 г.). В този период, независимо от направените изменения, началните цени на различните категории земеделска земя, предвидени в таблицата към чл. З, ал. 1 не са били увеличени, въпреки настъпилите значителни изменения в икономическите условия в страната, респективно в пазарните цени на имотите. На практика по този начин НРОЦЗЗ противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКЗПЧОС и съдът, на основание чл. 5 от АПК съдът е длъжен да приложи нормите на ЕКЗПЧОС като присъди равностойно парично обезщетение, което не може да бъде определено по вече посочените начини.

Съдът счита, че при принудително отнемане на собствеността по реда на ЗДС за изграждане на национален обект срещу парично обезщетение, целта на законодателя е собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот (в този смисъл Решение № 6/04.07.2006 г. на Конституционния съд по конст. д. № 5/2006 г.). Целта на закона е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.

Съдът приема, че размерът на паричното обезщетение за отчуждените имоти, собственост на жалбоподателката Б. следва да се определи на база средното годишно рентно плащане за стопанската 2024 г. – 2025 г., така както е определен в заключението на вещото лице:

Имот с [идентификатор] по КККР на с. Божичен: 10,184 дка х 1 300 лв/дка = 13 239 лева.

Имот с [идентификатор] по КККР на с. Божичен: 10,892 дка х 1 300 лв/дка = 14 160 лева.

При така изложените мотиви, жалбата е основателна и размерът на дължимите обезщетения следва да бъде увеличен.

Съдът намира за неотносимо към настоящия казус приложението на Тълкувателно решение № 3/23.03.2015 г., постановено по тълк.д. № 6/2014 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС. С посоченото тълкувателно решение е постановено, че За градовете с районно деление относимите към определянето на равностойно парично обезщетение са онези вписани сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания, които се намират в един и същ район, като съставна административно-териториална единица на общината, включително когато се касае за земеделски земи и горски територии. Процесуалният представител на жалбоподателката се опитва да приравни територията на землището на с. Божичен на територията на район, част от град, в който по силата на Закона за административно териториалното устройство на Република България е допуснато подобно деление на райони. Подобно приравняване е недопустимо. Цитираното тълкувателно решение се отнася до тълкуването на § 1а, т. 4, буква А – относно правилното определяне на Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; а не до буква В - Имоти, намиращи се в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени: в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. По въпроса за определянето на имоти, намиращи се в близост до отчуждавания когато се касае за земеделски територии не е установена различна практика и не е възникнала необходимост от постановяване на тълкувателен акт.

Във връзка с това възражение и направеното от процесуалния представител на жалбоподателката позоваване на част от мотивите на Тълкувателно решение № 3/23.03.2015 г., съдът посочва, че е недопустимо тези частични мотиви да се тълкуват извън контекста на самото решение, поради което възражението е неоснователно.

В жалбата е релевирано следното твърдение: „При проверка на цената на съседни имоти, е видно, че е налице разлика от порядъка на 0,01лв - до 0,03лв на дка, което поставя въпроса, за правилност на изчислението и закръгляването, според математическите правила.“. Съдът намира възражението за несъстоятелно. На първо място не е ясно какво следва да се разбира под използваното понятие „съседни имоти“ и при какви точно условия тези „съседни имоти“ се отчуждават. На второ място, съгласно § 3 от ДР на НРОЦЗЗ Цените, установени по реда на наредбата, се закръгляват до цяло число левове, следователно, няма как да има разлика в цените от порядъка на 1-3 стотинки на декар. На трето място, безспорно по делото се доказа, че при използване на методиката за определяне на размера на обезщетение за отчужден имот съгласно НРОЦЗЗ, определените стойности на обезщетението в оценителския доклад и в заключението на вещото лице за всеки от процесните имоти са идентични.

Жалбоподателката Б., чрез процесуалния си представител, посочва, че Решение № 60/06.02.2025 г. следва да се приеме за нищожно. Макар и оттеглено в съдебно заседание, съдът е длъжен да извърши служебна проверка относно нищожността на оспорения акт. Подобна нищожност не се установява, но следва да се посочи, че в жалбата като довод в тази връзка се възразява, че АПИ въз основа сключено Рамково споразумение изх. № 53-00-13993/ 22.11.2022 г. и след проведена процедура по Закона за обществените поръчки, заинтересованото лице АПИ е сключило два договора за обществена поръчка, описани в жалбата по следния начин:

„1. Договор № Д-78/30.08.2023г., по обособена позиция 2, с предмет изготвяне на оценителски доклади, определящи равностойно парично обезщетение за имоти, засегнати от теренното осигуряване изграждането на „Автомагистрала „Русе- Велико Търново“, участък „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040, участък „Русе-Бяла“ от км 24+018 до км 40+640, на територията на област Русе“, с изпълнител СЪРВЕЙ ГРУП ЕООД, сЕИК *********.

И

2.Договор №Д-79 от 30.08.2023г., по обособена позиция 1, с предмет изготвяне на оценителски доклади, определящи равностойно парично обезщетение за имоти, засегнати от теренното осигуряване изграждането на „Автомагистрала „Русе- Велико Търново“, участък „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040, участък „Русе-Бяла“ от км 24+018 до км 40+640, на територията на област Русе“, с изпълнител „БАЧОВСКИ КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК *********.

Видно от предмета на двата договора, не става ясно кой от изпълнителите е извършил оценката на имотите на доверителя ми.

Това, поставя под въпрос правото на съответния изпълнител да изготви оценката. Недопустимо, а с това и нищожно е възлагането на оценка едновременно на двама изпълнители за едно и също нещо.“

Наименованието на Договор № Д-79/30.08.2023 г., по начина, описан в жалбата не отговаря на действителността. За съда остава неясно откъде процесуалният представител на жалбоподателката черпи информация за тези наименования, при условие, че жалбата е подадена съобразно изискването на чл. 152, ал. 1 от АПК, т.е. чрез административния орган, издал оспорения акт (Министерски съвет) и към момента на изготвяне на жалбата административната преписка не е била на разположение на жалбоподателката. Дори обаче тази преписка да беше налична, в нея не се съдържа договора за възлагане на обществена поръчка на „Бачовски консулт“ ООД по причина, че същият не се отнася до отчуждаваните на този етап от изграждане на автомагистралата имоти и части от имоти, частна собственост за държавни нужди. Изрично следва да се посочи, че точното наименование на Договор № Д-79/30.08.2023 г., сключен с изпълнителя „Бачовски консулт“ ООД, ЕИК *********, е следното: „Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Изготвяне на оценителски доклади от независими оценители, определящи равностойно парично обезщетение за имоти или части от имоти, засегнати от процедурите по теренното осигуряване изграждането на линейни инфраструктурни обекти с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ по две обособени позиции, за обособена позиция № 1: „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участък „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040, участък „Русе-Бяла“ от км 0+500 до км 24+018 на територията на област Русе“. Договорът е регистриран с изх. № Д-78/30.08.2025 г. на АПИ и като изпълнител е посочен „Бачовски консулт“ ООД, ЕИК *********.

Всъщност, така както се сочи и във възражението на ответника (писмо с вх. № 1508/31.03.2025 г.) разликата между двата договора се състои във факта, че към настоящия момент се отчуждават имоти от км 24+018 до км 40+640, находящи се в землищата на Община Иваново, О. Д. могили и Община Борово, Област Русе. Изрично трябва да се посочи, че дори по начина, по който тези договори са описани в жалбата, може да се направи извод, че се отнася за две обособени позиции.

Не се доказа нищожност на оспореното решение, независимо от въведените в жалбата твърдения, а също така, въпреки че жалбоподателката е посочила, че ще направи допълнителни възражения в тази връзка, такива не само не бяха предявени в хода на съдебното производство, но дори основното твърдение беше оттеглено.

Съдът не намира за необходимо да излага мотиви във връзка с Писмени бележки, представени от адв. В. М. в съдебно заседание поради факта, че не е дал разрешение в тази насока съобразно чл. 149, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

По делото жалбоподателката е заявила претенция за присъждане на разноски, а заинтересованите страни министъра на регионалното развитие и благоустройството и АПИ - за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изхода на спора, в полза на министъра на регионалното развитие и благоустройството и АПИ не следва да се присъждат юрисконсултски възнаграждения.

Относно разноските на жалбоподателката Б., съдът установява следното:

В съдебно заседание е представен Списък на разноските, който включва платена държавна такса в размер на 10 лева; платен депозит за вещо лице – 400 лева; адвокатско възнаграждение в размер на 1 614 лева с ДДС. За адвокатското възнаграждение е посочено, че 840 лева с ДДС са платени в брой и 774 лева с ДДС са по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В списъка е посочено още следното: „Заб. Към възнаграждението е начислен ДДС на основание пар.2а от Допълнителните разпоредби на НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Параграф 2а от Допълнителните разпоредби гласи: За нерегистрираните но Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.“. Като доказателства към списъка са приложени Договор за правна защита и съдействие №002959/03.03.2025 г., в който е направено отбелязване за плащане в брой на сума от 840,00 лева и фактура № **********/03.03.2025 г. с предмет „Адвокатска услуга по договор за правна защита и съдействие № 0029059 от 03.03.2025 г.“ с данъчна основа 700,00 лева и ДДС в размер на 140,00 лева или общо 840,00 лева.

Независимо, че съдът не разглежда представените писмени бележки от адв. М. по същество, следва да се произнесе по въведените там твърдения относно разноските по делото. В тези писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателката Б. е изложила подробни доводи във връзка с определеното възнаграждение в размер на 1 614 лева с ДДС, което Б. дължи на представляващия я адвокат.

Адвокат В. М. счита, че настоящото дело е с фактическа и правна сложност и аргументите, които е изложила в гази връзка са следните:

„Представляващият адвокат, активно е участвал в съдебното производство, депозирал е молби и становища, писмена защита, като незабавно и своевременно е реагирал в кореспонденцията със съда, с оглед кратките срокове на производството. По делото освен ответникът Министерски съвет на РБългария, са конституирани още три институции, като заинтересовани страни - МРРБ, АПИ и Министъра на финансите. Всеки от тях е представил голям обем доказателства, вкл. по искане на оспорващия. Поради това делото е с фактическа сложност.

Отделно от горното, съобразяването на правната сложност на делото, считаме, следва да се съпостави със значимия обществен интерес на засегнатите правоотношения. Така в решение от 23 ноември 2017 г., ЧЕЗ Електро България и Ф. И. (С-427/16 и С-428/16, EU:C:2017:890), СЕС е имал възможност да посочи, че уредбата за адвокатските възнаграждения не противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, ако се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на легитимна цел. Легитимната цел в случая е защита на баланса, между обществения и частния интерес, Защита на собствеността по Протокол № 1 към ЕКПЧ, всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Защитата на този баланс, между обществения и частен интерес от представляващия адвокат, чрез защита на атакуваното решение, се явява защита на легитимна цел в полза хората, за справедливо обезщетение“

Съдът не е съгласен с така изложените твърдения.

Следва да бъде съобразено и възражението на заинтересованата страна АПИ за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

На първо място делото не представлява фактическа и правна сложност, защото правния спор е сведен само до определяне размера на обезщетението за отчуждените имоти на жалбоподателката. Налична е многобройна съдебна практика както с постановени съдебни актове от български съдилища, така и от ЕСПЧ, като едно от делата – това на К. и други срещу България – е цитирано от адв. М. във всеки писмен документ, който е постъпил по делото от името на жалбоподателката Б..

Адв. М. сочи, че е участвала активно в съдебното производство като е депозирала различни молби, становища и писмени бележки. Съдът вече имаше възможност да посочи, че молбите и становищата са свързани само с изградената от адв. М. теория, че обезщетението следва да се изчисли при съобразяване с ТР № 3/2015 г. по т.д. № 6/2014 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, за което се доказа, че е неприложимо към конкретния казус. Направените математически изчисления са свободна интерпретация на начина на определяне на размера на обезщетението, несвързани с никакви нормативни актове.

Съгласно чл. 149, ал. 3 от ГПК При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните. Поради факта, че съдът счита, че не е налице фактическа и правна сложност на делото, не е разрешил представяне на писмена защита (а не бележки), а отделно от това подобно искане въобще не е предявено от адв. М.. Следва задължително да се отбележи, че дори съдът да беше разрешил тяхното представяне, същите представляват буквално цитиране на част от мотивите, съдържащи се в Решение № 997/28.03.2025 г., постановено по адм.д. № 134/2025 г., съдия И. Й., без посочване на източника като решението е съдебно известно на съда.

Своевременното реагиране на кореспонденцията със съда е част от задълженията на адвоката при реализиране на процесуално представителство.

Представянето на многобройни доказателства по делото от ответника и от заинтересованата страна АПИ се наложи именно по искане на адв. М. с въведените от нея твърдения за нищожност, след което същата направи изявление, че не поддържа тези възражения. Заинтересованите страни министър на финансите не е ангажирал доказателства, а министърът на регионалното развитие и благоустройството е представил пет писмени доказателства относно обявяването на процедурата по отчуждаването.

Нормата на § 1а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа определя критериите, които следва да се съобразят за преценката за извършената от адвоката работа при за фактическа и правна сложност, като е посочено, че за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. Според т. 34 от Приложение № 1 „Административни дела – по групи дела, шифри и коефициенти на тежест“ към Правилата за определяне натовареността на съдиите, за делата по ЗДС относно отчуждавания е определен коефициент на тежест 1,2, т.е. среден за делата, разглеждани от административните съдилища.

Като съобрази Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, произнесено на 25.01.2024 г. съдът намира, че реалният размер на адвокатското възнаграждение по тези дела е 400,00 лева.

По делото адв. М. не е представила доказателства за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, поради което съдът не следва да присъжда този данък върху размера на определеното адвокатско възнаграждение.

Относно начина на заплащане на претендираното възнаграждение в размер на 1 614 лева, съдът установява следното: Направено е изявление, че жалбоподателката Б. „е в напреднала възраст – 79 години, пенсионер с инвалидна пенсия и не разполага с възможност да плати цялото адвокатско възнаграждение, поради което част от него се предявява на основание чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдвокатурата.“. Съдът приема възражението за недоказано в частта относно материалната осигуреност на Б.. Видно от представеното по делото нотариално заверено пълномощно (л. 12) в полза на Ж. Л. Ц., същата има право да сключва договори за наем/аренда на собствените на Б. недвижими имоти – земеделски земи и да получава дължимите наеми/ренти за тези имоти. В този смисъл, на база изложените от адв. М. твърдения, не е доказана невъзможността на жалбоподателката да заплати адвокатското възнаграждение в твърдяния размер от 1 614 лева или в какъвто и да е друг размер.

С молба с вх. № 1693/09.04.2025 г. Б. е доплатила 50,00 лева за депозит за съдебно-оценителната експертиза.

По изложените мотиви в полза на Я. С. Б. трябва да се присъдят следните суми: 10 лева за държавна такса; 450 лева за депозит за съдебно-оценителната експертиза и 400 лева възнаграждение за един адвокат. Посочените суми е следва да се възложат в тежест на Администрацията на Министерския съвет, която според разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Закона за администрацията е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и в този смисъл е приложим § 1, т. 6 от ДР на АПК, съгласно който Поемане на разноски от административен орган е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 60/06.02.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе в частта, с която е определен размерът на дължимото обезщетение за отчуждаването на недвижим [имот номер] от Приложение към т. 1, представляващ имот с [идентификатор] в землището на с. Божичен, общ. Иваново, обл. Русе, собственост на Я. С. Б., [ЕГН]; като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 7 129 (седем хиляди сто двадесет и девет) лева на 13 239 (тринадесет хиляди двеста тридесет и девет) лева.

ИЗМЕНЯ Решение № 60/06.02.2025 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе в частта, с която е определен размерът на дължимото обезщетение за отчуждаването на недвижим [имот номер] от Приложение към т. 1, представляващ имот с [идентификатор] в землището на с. Божичен, общ. Иваново, обл. Русе, собственост на Я. С. Б., [ЕГН]; като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 3 377 (три хиляди триста седемдесет и седем) лева на 14 160 (четиринадесет хиляди сто и шестдесет) лева.

ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет на Република България да заплати на Я. С. Б., [ЕГН] сума в размер на 860,00 (осемстотин и шестдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в размер на 460,00 лева и 400,00 лева възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.

ДА СЕ СЪОБЩИ решението на страните по следния начин:

1. На жалбоподателката Б. чрез процесуалния й представител адв. В. М. на електронен адрес [електронна поща]

2. На ответника – на електронен адрес [електронна поща]

3. На заинтересованите лица:

3.1. На министъра на регионалното развитие и благоустройството – на електронен адрес e-[електронна поща].bg

3.2. На министъра на финансите – на електронен адрес [електронна поща]

3.3. На Агенция „Пътна инфраструктура“ – на електронен адрес [електронна поща]

Съдът указва на страните, че следва незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.