Определение по дело №1751/2014 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3978
Дата: 10 октомври 2014 г.
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20143101001751
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………./.......10.2014г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 09.10.2014 година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                  ЖАНА МАРКОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Терзийска възз.т.д. 1751/2014г. по описа на ВОС, намира следното:

 

Производството по делото е образувано както следва:

 1/по въззивна жалба с вх.№ 23840/10.09.2013г. на Д.Й.Ц., чрез адв. К. от ВАК, към която на осн. чл. 265, ал. 1 ГПК се е присъединил ответника О.О.Г., чрез особен представител адв М. от ВАК против Решение № 3815/29.07.2013 г. на ВРС по гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение №3100/12.06.2014г., в частта му, с което въззивниците са осъдени да заплатят по равно на „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД , ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: град Варна, бул.Владислав Варненчик №38, представлявано от изп.директор Христинка Емануилова Чакърова , следните суми:  сумата от 1855,73 лв./хиляда осемстотин петдесет и пет лева, седемдесет и три ст./, от която 1 760.01лв. , представляваща неизплатената част от наемната цена  към 29.04.2011год. по договор за наем от 01.11.2010год. и 95.74лв./деветдесет и пет лева , седемдесет и четири ст./ консумативи към наемата цена , дължими към 29.04.2011год. по договора за наем от 01.11.2010год. , ведно със законна лихва , считано от датата на депозиране исковата молба в съда - 19.10.2011год. до окончателното изплащане, на основание чл.232,ал.2 от ЗЗД и  231.62лв. /двеста тридесет и един лева , шестдесет и две ст. / неустойка по договора за наем от 01.11.2010год. , на основание чл.92 от ЗЗД, както и по

 2/ частна жалба с вх.№19057/17.07.2014г. от същия жалбоподател срещу Определение № 8742/12.06.2014г. на ВРС по гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав, в частта му, в която е отхвърлено искането на Д.Й.Ц. за изменение на Решение № 3815/29.07.2013 г. на ВРС по гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав в частта за разноските за присъждане разликата над присъдените 3.25 лева до претендираните 526.50 лева, отхвърлената част от иска.

 

            Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че решението е постановено в отклонение от установените по делото факти и без да е отчетена доказателствената стойност на отделните доказателства, конкретно- че извода относно потребените количества ел. енергия  и вода е направен при кредитиране само на счетоводните регистри на ищеца. Релевира, че съдът е отклонил необосновано направено искане за назначаване на допълнителна ССЕ, с което е ограничена възможността на ответника/ сега въззивник/ да докаже претърпени от него вреди, с което вземане е претендирал прихващане. Въз основа на релевираните оплаквания моли за отмяна на обжалваното решение, съответно за отхвърляне на иска, евентуално за уважаване на възражението за прихващане. С въззивната жалба е формулирано искане за назначаване на допълнителна ССЕ.

Ответникът по жалбата  „Текстил Лазур” АД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е релевирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Намира обжалваното решение за правило и законосъобразно, постановено при съобразяване на процесуалния закон. Обосновава, че за ищеца не е съществувало задължение за осигуряване на самостоятелни измервателни уреди, а разходите за ел. енергия и вода са били префактутирани на наемателите след отчитане на показанията на отделните измервателни уреди от съответните доставчици. Върху  консумативните  разходи е начислявано ДДС, съобразно указания на приходната агенция, дадени с писмо вх.№91-00-86/21.03.2007г. Оспорва вземането, с което се претендира прихващане. Счита, че вредите не са доказани, евентуално оспорва и връзката между намаленото работно време и намалелия оборот в търговския обект на ДЗЗД „Прогес”. Възразява срещу допускане на допълнителната ССЕ. Настоява за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски  за въззивната инстанция.

Жалбата е допустима за разглеждане, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване на решението, поради което и производството следва да се насрочи за открито съдебно заседание.

 

Искането за назначаване на допълнителна ССЕ съдът намира за  основателно. С направата на въпросното доказателствено искане ответницата се е домогвала да докаже претърпени вреди под формата на пропуснати ползи в резултата на намаленото работно време на отдадения от наем обект. Твърденията за претърпени вреди са въведени от ответницата с отговора на искова молба. Претендирало се е съдът, след като установи вземанията по основание и размер, да допусне прихващане при евентуалното уважаване на иска. Искането за допускане на ССЕ е направено в първото о.с.з по делото, на което е одобрен проекта за доклад по делото и съдът е дал изрична възможност на страната за следващо съдебно заседание да формулира искане за експертиза. Следователно към второ съдебно заседание искането не се явява преклудирано. Доколкото ССЕ е относима към предмета на доказване, същата ще бъде допусната със задачи, така както са посочени в молба на л. 110 по първоинстанционното дело. На въззиваемата страна ще бъде дадена възможност да постави допълнителни въпроси съобразно заявеното още в първа инстанция, във второ съдебно заседание искане в тази насока, поддържано и в отговора по въззивната жалба.

В частната  жалба срещу определението по чл. 248, ал. ГПК се оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на доказателства за заплатен адвокатски хонорар. Сочи се такива са приложени още с отговора на исковата молба.

Насрещната страна по жалбата не е изразила становище.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.№ 23840/10.09.2013г. на Д.Й.Ц., чрез адв. К. от ВАК, към която на осн. чл. 265, ал. 1 ГПК се е присъединил О.О.Г., чрез особен представител адв Маврова от ВКА против Решение № 3815/29.07.2013 г. на ВРС по гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №3100/12.06.2014г., в частта му, с което въззивниците са осъдени да заплатят по равно на „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР ”АД , ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: град Варна, бул.Владислав Варненчик №38, представлявано от изп.директор Христинка Емануилова Чакърова , следните суми :  сумата от 1855,73 лв./хиляда осемстотин петдесет и пет лева, седемдесет и три ст./, от която 1 760.01лв. , представляваща неизплатената част от наемната цена  към 29.04.2011год. по договор за наем от 01.11.2010год. и 95.74лв./деветдесет и пет лева , седемдесет и четири ст./ консумативи към наемата цена , дължими към 29.04.2011год. по договора за наем от 01.11.2010год. , ведно със законна лихва , считано от датата на депозиране исковата молба в съда - 19.10.2011год. до окончателното изплащане, на основание чл.232,ал.2 от ЗЗД и  231.62лв. /двеста тридесет и един лева , шестдесет и две ст. / неустойка по договора за наем от 01.11.2010год. , на основание чл.92 от ЗЗД, както и

 2/ частна жалба с вх.№19057/17.07.2014г. от същия жалбоподател срещу Определение № 8742/12.06.2014г. на ВРС по гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав, в частта му, в която е отхвърлено искането на Д.Й.Ц. за изменение на Решение № 3815/29.07.2013 г. на ВРС по гр.д. №15899/2011г., 16-ти състав в частта за разноските за присъждане разликата над присъдените 3.25 лева до претендираните 526.50 лева, отхвърлената част от иска.

ДОПУСКА СЪДЕБНО –СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след преглед на приложените по делото счетоводни документи на ДЗЗД „ПРОГРЕС” и при необходимост счетоводството на дружеството да даде заклчючение на въпросите, поставени от Д.Й.Ц. в молба, находяща се на л. 110 и следващи от делото на ВРС.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, вносим от Ц. в тридневен срок от съобщението и представяне на доказателства за това по делото в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Маргарита Добрева, която да се уведоми за изготвяне на заключението и представянето му в срока по чл. 199 от ГПК.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на „ТЕКСТИЛ ЛАЗУР” АД в тридневен срок от съобщението в писмен вид да формулира задачи към ССЕ, по чието допускане съдът ще се произнесе в закрито съдебно заседание, с цел процесуална икономия. УКАЗВА на страната, че при неспазване на срока, съдът няма да допусне допълнителни задачи към така поставените на експертизата.

НАСРОЧВА производството по възз.т.д. № 1751/2014г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2014г.  от 15.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Да се връчи препис от настоящото определение на страните.

Въззивникът Д.Й.Ц. да се уведоми чрез адв. Р.К. ***, партер, а въззивника О.Г. чрез назначения му особен представител адв. Р.М..

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: