РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Перник, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20211700500524 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 260096 от !4.05.2021год., постановено по гр. дело №636/2020г. Районен
съд- Радомир е отхвърлил предявения от „Топлофикация – София“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, иск за признаване за установено по отношение на
В. Р. Ш., с ЕГН:********** и адрес:***, че дължи на топлофикационното дружество сума в
размер на 1739,40 лева (хиляда седемстотин тридесет и девет лева и четиридесет стотинки) -
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. юли 2017г. до м.
декември 2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2020 г., както и мораторна лихва за забава в
размер на 322,03 лева (триста двадесет и два лева и три стотинки), начислена за периода от
01.10.2018г. до 02.06.2020 г.
Със същото решение съдът е осъдил „Топлофикация – София“ ЕАД, да заплати на В.
Р. Ш. сумата от 474,30 лева за направени разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от„Топлофикация –
София“ ЕАД. По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционния акт се прави искане той да бъде отменен и постановен нов за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски. В жалбата се оспорва извода
на първоинстанционния съд, че ответницата, като потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, не можела да
отговаря по иск за неоснователно обогатяване. Поддържа, че наличието на облигационно
отношение не било предпоставка за възникването на договорни правоотношения, поради
1
това, че собственика на процесния топлоснабден имот не е изпълнил своето задължение за
сключването на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за доставка на
топлинна енергия за стопански обект – ***. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/2017
г. на ОСГТК на ВКС.
Въззиваемата В. Р. Ш. е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата и прави
искане за нейното отхвърляне. Същата твърди, че стойността на реално потребената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 402,45 лева, а за същия период същата е
извършила плащания в общ размер на 529,23 лева, поради което и изцяло е погасила
задължението си към топлофикационното дружество. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице- помагач „МХ Елвеко“ ООД не изразява отговор по въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо . Не са налице основания
за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр.чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде признато по
отношение на ищеца, че ответникът В. Р. Ш. дължи на ищеца процесните суми, за които е
издадена Заповед №***г. по ч.г.д.№440/2020г. на РРС. Основание за претенцията е
неоснователно обогатяване на ответника от неплащане процесните суми за доставена
топлинна енергия на процесния обект. Ищецът обосновава задължението на ответника с
неоснователното обогатяване на последния с доставената му и използвана от него топлинна
енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана, страните не са подписали писмен
договор. Ищецът поддържа, че като собственик на имота ответникът е ползвал топлинна
енергия, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице
неоснователно обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото
разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.
Районният съд е отхвърлил иска като е приел, че между страните е налице договорно
правоотношение, по силата на което се дължи плащане стойността на доставяната топлинна
енергия в процесния имот. Поради това и за топлопреносното предприятие е налице
възможност да защити правото си с иск за реално изпълнение на договорно основание,
поради това и субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД е отхвърлена като неоснователна. За
пълнота на изложението първоинстанционният съд е посочил, че претенцията за
неоснователно обогатяване също е неоснователна доколкото не е доказана реална доставка
на твърдяното от ищеца количество топлинна енергия.
Не се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че през
процесния период въззиваемата е била собственик на имот, находящ се в ***. От
представените писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-техническа
експертиза се установява, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа, като наред с това в имота на
ответницата не е имало свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Не се спори
от ответника, че процесният обект е бил присъединен към топлопреносната мрежа и към
процесния период, като ответникът е заплатил част от дължимите се суми, за което са
представени доказателства с отговора на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
2
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според легалната дефиниция, дадена в т. 33а на § 1 ДР ЗЕ (нова, ДВ бр. 54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.Предвид
гореизложеното съдът намира, че писмената форма на договора за доставка на ТЕ за
стопански нужди е форма за действителност на договора.
По делото е приет като доказателство Договор №***г. за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди, който е сключен за пет години и е изтекъл на ***г. Поради това
и съдът намира, че страните са имали сключен валиден договор за този период, като след
13.11.2007г. няма валидно договорно правоотношение между страните. Не се спори от
ответника, че въпреки липсата на договор, процесният обект- ***, е бил присъединен към
топлопреносната мрежа и към процесния период, като ответникът е заплатил част от
дължимите се суми.
Поради това и топлопреносното предприятие претендира процесните суми на
извъндоговорно основание, а именно неоснователно обогатяване.
Безспорно е, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период
не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което, противно на приетото от
първоинстанционния съд, между тях не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди (за небитови) нужди.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск,
с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване
на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на
блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват
се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви
или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги
понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане.
Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че ответникът е
собственик на процесния магазин.
3
За да бъде ангажирана обаче извъндоговорната отговорност на ответника въз основа
на неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи лицето, което е собственик на
процесния имот, а следва да се докаже, че именно това лице през исковия период е ползвало
недвижимия имот и съответно е консумирало предоставената от ищеца топлинна енергия,
като по този начин си е спестило необходими разходи.
Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че не е налице вреда за ищеца. С
оглед становището на вещото лице Б. Й. по изслушаната допълнителна СТЕ, според когото
стойността на реално потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на
402,45 лева, а за същия период ответницата е извършила плащания в общ размер на 529,23
лева, то следва, че последната е погасила изцяло задължението си към топлофикационното
дружество, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
установи, че ответникът е ползвал имота през разглеждания период и се е обогатил със
стойността на доставената му и консумирана топлинна енергия, в какъвто смисъл е и
съставения от първоинстанционния съд по реда на чл. 146 ГПК доклад на делото. В хода на
производството ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи тези
обстоятелства.
Следва да се отбележи също така, съгласно експертното заключение по СТЕ, че за
част от процесния период не е бил извършен реален отчет на уредите за дялово
разпределение в жилището заради неосигурен достъп, поради което ФДР е разпределила
топлинна енергия по изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата (по норматив), като е процедирала съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4, както и т.
6.7 и т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.
Посочените нормативни разпоредби са приложими при наличието на договорно
правоотношение с потребителя на топлинна енергия и въвеждат санкция за последния в
случай, че не изпълни задължението си да осигури достъп до имота на лицата, извършващи
услугата по дялово разпределение, с оглед извършването на изравняване на прогнозните
сметки в края на отчетния период. Подобно задължение не съществува в тежест на лицата,
които не са в договорна връзка с „Топлофикация София“ ЕАД, поради което по отношение
на тях не може да се приложи описаният в наредбата метод за определяне на количеството
топлинна енергия, доколкото той не отразява реална доставка, а предполагаемо потребление
в посочените размери, което не почива на реален отчет. Същевременно, по делото липсват
данни действително да е било извършено посещение в процесния магазин от служители на
ищеца, които да не са открили обитател.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът не е изпълнил задължението си
при условията на пълно и главно доказване да докаже предпоставките за основателност на
иска с правно основание чл.59 ЗЗД, поради което и същият се явява неоснователен.
Неоснователни са и акцесорните претенции за лихви.
Предвид гореизложеното крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради
което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора на въззиваемата В. Р. ШК. се дължи плащане на направените
по делото разноски. Същата претендира разноски в размер на 470,00лв. за адвокатско
възнаграждение, като са представени и доказателства за реалното им заплащане.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на заплатените от
въззиваемата разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед цената на иска / 2061,43лв/ минималният размер на адвокатското
възнаграждение, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
4
размери на адвокатските възнаграждения е 374,30лв.,
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото възражението е
основателно. Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства и е проведено
едно съдебно заседание, поради което съдебният състав счита, че адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемия следва да бъде редуцирано до
минималния предвиден размер. Съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя да заплати
на въззиваемата сумата от 374,30лв., представляваща направени пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260096 от !4.05.2021год., постановено по гр. дело
№636/2020г. на Районен съд- Радомир.
ОСЪЖДА „Топлофикация – София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на В. Р. Ш., с ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 374,30лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „МХ Елвеко“ ООД,
конституирано на страната на „Топлофикация – София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5